№ 4247
гр. С., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110152967 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, от М. И. Ш.
срещу „Б.Е.“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 783,33 лева – главница, представляваща обезщетение за неточно
изпълнение по договор за въздушен превоз - закъснение на полет
№****/18.12.2022 г. от летище Б. до летище С., ведно със законна лихва от
14.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
33102/2023 г. по описа на СРС.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 25.10.2023
г., в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба. С писмено
становище оспорва иска. Навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В срока по
чл. 414 от ГПК не прави конститутивни възражения.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По силата на изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5
от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни нему към този момент факти. Предвид това, съображенията на
ответното дружество за наличието на обстоятелства, които изключват
отговорността му за обезвреда по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента, са
преклудирани, а като такива не подлежат на разглеждане.
1
Съдът приема, че ангажираните писмени доказателства, неоспорени от
страните, доказват пълно и главно всички правнорелевантни факти за
възникване на правото на парично вземане за ищеца -наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по което
ищецът има качеството на пътник, съобразно приетия електронен билет,
явяването на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача
за извършване на превоза; както и неговото закъснение над три часа, за което
страните не спорят, а на основание чл. 161 от ГПК, във вр. чл. 190 от ГПК, с
оглед процесуалното бездействие на ответника да представи, намиращи се в него
документи, респ. информация за полета, съдът приема, за доказано. Не се
оспорва пътникът да има потвърдена резервация за полета, чието разстояние е
определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е между 1500 км и 3500 км;
размер на иска, установен в нормативния акт. Ответникът не твърди и не
доказва обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 -
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Ответникът не
твърди и не доказва изключения по чл.5, пар.1,б. „в“ от Регламента. Ответникът
не твърди и не доказва плащане на предявеното парично вземане до края на
съдебно дирене. Предвид това искът за главница подлежи на уважение по
основание и в предявения размер. Търсеното парично задължение е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което следва да
бъде пресъдена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е
исковия съд. Ищецът претендира съдебни разноски, както следва: 25,00 лв. –
държавна такса и 400,00 лв.- адвокатско възнагражденеи по ч.гр. дело
№33102/2023 г., СРС, и в настоящото производство – 25,00 лв. –държавна такса
и 1900,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е оспорил като
прекомерно платеното от ищеца възнаграждение за правна помощ. Съдът, като
взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед на
фактическата и правна сложност на спора, приема възражението по чл. 78, ал 5
от ГПК на ответника за основателно. Предвид това за исковото производство
необходима и разумна разноска за правна помощ е сумата 400,00 лв. Ето защо в
полза на ищеца следва да се пресъди сумата общо 850 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. Ш., с
ЕГН:**********, с адрес: ************, срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********,
със седалище и адрес на управление: ***********, иск с правно основание чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че
„Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********,
дължи на М. И. Ш., с ЕГН:**********, с адрес: ************, сумата 783,33
2
лева – главница, представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор
за въздушен превоз - закъснение на полет №****/18.12.2022 г. от летище Б. до
летище С., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №33102/2023 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на М. И. Ш., с ЕГН:**********, с адрес:
************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 850,00 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №33102/2023 г. и гр. дело № 52967/2023 г., и двете по
описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3