№ 61765
гр. София, 18.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110121817 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. К. срещу „уб“ АД.
При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова
молба съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК, с
Разпореждане от 03.05.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал следните
указания относно поправянето на установените пропуски:
1. На какво основание претендира сумата от 2 700 лв., имайки предвид, че на л.
2/гръб и на л. 3 сочи, че същата сума е неоснователно заплатена и иска
възстановяването й „поради отпадане на правното основание – обезсилване на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист“, а на л. 14, че е част от
„сума в размер на 8 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди“?;
2. Поддържа ли иска за сумата от 2 700 лв., имайки предвид, че такъв иск е
недопустим, след като длъжникът по заповедното производство има правото по
реда на чл. 245 ГПК да поиска издаването на обратен изпълнителен лист срещу
взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на предварително
изпълнение по изпълнително производство, което впоследствие е било
прекратено;
3. На какво основание и в какви точно размери претендира суми, формиращи сумата
в общ размер на 6 000 лв., посочени на л. 3 – неимуществени, имуществени
вреди, имайки предвид, че на л. 3/гръб сочи, че твърдените от нея неимуществени
и имуществени вреди „представляват пропусната възможност за сключване на
сделки, невъзможност да се управляват собствени финанси…“?
4. Защо претендира законна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 31.07.2011 г., а не от 31.07.2012
г., имайки предвид, че във връзка с акцесорната претенция за законна лихва се
позовава на превод на сумата от 550 лв. след запор, наложен на 30.06.2012 г., по
изп.д. № 82/2009г. на ДСИ при СРС, 2 отд., 10-ти участък?
5. На коя дата е прекратено изп.д. № 1879/2012 г. на ЧСИ Халаджова, имайки
предвид, че на л. 2 сочи като такава дата 30.05.2022 г., а на л. 3/гръб - 28.12.2021
г.?;
6. На какво основание е прекратено изп.д. № 1879/2012 г. на ЧСИ Халаджова?;
7. Коя е началната дата на периода, за който претендира сумата от 2 500 лв., имайки
предвид, че на л. 3/гръб сочи като такава дата 08.05.2009 г., а на л. 14 - 08.04.2009
г.?;
8. Началната дата на претенцията за законна лихва върху главницата от 2 500 лв. по
т. 7 от настоящия акт;
1
9. Как е формирана сумата от 2 500 лв. по т. 7 от настоящия акт, имайки предвид, че
на л. 3/гръб сочи различни основания за нейното формиране - разлика между
предварително уговорени и реално заплатени месечни вноски за лихва, платени
без основание лихви поради извършено прихващане с главницата по договор за
банков кредит, както и че на л. 4 е оставил празно пространство при размера в
абзаца, в който сочи, че е заплатил възнаградителни лихви?;
10. Какво е касателството към настоящото дело на соченото от ищеца на л. 4
заключение на съдебно-счетоводна експертиза (наречено „изложеното
заключение на вещото лице“ на л. 4/гръб), при положение че по делото такова
заключение не е изготвено, нито приемано?;
11. Поддържа ли иска по чл. 55 ЗЗД за сумата от 2 500 лв. с оглед несъответствието
между твърденията на л. 4/гръб, че искът „следва да бъде отхвърлен като
неоснователен“ и че „искът по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е доказан затова и
основателен.“?;
12. Какво точно има предвид ищецът, като цитира вероятно мотиви на съдебен акт в
следния абзац, който дори не е довършен смислово:
„Именно поради изложеното заключение на вещото лице, което съдът споделя
като обективно, искането да се признае за установено, че чл. 4…“?;
13. Да посочи съдържанието на всяка отделна клауза от договора за потребителски
кредит от 08.04.2009 г., чието прогласяване като нищожна иска;
14. Да представи договора за потребителски кредит от 08.04.2009 г., както и
погасителния план към договора, с оглед мотивиране на правния си интерес от
предявяване на такива искове и с оглед преценка цената на отделните искове на
основание чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК;
15. На какво основание е било образувано изп.д. № 82/2009г. на ДСИ при СРС, 2
отд., 10-ти участък, което да предпоставя претенция за неимуществени вреди от
наложен във връзка със същото дело запор?;
16. Да заяви ясно и точно какви конкретни претенции предявява, за суми в какви
размери, за кои периоди и на какво конкретно основание;
17. Формулира изричен петитум съгласно уточненията, като има предвид, че следва
да посочи отделни петитуми за всеки иск за имуществени, съответно
неимуществени вреди, както и за каквато и да е друга своя претенция;
18. Да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв.
И. Р. по делото, като при неизпълнение на указанията в срок следва извод, че
исковата молба е подадена лично от ищеца, но не и чрез горепосочения адвокат,
сочен като негов процесуален представител, чрез който е подадена и който
исковата молба и който е подписал същата искова молба;
19. Да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 1 088
лв., като с оглед цената на установителните искове следва преценка за указания за
довнасяне на дължима държавна такса,
като е предупреден, че неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече
връщане на исковата молба.
С молба от 17.05.2023 г. (по ССЕВ от 16.05.2023 г.) К. К. е поискал
продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, като в молбата е посочена
служебна ангажираност на неговия процесуален представител и необходимост от
допълнителен разговор между ищеца и неговия адвокат с оглед изпълнение на
указанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК продължаването на законните и
определените от съда срокове става при наличие на уважителни причини.
По правило всяка страна следва да докаже своите твърдения, като представи
доказателства в тази насока в рамките на съответно производство. Такова производство
е и производството за продължаване на срок по чл. 63 ГПК, чиито разпоредби не
предвиждат даване на указания за представяне на доказателства с оглед твърденията в
2
молбата по чл. 63 ГПК (Определение № 65 от 18.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1096/2022 г., I г. о.; Определение № 35 от 25.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3677/2017
г., III г. о.; Определение № 123 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 250/2015 г., II т. о.).
Ищецът не представя каквито и да е доказателства за наличие на уважителни
причини, поради които неговият процесуален представител е служебно възпрепятстван
в указания срок да изпълни съдебното разпореждане, поради което да се налага
продължаване на срока. На следващо място, така заявеното искане за продължаване на
срока, неподкрепено със съответни доказателства, още веднъж свидетелства за
порочната процесуална практика за сезиране на съда с изначално и изцяло нередовно
заявени претенции, която практика обременява в пълна степен работата на сезирания
съдебен състав и съответно на съда, към който се числи същият състав, и която
практика е констатирана с Разпореждане от 03.05.2023 г. по изложени в същия акт
съображения.
Неоснователен е и доводът на процесуалния представител на К. К., че бил
служебно ангажиран, не само поради това, че така направеният довод е недоказан,
както бе посочено по-горе, но и по съображения, изложени в горното разпореждане, а
именно, че същия представител е юрист, който по правило би следвало да притежава
достатъчна професионална компетентност да сезира съда с редовни претенции още с
първоначалната искова молба, или ако стори противното, да понесе тежестта
своевременно да отстрани необичайния брой констатирани нередовности, от които
страда така подадената искова молба в законово предвидения срок по чл. 129, ал. 2
ГПК.
Поради това е неотносим доводът на процесуалния представител на ищеца, че
между представител и представляван било необходимо да бъдат провеждани
допълнителни разговори за уточняване на претенциите на К. К., след като тези
разговори е следвало да бъдат проведени преди сезирането на съда с исковата молба
или най-късно в едноседмичния срок за изпълнение на указания.
Съдът е длъжен да зачита единствено онези процесуални действия, извършени
от страната в законовите или дадените от него срокове (арг. от прот. от чл. 64, ал. 1
ГПК). Когато ищецът не изпълни указанията на съда относно отстраняване
нередовности на исковата молба в дадения му срок или изпълни същите указания след
изтичането на този срок, съдът е властен да върне исковата молба заедно с
приложенията (чл. 129, ал. 3 ГПК и Определение № 116 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 933/2022 г., II г. о.; Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3191/2021 г., II г. о.; Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
747/2021 г., III г. о.; Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2897/2020 г., III г. о.; Определение № 135 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 909/2020
г., III г. о.).
В настоящия случай указанията на съда по отстраняване нередовности на
исковата молба са законосъобразни, ясни и точни и за тяхното изпълнение е даден
достатъчно дълъг срок, чието продължаване е неоснователно по гореизложените
съображения. Ищецът не е поискал и възстановяване на сроковете, като не е посочил и
уважителни причини, породени от особени непредвидени обстоятелства, препятстващи
изпълнението на дадените указания в съответните горепосочени срокове, за което по
делото липсват каквито и да е доказателства.
При това положение, след като указанията на съда са останали неизпълнени след
изтичането на дадения от съда срок и ищецът е бил предупреден за неблагоприятните
последици при неизпълнението на указанията, същият следва да понесе процесуалната
тежест по чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба да бъде върната, а образуваното по нея
производство прекратено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ВРЪЩА искова молба на К. К. срещу „уб“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 21817/2023 г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4