Определение по дело №627/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№738

 

 гр. Пловдив, 20.12.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

МАГДАЛИНА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Магдалина Иванова  ВЧНД № 627/2019 г.  по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Б. Ю.М., против протоколно определение от 27.11.2019 г., постановено по ЧНД № 739/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, определено му по ЧНД №  2181/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е приета за изпълнение наказателна присъда на Околийски съд Б., Република У., постановена на 01.02.2017 г. по дело № ЗВ 180/2016/20. Към жалбата е приложена характеристика на осъдения, изготвена от класния ръководител на 9б глас на СУ „С. И.Р.“ към затвора - С..  

 

 

 

Излагат се доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Пазарджишкият окръжен съд е приел за установено следното:

С Определение № 2350 от 13.06.2019 г. по ЧНД № 2181/2019 г. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 305/12.07.2019 г. на Софийски апелативен съд, е приета за изпълнение наказателна присъда на Околийски съд Б., Република У., постановена на 01.02.2017 г. по дело № ЗВ 180/2016/20, изменена с присъда на второинстанционния съд гр. Д., влязла в сила на 06.06.2017 г., Б. Ю.М. е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по смисъла на §353, ал. 1 и ал. 2, т. „б" от Наказателния кодекс на Република У., съответстващо на чл. 280, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 oт Наказателния кодекс на Република България, за това че на 19.08.2016 г. на румънско-унгарската граница, заедно с още две лица е оказал помощ на иракски граждани, които не разполагат с необходимите валидни визи за влизане на територията на Европейския съюз, следователно и на У., като им помогнал за преминаване на границата без разрешение и по непозволен начин с нарушаване на законовите разпоредби, както и да навлязат на територията на У. без документ.

Началото на изтърпяване на наказанието е от 25.09.2016 г. Към 23.08.2019 г. осъденият М. фактически е изтърпял  3 години 1 месец и 20 дни, от работа – 0  дни, или общо 3 години 1 месец  и 20 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 година 4  месеца и 10 дни.

Към датата на съдебното заседание на окръжния съд (27.11.2019 г.) остатъкът за изтърпяване на наказанието е 1 година 3  месеца и 28 дни.

При тази фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване е неоснователна. Действително, налице е една от законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. Наред с нея обаче трябва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Осъденият М. е трансфериран на 10.05.2019 г. от затвор в Република У. в затвора в гр. С.. Със заповед № Л-**/15.08.2019 г. на началник отдел „СДВРП“ при ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП е разпоредено преместването му в затвора –П., където се намира понастоящем. В депозираното по делото становище на началника на затвора - П. е посочено, че осъденият М. търпи наказанието си в условия на неработещ по обективни причини. Степента на риска от рецидив е определена като средна (53 т. по скалата ОЕйСис). Посочени са и дефицити в следните проблемни зони: отношение към правонарушението - не е самокритичен към извършеното престъпление и не осъзнава степента му на обществена опасност, не приема размера на наложеното му наказание; образование и обучение - след осми клас е прекъснал образованието си независимо от обстоятелството, че е имал потенциал да го продължи; управление на финансите и доходите - изпитва финансови затруднения, основните му доходи са от нелегални печалби; умения за мислене - липсва значимо целеполагане, не вниква в дълбочина в проблемите си, поради което не винаги достига до цялостното им разрешаване. В заключение е посочено, че към момента не са изпълнени целите, заложени в плана на присъдата, като прогнозата за развитието на личността, поведението и възможностите за успешна ресоциализация на осъдения М., на този етап, е негативна. Изложеното от началника на затвора – П. кореспондира с експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, изготвена на 18.11.2019 г. от психолог, който е заключил, че към момента М. е в основен етап от изтърпяване на наказанието и корекционните мероприятия не са приключили. При тези данни и с оглед краткия престой в български затвор (около 6 месеца) не може да се приеме, че осъденият М. е дал доказателства за своето поправяне и че е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието. В подкрепа на този извод е и фактът, че една година след като е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за трафик на хора, осъденият М. е осъществил отново същото престъпление, което говори за липсата на самокритичност и за неговото поправяне. Наличието на добрите характеристични данни, посочени от класния ръководител на  осъдения, по време на обучението му в училището при затвора – С., преценено съвкупно с изложеното по – горе, не води до извод, противен на направения.

  По изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.11.2019 г., постановено по ЧНД № 739/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението е окончателно.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

                  

                                                       

ЧЛЕНОВЕ: