Р Е Ш Е
Н И Е № 260236
гр.Пловдив,
14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2148/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.3 и сл. от ГПК.
Постъпила
е жалба от съделителят и страна по изпълнението Р.М.К. ***, чрез адв.С.М. *** против
постановление за възлагане на недвижим имот от месец 08.2020г. по изпълнително дело № 20209080400577 издадено от
ЧСИ Бойка
Андреева с рег. № 908, с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което на Х. В. М. с ЕГН
********** *** е възложен следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№ 73242.501.427 по КККР на с.Т., община Марица, област Пловдив, с адрес с.Т.,
п.к.***, ул.**** с площ от 531 кв.м., ведно с построената в него жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 73242.501.427.1 по КККР на с.Т., със
застроена площ от 66 кв.м., брой етажи – 1 и жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор № 73242.501.427.2 по КККР
на с.Т., със застроена площ 32 кв.м. за сумата от 97 167,00 лева.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е незаконно, защото са налице съществени процесуални нарушения на процедурата
по извършване на търга, сочат се и процесуални нарушения извършвани в хода на
самото изпълнително дело. Иска се отмяна на постановлението за възлагане на
процесния недвижим имот.
Въззиваемата А.Ч., чрез адвокат З.В.
намира жалбата за допустима, но за неоснователна по мотиви пространно изложени
във възражение срещу жалбата на длъжника.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок. Същата
е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.3 от ГПК и е допустима. Жалбата изхожда
от взискател. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателя А.Ч. по представен изпълнителен лист от 26.06.2020г., издаден
въз основа на решение № 1204/10.04.2020г. по гр.д.№ 20440/18г. на РС-Пловдив, с
което е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор №
73242.501.427 по КККР на с.Т., община Марица, област Пловдив, с адрес с.Т.,
п.к.4199, ул.***с площ от 531 кв.м., ведно с построената в него жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 73242.501.427.1 по КККР на с.Т., със
застроена площ от 66 кв.м., брой етажи – 1 и жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор № 73242.501.427.2 по КККР
на с.Т., със застроена площ 32 кв.м. при права на съделителите А.Ч. и Р.К. по
½ идеална част.
С разпореждане от 15.07.2020г. е
насрочена публичната продан на имота за времето от 17.07.2020г. до 17.08.2020г.
След този срок на 18.08.2020г. ЧСИ Андреева в изпълнеие на нормата на чл.492 от ГПК е пристъпила към обявяване на постъпилите наддавателни предложения и
обявяване на купувач. Най-високата цена за имота е била дадена от «Антим Трейд»
ЕООД Пловдив – 70 007 лева. Тъй като присъстващия съделител и взискател Р.К.
е заявил желание на основание чл.354 ал.1 и чл.505 ал.2 от ГПК да изкупи имота
по тази най-висока цена, то същият е бил обявен от ЧСИ за купувач на имота на
тази цена. След което на основание чл.492 ал.2 от ГПК се е пристъпило към устно
наддаване за имота и когато наддавача Х. М.е предложил цена за имота
97 167 лева взискателя Р.К. е заявил, че не желае да изкупи имота за тази
цена. За купувач на имота е бил обявен Х. М. с цена за имота 97 167 лева.
Основанията за обжалване по чл.435 ал.3 от ГПК са изрично посочени в
закона, а именно това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Поради което оплакването на жалбоподателя Р.К., че не са вписани всички вещни
тежести върху имота, че той не е редовно призован за нито едно изпълнително
действие, че няма решение на едноличния собственик на капитала на «Антим Трейд» ЕООД за
придобиване на имот на публична продан, че е нередовна молбата за образуване на
изпълнителното дело и е нередовен протокола за оглед, не следва да се разглеждат
в това производство. Съгласно т.8 от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№2/2013г. обжалването на действията на ЧСИ е ограничено до лимитативно изброени
актове, при лимативно посочени в закона основания, като е изключено
разширителното тълкуване на тези правни норми. Ето защо настоящия съд няма как
да проверява постановлението за възлагане на имота на други основания извън
тези изрично посочени в закона.
Направените доказателствени
искания в жалбата за допускане при режим на довеждане на свидетели и допускане
на съдебно графологична експертиза за доказване на факти по горните доводи са
неотносими към делото и следва да се оставят без уважение.
По повод на жалбата, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно,
защото не са описани приложенията на наддавателните предложения и липсва
информация за входящ номер на предложението, банковата референция за внасяне на
депозитите и от коя дата са те, то това не са процесуални нарушения на
протокола по чл.492 от ГПК. Това е така защото нормата на чл.492 от ГПК не
изисква вписването на горепосочените данни за наддавателните предложения в
протокола за обявяване на купувач. В тази насока на мисли напълно неверни са
доводите на жалбоподателя, че купувача по публичната продан Х. М. няма подадена
декларация по ЗМИП. Същият има такива видно от л.128-130 от изпълнителното
дело. Неверни са доводите на жалбоподателя К. също така, че няма доказателства
да е платената цената от купувача по публичната продан. Видно от депозита за
публичната продан /л.100/ и справката от счетоводството на ЧСИ /л.131/ сумата е
внесена по сметката на съдебния изпълнител.
Невярно е виждането на
жалбоподателя Р.К., че неговото искане по чл.354 ал.1 и чл.505 ал.2 от ГПК да
изкупи имота по най-високата цена изисква след отваряне на писмените
предложения, води до задължение същият да се обяви за купувач и устно наддаване
да не се извършва. Посочената от него съдебна практика на ОС Пловдив по в.гр.д.
№242/2017г. на VІІ състав и в.гр.д. №1630/2019г. на ХІV състав не е обвързаваща
за настоящия съд. Видно от нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК практиката
на всякакви съдилища извън ВКС не е задължителна за никой съд в България. От
друга страна пък в своите обяснения ЧСИ Андреева сочи практика на ПОС в
обратната насока - в.гр.д. № 799/2017г. на ІХ състав и в.гр.д. №2118/2019г. на
VІІІ състав, което ясно сочи че не съществува никакво общо виждане по процесния
въпрос. Разгледано по същество виждането на жалобоподателя, че правото на съделителя по чл.354 ал.1 и чл.505
ал.2 от ГПК да изкупи имота по най-високата цена изисква след отваряне на
писмените предложения и след обявяването му за купувач, в която хипотеза устно
наддаване не се извършва е незаконосъобразно. Нормата на чл.492 ал.1 от ГПК
ясно изисква след отваряне на писмените предложения да се обяви определено лице
за купувач на имота на база на тези писмени предложения. След това обаче
законодателят е предвидил и фаза по устно наддаване ако някой от явилите се
наддавачи устно предложи по-висока цена с един задатък. След изчерпване на предложенията
и тук има обявяване на купувач на имота по най-високата цена. Правото на
съделителя и съпрута недлъжник по чл.505 ал.2 от ГПК да иска да му се възложи
имота по най-високата цена включва и двете фази на наддаване писмената и
устната. Не могат да се черпят доводи от записаното чл.505 ал.2 от ГПК, че това
става «при съставянето на протокола по чл.492 ал.1 от ГПК» като аргумент, за
това че законодателят ограничава наддаването на имота само до обявяване на писмени
предложения по чл.492 ал.1 от ГПК и изключва процедурата по устно наддаване
разписана в чл.492 ал.1 от ГПК в тази хипотеза. Това е така, защото в протокола
по чл.492 ал.1 от ГПК се вписва и устното наддаване по чл.492 ал.2 от ГПК, като
се съставя само един протокол, а не два протокола, един по чл.492 ал.1 от ГПК и
втори протокол по чл.492 ал.2 от ГПК. Това е така, защото законодателя е
предвидил съставянето на протокол за това действие изрично само в чл.492 ал.1
от ГПК, но е искал в същия този протокол да се впише и устното наддаване по
втората алинея. Спор за това в практиката няма. Така че препращането към
протокола изрично предвиден само по първата алинея на чл.492 от ГПК, не
изключва приложението на процедурата предвидена във втората алинея на този
текст.
Не се приема и алтернативното
виждане на жалбоподателя, че действията по наддаването на съдебния изпълнител
противоречат на характера на ликвидирането на съсобствеността върху делбен
имот, защото законодателят дава приоритет на съсобствениците пред третите лица именно
с цел трансформиране на съсобствеността в еднолична собственост в патримониума
на някой от съсобствениците, каквито цели са установени в редица разпоредби на ЗС. Да има такива цели в
ЗС и най-вече в ЗН – чл.69 ал.2. Но след като делбеният съд е изнесъл имота на
публична продан, то до-голяма степен тези цели са изоставени и тук лице, което
ще придобие имота е всяко лице, което предложи най-високата цена. Най-високата
цена е тази която е или достигната при отваряне на писмените предложения или
тази достигната при устното наддаване. Именно за тази най-висока цена говори
законодателя в чл.505 ал.2 от ГПК. Като тук принципите на ЗС и ЗН намират
приложение именно в правото на съделителя да изкупи имота по тази най-висока
цена. Но законодателят никъде изрично не е отраничавал наддаването на
публичната продан само до писмени предложения в хипотезите на публична продан
на съсобствени имоти. Самото название публична продан явно говори на това, че в
тази продан могат да участвата всички желаещи, не само съсобствениците и в това
публично наддаване съсобственика не се ползва с някакави привилегии по
достигането до най-високата цена, като например да ограничи или спре
наддаването за имота в някакъв етап на извършване на проданта. Ето защо не може
да се отмени закона – чл.492 ал.2 от ГПК по съображения за целесъобразност.
Освен това ако се приеме обратното тълкуване ще се наруши правото на другите
съделители да бъдат удовлетворени от своите права в съсобствеността по-най
високата възможна цена и то по съображения нямащи никаква конкретна опора в
закона. Ето защо в казуса съдебния изпълнител е действал законосъобразно Предвид
горното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и като такава
същата следва да се остави без уважение.
На основание чл.81от ГПК жалбоподателят
Р.М.К. следва да се осъди да заплати разноските на въззиваемата А.Ч., за защита
по настоящото дело в размер на 200 лева адвокатски хонорар за приложения
отговор на жалбата /л.39/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.М.К. ***, чрез адв.С.М.
*** против постановление за възлагане на недвижим имот от месец 08.2020г.
по изпълнително дело № 20209080400577
издадено от ЧСИ Бойка Андреева с рег. № 908, с район на действие
Окръжен съд Пловдив, с което на Х. В. М. с ЕГН ********** *** е възложен
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 73242.501.427 по КККР на
с.Т., община Марица, област Пловдив, с адрес с.Т., п.к.***, ул.*** с площ от
531 кв.м., ведно с построената в него жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор 73242.501.427.1 по КККР на с.Т., със застроена площ от 66 кв.м.,
брой етажи – 1 и жилищна еднофамилна сграда с идентификатор №
73242.501.427.2 по КККР на с.Т., със
застроена площ 32 кв.м. за сумата от 97 167,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.М.К. ***, чрез адв.С.М.
*** за допускане на доказателствени искания в открито съдебно заседание за
допускане при режим на довеждане на свидетели и допускане назначаването на
съдебно графологична експертиза.
ОСЪЖДА Р.М.К. ЕГН **********
*** да заплати на А.С.Ч. ЕГН **********,*** сумата от 200 лева за разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.