Определение по дело №4092/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 6457
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110104092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

.../20.5.2019 г.

 

 

               Варненският районен съд, 14-ти  състав, гражданско отделение в закрито заседание  на 20.5.2019 година  в състав:

 

 

                                               Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

                като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4092 по описа за 2019 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

               

                Производството е образувано  по молба на М.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу  „В.и к.Д." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** за установяване недължимост на вземането по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 8517/13.11.2018 г., издадена  по ЧГД 17100/2018г., 11 състав по описа на Районен съд Варна. След подадено Възражение по чл.414 ГПК от М.С.Г., ЕГН ********** по ЧГД 17100/2018 г. не е постъпило доказателство за подадена искова молба за установяване на вземането на кредитора. Същевременно М.С.Г. постоянно получава sms известия на мобилния си телефон за съществуване на стари задължения с покана да ги заплати. Ищцата счита, че за нея е  налице правен интерес да заведе настоящия иск, с който да се установи недължимост на посочените в заповед 8517/13.11.2018 г. парични вземания.

              „В и К Добрич" АД претендира вземане в размер на 263,25лв., представляващи неплатени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води), предоставени от дружеството на М.С.Г. за периода от 19.12.2006г. до 16.03.2009г. за обект в гр.Шабла, ул. „Търновска" №30, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда на 17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението, както и вземане в размер на 292,21лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатена ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден, след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга за периода от 28.02.2007г. до датата на подаване на заявлението в съда - 17.10.2018г.

                Съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 2011г. на Върховния касационен съд е установено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания за лихви, макар давността за тях да не е изтекла. „ВиК Добрич" АД посочва, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. След изтичането му потребителя изпада в забава, като това е и началната дата, от която започва да тече погасителната давност. В този смисъл задълженията посочени от „ВиК Добрич" АД за периода от 19.12.2006г. до 16.03.2009г. представляващи неплатени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води), както и лихвата за забава и законната лихва по посочените задължения са се погасили по силата на чл.111, б."в" ЗЗД с изтичането на тригодишния давностен срок.

                  В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника с който признава изцяло предявеният иск. Тъй като не е дал повод за завеждане на делото, моли да му се присъдят разноски за производството.  В този смисъл моли да се приемат представените с молбата писмени доказателства, а искането за допускане на ССЕ и за разпит на свидетел да се остави без уважение. 

                 Съдът на осн.чл.130 ГПК извърши проверка за допустимостта на исковата молба. След извършена служебна справка по ч.гр.д.№ 17100/2018 г. по опис на ВРС, 11-ти състав се установи, че издадената Заповед № 8517/13.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на кредитора „В.И К.Д.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* , със седалище и  адрес ***  заповед за изпълнение срещу длъжника М.С.Г. ЕГН ********** с адрес ***  е  ОБЕЗСИЛЕНА   изцяло с влязло в сила на 03.5.2019 г.  разпореждане № 9039/26.02.2019 г.

                   При това положение за ищцата вече не съществува правен интерес от оспорване на вземането на ответника, което е било признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Към датата на постановяване на настоящото определение ответникът няма съдебно признато вземане от ищцата, поради което производството следва да се прекрати на осн.чл.130 ГПК.

 

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

 О П Р Е Д Е Л И

 

 

                   ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4092 по опис на ВРС, 14-ти състав за 2019 г., на осн.чл.130 ГПК.

 

 

                   Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните. 

 

 

 

 

 

                                                         Районен съдия: