РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 23.12.2019г. по АНД № 8092/2019г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране
проява на дребно хулиганство, внесен от 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив,
съставен на Д.И.С., ЕГН **********, за това че на 12.08.2019г., в гр. Пловдив,
на пл. „Съединение” № 3, е извършила непристойна проява,
нарушаваща обществения ред и спокойствието на гражданите, изразяваща се в
оскърбително отношение и държане към орган на властта- служители при МВР, тъй
като в публично писмено изявление, адресирано до РП- Пловдив, е употребила
многократно обидни епитети, като е нарекла служителите към МВР с думите: „***”,
„***” и „***”, което е било възприето от четящите жалбата като крайно
възмутително и недопустимо, и което поведение представлява проява на дребно хулиганство
по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Районна прокуратура- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят, доведен от служители
към 02-
ро РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на проведените съдебни
прения, нарушителката заявява, че съжалява за стореното. Посочва, че няма
претенции към съда, като единствено изтъква, че така демонстрираното от нея поведение няма да се повтори.
В своята последна дума посочва, че
няма претенции и единствено изразява съжаление за стореното.
По фактите:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, счита за установено следното:
Д.И.С. е родена на *** г. в гр. П., живуща ***, ***, б.г., със средно
образование, неработеща, вдовица, неосъждана,
ЕГН **********.
Дъщерята на нарушителката Д.И.С. се
казвала И.Д.С., като последната от около петнадесет години си изкарвала прехраната
предоставяйки сексуални услуги срещу заплащане на Централна гара- Пловдив. През
нощта на 17.06.2019г., И. С. била задържана от служители при ОД на МВР- гр.
Пловдив, тъй като осъществявала посочената по- горе неморална дейност. Била
отведена в сградата на 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, където й били снети
обяснения и след това била освободена. На 18.06.2019г., И. С. се прибрала
при майка си- нарушителката Д.С., пред която споделила, че полицай, облечен в цивилни
дрехи, когото познавала като Т.А.й бил ударил шамар в областта на лицето. И. С.
казала на майка си, че не си е извадила медицинско удостоверение, тъй като след
това всекидневно ще бъде да проверявана и тя нямало да може да „работи”
спокойно. Това разгневило нарушителката Д.С. и същата решила да състави сигнал, адресиран до Окръжен съд- Пловдив. В същия посочила, че
желае полицаят от 02 – ро РУ при ОД на МВР да бъде осъден да заплаща на дъщеря
й сумата от 2000 лв. на месец пожизнено и нарекла служителите на МВР с думите:
„***”, „***” и „***”. В сигнала, нарушителката не изписала своите имена, а
единствено се отбелязала като „г-жа Д.”. Сигналът бил входиран в ОС- Пловдив,
като с разпореждане на и.ф. председател на ОС- Пловдив от дата 12.08.2019г.,
той бил препратен на РП- Пловдив по компетентност, с цел
извършване на предварителна проверка по случая. На същата дата (12.08.2019г.), сигналът бил получен в РП-
Пловдив, като прокурор Г. К.разпоредил проверка по случая. Било установено, че
служител с имена Т.А.не съществува в система „Кадри” на ОД на МВР- Пловдив.
Същевременно обаче, използваните спрямо служителите на МВР обидни епитети, станали достояние на четящите
сигнала лица- Г.Н.К.и К.Р.Б., които силно се възмутили от използваните от
нарушителката епитети спрямо служителите на МВР. Предвид това, материалите по
преписката били изпратени на 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, за съставяне срещу Д.С. на акт за
констатиране проява на дребно хулиганство. На 23.12.2019г., актът бил съставен
в присъствие на нарушителката. Същата се запознала със съдържанието му и го
подписала лично без възражения.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Докладна записка, съставена от В.И.Й.-
полицейски ******при 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, Сведение от К.Р.Б.,
Докладна записка, изготвена от К.Б., Сигнал от 12.08.2019г., адресиран до ОС-
Пловдив и препратен към РП- Пловдив, Справка от система „Кадри” на ОД на МВР-
Пловдив, Акт за констатиране проява на дребно хулиганство от 23.12.2019г. Съдът
счита за нужно да посочи, че в гореизброените информационни източници не се
съдържат съществени противоречия- същите еднопосочно, последователно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка отразена, както в обстоятелствената част на Акта за установяване на
дребно хулиганство, така и в настоящия съдебен акт. Предвид изложеното и по
аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на
нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия, съдът следва да реши дали да
ги кредитира или не. В процесния случай, обясненията на нарушителката, дадени в рамките на проведеното на
23.12.2019г. ОСЗ кореспондират с изцяло изложеното в акта за установяване
проява на дребно хулиганство. Сама нарушителката признава, че именно тя е автор
на сигнала, адресиран до ОС- Пловдив и впоследствие препратен до РП- Пловдив.
Нарушителката ясно посочва, както обстоятелствата, при които е съставила
писмения сигнал, така и че именно тя е изписала отразените в него обидни епитети
спрямо работещите в системата на МВР.
Предвид гореизложеното, за настоящия
съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение досежно авторството на
подадения сигнал.
От правна страна:
При така установеното от фактическа
страна, то съдът счита, че случилото се на 12.08.2019г. в гр. Пловдив, в сградата
на РП- Пловдив, намираща се на пл. „Съединение”, в пълнота осъществява от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ. На посочената дата, нарушителката Д.С. съвсем целенасочено е
депозирала сигнала, насочен срещу служителите на МВР, съдържащ обидните изрази: „***”,
„***” (жаргонен израз, значещ „непълноценен, разхайтен човек”) и „***”.
Обстоятелството, че дъщерята на нарушителката е твърдяла, че полицай в цивилни
дрехи й е ударил шамар, не може да бъде валидна причина, която да обоснове
конфликтното поведение на нарушителката и обективирането в писмен сигнал на
горепосочените обидни квалификации спрямо служителите при ОД на МВР.
Нарушителката, най- малкото е следвало да изчака проверка от компетентните
органи, а не да демонстрира подобно неуважително и подчертано обидно поведение
за служещите в системата на МВР. Още повече, че впоследствие е било изяснено,
че казаното от дъщерята на нарушителката не съответства на обективната
действителност, тъй като лице с имена Т.А.не съществува в система „Кадри” на ОД
на МВР- Пловдив.
Действително, в едно демократично общество, неотменимо
право на всяко лице е да депозира писмени сигнали по повод на случаи, за които
счита, че са накърнили правата и интересите- лично на него или на негови близки.
Тези сигнали обаче, следва да бъдат със съответно съдържание, което да е лишено
от обидни думи и епитети спрямо лицата, срещу които е адресирано. Съдържанието
и смисловият заряд на сигнала, следва да бъдат съобразени с установените
минимални стандарти за общуване между индивидите в едно общество. В случая,
употребата на епитетите „***”, „***” и „***”, с категоричност не покрива тези
изисквания и излиза извън рамките на допустимото. Съвсем резонно, лицата, които
са прочели сигнала и са се запознали с неговото съдържание ( Г.Н.К.и К.Р.Б.) са
останали възмутени и са счели подобен изказ за недопустим.
В демонстрираното от нарушителката
поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост и явно незачитане на
установените в обществото порядки и правила на общуване и зачитане правата на
останалите правни субекти. Доколкото реализираната на 12.08.2019г. проява, е
извършена чрез депозиран сигнал, станал публично достояние на четящите го лица
(в гр. Пловдив, в сградата на РП-
Пловдив, пл. „Съединение”), представлява
непристойно поведение и е израз на оскърбително отношение към органите на
властта, като в същото време обществената й опасност е по-малка от типичния
случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя съставлява акт на дребно
хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който следва да се наложи
санкция по същия нормативен акт.
За яснота и
пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че към момента на
съставянето на акта, не е изтекъл разписаният в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен
срок за съставяне на АУАН, считано от датата на установяване на нарушителя.
Макар и процесният сигнал да е депозиран на дата 12.08.2019г., към този момент,
не е имало яснота кое точно е лицето, което е негов автор. Нарушителката не е
изписала своите индентификационни дани, а единствено се е отбелязала като „г-жа
Д.“. Предвид това, на компетентните органи е било необходимо време да установят
кое е лицето, автор на сигнала и по какъв повод е подаден. От приложената към
административнонаказателната преписка докладна записка, съставена от ******* Б.,
се установява, че авторството на сигнала е установено една на 09.10.2019г.
Предвид това, именно от тази дата следва да се отброява и тримесечният
давностен срок за съставяне на АУАН, считано от откриване на нарушителя. Към
дата 23.12.2019г., той не е изтекъл, предвид което не е допуснато и нарушение
при съставянето на акта за констатиране проява на дребно хулиганство.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на вида и размера на
административното наказание, като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът
отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на лица, изпълняващи служебните си задължения по Закона за
министерството на вътрешни работи.
На следващо място, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта, че липсват предходни
регистрации на нарушителката за извършени от нея прояви по смисъла на УБДХ,
неосъждана е и изразява съжаление и критичност към стореното. В този
порядък, съдът счита, че демонстрираното от нарушителката С. деяние е
откъслечно и не е поредно проявление на трайно следвана, негативна линия на
поведение.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че целите на административно-наказателната отговорност биха се постигнали с
налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ, на административно наказание
„глоба“ в размер от 100 / сто / лева. Съдът счита, че този размер на
наказанието в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителката
С., като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност между
обществената опасност на деянието и интензитета на използваната репресия.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си:
Районен съдия:
Вярно с оригинала.
С.Д.
