№ 13378
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110138135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. О. Г. срещу ЗАД „А...“ АД, с която е предявен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 13.11.2021 г.,
причинено от застрахован при ответника по „Гражданска отговорност “ лек автомобил марка
„Мини Купър“, модел „Кънтримен“, рег. № СВ 3317 СВ, ведно със законната лихва, считано
от 07.07.2023 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 250,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 11.05.2022 г. до 06.07.2023 г.
Ищецът К. О. Г. твърди, че на 13.11.2021 г. около 16:00 ч. на автомагистрала Тракия
км.23 на разклона с посока на движение към гр.София, И. А. управлявал лек автомобил
Мини Купър, модел Кънтримен, рег. № СВ 3317 СВ, в който на задната дясна седалка с
поставен обезопасителен колан пътувал К. О. Г.. По същото време и със същата посока на
движение се движил лек автомобил Дачия Логан, рег. № СА 9066 КХ, като л.а. Мини Купър,
модел Кънтримен, рег. № СВ 3317 СВ, поради недостатъчно внимание и спазване на
дистанция нарушава правилата за движение по пътищата, вследствие на което настъпва удар
между предната част на л.а. Мини Купър, модел Кънтримен, рег. № СВ 3317 СВ и задната
част на лек автомобил Дачия Логан, рег. № СА 9066КХ. В резултата на настъпилото ПТП К.
О. Г. получил травматично увреждане, изразяващо се в повърхностна травма на окосмената
част на главата. След посeщение на болнично заведение бил освободен с назначена
медикаментозна терапия и указания за следене на общото състояние. След ПТП изпитвал
1
болки и страдания, имал главоболие, водещо до лесна уморяемост и непълноценност.
Предвид възрастта на ищеца, не спял спокойно след инцидента, появило се продължително
неспокойство, страхувал се да пътува в автомобил, бил тревожен и потиснат. Предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение за по доброволен ред пред ответника с писмо
вх. № 1-101-4101-1608/11.05.2022 г., като с молба вх. № 1-101—4101-50557/12.05.2023 г.
посочил банкова сметка, но не получили отговор. Поради изложеното, ищецът предявява
пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от
13.11.2021 г., причинено от застрахован при ответника по „Гражданска отговорност “ лек
автомобил Мини Купър, модел Кънтримен, рег. № СВ 3317 СВ, ведно със законната лихва,
считано от 07.07.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „А...“ АД оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното дружество.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка между ТПТ и настъпилите
вреди, като твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил Дачия Логан,
рег. № СА 9066 КХ. Прави възражение за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД вр.
чл.125, ал.3 СК, тъй като малолетното лице е било оставено без родителски надзор и не е
пътувало с колан. Оспорва основателността на претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността
му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние
/действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или
неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за
застраховка гражданска отговорност на виновното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят
отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от
застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите,
настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието
на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
2
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът
следи служебно.
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от приетата по
делото претенция за изплащане на обезщетение с вх.№ 1-101-4101-1608/11.05.2022 г. и
допълнителни молби от 18.05.2022 г., 25.05.2022 г. и 12.05.2023 г. Не се оспорва, че към
датата на подаване на исковата молба не е постъпило плащане по заявената претенция.
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага
разглеждането на исковата претенция по същество.
В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на
деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага,
докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по
делото факти.
По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил
марка „Мини Купър“, модел „Кънтримен“, рег. № СВ 3317 СВ, като с определение от
26.01.2024 г. по реда на чл.140 ГПК, това обстоятелство е признато за безспорно между
страните.
От двустранен констативен протокол за ПТП от 13.11.2021 г. и приетата по делото
САТЕ се установява, че на 13.11.2021 г. около 16:10 часа, лек автомобил „Мини Купър
Кънтримен“, с рег.№ СВ3317СВ се движил по АМ „Тракия“ с посока към гр. София и в
района на км. 23+000 - разклона за с. Вакарел, при смяна на лентите за движение - от ляво
надясно, водачът реализирал ПТП с попътно движещия се отдясно, лек автомобил „Дачия
Логан“, с рег.№ СА9066КХ. Установява се, че мястото, кьдето е възникнало първоначалното
съприкосновение между превозните средства е по дължина на пътното платно - на АМ„
Тракия “ в района на км. 23+000 - разклон за село Вакарел, считано по посоката на движение
на МПС - та; по широчина на пътното платно — в дясната активна лента за движение на АМ
„Тракия“ в посока към гр. София - съгласно скицата към ДКП за ПТП, считано по посоката
на движение на двете МПС- та. Вещото лице посочва, че не са налични данни, на база на
които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства в момента и преди
настъпването на удара. От заключението на експерта става ясно, че от техническа гледна
точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мини Купър
Кънтримен“, с рег.№ СВ 3317 СВ, който при маневра за смяна на лентите - от ляво надясно и
движение със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на
опасната зона, е реализирал ПТП с попътно движещия се отдясно лек автомобил „Дачия
Логан“, с рег.№ СА9066КХ. Пояснено е, че предотвратимостта на произшествието се намира
в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в
3
момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на
опасността. Поради тази причина водачът на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег.№
СА9066КХ не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като се е намирал
пред ударилия го лек автомобил „Мини Купър Кънтримен“, с рег.№ СВ3317СВ. От своя
стана, водачът на лек автомобил „Мини Купър Кънтримен“, с рег.№ СВЗЗ17СВ, е имал
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, ако е запазил траекторията
си на движение в лявата лента на АМ „Тракия“ в посока гр. София или при маневрата за
смяна на лентите отляво на дясно, се е убедил, че няма да създаде предпоставка за
настъпване на пътнотранспортно произшествие. Вещото лице пояснява още, че функцията
на предпазния автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към
облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при рязко
спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила -
арматурното табло, волана, страничните колони, предното и страничните стъкла и други
детайли. По този начин се намаляват възможностите за получаване на тежки телесни
наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила. За максимален ефект от
предпазният колан и неговият обтегач, същият е необходимо да бъде поставен по указания
от производителя начин, като този колан обхваща оптимално плътно гърдите и таза.
Коланите на предните и на задните седалки се прибират и блокират посредством
автоматичен механизъм. Поставен в нормалния си режим на аварийно заключване,
триточковият колан не изисква специално нагласяне по дължината и позволява свобода на
движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост и не се налага рязко
придвижване на тялото напред - при аварийно спиране. Коланите са конструирани и
изработени така, че да издържат човешката маса /тегло/ при моментно ускорение на тялото
напред, за да се предотврати нараняване главата, лицето, гръдния кош, таза и долните
крайници в: предното стъкло, арматурното табло, волана, облегалките на задните седалки
или други разположени пред водача и пътниците части от автомобилния салон.
Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите задържат тялото на шофьора и
пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението на
движение - при челни сблъсъци /удари/. При челен удар, телата на пасажерите се изместват
напред и нагоре в посока на удара. Освен това, от положението на седалката зависи до кои
части от интериора на автомобила може да достигне тялото на пасажерите в лекия
автомобил. Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите задържат тялото на
пасажера към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението на
движение - при челни (фронтални) сблъсъци. Коланът се придвижва напред от 4 до 7 см.
преди да сработи механизма и да го застопори. Амплитудата на движение на тялото зависи
от височината на пасажерите и скоростта на движение на превозното средство при
настъпване на удара. От експертизата се установява, че лек автомобил „Мини Купър
Кънтримен“, с рег.№ СВЗ317СВ, е фабрично оборудван със следните обезопасителни
колани: на предните седалки - 2 броя триточкови инерционни колани; на задните седалки - 2
броя триточкови инерционни колани и 1 бр. двуточков инерционен колан. Вещото лице
посочва още, че при настъпване на процесното ПТП К. О. Г. е бил пасажер на задна дясна
4
седалка в лек автомобил „Мини Купър Кънтримен“, с рег.№ СВ3317СВ, като същата е
оборудвана с триточков инерционен колан.
От представените по делото лист за преглед на пациент № 374001/13.11.2021 г.,
допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 374001/13.11.2021 г. и амбулаторен
лист № 374005/13.11.2021 г., издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, се установява, че
ищецът е бил приет за преглед в спешен кабинет по неврохирургия при УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“. При прегледа е установена повърхностна травма на окосмената част на главата,
като на ищеца са назначени следните изследвания: детска хирургия, ортопедия и
травматология – консултация от специалист, рентгенография на цервикални прешлени,
профилна рентгенография на цял череп – ляв профил, лицева рентгенография на цял череп.
Поставено е следното заключение: двустранно везикуалрно дишане, ритмична сърдечна
дейност, абодмен – мек, неболезнен, без данни за ОДН и ОХК в момента на прегледа, без
данни за тр. увреди на ВГО и ВКО, без видими наранявания на торса и крайниците.
Представени са и образни диагностики № 17254/13.11.2021 г. и № 17262/13.11.2021г. от
назначените ултразвуково изследване на паренхимни коремни органи и ретроперитонеум и
рентгенография на гръден кош и бял дроб.
По делото е представена справка с изх. № 23-00-319/11.03.2024 г. от НЗОК за
извършени прегледи на ищеца в периода 01.10.2009 г. до 01.02.2024 г., както и справка за
пролежаванията в болница на ищеца.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, пълно и обективно изготвено, се
установява, че вследствие на пътно-транспортния инцидент от 13.11.2021г. К. О. Г. е
получил следните травматични увреждания: травма в областта на главата, състояща се от
контузия с подкожен травматичен кръвоизлив в лява челна област на главата без
анамнестични, клинични и рентгенови данни за черепно- мозъчна травма. При прегледа в
спешен неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов” К. О. Г. е бил в съзнание,
контактен, с ясен спомен за случилото се. Имал е главоболие, няма отбелязани гадене и
повръщане. Неврологичният статус е бил без отпадна неврологична симптоматика.
Проведени са образни изследвания - фасова и с ляв профил снимки на черепа, при които не
са установени травматични промени на костите, образуващи мозъчния череп. Профилната
проекция на шийни прешлени е без травматични промени. Извършени са консултации с
детски хирург и травматолог, които са без клинични и рентгенологични данни за
травматични увреди на вътрегръдни и коремни органи и на опорно-двигателния апарат.
Вещото лице пояснява, че в детска възраст паданията са водеща причина за травми при деца
по-малки от пет години, докато пътно-транспортните произшествия са водеща причина при
по-големите деца - 7-15 годишни. Сочи, че началната оценка на деца с травма на главата се
извършва в спешно отделение. При прегледа се вземат предвид следните важни фактори,
които се обсъждат при преценка за наличието или липсата на мозъчна увреда и включват:
механизма на травмата-падане от собствен ръст или от височина, пътно-транспортна
травма/пасажер или пешеходец/; травматични промени в областта на меките покривки на
5
главата - охлузвания, разкъсно-контузни рани, травматични подкожни кръвонасядания;
промяна в съзнанието след инцидента; отпадна неврологична симптоматика при прегледа;
наличие на припадъци; оплаквания от главоболие, гадене, повръщане; оценка по Глазгоу
кома скала/ГКС/; рентгенови снимки на черепа във фасова и профилна проекции. Посочва
още, че промяната в съзнанието е най-честият неврологичен признак. В тази възрастова
група преобладава количествената промяна - зашеметяване, обърканост, рядко настъпва
кома/пълно безсъзнателно състояние/. Характерен симптом при настъпила промяна в
яснотата на съзнание е амнезията - антероградна или ретроградна. При антероградната,
пациентите нямат спомен за събитията след инцидента, при ретроградната - за събития
предшестващи травмата. Глазгоу кома скалата се използва повсеместно за оценка на
съзнанието и има адаптирана за деца. Тя се употребява за определяне тежестта на травмата:
скала от 3-7 се определя като тежка черепно-мозъчна травма; 8-12т. - средно тежка и 13-15т.
- лека. Главоболието и повръщането са сред най-честите симптоми при мозъчна увреда в
детската възраст. От заключението на вещото лице се установява, че при прегледа в спешен
неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” на 13.11.2021г., след обсъждане на
горепосочените фактори, неврохирурга е преценил, че при К. О. Г. не са налице
анамнестични, клинични и рентгенови данни за мозъчна увреда. В експертизата се посочва,
че основните механизми, по които настъпват черепно-мозъчните увреди са: 1/контактен
механизъм - при него главата се удря или бива ударена в даден обект и 2/инерционен
механизъм/акцелерация-децелерация/- при който травмите са резултат от ускореното
движение на главата независимо дали тя се движи поради директен удар или не. Контактните
травми основно се дължат на сили, които се срещат по време на удара. Тъй като при
повечето травми главата се поставя в движение, тези увреди рядко се срещат клинично в
чиста форма - повечето контактни увреди се наслагат върху инерционните. При контактния
механизъм се получават най-често счупвания на черепа /линейни или вдадени към черепната
кухина-депресионни/,подлежащи на счупванията контузионни огнища в мозъка,
кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка/епидурални хематоми/. При него има и
отдалечени увреди-счупвания на основата на черепа , контузионни огнища в мозъка на
противната страна, дължащи се на получените „шок” вълни които пропагират в черепната
кухина. Вещото лице дава заключение, че при К. О. Г. травмата в областта на главата е
реализирана по контактен с инерционен механизъм - поставената в движение глава при
инцидента е получила удар в лява челна област. Установява се още, че описаните
травматични увреждания на К. О. Г. са получени от процесното ПТП. Установява се, че след
прегледа на ищеца на 13.11.2021 г. в спешен неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ
”Н.И.Пирогов” са му предписани обезболяващ медикамент и витамини. На родителя/в
случая бащата/ са дадени следните указания за наблюдение в домашни условия за
продължаващо и влошаващо се главоболие, многократни повръщания, поява на обърканост,
безпокойство, възбуда, влошена координация, объркан говор и поява на припадъци. Вещото
лице посочва, че възстановителният период за получените от ищеца травматични
увреждания е десет до петнадесет дни. За това време се е резорбирало подкожното
кръвонасядане в лява челна област на главата, като периодът на болевите усещания съвпада
6
с времето на възстановителния период. Посочва, че прагът на болка е различен при всеки
отделен индивид, от който зависи интензитета и продължителността на усещанията за болка.
Установява се, че от травмата са изминали вече две години и пет месеца, като по данни от
последния преглед К. О. Г. е в добро общо състояние, в ясно съзнание с нормален
неврологичен статус, не е съобщил оплаквания, свързани с претърпените травматични
увреждания. Вещото лице заключава, че не са налице невъзстановени увреждания при
ищеца. Описаният травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата е
резобриран без да настъпят усложнения. Дългосрочната перспектива е благоприятна, като
по делото няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения от
претърпените травматични увреждания от ищеца. От заключението на вещото лице става
ясно, че при поставен предпазен колан главата на К. О. Г. не би трябвало да достигне до
части от интериора на колата - предна дясна седалка, и да получи травматично нараняване.
Вещото лице посочва, че при описания механизъм на произшествието, при поставен
предпазен колан, тялото на К. О. Г. е било внезапно задвижено напред и нагоре по посока на
вектора на удара. При поставен обезопасителен колан тялото му ще бъде задържано към
седалката и главата не би могла да достигне до части от интериора на купето и да получи
нараняване - най-вероятно от предната дясна седалка.
От разпита на свидетеля И. И. А. се установява, че си спомня за пътния инцидент,
реализирал се в средата на месец ноември 2021 г. на АМ „Тракия“, посока София, на
разклона за с. Вакарел, като водач на единия от двата автомобила, участващи в инцидента, а
именно лек автомобил „Миникупър“. Свидетелят пътувал с жената, с която живеели на
семейни начала, като на задните седалки били нейните синове. Свидетелят се е движел със
скорост приблизително 100 - 110 км./ч., като изпреварвал от най-лява лента л.а. „Дачия“,
който се е движел вдясно от свидетеля. Сочи, че зад него, в неговата лента, с много голяма
скорост се е движел друг автомобил, при което свидетелят предприел маневрата, за да
избегне по-голяма трагедия и закачил автомобила, който се движел в дясната лента.
Свидетелят бил в най-лявата лента и се отклонил вдясно, заради връхлитащия отзад
автомобил, като с автомобила отдясно били почти изравнени. Заявява, че вече била
предприета маневрата вляво за изпреварване, като при самото изпреварване видял
връхлитащия автомобил отзад и се опитал да избяга надясно. Подал мигач, като предприел
изпреварването, но не помни дали е подал мигач, когато се е опитал да се прибера отново в
дясно. Посочва, че следващият го автомобил успял да премине покрай тях, като те двамата
спрели, ударът настъпил в предна дясна част на автомобила на свидетеля, който закачил
задна лява част на л.а. „Дачия“. Заявява, че на мястото на удара е имало завой и разклон,
малко по-уширена била магистралата, като може би са били четири ленти на отбивката за с.
Вакарел. Посочва, че са спрели вдясно, не в аварийна лента, а в лентата за движение, като
след удара и двата автомобила сочели в посоката на движението. Щетите по л.а.
„Миникупър“ били преден десен калник, броня фар, мигач. Времето е било ясно, слънчево и
сухо. Свидетелства, че след инцидента пристигнали два патрулни полицейски автомобила,
но не повикали медицински екип, тъй като от двата автомобила всички заявили, че нямат
оплаквания. Посочва по спомен, че момчетата на задните седалки са били с поставени
7
колани. Сочи, че след инцидента всички били попитани дали са добре, като момчетата
отрекли да имат оплаквания. Майката на момчетата се обадил на бащата, който дошъл на
място, след което са отишли заедно на преглед в болница „Токуда“, където момчета отрекли
да имат оплаквания. Свидетелства, че по-късно същата вечер, таткото завел малкото момче
на преглед в „Пирогов“, като свидетелят знае от майката, че след повторния преглед детето е
казало, че няма никакви оплаквания и всичко е наред. Заявява, че момчетата се казват
Станимир и К., единият на 18 години, а другият на 14 години, съответно по време на
инцидента били на 16 години и 12 години. На седалката зад свидетеля стоял големият, а зад
майката стоял малкият син.
От разпита на свидетеля Е. С. Б. се установява, че си спомня за произшествието,
което настъпило на АМ „Тракия“, в късния следобед, посока София, точно преди отбивката
за с. Вакарел. Свидетелят се движел в дясната лента с около 100 км./ч., като бил ударен в
задната лява част на автомобила или по-скоро отстрани в калника и задната врата. Колата на
свидетеля нямала огледало за задно виждане, само странично, като в момента на самия удар,
свидетелят видял и усетил как някой със страшна сила го ударил и така го засилил още
повече. С доста метри спирачен път свидетелят се е опитал да задържи колата на платното,
минал вляво към мантинелата, ударил се в делителната мантинела с предната част на
автомобила, след което се завъртял и останал срещу посоката на бързо движещите се
автомобили в същото платно. Посочва, че в деня на инцидента било доста натоварено
движението, свидетелят имал навика да гледа в огледалата, но не видял автомобила, който
го ударил, било изневиделица. Сочи, че го е ударил л.а. „Миникупър“, като след удара,
автомобилът бил отбил на около 15 метра зад свидетеля. Ударът му бил в предна дясна част,
калник, броня, като съприкосновението настъпило в дясната лента. Свидетелства, че нямало
пострадали, не се стигнало до викане на линейки. Автомобилът, който го ударил, е бил в
бързата лента, като прибирайки се вдясно ударил автомобила на свидетеля.
От разпита на свидетеля Станимир О. Г., брат на ищеца, чиито показания съдът цени
при условията на чл.172 ГПК, като отчита възможната му заинтерсованост в полза на
ищеца, се установява, че си спомня за катастрофата, настъпила на 13.11.2021 г., на отбивката
за с. Вакарел. Свидетелят посочва, че пътували от Пловдив за София, като с брат му били на
задните седалки на автомобила, с поставени колани, брат му бил отдясно. Сочи, че
непосредствено след инцидента брат му се хванал за главата в дясната зона. На място не
дошла линейка, а само полиция. Обадили се на баща им и той ги взел от мястото на
инцидента. След инцидента брат му отишъл до болницата на преглед. Заявява, че след
инцидента и след посещението в болницата били останали при баща си, като брат му бил
тревожен. Физически на външен вид бил добре, но го боляла главата в дясната зона, приемал
и болкоуспокояващи. Свидетелства, че ищецът отсъствал от училище известно време след
катастрофата, като много го дразнели светлини, звуци, много е спал, заради главоболието,
като се е случвало и да повръща на няколко пъти през нощта. Сочи, че в началото брат му
леко заеквал, но бързо се оправил. Заявява още, че първата седмица го е боляла главата по-
силно, като след седмица и половина – две престанала да го боли. Когато започвал да говори
8
нещо, започвал да заеква първите думи, като след това се е оправял, това отшумяло след
първите 3-4 дни. Свидетелят си спомня, че ищецът имал паник атаки, няколко пъти го
събуждал и се намествал при него, защото се е притеснявал.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място,
описаният в исковата молба автомобил е реализирал пътнотранспортно произшествие при
описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради виновното
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е
нарушил разпоредбата на чл. 42 ЗДвП, като е предприел маневра за смяна на лентите - от
ляво надясно и движение със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре
в рамките на опасната зона. Настоящият съдебен състав намира, че застрахованият при
ответното дружество водач е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
водачът на пътно превозно средства, преди да предприеме маневра, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, както и на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП - при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
паричната престация, която делинквентът, респективно застрахователят на неговата
гражданска отговорност, дължи на увредения като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както
и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на
увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
9
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други
негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. №
1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на първо
място, че установените по делото травматични увреждания на ищеца са му причинили
травма в областта на главата, състояща се от контузия с подкожен травматичен кръвоизлив в
лява челна област на главата без анамнестични, клинични и рентгенови данни за черепно-
мозъчна травма, с възстановителен период от десет до петнадесет дни.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят установените от съдебномедицинската експертиза и свидетелските
показания претърпени от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност,
както и възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и
здравословното състояние на пострадалия, като не на последно място следва да се имат
предвид и преживеният от катастрофата стрес, както и психическата травма за ищеца.
Относно претърпените неимуществени вреди, съдът кредитира показанията на свидетеля
Станимир О. Г., макар и да е в близка връзка с ищцата – негов брат, тъй като съпоставени с
останалия събран доказателствен материал се допълват. От показанията на свидетеля се
установява, че след инцидента ищецът физически е бил добре, но го боляла главата в
дясната зона, приемал и болкоуспокояващи, отсъствал от училище известно време след
катастрофата, като много го дразнели светлини, звуци, много е спал, заради главоболието. В
началото леко заеквал, но бързо заекването отшумяло след първите 3-4 дни, първата
седмица го е боляла главата по-силно, а след седмица и половина – две, престанала да го
боли. Ищецът имал и паник атаки, няколко пъти събуждал брат си и заспивал при него,
защото се притеснявал.
В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга
връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира свидетелските
показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане
на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о.,
ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от
изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира
допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на
изнесеното от тези лица. Освен това с оглед характера на увреждането и претърпените от
10
него последици, житейски логично е непосредствени впечатления да имат само лица от най-
тесния семеен кръг на пострадалите.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП, следва да бъдат съобразени следните конкретни
обстоятелства: констатираното травматично увреждане е отшумяло в периода от десет до
петнадесет дни. За това време се е резорбирало подкожното кръвонасядане в лява челна
област на главата, като периодът на усещанията за болка съвпада с времето на
възстановителния период. От травмата са изминали вече две години и пет месеца, като по
данни от последния преглед К. О. Г. е в добро общо състояние, в ясно съзнание с нормален
неврологичен статус, не е съобщил оплаквания, свързани с претърпените травматични
увреждания, не са налице невъзстановени увреждания при ищеца. Описаният травматичен
подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата е резорбиран без да настъпят
усложнения, като дългосрочната перспектива е благоприятна. Не без значение е
обстоятелството, че ищецът не е бил хоспитализиран, като единствено са му били
предписани обезболяващи и витамини. Следва да се съобрази и че към датата на инцидента
К. Г. е бил на 12 години, дете на ранна крехка възраст. Инцидентът безспорно е довел до
създаване на чувство за стрес у ищеца.
Ето защо, отчитайки изложените по-горе специфики на конкретния случай – степента
и продължителността на болките и страданията, вида и характера на уврежданията,
периодът на възстановяване от травмите, възрастта на ищеца, както и обществено -
икономическите условия за живот в страната, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, предполага
искът да бъде уважен в пълния предявен размер от 2000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди.
С оглед конкретните социално-икономически условия към датата на процесния
инцидент /13.11.2021 г./, чийто ориентир се явят нормативно определените лимити на
отговорността на застрахователя на риск "Гражданска отговорност на автомобилистите",
съдът съобрази като критерий наред с всички останали за определяне размера на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД/решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О.
ВКС/.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Видно от представените към исковата молба доказателства, ищецът е поканил
ответника да му заплати стойността по изплатеното застрахователно обезщетение, като
падежът на задължението е настъпил преди предявяването на иска. Съгласно практиката на
ВКС, инкорпорирана в Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о.,
не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя, а се дължат от датата на уведомяването. В случая, по делото се установи
наличието на главен дълг. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
11
в срок, считано от по - ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от поканата до ответни, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Предвид изложеното съдът намира, че забавата на
ответника започва след изтичане на посочения тримесечен срок от поканата – 11.05.2022 г.,
т.е. от 11.08.2022 г. С оглед на което дължимата мораторна лихва за забава за периода от
11.08.2022 г. до 06.07.2023 г. възлиза на сумата в размер на 198,64 лв., определена от съда на
основание чл.162 ГПК, чрез използване на специален изчислителен модул, до който размер и
период претенцията следва да бъде уважена, като за разликата до пълния предявен размер от
250,48 лв. и за периода от 11.05.2022 г. до 10.08.2022 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По възражението за съпричиняване:
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установи, че по време на
инцидента ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, доколкото вещото лице
посочва, че при поставен предпазен колан главата на К. О. Г. не би трябвало да достигне до
части от интериора на колата - предна дясна седалка, и да получи процесното травматично
увреждане. Не се спори по делото, че към датата на настъпване на процесния инцидент,
ищецът е бил малолетен.
Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия
за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също
води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия
е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. при тълкуване на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също е посочено,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на
вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на
резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В ППВС № 88/12.09.1962 г. е даден отговор на въпроса, дали чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва
да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или
12
непълнолетно дете е допринесло за настъпване на му. Според даденото разрешение, за
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяване на вина на упражняващия
контрол, като поведението на детето и упражняващия надзор се преценява доколкото да
може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна
връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.
Съгласно решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на I т. о. и решение № 75/04.07.2022 г. по
т. д. № 972/2021 г. на I т.о. на ВКС, преценката дали пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без
закопчан предпазен колан /без използване на обезопасителна система според неговата
възраст, ръст и тегло/, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора
и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с
оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в
хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува
детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста
и теглото им (чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б), респ. административнонаказателна отговорност на
водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който
попадат посочените разпоредби ( чл. 183, ал. 4, т. 10). При неправилно обезопасяване на
малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да
се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство
пътува дете. Поради което съдът приема, че пострадалото малолетно не допринася за
настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от
делинквента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на
водача завишена грижа в тези случаи – така Решение № 50064 от 07.02.2024 г. по т. д. №
1692/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС. Ето защо възражението на ответника в тази насока се
явява неоснователно
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 781,57 лв.
съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
О. сума в размер на 615,55 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 22,11 лв. – разноски по производството съобразно отхвърлената
част на исковете.
Поради гореизложеното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „С...“ № 16, да заплати на К. О. Г., ЕГН **********, действащ лично със съгласието на
своя законен представител О. С. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ул. „С...,
сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 13.11.2021 г., причинено от застрахован
при ответника по „Гражданска отговорност “ лек автомобил марка „Мини Купър
Кънтримен“, с рег.№ СВ3317СВ, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 198,64 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 11.08.2022 г. до 06.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер от 250,48 лв. и за периода от 11.05.2022 г. до
10.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „А...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „С...“ № 16, да заплати на К. О. Г., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя законен представител О. С. Г., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. София, ул. „С..., сума в размер на 781,57 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ЗАД „А...“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „С...“ № 16, да заплати на адв. В. В. О., сума в размер на
615,55 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищцата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. О. Г., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своя законен представител О. С. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. София, ул. „С..., да заплати на ЗАД „А...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С...“ № 16, сума в размер на 22,11 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14