Решение по дело №129/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р., [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх. Г, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Г. С. срещу Решение № 21/23.01.2024 г. по АНХД № 610/ 2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0851-000385/06.04.2023 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич, с което за установено административно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, на основание с чл. 174 ал. 3 предл. 1 от същия закон му са наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от права на управление на МПС за 24 месеца.

В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради нарушение на закона.

Въвеждат се доводи, че въззивната инстанция е възприела неправилно доказателственорелевантните факти и обстоятелства и от там е направила грешни прави изводи. Възраженията на нарушителя не са възприети, като не са изложен аргументи в тази насока. Заявява се, че актът за установяване на административно нарушение е съставен на пешеходеца Д. Р., без да са изложени действията относими към състава на административнонаказващата норма. Добавя се, че наказаното лице не може да бъде субект на административнонаказателната отговорност за отказ от извършване на проверка за алкохол, т.к. има качеството на „пешеходец“ към този период от време. Оспорва се, че касаторът е наблюдаван след напускане на автомобила до момента на проверката с цел установяване, че не е употребил алкохол след това време. Въвежда допуснато процесуално нарушение при съставяне на акта, като се излага, че при издаване на талона за медицинско изследване е вписано задължението на нарушителя да се яви в ЦСМП-Добрич до 45 секунди, което е физически невъзможно за изпълнение. Инвокира необоснованост на съдебния акт, като релевира непоследователност и противоречивост в свидетелски показания, послужили за постановяването му.

При тези аргументи се настоява съдът да отмени решението на въззивната инстанция, респ. и атакуваното наказателно постановление, в условията на алтернативност се иска делото да се върни на въззивната инстанция за повторен разпит на свидетелите по случая.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Добрич като правилен и законосъобразен съдебен акт намира, че следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Добрич, в касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да се постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд-Добрич, че на 25.03.2023 г. в 09:35 часа, Д. Д. Р., в качеството си на участник в пътнотранспортно произшествие, респективно - водач на управляваното от нея моторно превозно средство, е била поканена от полицейските служители да ѝ бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като тя категорично отказала да ѝ бъде извършена такава. Отказът ѝ е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение.

Погрешното изписване на времето за явяване в лечебното заведение в талона за изследване е прието, че не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление, тъй като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице. За същественото в случая е признато, че ако нарушителят е желаел да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по делото се установява, че не е било възпрепятствано от полицейските служители да стори това. Д. Р. отказва да получи талона за изследване. Независимо от това тя е придружена до ЦСМП - Добрич, където отказва да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е потвърдено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. По този начин е възприето, че от страна на жалбоподателя е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

При така установените факти съставът на Районен съд – Добрич приема, че наказателното постановление не страда от съществени пороци, които да налагат отмяната му и го потвърждава изцяло.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства установява фактическата страна на спора. Касационният състав споделя изложените от въззивния съд изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд – Добрич препраща към мотивите на Районен съд-Добрич.

Правилото за поведение е, че водачите са длъжни да окажат съдействие и да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, когато бъдат спрени за проверка и бъде поискано от тях това поведение. Нарушението е формално, поради което е описано чрез две алтернативни форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение. Осъществяването, на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, представлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай са налице и двете деяния - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, предвид фактическите обстоятелства. Като е сторил това, той носи административнонаказателната отговорност, предвидена в закона. С оглед на това безспорно в случая е установено, че от водача от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Неоснователно е възражението относно незаконосъобразност на наказателното постановление, предвид че към момента на проверката касаторът има качеството на „пешеходец“. Както правилно е възприето от районния съд, нарушителят е участник в ПТП, за което и в изпълнение на задълженията по чл. 125 от ЗДвП, полицейските служители са посетили мястото на ПТП и са предприели действия по извършване на проверка на касатора в качеството му на водач, участник в ПТП, при което той отказва да бъде тестван за алкохол и не изпълнява предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта.

В АУАН и в НП са посочени всички относими обстоятелства. След като съставомерното поведение се изразява в отказ от дължимо поведение, то се налага изводът, че необходимо и достатъчно е да се конкретизират онези обстоятелства, които пораждат задължението на водача да се подложи на проверка за употреба на алкохол, а именно: управление на моторно превозно средство в съответния ден, час и място, съответно покана да бъде проверен. Тези обстоятелства са отразени, както в НП, така и в АУАН.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд – Добрич е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ответникът по жалбата не претендира разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/23.01.2024 г. по АНХД № 610/ 2023 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението е окончателно.