18.01.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на осми януари две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№430 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е образувано
по жалба от Н.А. *** против Заповед №1/15.05.2020г. на Кмета на Община
Маджарово, обл.Хасково, за премахване на незаконен строеж – стопанска постройка
за отглеждане на животни, попадаща имоти съгласно новоприета кадастрална карта
16907.21.15 /стар имот 21015/, 16907.21.03 /стар имот 21003/, 16907.21.4 /стар
имот 210048, 16907.21.22 /стар имот 21022/, 16907.21.18 /стар имот 21018/, и
16907.21.17, м.Дере Бунар, землище с.Горно поле, Общ.Маджарово, собственост на Н.
В.. Твърди се, че заповедта е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. В
заповедта имало описание на имота, но не било посочено на какво основание е
прието, че строежът е незаконен, как е установено това и как са формирани
крайните изводи на административния орган. Не било посочено конкретно
нарушение, а само, че строежът не можел да бъде класифициран като търпим по
смисъла на пар.16, ал.1 и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не
отговарял на правилата за застрояване, попадал в шест имота, единият от които е
път – общинска собственост и е реализиран от 1996 до 2016г., т.е. след 2001г.
Липсвала конкретизация по отношение на характера, вида и степента на
евентуалното нарушение. Само два от посочените в заповедта имоти били общинска
собственост – имот с идентификатор 16907.21.15 и 16907.21.22, а всички останали
били собственост на жалбоподателя и/или на съпругата му. В заповедта не било
посочено в каква степен процесният строеж попадал в имотите, собствени на
Община Маджарово. Не се обосновавало и изведеното, че строежът не бил търпим по
смисъла на закона, тъй като същият бил изпълнен през 1996г. и то в собствени на
семейството на жалбоподателя имоти. В хода на административното производство
изобщо не било установявано кога процесната сграда била построена. Заповедта
била издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Нарушенията следвало да се установяват не с формалното съставяне на
констативен акт, а след извършване на законосъобразно проведена проверка, от
надлежен орган и в определен срок. Констативният акт следвало да съдържа и
конкретни реквизити, които да обосновават наличието на нарушение, като на
собственика на обекта се предоставяла възможност за възражение. В конкретния
случай бил съставен констативен акт, но липсвала конкретизация по отношение на
фактите и причините, обосноваващи изводите на административния орган за наличие
на нарушение. И макар формално да били посочени някакви установени
обстоятелства, то административният орган не бил извършил анализ на
релевантните факти и не бил мотивирал изводите си. В констативния акт като
основание се сочела разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като посочената се
отнасяла до процедурата по издаване на заповед за премахване на строеж, поради
което се счита, че комисията била извършила проверката предубедено, а крайните
изводи били формирани още преди процедурата да е започнала. В производството по
съставяне на КА не били изслушани заинтересованите лица и страни.
Административните органи не извършили необходимите за изясняване на фактите
обстоятелства. Депозираното възражение от жалбоподателя не било обсъждано, нито
съобразено при издаването на оспорената заповед, а само се сочело, че е
разгледано, като бил направен извод, че не касае по същество изложеното в акта.
Не било обсъдено, че във възражението се сочело депозирано от жалбоподателя
заявление вх.№01-151760/06.04.2020г. за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър. Заявено било от жалбоподателя и че бил представен проект
за изменение на КК с искане съществуващата селскостопанска сграда да бъде
отразена, а това било съществено, тъй като била допусната явна фактическа
грешка при съставянето на кадастралната карта. Кметът на Община Маджарова целял
премахването на обекта, като изводите му, че този обект попадал в общински
имот, касаели именно тази грешка, по отношение на която жалбоподателят започнал
процедура по отстраняването. Процесният имот се намирал изцяло в имоти, които
били частна собственост, и некога не бил навлизал в общински имоти – път, тъй
като такъв нямало и никога не бил съществувал през процесните земеделски земи.
Липсата на мотиви на оспорения акт пък било съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и представлявало отменително основание
по чл.146, т.3 от АПК, тъй като лишавало жалбоподателя от възможност да се
запознае с изводите и констатации, както и да ангажира становище. Иска съдът да
отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, като се заплатят направените
по делото разноски.
Ответникът Кмет на Община Маджарово,
обл.Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от служители на
Община Маджарово /главен експерт и старши специалист Устройство на територията
при Дирекция Устройство на територията, европейски програми и общинско
развитие, финасовостопански дейности, местни данъци и такси/ бил съставен
Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ №1/19.02.2020г. относно строеж Стопанска
постройка за отглеждане на животни, намиращ се в имоти 21015, 21003, 21004,
21022, 21018, 21017, м.Дере Бунар, землище на с.Горно поле, Община Маджарово. Собственици на
имотите са посочени – Община Маджарово - 21015/, Н.А. В., Б.Д. В. и наследници
на Т. С. К.- 21003, Н.А. В. – 21004, 21018 и 21017, Община Маджарово – 21022,
път публична общинска собственост. Собственик на сградата, построена в тези
имоти, бил посочен жалбоподателят, като е изрично е отбелязано, че това е без
правно основание. Като участник в строителството е посочен собственикът –
възложител, строител – неизвестен, консултант – неизвестен. Не били представени
строителни книжа и документи /одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво,
заповедна книга/. Установено, че се изпълнява строеж – стопанска постройка за
отглеждане на животни, изпълнен в 6 имота, като конструкцията била дървена,
изпълнена върху бетонни фундаменти; покрив – двускатен, покрит с ламарина;
източната, северната и западната страна - с ламаринени стени, южната страна –
отворена. По данни на собственика строежът бил започнат 1996г. и завършен
2016г. Строежът е определен като VІ категория
съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи, като е изготвена окомерна скица на разположението на
строежа. Описаното нарушение е извършване на строеж без да има издадено
разрешение за строеж при нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е направен
извод за установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
В срок е постъпило възражение от
жалбоподателя – вх.№1139/12.05.2020г. – л.32 от делото, срещу констатациите в
съставения акт. Оспорват се
констатациите в акта, тъй като липсвала конкретизация по отношение на фактите и
причините, обосноваващи изводите за нарушение. Твърди се, че комисията
извършила проверката предубедено и не били изслушани заинтересованите страни.
При издаването на акта било допуснато съществено нарушение на производствените
правила и не представлявал основание за започване на проверка, тъй като имало
депозирано заявление пред СГКК Хасково и представен проект за изменение на
кадастралната карта с искане да бъде отразена селскостопанската сграда.
Въз основа на констативния акт Кметът на
Община Маджарово е издал Заповед №1/15.05.2020г., с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредил да бъде
премахнат незаконен строеж Стопанска постройка за отглеждане на животни,
изпълнена в имоти съгласно новоприетата кадастрална карта 16907.21.03,
16907.21.4, 16907.21.15, 16907.21.17, 16907.21.18, 16907.21.22, м.Дере Бунар,
землище с.Горно поле, Община Маджарово, собственост на Н.А. В.. В мотивите на заповедта
изрично е посочен съставеният констативен акт, както и е обсъдено постъпилото
от собственика възражение, като за същото е прието, че не коментира изложеното
в КА и не представя данни за законност на строежа. Строежът е описан като
представляващ стопанска постройка за отглеждане на животни, която била
изпълнена в 6 имота – едноетажна, с неправилна форма със съответни размери,
отразени в КА №1/19.02.2020г., при дървена конструкция, изпълнена върху бетонни
фундаменти, двускатен покрив, покрит с ламарина, източна, северна, западна
стена – ламаринени стени, южната – отворена. Прието е, че строежът бил изпълнен
без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. При
установеното, че строежът е без строителни книжа е счетено, че е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изследвана е търпимостта по смисъла на
пар.16, ал.1 и чл.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е прието, че не отговаря
на правилата за застрояване, като изпълнен в шест имота, единият от които е път
– общинска собственост, както и е реализиран от 1996 до 2016г., т.е. след
31.03.2001г.
По делото са представени Удостоверение
за приемане на проект за изменение на КК и КР №25-123813-04.06.2020г. за сграда
с идентификатор 16907.21.0.1, както и заявление вх.№01-231933-08.06.2020г. от Н.
*** за нанасяне на установени непълноти или грешки или ЯФГ за обекти ПИ
16907.21.3, 16907.21.4, 16907.21.15, 16907.21.17, 16907.21.18, 16907.21.22,
представляващи имоти стар номер 21015, 21003, 21004, 21022, 21018, 21017,
м.Дере Бунар.
Приложен е и Проект за изменение на КККР, като видно от същия изменението се
състои в нанасяне на нов обект – сграда с проектен идентификатор 16907.21.0.1,
с предназначение селскостопанска. Съгласно писмо вх.№6249/27.10.2020г. на
началник СГКК Хасково производството по чл.53б от ЗКИР не било приключило, тъй
като Община Маджарово подала възражение по повод приетия проект. На основание чл.54,
ал.4 от АПК производството за изменение на КК било спряно до приключването на
настоящото дело.
За пълното изясняване на фактическата
страна по делото в хода на съдебното производство е разпитан св.Б. В.а – съпруга
на жалбоподателя. Това било второ дело за същия този обор и тази проверка била
незаконосъобразна. Оборът бил построен преди много години и там никога не било
имало път. Това се водело като проектен път. Отношението от кмета било
тенденциозно, а първото дело го спечелили. Оборът бил построен преди повече от
10 години и през годините не се променял. Това били наследствени имоти и бил
построен обор още преди съпругът ѝ да се роди. Бил по-малък в началото,
защото такъв бил и мащабът на земеделието, само отстрани имало изградени тухлени
огради, но иначе бил дървен на постаменти. Имало недобросъвестност от общината,
защото не си спомняла да бил правен друг протокол за незаконен строеж. От
2016г. водели дела с общината и нямали разрешение за друг обор, който искали да
построят.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване
и в законоустановения срок. Доколкото обратна
разписка от 21.05.2020г. относно издадена заповед за премахване на строеж стопанска
постройка е представена по делото и приета като доказателство – л.30, а жалбата срещу
заповедта е постъпила в съда на 02.06.2020г., то съдът намира, че е спазен
14-дневения срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. В чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е предвидено, че за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части
от тях. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, а и
не е спорно, че процесният строеж е VI категория, то с оглед посочените
разпоредби обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е обективирана в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Като фактически
основания, върху които основава своето разпореждане, Кметът на Община Маджарово
е посочил наличието на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, за незаконен строеж,
извършен без необходимите строителни книжа, без разрешение за строеж, като в
заповедта строежът е индивидуализиран в достатъчна степен. Фактическите
основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, изцяло възпроизвеждат
установеното при извършената на 19.02.2020г. проверка, отразено в КА № 1 от
същата дата. Правилно и коректно административният орган е квалифицирал
установените факти под правната норма на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и в съответствие с
нормата на чл. 225а, ал.1 и във връзка с правомощията по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е издал оспорената заповед.
Не се установява при издаване на
оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, установени в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за процедура
за премахване на незаконен строеж и в изпълнение на законовото изискване по чл.225а, ал. 2 от ЗУТ служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили
констативен акт за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа,
липсата на издадени строителни книжа и документи. От представените по делото
доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че констативният
акт е връчен на Н. В., който се е възползвал от правото си да подаде възражение
срещу същия в законоустановения срок. Поради това съдът счита, че са спазени
изискванията на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ и няма допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът приема оспорения административен акт
за съответстващ на материалния закон. Разпореденото в случая премахване е
направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. В заповедта е
посочена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът
е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Няма спор по делото, че образуваното в случая
производство за премахване на процесния строеж е започнало със съставянето на
Констативен акт №1/19.02.2020г. В случая установеното с констативния акт
относно вида и характера на констатираното строителство не се опровергава. Безспорно
е, въз основа на отразеното в констативния акт, че обектът има характер на
строеж според дефиницията, съдържаща се в пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ. Страните по делото не
спорят, че строежът, представляващ Стопанска
постройка за отглеждане на животни, е такъв от шеста категория според Наредба
№1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. По делото е установено, че
процесният строеж е изпълнен без да е издадено разрешение за строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ от главния архитект на
общината, от което следва, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Наред с това, при
липса на изискващото се разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателя е
доказването, че строежът е в режим на търпимост като построен, съответно -
деклариран в сроковете по пар.16 от ПР на ЗУТ, както и че са налице
останалите, кумулативно дадени в разпоредбите на пар.16 от ПР на ЗУТ предпоставки. В случая
обаче, като се има предвид и безспорно доказания факт, че строежът е изпълнен в
6 имота, не са ангажирани доказателства в посока да оборят установеното от
органа, че строежът е недопустим, както съгласно изискванията на сега действащите
разпоредби, така и по предходните нормативни актове – ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5.
Изграденият в няколко имота строеж не е бил допустим по правилата и
нормативите, действали към 1996г., момент, установен като започване на строежа,
нито по сега действащите правила и нормативи, поради което разпоредбата на пар.16 от ЗУТ е неприложима за
строежа, а съответно, неприложима е и разпоредбата на пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради това строежът
не може да бъде определен като търпим по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Относно възражението на жалбоподателя, че
има предприета процедура по изменение на кадастралната карта и било направено
искане за нанасяне на липсващата селскостопанска сграда, то следва да се има
предвид, че кадастърът се отнася до фактическото състояние на имота на място и
отразяването на сгради в КК не ги прави на това основание законни.
Кадастралното отразяване на постройката в имота евентуално би могло да изясни
момента на изпълнение на строежа, като следва да се има предвид, че в настоящия
спор няма изрични твърдения относно момента на построяване. Освен това
обстоятелствата относно времето на построяване сами по себе си не са
достатъчни, за да бъде приет строежът за законен, респ. за търпим. От друга
страна – за процесния обект не се спори, че е постройка в 6 имота, част от
които представляват земеделски ниви – части и общинска, както и единият имот е
общинска публична собственост и представлява път, както и че е построен без
строителни книжа и без съгласието на съсобственици на един от имотите. Така,
като се има предвид, че строежът е от VI
категория и е незаконен, то следва да се приеме, че същият подлежи на
премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради което
издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с
материално правните разпоредби.
Безспорно оспореният акт е издаден и в
съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е
предвидено в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.
Поради изложеното жалбата против Заповед
№1/15.05.2020г. на Кмета на Община Маджарово е неоснователна и същата следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.А. *** против
Заповед №1/15.05.2020г. на Кмета на Община Маджарово, обл.Хасково, за
премахване на незаконен строеж – стопанска постройка за отглеждане на животни,
попадаща имоти съгласно новоприета кадастрална карта 16907.21.15 /стар имот
21015/, 16907.21.03 /стар имот 21003/, 16907.21.4 /стар имот 210048,
16907.21.22 /стар имот 21022/, 16907.21.18 /стар имот 21018/, и 16907.21.17,
м.Дере Бунар, землище с.Горно поле, Общ.Маджарово.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия: