Решение по дело №3660/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 103
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100503660
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Варна , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503660 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №12116/02.11.2020г. от П.
Й. Н. с ЕГН: ********** против Постановление от 29.10.2020г., на ЧСИ с per.
№ 893, с което се отказва бъде прекратено изп.д. № 20208930400826 на осн.
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради наличие на неизплатени такси и разноски по изп.
дело. Жалбоподателят счита, че актът на ЧСИ е незаконосъобразен и
противоречащ на материалния закон, не съответства на целта на закона,
постановен е при нарушение на процесуалните правила уреждащи
законосъобразните действия в изпълнителното производство. Твърди, че
изпълнителното дело е образувано по молба, депозирана на 03.08.2020г., а
призовка за доброволно изпълнение на задълженията по изп.лист е връчена на
длъжника едва на 27.10.2020г. Последният е представил пред ЧСИ писмени
доказателства за плащания в полза на община Варна, погасяване на дълга на
две дати, а именно: на 22.07.2020 г. -сумата от 393,73 лв. и на 03.08.2020г.,- за
сумата -от 235,15 лв. ПДИ е връчено на длъжника след извършените
плащания, а дали това е деня на образуване на изп.дело, преди или след него,
е от значение за отговорността за разноски, по който въпрос също е сезиран
ОС Варна да се произнесе срещу обжалваното постановление, ЧСИ. Счита, че
в случая е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което
изпълнителното производство следва да се прекрати, тъй като длъжникът е
погасил изцяло задължението си на 03.08.2020 г. още преди да получил ПДИ.
На следващо място твърди, че той не отговаря за разноски в изпълнителното
дело по см. на чл. 79 ГПК когато делото се прекрати на основание чл. 433
ГПК. В случая, тъй като е платил преди да започне да тече срока за
доброволно изпълнение, счита, че не отговаря за разноски в изпълнителното
производство. По никакъв начин с поведението си не е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, поради което не може да бъде
възложена отговорността за сторените по делото разноски. Взискателят има
1
вземане срещу длъжника само за направените във връзка с реализираното
изпълнение, разноски, като е необходимо да бъде установено, че внесените
такси и разноски са действително дължими се по изпълнителното
производство, поради което за длъжника да възникне задължение за
възстановяването им. Учудващ е факта, че след представяне на разписка,
надлежно заверена от взискателя /съобразно положения подпис и печат върху
представения платежен документ за заплатени изцяло дължимите суми по
изпълнителния лист/, ЧСИ е извършил разпределение на част от сумите,
които обаче не са постъпвали по негова сметка, на ЧСИ. Тези действия не са
били необходими и са незаконосъобразни, поради което за тях не се дължат
разноски по изп.дело. Видно от приложения документ от Държавата в лицето
на НАП по изп. дело, след изпращане на съобщението по чл. 191, ал. 3 от
ДОПК, длъжникът няма задължения към последните, поради което и липсват
предпоставки за присъединяването им като взискатели по делото.
Извършеното „разпределение" от ЧСИ на представената и заплатена в полза
на взискателя сума от 03.08.2020 г. не съставлява необходимо изпълнително
действие, за което се дължат разноски и не съставлява липса на основание за
прекратяване на изпълнителното дело поради задължение за разноски. Не
оспорва, че датата на плащане на втората част на задължението по изп. лист
съвпада с датата на молбата за образуване на изпълнителното дело -
03.08.2020 г., но този факт също не обуславя извод за липса на плащане на
задължението преди образуване на изп.дело. По изложените съображения
моли обжалваното постановление да бъде отменено тъй като по делото са
налични доказателства за извършено плащане преди образуване на изп.дело,
както и в частта, с която ЧСИ се е произнесъл за дължимост на разноски по
делото.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство –
Община Варна не е депозирала писмено възражение в предоставения ѝ срок.
По делото са приложени писмените обяснения на съдебния изпълнител
във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за нейната
неоснователност. ЧСИ счита, че постановлението, с което се отказва
прекратяването по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, е правилно, тъй като в настоящия
случай се касае за плащане от длъжника по сметка на взискателя, извършено
след образуване на изпълнителното производство. Счита, че макар и
плащането да е направено преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение, в тежест на длъжника са и разноските по изпълнението. С
недобросъвестното си поведение и неизплащане на дължимите задължения за
данъци, същият е станал причина за образуване на изпълнително
производство.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител
приема за установено от фактическа и правна следното:
2
Изпълнително дело №20208930400826 по описа на ЧСИ Дарина
Сербезова-Слапова с рег.№893 е образувано по молба вх.
№07378/03.08.2020г, на Обшина Варна и въз основа на представен Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.З ДОПК № МД- АУ-7734-1
/04.07.2018г., влязъл в сила на 08.10.2018г. за сумата от 527.26 лв. вкл. данък
МПС за 2017г. - 485.76 и лихва към 04.07.18-41.50 лв. срещу длъжника П. Й.
Н., ЕГН ********** като към молбата е представена актуална справка от
22.07.2020г. за размера па задълженията по приложения акт към тази дата в
общ размер на 628.32 лв. вкл. главница 485.76 лв. и лихва 142.56 лв. Покана
до длъжника е изпратена за връчване чрез работодател, като видно от
обратната разписка, тя е получено от работодателя на 19.10.2020г.
С вх.№11709/23.10.2020г. по делото са депозирани платежни,
удостоверяващи плащане на задължението по акта по сметка на взискателя:
първото плащане в размер на 400 лв. в т.ч. по МД- АУ-7734-1 /04.07.2018г.-
393,73 лв.- е извършено на 22.07.2020г. т.е. преди образуване на
изпълнителното дело. Второто плащане на сумата от 1362.57 лв. – в т.ч.
сумата по МД- АУ-7734-1 /04.07.2018г . в размер на 235.15 лв. е извършено на
03.08.2020г.
С молба вх.№11861/27.10.2020г. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство.
С обжалваното постановление от 29.10.2020г., ЧСИ е отказал
прекратяване на изпълнението, тъй като не са заплатени дължимите такси и
разноски. В постановлението е указан размерът на дължимите такси и
разноски- 223.62лв., изчислен съобразно размера на дълга при извършване на
плащането на 03.08.2020г.
Копие от постановлението е връчено лично на длъжника с
придружително писмо с изх.№14992/29.10.2020г. на 30.10.2020г.
На 02.11.2020г. е постъпила жалба вх.№12116 срещу отказа за
прекратяване на изпълнителното дело, по която е образувано настоящото
производство.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
3
Предмет на обжалване е Постановление на ЧСИ от 29.10.2020г., с което
е отказал да прекрати изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.1, т.1 ГПК
поради твърдяно от длъжника плащане на дълга, извършено преди
образуването му, поради наличие на неизплатено задължение, а именно
сумата от 223.62 лв. – такси и разноски по изп. дело.
Съгласно чл. 435, ал.2, т.6 ГПК в редакцията, публикувана в ДВ
бр. 86/2017г., длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.
Следователно, жалбата е допустима тъй като е подадена в срока по
чл. 436 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, имащо правен
интерес.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, изпълнението се
прекратява с постановление когато длъжникът представи разписка от
взискателя, писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
С оглед представените 2 бр. приходни квитанции от 22.07.2020г.- за
сумата от 393,73 лв. и 03.08.2020г.- за сумата от 235.15 лв., съдът намира, че
вземането кредитора към длъжника по Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.З ДОПК № МД- АУ-7734-1 /04.07.2018г., в общ размер на 628.88
лв. е било погасено изяло преди образуване на изп. дело.
ЧСИ не представя доказателства, че изп. дело е било образувано пред
него в по-ранен час от часа, в койот е извършено плащането на
03.08.2020г./14;33/, но дори това да е така, на длъжника не е било известно
наличието на изп. дело, поради което плащането следва да се приеме, като
такова, извършено преди образуването на изп. дело.
Следователно, е налице основание за прекратяване на изп. производство
на осн. чл. 433, ал.1, т.1 ГК, тъй като длъжникът е представил приходни
квитанции, имащи характер на разписка, издадена от взискателя, че
4
дължимата сума е платена преди образуване на изп. дело.
В този случай, и съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК
длъжникът не дължи разноски, а евентуално направените такива следва да
останат, съответно да се възложат в тежест на взискателя.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
постановление на ЧСИ следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в размер на заплатената по сметка на ВОС такса от
25.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№12116/02.11.2020г. на П. Й. Н., ЕГН: **********
Постановление от 29.10.2020г., на ЧСИ Дарина Сербезова –Славова, с per. № 893,
постановено по изп.д. № 20208930400826, с което се отказва прекратяване на
производството по изп. дело, на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради наличие на неизплатени
такси и разноски по изп. дело в размер на 223.62 лева.
ОСЪЖДА Община Варна, адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43 чрез
кмета на Общината да заплати на П. Й. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. Павел
Шафарик №14 сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лв. на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателни и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ЧСИ Дарина Сербезова –Славова с peг. № 893, на
КЧСИ по изп.д. № 20208930400826 за изпълнение на задължителните указания, съдържащи
се в мотивите на решението
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5