РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330107927 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, срещу И. П. А., ЕГН **********, с адрес -***************************, с което
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 305,30 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия
периода 01.10.2018 г. – 31.03.2020 г. за обект на потребление, находящ се в
**********************,; и сумата от 41,11 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 04.12.2018 г.
– 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ********** до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
952/02.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1703/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. ********, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в
************************, имал качеството на клиент на топлинна енергия и на
основание чл. 34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща дължимите суми за доставена
енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поддържа,
че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение ********, топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация на стойност 305,30 лева, представляваща главница, начислена за периода
01.10.2018 г. – 31.03.2020 г. Начислено било и обезщетение за забава в размер на 41,11
1
лева за периода 04.12.2018 г. – 31.01.2021 г. Посочва, че за процесните суми била
издадена Заповед № № 952/02.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1703/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIХ гр.с., която била
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Моли за уважаване на иска и за
присъждане на сторените разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. П. А.,
нито от назначения по делото ************* адв. В.И.. Представител на ответника не
се явява в откритото съдебно заседание. Ответникът не е направил и искане делото да
се разгледа в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищеца с молба от 25.01.2022 г., депозирана във
връзка с доклада по делото и първото открито съдебно заседание, е направил изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за
датата на първото съдебно заседание – л. 44. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна, като ответникът е редовно уведомен за последиците по
чл. 238 ГПК, видно от връчена призовка на л. 39 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител, нито назначеният му такъв се е явил, и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, по делото са
представени писмени доказателства – справка за доставена топлинна енергия за
процесния период и препис извлечение от сметка относно размера и основателността
на иска, както и представена справка от Агенция по вписванията, копие на нотариален
акт за правото на собственост върху топлоснабдения имот, представени във връзка с
основателността на иска и качеството на потребител на ответника. Въз основа на
същите се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният
иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за главницата
е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на
заявлението в съда – *******, до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза
на ищеца сторените от него разноски в настоящото исково производство, които са 75
лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се
присъдят и сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 75 лв., от
които 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
2
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. П. А.,
ЕГН **********, с адрес *******************, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, следните суми: сумата от 305,30 лева,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия периода 01.10.2018 г. –
31.03.2020 г. за обект на потребление, находящ се в *******************,; и сумата от
41,11 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер
на законната лихва, за периода 04.12.2018 г. – 31.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – ********* до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 952/02.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1703/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.
ОСЪЖДА И. П. А., ЕГН **********, с адрес ***********************, да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 75 лв. –
разноски държавна такса пред първата инстанция и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, както и сумата от общо 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1703/2021 г. на Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3