Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
27.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №17355 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Г.М.М. – Й.
ЕГН ********** с адрес *** чрез
пълномощника си адв.И.Ц. от САК, съдебен адрес ***
срещу З. „Б.И.“ АД ЕИК **********,
р-н Лозенец, ул.**********за осъждане на ответника да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 100лв., ведно
със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 01.01.2016г. до окончателното изплащане на същото и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1758лв., от които 58лв.
потребителска такса заплатена от ищцата на 13.01.2016г. на УМБАЛ „проф.д-р
Георги Странски“ гр.Плевен и 1700лв. заплатени на
13.01.2016г. за закупуване на реконструктивна плака, ведно със законната лихва
от датата на извършване на плащането. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че на 01.01.2016г.
около 18.50ч. пътувала от с.Вълчитрън, обл.Плевен към
гр.София на задна дясна седалка в лек автомобил марка БМВ модел 318И с ДК№******,
управляван от Д. М.М. – Б.. На ПП-3, км 130+800, след
местността „Хумата“, поради несъобразена скорост на водача при движение в
крива, отклонение на автомобила вляво и напускане на пътното платно последвал
удар с предната част на автомобила в крайпътно дърво, намиращо се в ляво на
посоката на движение. При удара ищцата загубила съзнание. Когато успяла да
възприеме фактическата обстановка, усетила, че не може да мръдне от болка в
лявата си ръка. В болницата в гр.Луковит, където била транспортирана при
извършения преглед се установило, че счупването на ръката било на девет места и
че не могат да се справят със случая, това наложило да бъде закарана в болница
в гр.Плевен. Трябвало да бъде извършена операция, но ищцата била бременна и
това създавало опасност за плода поради предстояща анестезия. Ищцата била много
притеснена и стресирана. На 03.01.2016г. била оперирана в продължение на пет
часа. Поради бременността не са й били давани обезболяващи в последствие
въпреки силните болки, които изпитвала. Получените наранявания изключително
много затруднили ежедневието на ищцата, налагало се да ползва чужда помощ.
Имала три малки деца и не можела да се грижи адекватно за тях. Твърди, че в
резултат на ПТП е търпяла и търпи и психическа увреда.
Изживяла интензивен стрес, чувство на тревожност и дълбоко безпокойство както
за себе си, така и за семейството си, имала страх от пътуване в автомобил,
станала изнервена, сприхава, депресирана, затворила се в себе си, изолирала се
от околните. Със съпруга й се отчуждили. След инцидента по тялото си като
козметични дефекти останали белези на лявата ръка в областта на лакътната става с дължина около 15см. И ширина около 1см. и
в първото междупръстно пространство на лявата ръка с
дължина около 2,5см от вътрешната и външната страна на китката, които я
загрозявали и и причинявали емоционален дискомфорт.
В процеса на лечение ищцата твърди, че е
заплатила сума за престой в болнично заведение в размер на 58лв. Закупила и
медицинско изделие – реконструктивна плака на стойност 1700лв.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП
за процесния лек автомобил е била валидна застраховка ГО на
автомобилистите по ЗП №BG/02/115001245398, валидна от 05.05.2015г.
до 04.05.2016г., сключена с ответника.
В законоустановения
двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва
изцяло основателността на предявения иск.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния
л.а.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, която според ответника е била без поставен обезопасителен колан.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
От представения Протокол за ПТП №1391746 от 01.01.2016г. се установява, че на същата дата в 18.50ч. на ПП – 3 км 130+800 водачът на
л.а. марка „БМВ“ модел 318И с рег.№******,
управляван от Д.М.М. - Б.се движела с несъобразена
скорост спрямо профила на пътя – завой – излязла в ляво по посока на движението
си и се блъснала в крайпътно дърво. Отразено е, че е взето административно
отношение със съставяне на Акт с.Р №122326.
По делото са представени медицински
документи, от които се установява здравословното състояние на ищцата след
станалото ПТП.
От изготвената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица
д-р К.С. и инж.С.А. се установява следният механизъм на получаване на травмите
на ищцата. На 01.01.2016г. около 18.50ч. тя е
пътувала в л.а. марка БМВ модел 318И с
водач Д.М., в посока от гр.Плевен за гр.София. В зоната на км 130+800, след
местността „Хумата“ в посока гр.София, автомобилът напуска платното за движение
в ляво за своята посока и се удря челно в крайпътно дърво, след което се
завърта в посока обратна на часовниковата стрелка, при което получава удар в
дясна странична част и задна дясна част. Според вещите лица при поставен
предпазен колан горните крайници не са ограничени в свободата им на движение и
могат да пострадат независимо от поставения колан. Установява се, че ищцата е
била без поставен обезопасителен колан. При процесното ПТП тя е получила травми в областта на лява лакътна става и основата на палеца на лявата ръка. Била е
приета по спешност в Клиника по „Ортопедия и травматология“ на УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ АД гр.Плевен, където след извършване
на нужните изследвания и консултации са установени – счупване на мишнична кост в долния й край, разкъсно-контузна
рана в основата на палеца на лява ръка. Към момента на инцидента, тя е била
бременна в трети лунарен месец. Било й е проведено
оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването на лявата мишнична кост и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове. Раната в основата на палеца била зашита.
При извършения й личен преглед от вещото лице на 11.06.2019г. е констатирано,
че металната остеосинтеза от ръката не е
отстранявана. Ищцата се оплаквала от болки при натоварване, не може напълно да
изправи ръката в лакътната става, имала изтръпване и
липса на чувствителност в областта на палеца на лява ръка. Констатиран е
оперативен белег на задната страна на лява лакътна
става с дължина 15см, невъзможност за пълно изправяне на лакътна
става – дефицит от 20 градуса. Механизмът на получаване според експертизата е
директен удар или усукване в областта на лакътната
става и долния край на лява мишнична кост. Вещите
лица са категорични, че получените увреждания са в резултат на процесното ПТП. Възстановителния период е посочено, че е
шест месеца. Описаните белези са с траен характер, относно обема на движение,
вещите лица не дават категоричен отговор, тъй като на ищцата й предстои
операция за сваляне на металната остеосинтеза.
В съдебно заседание вещото лице С. е посочил,
че в медицинската епикриза не е описана пълната увреда на раната на палеца. Според него, с оглед
анатомичното разположение е възможно да е увреден един от нервите, които инервират палеца и липсата на чувствителност ще си остане.
Посочил е, че тези травми подлежат на освидетелстване от ТЕЛК, поради наличие
на дефицит на лакътната става. Белезите на ръката са
видими при носене на къс ръкав. Изяснен е въпросът, че посоката на предпазния
колан се разполага в долната част на корема, където анатомично се намира и
матката, така че има опасност при наличието на колан да се получи увреда на плода при челен удар, тъй като коланът ще
притисне матката. В случая ищцата е била бременна по време на инцидента и
ударът е челен.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди
вещото лице Симеоново е отговорил, че направените от ищцата разходи по
приложените по делото финансови документи са във връзка с правилното провеждане
на лечението.
От изготвената съдебно – психологическа
експертиза от в.л. д-р К.К. се установява, че към
момента на изготвяне на експертизата у ищцата все още се наблюдават негативни
емоционални преживявания, свързани с тревожност, депресивност,
раздразнителност, сензитивност, както и присъстваща
тревога за здравето на детето. Наблюдава се непреработена психотравма,
която все още оказва влияние върху нея. Съществува риск при повторна стресогенна ситуация, засягаща живота на близки хора или
нейния собствен да доведе до тежка дезадаптация.
Според вещото лице към момента на прегледа се наблюдават характеристики на психотравма и последващ
посттравматичен стрес, но ищцата се опитва да се справя по различни адаптивни
начини. Без терапевтична намеса няма как да се редуцира самостоятелно, може да
бъде подтисната с времето, но може и да бъде реактивирана
в някакъв момент ако има неблагоприятни житейски събития.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения
материал по делото.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
От показанията на св.П.В.се установява, че
той е транспортирал ищцата до болницата в гр.Плевен. Оплаквала се от силни
болки в ръката, притеснявала се много, защото тогава била бременна, за да не
стане нещо с плода. В болницата превързали ръката на ищцата и я пренасочили в
Клиниката по ортопедия и травматология, защото била много лошо счупена. Там я
оперирали. Свидетелят твърди, че Г. му споделя, че и до ден днешен изпитва
болки, не можела да си върши спокойно домакинските задължения. Вече не искала
да пътува, както преди, изпитвала страх.
От показанията на св.М.Й. – съпруг на ищцата,
които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната му
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че по време на процесния пътен инцидент той също пътувал в автомобила.
Водачът загубил в един момент контрол над него и се забили в едно дърво от
лявата страна на пътя. Той седял на предна дясна седалка, а съпругата му зад
него. След удара Г. била затисната между двете предни седалки. Изпитвала силни
болки в лявата ръка, от палеца й текла много кръв, не давала да я докоснат
поради силната болка. Казвала, че не усещала ръката си. Била много притеснена,
защото била бременна. Свидетелят разказва, че след ПТП съпругата му не можела
да спи, имала паник атаки, променила се, не искала да
контактува с близки. Ръката й била оперирана и поради факта, че била бременна
не можела да пие обезболяващи лекарства и болката й била огромна.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния
си представител е направила увеличение размера на предявения иск за
неимуществени вреди, който да се счита предявен за сумата от 40 000лв.
На осн.чл.214 ал.1 ГПК съдът е допуснал това изменение чрез увеличение на претендирания
размер от 25 100лв. на 40 000лв. за неимуществените вреди.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ
за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател
по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Ищцата претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ и имуществени такива.
Не се спори между страните, че ответникът е
застраховател по договор за застраховка „ГО“, касаеща
л.а. БМВ 318 И с ДК№****** за процесния период. Приложим
е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2015г. - § 22 от ПЗР на КЗ.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и
вина на Д.М.М. - Б.за процесното
ПТП. Нарушила е чл.20 ал.2 ЗДвП – като не е избрала скорост на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензитета на
движение и др.обстоятелства, за да спре пред видимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Не се доказа от ответника съпричиняване
от страна на ищцата. Според комплексната САТМЕ тя е била без поставен предпазен
колан, но с оглед на това, че е била бременна, за нея не е бил задължителен, а
освен това при механизмът на получаване на ПТП коланът не би допринесъл за
по-леки увреждания.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
При доказан ФС на деликта
и недоказано съпричиняване от ищцата съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При
преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът
на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението
следва да се отчете, че са налице остатъчни болки в ръката, затруднение
при извършване на определени движения, възстановяването към момента не е пълно,
има ограничен обем на движение на лявата ръка. Като последица ищцата е
преживяла и силен стрес, страхувайки се, че би могло да се случи нещо
непоправимо във връзка с бременността й. Към момента е с установен посттравматичен
стрес, който в стресогенна ситуация би могъл да провокира обостряне на психотравмата.
Следва да бъде отчетено и че ищцата е млада жена, която се грижи за три деца
към момента и факта, че ръката й създава проблеми в ежедневието и
домакинството, поддържа у нея жив спомена за причината за това.
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
е сумата от 40 000 лева. Искът ще бъде уважен изцяло.
Върху обезщетението се дължи лихва за забава
от претендираната дата 01.01.2016г.
От представените по делото писмени
доказателства – копие от документ, издаден от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД гр.Плевен на Г.Й. за пролежани в лечебното
заведение дни, ведно с касов бон; касов бон за физиотерапия от 07.03.2016г. и
от 21.03.2016г. в МДЦ Медива ООД; фактура №**********
от 11.01.2016г.; разписка от 13.01.2016г. се установява размера на претендираните имуществени вреди, за които се установи, че
са в причинна връзка с процесното ПТП. Искът ще бъде
уважен в пълен размер.
По разноските.
При този изход на спора на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 2370лв.
На осн. чл.78 ал.5
от ГПК ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на ищцата. Съдът намира
възражението за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
същото ще бъде намалено до размер от 1782,74лв. съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. за мин.размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******, р-н Лозенец, ул.“****** да заплати на основание
чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ на Г.М.М. – Й.
ЕГН ********** с адрес *** застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 40 000лв./четиридесет
хиляди/, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение,
считано от 01.01.2016г. до окончателното изплащане на
същото и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1758лв./хиляда седемстотин петдесет и осем/, от които 58лв.
потребителска такса заплатена от ищцата на 13.01.2016г. на УМБАЛ „проф.д-р
Георги Странски“ гр.Плевен и 1700лв. заплатени на
13.01.2016г. за закупуване на реконструктивна плака, ведно със законната лихва
от датата на извършване на плащането.
НАМАЛЯВА на осн.чл.78
ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата от
3500лв. на 1782,74лв.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******, р-н Лозенец, ул.“******* да заплати на Г.М.М. – Й.
ЕГН ********** с адрес *** деловодни разноски в производството в размер на 2370,33лв./две хиляди триста и
седемдесет лв. и 33ст./ и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1782,74лв./хиляда седемстотин осемдесет
и два лв. и 74ст./.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: