РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4977/04.12. 2023г. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас - XXIX- ти състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
|
Съдия: |
ВАНЯ БЯНОВА- НЕЙКОВА |
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 389 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на И.Н.Р., ЕГН **********, с адрес:З***, против Началника
на Затвора Бургас, с искане да бъде отменен мълчалив отказ за произнасяне по
жалба с вх.№570/07.02.2023г., с която същият е бил сезиран за отказ по време на
свиждане за предоставяне на заявление и документи от дежурен главен надзирател
на пълномощник и майка на жалбоподателя, която да ги изпрати на ангажиран
адвокат пред международна съдебна
институция.
С
Определение №2217/23.08.2023г. съдът е дал указания за конкретизиране на
обжалвания акт, действие или бездействие на началника на затвора Бургас или на
служител на затворническата администрация.В тази връзка е постъпила молба от
процесуалния представител на жалбоподателя адв.К., като се посочва, че се претендира отмяна на
отказа на административния орган – началника на Затвора Бургас, обективиран в
негова резолюция „КД“ от 13.02.2023г. върху изготвената по жалба с
вх.№570/07.02.2023г. докладна записка на гл.инспектор Д.М. относно отказа на
служител от надзорно охранителния състав
на затвора да бъдат предадени писмени материали по време на свиждането
на жалбоподателя с неговата майка и пълномощник, доколкото това противоречи на
статута на пълномощника – процесуален представител по дела. Счита се, че дори
само заради това, че в условията на изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ естествено и абсолютно нормално е да се приема, че лишеният от свобода
няма как да има възможност сам да придвижва материали и затова се налага
ползване на пълномощник, този пълномощник следва да има статут като на адвокат,
в т.ч. и да не подлежат на проверка разменяните с подзащитния му
материали.Счита се, че е налице основанието по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, а именно
„подлагане на унизително отношение“ чрез действия, които нито са необходими,
нито са разумни, а още по-малко адекватни на положението, в което се намира
един човек, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, при това в зона със
специален режим и поради естеството на условията подложен на ограничения, които
надхвърлят предвидения в нормативната уредба социален минимум, от което
настъпват неимуществени вреди, изразяващи се в обида и гняв, породени от това
неправомерно отношение към негови напълно естествени, правомерни и
законосъобразни искания. Иска съдът да се произнесе по въпроса за задължението
на затворническата администрация да уреди по един недвусмислен начин и форма
възможността за непосредствена размяна на книжа между представител и
представляван, независимо дали представителят е адвокат или родственик на
представлявания. Към молбата на адв.К. е приложено и заявление от И.Н.Р., в
което се потвърждава, че се обжалва мълчаливия отказ на началника на затвора
Бургас да реши въпроса, поставен в жалба с вх.№570/07.02.2023г. за предаване на
документи от лишения от свобода на негов пълномощник, което е било отказано по
време на свиждане на 05.02.2023г..
По
разпореждане на съда по делото са постъпили от Началника на Затвора
Бургас:Справка вх.№6916/30.06.2023г. от началника на затвора Бургас с приложени
към нея жалба с вх.№570/07.02.2023г. от И.Н.Р. и Докладна записка с
рег.№340/10.02.2023г. от гл.инспектор Д.М..Докладната записка съдържа
информация за запознаване с жалба с вх.№570/07.02.2023г. от И.Н.Р. срещу
действия на служители на НОС, посочва се, че на 05.02.2023г. по време на
свиждане лишеният от свобода е пожелал
да предаде документи на майка си, било му разяснено, че вещи се предават на
лица по време на свиждане след предварително попълнено по образец заявление.Върху
докладната записка е поставена резолюция “КД“ от 13.02.23г. на началника на
затвора.
Предвид
уточненията към жалбата и представените документи от началника на Затвора
Бургас, съдът е приел, че предмет на жалбата на И.Н.Р. *** е искане да бъдат
прекратени бездействия на служители от
надзорно охранителния състав на затвора по време на свиждане на И.Н.Р. да бъдат
предадени документи на неговата майка, която е посочил като пълномощник за
представяне на документи пред съдебен орган.Видно от поставената
от началника на Затвора Бургас резолюция „КД“ от 13.02.2023г. върху
изготвената по жалба с вх.№570/07.02.2023г. докладна записка с рег.№340/02 от
10.02.2023г. от гл.инспектор Д.М. тези бездействия не са прекратени. Поради
това съдът е счел, че жалбата следва да се разгледа по реда на чл.276 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) вр. с чл.3, ал.1
от същия закон като искане за прекратяване на бездействия на орган по
изпълнение на наказанието да бъдат предадени документи на лишения от свобода на негов пълномощник от кръга на
лицата, които могат да го представляват пред съд, като тези бездействия се
считат за подлагане на унизително
отношение.
С
Определение №2312/13.09.2023г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
с.з. и е изискал от началника на затвора в Бургас: да предостави на съда
информация за това налично ли е в администрацията на затвора пълномощно от И.Н.Р.
за неговата майка В.Р. да го представлява по съдебни дела или друго пълномощно
да получава документи от негово име - при налично пълномощно, да го
представи;да предостави на съда информация за това осигурена ли е възможност на
лишения от свобода да предава документи за съдебна кореспонденция чрез
пълномощник извън лицата, които
упражняват адвокатска професия. В отговор е постъпило писмо
вх.№9626/29.09.2023г. от началника на затвора в Бургас, с което съдът е
информиран, че по досиетата на л.св.Р. е налично едно пълномощно за В.Р.,
нотариално заверено от 2002г., във време, в което същата е трябвало да го защитава като
подсъдим по следствено дело №956/01 на ОСС-Бургас.В.Р., по извършена справка,
идва на свиждания на сина си единствено в качеството на негова майка.В такъв
случай приложим е чл.73, ал.7 и ал.8 от ППЗИНЗС.Администрацията не би попречила
на предаването на документи между л.св. и неговата майка, стига да е спазен
редът, валиден за всички и точно упоменат в нормативен акт.Докладната записка
на инсп.Манолов ясно и недвусмислено изразява точно тези факти, а именно, че
нарушение или бездействие на служителите от НОС, което да бъде преустановено не
съществува.Резолюцията на началника на затвор Бургас показва, че същият е
запознат с резултатите от извършената проверка и констатациите за липса на
нарушение.Във връзка с друго разпореждане на съда от 18.09.2023г. по направено
доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя адв.С.К.,
са представени Вътрешни правила за документооборота, деловодната и архивната
дейност в ГДИН.
В проведеното
по делото открито с.з. на 13.10.2023г. жалбоподателят И.Н.Р. се явява
лично и с назначения му служебен
защитник адв.С.К. ***. Жалбоподателят Р. заявява, че поддържа жалбата с вх.№
2218/02.03.2023г. в Административен съд Бургас против Началника на
Затвора-Бургас, поддържа и уточненията към жалбата, с искане да бъде отменен
мълчалив отказ на началника на затвора за произнасяне по жалба с вх.№
570/07.02.2023г. и съдът да върне преписката на органа с указания за изрично
произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт.Иска жалбата му да бъде
разгледана по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.86 и чл.90 от ЗИНЗС–
правото на лишените от свобода да получават документи, правото на лишените от свобода да подават молби и жалби
при наличието на изрично пълномощно. Счита, че
приложение намира и конституционната норма на чл.30, ал.5 от Конституцията на Република България, според която всеки има право да се срещне
насаме с лицето, което го защитава, дефиницията на думата „защитава“ не е в
тесния смисъл на адвокат, както се опитват да го възпроизведат от
администрацията на затвора, тъй като лишените от свобода нямат само наказателни
дела, имат и други правоотношения, имат дела включително наследствени,
граждански, здравни, осигурителни, в абсолютно всички хипотези, в които един
нормален гражданин има нужда от пълномощник. В случая Гражданския процесуален
кодекс(ГПК) му предоставя чрез чл.32 възможността да бъде представляван от
пълномощник. Като лишен от свобода няма възможност
фактически да се защитава сам, поради което и се налага и е необходим такъв
пълномощник. Абсурдно е да се приеме, че само адвокат може да го представлява,
тъй като в условия на пенитенциарните заведения няма такава възможност да
комуникира с адвокати, няма и финансовия ресурс да ги ангажира. В случая следва
да се предоставят такива възможности, най-малкото възможност да се предоставят
документи, да се вземат документи и
същите не подлежат на ксерокопиране, на изземване или на преценка кои
документи може и кои - не.
Адвокат К.
изразява мнение, че производството следва да бъде действително разгледано по
реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС, където изрично
законодателят е предвидил, че кореспонденцията на лишените от свобода, не
подлежи на контрол. В тази връзка посоченото в докладната записка от главен
инспектор Манолов, че в дните на свиждане или по-скоро в почивните дни, нямало
възможност за предаване на каквито и да е вещи или предмети, а още повече
кореспонденция, не отговаря на изрична законова разпоредба, а дали това е
уредено или ако не е уредено, защо не е уредено, е проблем на административния
орган, дали това ще бъде Началника на затвора, дали това ще бъде директора на
Главна дирекция изпълнения на наказанията е въпрос, който нито защитата, нито
жалбоподателят може да урежда. В случая обаче, с оглед това, което заявява и
господин Р., че лишените от свобода са ограничени в много по-голяма степен от
нормалните, обикновените хора, защото жалбоподателят Р. не може да отиде, да
занесе и да направи копие, да предаде комуто и да е, каквото и да е. Това,
обаче не означава, че някой може да отказва предаване на кореспонденция между
пълномощник и лишено от свобода лице. Законодателят е ясен и категоричен, кореспонденцията
не подлежи на контрол, дали тя ще бъде чрез лицензиран пощенски оператор, дали
ще бъде по електронна поща, дали ще бъде фактически предаване е ирелевантно,
защото администрацията няма право да се намесва там. В този смисъл моли жалбата
да се разгледа като насочена срещу отказ на административния орган да изпълни
вменените му от закона задължения. В случая не става за въпрос за дейности или
за отношения между равнопоставени субекти. В случая Началника на затвора и
всеки един служител от надзорния състав има административната власт (не право, а
власт) да откаже, да спре, да прекрати всяко едно включително и законово искане
на лишения от свобода.
В
проведеното по делото открито с.з. на 10.11.2023г. жалбоподателят И.Н.Р.,
редовно призован, се явява лично, и с адвокат С.К., назначен за служебен
защитник. Жалбоподателят Р. счита, че съдът следва да има предвид, че пълномощникът носи материали
и изпраща кореспонденция и към трети лица, включително и адвокати. В някои
съдилища изрично се изисква при подаването на жалба да се подава и документа
или съдебния акт, на които се позовават, което той не може да прави, тъй като
не може да се снабдява с документите или да прави копия. Това са съществени
проблеми, които рефлектират върху делата и правят невъзможно реализирането на
защитата. С отмяната на отказа на администрацията счита, че съдът ще даде
мотиви, с които те да предприемат и да обезпечат конституционните норми, независимо
че липсва такава формирана норма за провеждане на такива срещи или за предаване
на такива документи. Поради изложеното, моли съдът да отмени отказа. Моли да му
бъдат присъдени разходи в минимален размер за консумативи, листи и химикали в
размер на 10.00 лв.
Адвокат К. моли
съдът да констатира, че действително е нарушено правото на изтърпяващия
наказание лишаване от свобода И.Р. на необезспокоявано и неконтролирано по
какъвто и да е начин от страна на затворническата администрация право на предаване
на документи между него и упълномощения му повереник и защитник. Това право
произтича по силата на изричната разпоредба на чл.56, ал.2 от Конституцията на
Република България, където законодателят в най-висшия нормативен акт е
предвидил, че всяко лице има право да се явява в държавно учреждение, а
несъмнено е, че Затвора - Бургас е такова. В случая думата защитник следва да
бъде тълкувана в най-широкия обем. В Затвора - Бургас и в ГД „ИН“ считат, че
защитникът е до фазата, докато приключи наказателното производство спрямо
дадено лице и то бъде осъдено с влязла в сила присъда. Подобно тълкувание не
може да бъде споделено. То е в противоречие с изричната практика на съда по
правата на човека в Страсбург, както и с решения на Върховен административен съд
в тази насока. Елементарно е, че г-н Р. може да води, както и води дела срещу
Затвора – Бургас, срещу ГД „ИН“ и при това положение точно страната, която може
да е ответник в един спор да му проверява кореспонденцията намира за
недопустимо, без значение дали това е началника на затвора или обикновен
служител от охранителния състав. Това, че не е уредено в така неречените
„вътрешни правила за документооборота“ в деловодната и архивната дейност на ГД
„ИН“ си е проблем на ГД „ИН“. Не може да се очаква нито от г-н Р., нито от
неговия процесуален представител да им казва какво трябва да направят, то е
близко до нормалната човешка логика. Понеже става въпрос не за свободен човек,
който може да излезе и да се срещне с когото си иска и да ангажира когото
намери за необходимо, а става въпрос за лишен от свобода с ограничени
възможности, това е в още по-голяма степен необходимо и изискуемо. Счита, че
ако съдът уважи жалбата и отмени отказа на началника на затвора, от това
неминуемо трябва да последва промяна. Такава промяна, която да уреди не само
този, но и всички бъдещи евентуални проблеми в тази насока, убеден е, че те са
стотици. Именно в докладната записка на главен инспектор Манолов се казва, че
г-н Р. е желаел да предаде документите на майка си. В следващото изречение се
казва, че на лишения от свобода Р. е разяснено, че вещи се предават на лица по
време на свиждане след предварително попълнено заявление. Твърди, че не може
затворническата администрация да проверява по какъвто и да е начин, а тук не
става въпрос и за вещи, става въпрос за документи.По тези съображения твърди,
че отказът на началника на Затвора – Бургас намира за неправомерен, поради
което моли съдебния състав да отмени същия и да укаже със своя съдебен акт необходимостта
в ГД „ИН“, респективно Затвора Бургас, да променят практиката си и политиката
по отношение на взаимоотношенията между лишените от свобода и техните
представители, независимо дали те са адвокати или както е в случая техни
родственици, тъй като законът не прави такава разлика.
Ответната
страна Началник на Затвора-Бургас, редовно призован, не изпраща
представител. По жалбата на Р. с
искане да бъде отменен мълчалив отказ за произнасяне по жалба
вх.№570/07.02.2023г. е постъпил писмен отговор от началника на затвор Бургас
чрез юрисконсулт Тодор Чанев с вх.№9800/04.10.2023г. и становище, че жалбата е
допустима, а по същество неоснователна, като се излагат следните аргументи:
Лишеният от свобода И.Р. изтърпява наказание доживотен затвор без право на
замяна.Майката на осъдения – г-жа В.Р., е имала пълномощно като негов защитник
във фаза на процеса, когато е нямало осъдително решение и лицето, все още не е носило
качеството на лишен от свобода с влязла в сила присъда.Същата, към настоящия
момент, на основание това пълномощно, не би следвало да бъде допусната в
пенитенциарното заведение, поради липса на правен интерес.През годините и
многобройните съдебни заседания по различни дела, са правени разнообразни
опити, да се изтъква пълномощното от 2002г., на основание на което
администрацията на затвор Бургас да бъде подлагана на натиск да изпълнява
искания или да допуска различно третиране в сравнение с всички други лишени от
свобода и членове на техните семейства.В конкретния случай, за да е налице
възможност за лишения от свобода да предаде документи на майка си като негов
защитник, е било необходимо да предостави конкретно пълномощно за
представителство по конкретно административно дело.Такова не е налично в
досието на л.св.Р.. В.Р., по извършена справка, идва на свиждания на сина си
единствено в качеството на негова майка.В такъв случай приложим е чл.73, ал.7 и
ал.8 от ППЗИНЗС. Администрацията не би попречила на предаването на документи
между л.св. и неговата майка, стига да е спазен редът, валиден за всички и
точно упоменат в нормативен акт. Докладната записка на инсп.Манолов ясно и
недвусмислено изразява точно тези факти, а именно, че нарушение или бездействие
на служителите от НОС, което да бъде преустановено не съществува.Резолюцията на
началника на затвор Бургас показва, че същият е запознат с резултатите от
извършената проверка и констатациите за липса на нарушение.Налице е единствено
едно затвърдено през годините усещане на л.св.Р., за необходимост да бъде
третиран при по-специални условия, и опити да не се подчинява на законовата
рамка и на правилата, валидни за всички в пенитенциарната институция.
Като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
По делото не
е спорно, че на 05.02.2023г. по време на свиждане лишеният от свобода Р. е
пожелал да предаде документи на майка си – В.Р.. Не е спорно, че надзорно
охранителният състав е отказал да предаде документите на майка му.
По този
повод И.Н.Р. е депозирал жалба до началника на затвор Бургас с
рег.№570/07.02.2023г., в която е посочил, че на 05.02.2023г. е провел свиждане
с неговите родители по утвърдения график. Предоставил на дежурен главен надзирател
заявление и отговор от юрисконсулт във връзка с гр.д.№2030/2021г. на Бургаски
окръжен съд, за предоставяне на неговия пълномощник и майка В.Р. - пълномощник
по смисъла на чл.32 от ГПК, като следва да се приеме и че със съдебен акт началникът
на затвора е бил уведомен за легитимността на В.Р.. Заявен бил отказ за предаване
на документите на пълномощника му В.Р. и че има пряко разпореждане от началника
на затвора да предава кореспонденция само чрез инспектор социални дейности и
възпитателна работа(ИСДВР).В деня на свиждане не е наличен ИСДВР, който да
извърши проверка на документите.Остава неясен отговора на въпроса какво ще
проверява ИСДВР на три листа, колкото е обема на документите, и откъде
произтича ангажимента ИСДВР да проверява документи, предназначени за
пълномощник. Нормата на чл.75, ал.3 от ППЗИНЗС счита за относима за писма в
плик, получени по друг ред и хипотеза.Жалбоподателят посочил случаи на
непридвижена или забавена кореспонденция до съдебни органи, които счита за
незаконосъобразни.Поискал е издаване на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 т АПК, от който да си формира мнение и знание за нормативната
уредба, която началникът на затвора
счита за приложима в случая.
По жалбата
на И.Н.Р. е изготвена докладна записка до
началника на Затвор Бургас с рег.№340/02 от 10.02.2023г. от гл.инспектор Дамян
Добрев Манолов – НС НОД. Видно от докладната записка, служителят се е запознал
с жалба рег.№570/07.02.2023г., приел е че тя е насочена срещу действия на
служители от НОС. На 05.02.2023г. по време на свиждане лишеният от свобода Р. е
пожелал да предаде документи на майка си. На лишения от свобода било разяснено,
че вещи се предават на лица по време на свиждане след предварително попълнено
по образец заявление за връщане на вещи по време на свиждане, като вещите се
предават от служител на НОС след попълнена и разписана разписка към
заявлението.За реда за връщане на вещи или предаване на вещи всеки лишен от
свобода е запознат още при постъпването си в затвора.Счетено е, че жалбата е
неоснователна и няма допуснати нарушения от служители на НОС в затвор Бургас. Върху
докладната записка е поставена резолюция от началника на затвора“КД“ с дата
13.02.2023г.
По същия
повод В.А.Р. е депозирала жалба до началника на Затвор Бургас по електронен път
на 06.02.2023г., в която посочила, че на 05.02.2023г. провела свиждане със сина
си И.Н.Р..Същият искал да й предостави документи, които да изпрати на адвокат,
ангажиран по дело пред Европейския съд по правата на човека. Било отказано да й
бъдат предоставени, като и било заявено, че такова е нареждането на
началника.Многократно е заявявано качеството й на пълномощник на сина си, моли
за предприемане на необходимите действия, за което да бъде уведомена. Поискала
да й бъде предоставен входящ номер на жалбата, приложила като прикачен файл
пълномощно.
Видно
от писмо ИЗ-3470/20.10.2023г. на
началника на Затвор Бургас до Административен съд Бургас, жалбата на В.Р. е
била регистрирана с вх.№1547/06.02.23г., до г-жа Р. е бил изпратен отговор
рег.№346/02 от 10.02.2023г., към който е приложена Справка от ИСДВР Петър Леков
от 09.02.2023г. до Началника на Затвор Бургас, за запознаване. С тази справка
инсп.Леков информира началника на затвора в Бургас за това, че по време на свиждане, проведено на
05.02.2023г. л.св.Р. е изразил желание да предостави на майка си документи,
свързани с правни въпроси, касаещи осъденото лице.От страна на служителите на
надзорно-охранителния състав е отказано посочените документи да бъдат
предоставени на лицето Р..Опитите на л.св.Р. да предава или разменя документи
по време на свиждане не са изолиран случай, той е запознат с установените
правила относно предоставяне и получаване на кореспонденция, но умишлено и
целенасочено се стреми да ги заобикаля. Съобразно твърденията на лицето Р.
посочени в жалбата, не става ясно обстоятелството майка му в какво качество го
е посетила, в качеството на близък, с когото иска да проверява регулярно
свиждане или в качеството на негов защитник, пълномощник, представител или
повереник. При наличие на втората хипотеза, срещата е трябвало да се проведе по
реда на чл.74 от ППЗИНЗС - в специално обзаведено помещение в съответния
затвор, поправителен дом или затворническо общежитие, в рамките на работното
време. На л.св. Р. е предоставена възможност да се възползва от правото си на
кореспонденция по чл.75 от ППЗИНЗС без ограничение в броя на писмата.Редът за
предаване на вещи включително и документи по време на свиждане изисква подаване
на предварителна заявка попълнена от лишения от свобода, в която са посочени
документите или вещите, които иска да бъдат предадени.След одобрение от страна
на началника на затвора, същите се предават на посоченото в заявлението лице от
служители на НОС, а не от лишения от свобода.Лицето осъществяващо свиждане с
лишения от свобода получава документите и удостоверява с подпис върху разписка,
че е получило съответните вещи или документи.Затворническата администрация не
се стреми да „изземва“ или „прегражда“ кореспонденция или документи от лишените
от свобода.
При разпита
си в качеството на свидетел по делото В.А.Р. дава показания за следното:
Ходи на
свиждане по график, когато е възможно, не е допускана през останалото време.
Допускат я само в дните на свиждане, ходила е и в други дни, като е искала да
получи възможност да види сина си като негов пълномощник и са й отказвали.
Друго пълномощно освен пълномощното от 2002г. няма.Ходи на свиждане повече от
20 години, постоянно има проблеми с предоставянето от нейна страна на документи
и от страна на И., когато той иска да й предаде документи. Тя контактува с
адвокатите и сина й казва на кого, къде, какво да предаде, да се обади по
телефона, да копира нещо и да изпрати нещо някъде. Дежурните казват, че трябва
да го изпрати по пощата, а от пощата са й връщали документи обратно. Прави
кореспонденцията си под опис, какво му носи, много пъти се е случвало да й
отказват, дава кореспонденция под опис и после той не получава нищо. Имало е
случаи, когато й изкарват багажа, отказва да подпише описа, който те правят,
когато в него не пише, че му носи кореспонденция. Изкарват й навън багажа и казват,
че няма да го приемат. Когато адв. К. й се обадил да й каже, че ще бъде
призована като свидетел, си разгледала нейните неща(записки) от тогава. По
време на свиждането И. й казал какви документи да му извади, на кой какво да
даде, какво да изпрати, на кой адвокат да се обади и тя излязла да чака да й
дадат документите. За случая на 05.02.2023г. е подавала жалба по електронна поща. Излязла и
изчаквала да й донесат документите. Дежурният полицай, който съпровождал И. носил
документите от И. с него до гишето, където се влиза за свиждане и казал, че
трябва да й предадат документите. Дежурният, който бил на гишето, говорил с
някого по телефона и отказал да й даде документите, казал, че това е по
нареждане на Началника на затвора.Не са и дали документите, нито знае какво се е случило с тях. Те ги
задържали, де факто ги иззели, какво са иззели- не се знае. Водила си записки,
че трябва да се обади на адвокат по дело. Не помни кое е делото, но си е записала,
че тези документи от И. трябва да ги копира и да ги изпрати на адвокат в гр.Бургас
и на друг в гр.София, който се занимава с дела в Страсбург.На въпрос на Адв.К.:
имало ли е случай да й казват, че не могат да приемат така документите - чрез
надзорния състав, който да ги даде на И., свидетелят Р. отговаря, че не е имало
такъв случай. Единственото, което са й казвали е, че документите трябва да
бъдат прегледани от инспектор „Социални дейности“ и не може да предава кореспонденция директно.
Когато се отива на гишето, се описва какво се носи като багаж-цигари, храна и
там се дават документите, оттам те ги взимат и точно това пише в бележките за
предаване на багажа. Предавала е такава кореспонденция, зависи от надзорния
състав, който е, някои я взимат без проблем, други я връщат. Получавала е
обратно кореспонденция, но това било много отдавна, след като започнали делата -
спряла да получава, търсели причина, за да не я дадат. Имало е случаи да искат
да й вземат записките, които си води по време на свиждането. За това, което
носи по време на свиждане, правят опис, на който се подписва, но когато носи
кореспонденция и не я записват в описа - отказва да подпише. По един и същи
начин предава всеки път багажа и личната кореспонденция. Не й дават документ за
това, което е предала. Предава нещата на гишето, един служител ги преглежда,
друг пише и накрая се подписва. Спори винаги с тях, че в списъка за разрешените
вещи си има лична кореспонденция. Екземпляр от този опис за предадени вещи не й
дават.По случая писала жалба до Началника на затвора-Бургас. Получила отговор
няколко дни след това - Началникът на затвора й изпратил докладна записка от
инспектор „Социални дейности“, в която пишело, че не се знае в какво качество посещава
И. - дали като майка, дали като пълномощник, защитник, че няма право да му предава
документи и той да й предава. На въпроси на жалбоподателя Р. имала ли е по друг
ред, друга възможност, в друго време да проведе свиждане или да получи документ,
уведомявана ли е от служители за това, изпращала ли е писма по пощата и връщали
ли са се – свидетелят Р. отговаря, че няма друга възможност, не е уведомявана за никакъв друг начин, единствено
по пощата е пращала писма, които се връщали. Правила запитване до Български
пощи защо се връщат писмата, и те й отговорили, че длъжностното лице от затвора
отказва да ги приеме. Писмата, които пращала по пощата с документи били в плик
с размер А4.
Като писмено
доказателство по делото е приобщен отговор от „Български пощи“ЕАД рег.индекс
С00277/20.10.2020г. до г-жа Р., във връзка с нейно искане за отговор относно
недоставени два броя препоръчани пратки с получател И.Н.Р.,***.С писмото г-жа Р.
е уведомена за следното: Упълномощените служители на Затвора, които получават
пратките, отказват да приемат обемни пратки от вътрешността на
страната.Съгласно чл.82, ал.1 от ЗИНЗС“Лишените от свобода получават храни и
предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на
свиждане“.Съгласно чл.78“Отговорите и молбите и жалбите, адресирани лично до
лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а
съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис“. Изпратените
пратки, ако са със съдържание документи, е следвало да се адресират до
администрацията на затвора.
По делото е
приобщено като доказателство нотариално заверено пълномощно от 18.12.2002г., с
което И.Н.Р. е упълномощил майка си В.А.Р. да го защитава по образуваното срещу
него следствено дело №986/2001г. на ОСС-Бургас, включително и след внасяне на
обвинителен акт в Бургаски окръжен съд, както и пред всички по-горни
инстанции-Апелативен съд Бургас и Върховен касационен съд(т.1-т.4 от
пълномощното).В т.5 от пълномощното на В.А.Р. са предоставени права да
представлява и защитава И.Н.Р. пред органите по изпълнение на наказанията.В т.6
от пълномощното, на В.А.Р. са предоставени права да защитава интересите на И.Н.Р.
във всички възможни неупоменати по-горе случаи, вкл. по образуваните срещу него
граждански, административни, наказателни и изпълнителни дела с правото да
преупълномощава адвокат с правата по предоставеното й пълномощно.Пълномощното е
безсрочно.
Предвид
гореизложеното от фактическа страна, от правна страна съдът счита следното:
Доказателствата
по делото безпротивориво сочат, че на 05.02.2023г. по време на свиждане
лишеният от свобода И.Н.Р. е пожелал да предаде документи на майка си – В.А.Р.
чрез надзорно охранителният състав, което е било отказано.Заради този отказ Р.
е подал жалба рег.№570/07.02.2023г. до
началника на затвор Бургас с искане за издаване на индивидуален административен
акт по случая. Произнасяне по жалбата на Р. не е сторено, поради което Р. е
счел, че е постановен мълчалив отказ и на 02.03.2023г. е депозирал жалба до
Административен съд Бургас с искане да бъде отменен като бъде задължен
началникът на затвора да издаде изричен акт.
Съдът
поддържа становището си, че жалбата с рег.№570/07.02.2023г. на И.Н.Р., отправена
до началника на затвор Бургас, следва да се разгледа по реда на чл.276 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража вр. с чл.3, ал.1
от същия закон, т.е. следва да се цени като искане за прекратяване на
бездействия на орган по изпълнение на наказанието по време на свиждане да бъдат
предавани документи, държани от лишения
от свобода, на негов пълномощник по
чл.32, т.2 от ГПК от кръга на лицата, които могат да го представляват пред съд,
или на лице от кръга на изброените в чл.86, ал.2 от ЗИНЗС, като тези
бездействия могат да се считат за
подлагане на унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3, ал.1
от ЗИНЗС във връзка с нарушено право на кореспонденция, каквото лишеният от
свобода има по чл.86, ал.1, т.3 и ал.3
от ЗИНЗС и което е било нарушено по
време на свиждане с неговата майка, на която е предоставил и пълномощия да го
представлява в гражданския оборот и пред съдилищата.По това искане началникът
на затвора дължи предприемане на действия за осигуряване на възможност за предаване
на кореспонденция във вид на документи по време на свиждане между лишения от
свобода и неговата майка.Бездействие по такова искане е недопустимо и следва да
бъде безусловно прекратено, тъй като претенцията на Р. е относима на първо
място до неизпълнение на предвиденото по чл.72 от ППЗИНЗС задължение за
администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за
поддържане и съхраняване на семейните контакти и контакти с външния свят –
свиждания, кореспонденция, като осигурява подходящи условия за това. За
изпълнение на това задължение не е достатъчно осигуряване на възможност за изпращане
на писмена кореспонденция чрез писма, в работното време на деловодството на
затвора и на инспектор социални дейности и възпитателна работа, което се
разбира в тесен смисъл на работните дни от седмицата и не включва почивни и
празнични дни.За изпълнението на това задължение следва да бъдат създадени
условия през цялото време на престоя на лишения от свобода в затвора, като
гаранция за спазване на принципа за пропорционалност между насрещни права и
задължения на лишения от свобода и администрацията на затвора, който е законодателно
защитен и от нормативни актове от по-висока степен спрямо ППЗИНЗС.
Свободата и
тайната на кореспонденцията като основни граждански права, са защитени от
правилото на чл.34 от Конституцията на Република България, което изрично
прогласява тяхната неприкосновеност. Изключения от това правило се допускат
само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или
предотвратяване на тежки престъпления.В този смисъл неприложим като ограничаващ
по отношение на правото на кореспонденция е режимът по чл.73, ал.7 и ал.8 от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража(ППЗИНЗС) за предаване на лични вещи на лишения от свобода на близки по
време на свиждане - с предварителна заявка, при положително становище на
инспектора по социални дейности и възпитателна работа и разрешение на началника
на затвора.Гаранция за това, че не могат да се предават забранени вещи между
лишен от свобода и получателя на кореспонденцията се съдържа в разпоредбите на
чл.73, ал.1 от ППЗИНЗС-свижданията се провеждат под контрола на служители от
надзорно-охранителния състав и в чл.92, ал.1, т.4 от ЗИНЗС – на лишените от
свобода се извършва задължителен обиск при отиване и връщане от свиждане.
Във връзка с
горното следва да се посочат като относими и разпоредбите на чл.86, ал.1, т.2 и
т.3 и ал.3 от ЗИНЗС.Според сочените норми, лишените от свобода имат право на свиждания
и на кореспонденция, която не подлежи на контрол на писменото съдържание.Тези
контакти(свиждания и кореспонденция) не подлежат на забрана за осъществяване
между лица, които са възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри, защитници и
повереници или с лице, с което се намират във фактически съжителство - по арг.
от чл.86, ал.2 от ЗИНЗС, началникът на затвора не може да ги забрани дори по съображения
за отрицателно въздействие върху лишения от свобода. Ограничения могат да бъдат
предвиждани само при спазване на изисквания на сигурност и безопасност, а
достатъчна гаранция за спазване на тези изисквания е присъствието по време на
свиждане на служители от надзорно-охранителния състав, за които няма пречка да
опосредят предаването на документи на хартиен носител, които не са запечатани в
плик и за предаване на които може да бъде съставена разписка и опис по време на
свиждането.
Съгласно чл. 8, т.1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, всеки има
право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната
на неговата кореспонденция, като намесата на държавните власти в ползването на
това право съгласно чл.8, т.2 от Конвенцията е допустима в случаите, предвидени
в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. По аргумент от по-силното основание, щом
тайната на кореспонденцията е защитено право, няма никакво основание
незапечатана кореспонденция, за която очевидно не се цели да се запази като тайна, да бъде
ограничавана по време, място или способ за осъществяване.
Конституцията на Република България,
като върховен закон, на който другите закони не могат да противоречат, съдържа
правило с непосредствено приложение - изисква на лишените от свобода да се
създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени
от действието на присъдата, като чл. 34, ал. 1 и ал.2
провъзгласяват свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения
за неприкосновени, освен в случаите когато е налице разрешение на съдебната
власт и то за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Съгласно
чл.57, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България, основните права на
гражданите са неотменими.Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Сочената
правна уредба задължава администрацията на затвора да създаде гаранции за това,
че от правото си на свободна кореспонденция лишеният от свобода може да се
ползва неотменимо и непрекъснато през цялото време на изтърпяване на наложеното
му наказание в затвора, не само в работното време на деловодството на затвора
чрез изпращане на писма в плик под контрола за съдържанието на плика на
инспектор социални дейности и възпитателна работа, но и по всякакъв друг
подходящ и възможен начин включително по време на свиждане, какъвто начин безспорно
е опосреденото предаване на кореспонденция чрез служител от
надзорно-охранителния състав. Създаването на пречки за предаване на незапечатана
кореспонденция на хартиен носител от лишен от свобода на негов посетител,
който е негов родител, съответно
безспорно попада в кръга на лицата по чл.86, ал.2 от ЗИНЗС, за които началникът
на затвора не може да забрани нито свиждане, нито кореспонденция, е злоупотреба
с правомощия за охрана и недопустимо препятстване упражняването на основни
граждански права, които не са ограничени с присъдата.Искане на лишен от свобода
да бъдат предадени документи на негов родител(майка) по време на свиждане е
законосъобразно упражнено право на свободна кореспонденция и право на защита
чрез пълномощник, която е допустима. На основание чл.32, т.2 от ГПК майката В.А.Р.
може да бъде представител по пълномощие на сина си И.Н.Р. пред съдебен орган и в
гражданския оборот.На основание чл.56, изречение второ от КРБ, тя може да го
представлява пред държавните учреждения. В
конкретния случай майката В.А.Р. е и безсрочно упълномощена с тези права
по силата на нотариално заверено пълномощно да представлява и защитава сина си И.Н.Р.
пред органите по изпълнение на наказанията(държавно учреждение), на същата са предоставени
права да защитава интересите на И.Н.Р. по образуваните срещу него граждански,
административни, наказателни и изпълнителни дела с правото да преупълномощава
адвокат(т.5 и т.6 от пълномощното).Препятстването на предаване на кореспонденция(документи
на хартиен носител) по време на свиждане от лишения от свобода на неговата
майка, което несъмнено може да бъде документирано под опис в разписка и опосредено
чрез физическото предаване на разписката и документите чрез служител на
надзорно-охранителния състав, е непропорционална намеса в гражданските права на
лишения от свобода на свободна кореспонденция, право на защита и право на
процесуално представителство, която не отговаря на изискването за необходимост.Поради
прогласения в Конституцията на Република България принцип на правовата държава,
която гарантира достойнството и правата на личността(чл.4 от КРБ), принцип на
равенство на хората по достойнство и права и забрана за ограничения на правата,
основани на лично или обществено положение(чл.6 от КРБ), ограничаване на
основни права е допустимо само по съображения за защита на обществен ред,
обществено здраве и обществена сигурност. Тези защитени приоритетно обществени
интереси(блага) не могат да бъдат застрашени по време на свиждане на лишен от
свобода в мястото на изтърпяване на наложеното му наказание от предаване на негов
посетител на незапечатана лична писмена кореспонденция на хартиен носител чрез
служител от надзорно охранителния – състав. Несъмнено е, че личната
кореспонденция е допустима за държане като разрешена вещ от лишения от
свобода(виж достъпния на сайта на Министерство на правосъдието Списък на
разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават,
ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода, настанени в затворите, утвърден със Заповед №ЛС-04-268/17.06.2022г. на
министъра на правосъдието - раздел І, т.6 Други лични вещи, буква „г“).Всяко
ограничение на предаването й от лишения от свобода на друго лице, което е от
кръга на посочените в чл.86, ал.2 от ЗИНЗС, или на лицата по чл.32, т.2 от ГПК,
което не е с цел разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, е
нарушение на забраната за унизително отношение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и следва
да се счита за неравно третиране, за незачитане на достойнството и правото на
свободна кореспонденция на лишения от свобода, за необосновано препятстване на
правото му да бъде представляван в гражданския оборот, пред съд и пред
държавните институции от пълномощник-родител, поради което съдът счита, че
следва да разпореди да бъде безусловно прекратено.
Съобразно
изхода на спора жалбоподателят претендира разноски за заплащане на разходи за
консумативи(канцеларски материали), които е ползвал за водене на
делото(химикали, листи и пр.) в размер 10лева. Искането съдът счита за
неоснователно, такива разходи могат да бъдат претендирани при наличие на
доказателства, че реално са сторени, каквито по делото не са налични.
Водим от
горното на основание чл.280, ал.1 във връзка с чл.280, ал.2, т.2 и чл.3, ал.1
от ЗИНЗС, Административен съд Бургас
РАЗПОРЕДИ:
1.ЗАДЪЛЖАВА Началника
на Затвор Бургас, чрез ръководения от него надзорно-охранителен състав на
Затвор Бургас, да преустанови незабавно неизвършването на фактически действия за
получаване и предаване на незапечатана лична кореспонденция на хартиен
носител(документи на хартиен носител) по време на свиждане между лишения от
свобода И.Н.Р. ЕГН ********** и негов посетител от кръга на лицата, посочени в
чл.86, ал.2 от ЗИНЗС, или на лица по чл.32, т.2 от ГПК.
2. ЗАДЪЛЖАВА
Началника на Затвор Бургас, чрез ръководения от него надзорно-охранителен
състав на Затвор Бургас, в изпълнение на разпореждането по т.1:
2.1.Да се
съставя разписка за получената и
предадена незапечатана лична кореспонденция на хартиен носител(документи на
хартиен носител) по време на свиждане.
2.2.Кореспонденцията(документите)
да се предават след приключване на свиждането от служител от
надзорно-охранителния състав на лицето, за което е предназначена, ведно с копие
на разписката.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на И.Н.Р. ЕГН **********, с адрес:З***, за
присъждане на разноски за заплащане на разходи за консумативи за водене на
делото в размер 10(десет)лева.
Разпореждането подлежи на обжалване
в 3-дневен срок пред тричленен състав на Административен съд Бургас.
Препис да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: