Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3093 19.11.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Невена Ковачева
Секретар: Ани Стоянова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 342 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, представлявано от А.В.Г., с която се моли съда
да приеме за установено, че ответникът Н.К.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на
ищеца сумата от 1451,93 лева, от която главница в размер
на 608,96 лева по договор за паричен заем № 49346/01.10.2015 г. между „Сити
Кеш“ ООД и Ч., 482,33 лева – договорна лихва за периода от 02.06.2016 г. до
03.10.2016 г., 142,38 лева – лихва за забава за периода от 03.06.2016 г. до
11.10.2018 г., 218,26 лева – такси за периода от 02.06.2016 г. до 03.10.2016 г.
и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 29.10.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3941/30.10.2018 г. по ч.
гр. д. № 7740/2018 г. на БРС.
Твърди се, че между „Сити Кеш“ ООД и Н.К.Ч. е сключен договор
за паричен заем № 49346/01.10.2015 г. за сума в размер на 1500 лева, която
длъжникът е следвало да върне ведно с уговорените лихви и такси. Твърди се, че
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 02.06.2016 г., както и че
крайният срок за изпълнение на договора е изтекъл на 03.10.2016 г.
С договор за
прехвърляне на вземания от 10.04.2017 г. кредиторът е прехвърлил изискуемото си
вземане на настоящия заявител. Уведомлението за цесия е връчено с настоящата
искова молба.
Моли се за
уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна чрез особен представител е оспорила исковите претенции. Посочено е, че
не е налице валидно сключен договор за цесия по отношение на процесния договор.
Освен това длъжникът не е уведомен за цесията. Моли се съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за паричен заем №
49346/01.10.2015 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и длъжника Н.Ч..
Дружеството е предоставило на ответника в заем сума в размер на 1500 лева.
Страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 41.122% и месечна лихва
в размер на 2.92%. Сумата от общо 1799,72 лева е трябвало да бъде върната на 12
месечни вноски, всяка в размер на 149,97 лева – първа с падеж 30.10.2015 г. и
последна с падеж 30.09.2016 г. Към договора е представен и погасителен план. Ч.
е удостоверил чрез подписа си получаване на сумата от 1500 лева.
С договор за
прехвърляне на вземания от 06.03.2017 г. кредиторът е прехвърлил вземането си
към Ч. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД (видно от приложение № 1 към приемо-предавателен
протокол от 10.04.2017 г.). „Сити Кеш” ООД е упълномощило изрично „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД да уведоми длъжниците за договора за цесия. Към исковата молба е приложено
уведомление за извършено прехвърляне на вземания.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 240, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно
и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането
и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „Сити кеш” ООД е бил изправна страна по
същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и
размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на
компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения
договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил
задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.
Ищецът съумя
да проведе пълно и главно доказване на претенцията си за
заплащане на главница в размер на 608,96
лева. По делото е безспорно установено, че на 30.09.2015 г. „Сити кеш” ООД и Н.Ч. са
сключили валиден договор за кредит, видно от представените молба за заем,
договор за паричен заем, погасителен план, общи условия към договора. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредиполучателя да връща ежемесечно
уговорена в договора минимална погасителна вноска от 149,97 лева, включваща
главница и договорна лихва. Действието
на договора се е прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 30.09.2016
г., когато е настъпил падежът на последната вноска, уговорена между страните. Ч. е декларирал в
договора, че е получил в заем сумата от 1500 лева на 30.09.2015 г., като в тази част договорът има доказателствена
стойност на разписка. Ищецът е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с начисленото оскъпяване, в сроковете, уговорени
в договора. Общото задължение на Ч. е възлизало на 1799,72 лева
съобразно уговореното в договора и включващо главница и договорна лихва. По делото не е
установено обаче каква е стойността на главница и лихви, платени от
кредитополучателя, дори не са изложени твърдения в тази насока в исковата молба.
Това не може да се извлече и от погасителния план, тъй като в него месечната
вноска не е разбита по компоненти, а е посочена като обща сума, включваща
главница и лихви. Поради това и следва да се приеме, че
задължението на кредитодателя по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не е
изпълнено. Това води
до предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит, за която съдът следи
служебно. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита. Поради това и не се
дължат претендираните от ищеца договорна лихва и такси. За пълнота следва да се
посочи, че в договора за заем е предвидена договорна лихва в общ размер 299,72
лева, а в настоящото производство се претендира далеч по-висока сума – 482,33
лева, въпреки че се търси само част от предоставената главница. За съда не
става ясно и основанието за дължимост на сумата 218,26 лева, посочена от ищеца като
„такси за периода 02.06.2016 г.- 03.10.2016 г.“, не се доказва същата да е
уговорена между страните в договора и основанието, на което е дължима.
Ето защо
съдът намира, че исковете са частично основателни. Следва да се уважи искът за
главница за сумата 608,96 лева, тъй като не се доказа от ответника, който носи
доказателствена тежест, да е изпълнил задължението си за връщане на заетата
сума, а за сумите 482,33 лева
договорна лихва и 218,26 лева такси исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът
намира, че е основателна претенцията за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата от 608,96 лева от 01.10.2016 г. (датата, следваща крайния срок
на договора) до 29.10.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), но тъй като същата се претендира до 11.10.2018 г.,
следва да бъде уважена за периода 01.10.2016 г. – 11.10.2018 г. Размерът на
обезщетението за забава за този период е 125,34 лева, който размер съдът
установи, като направи съответни изчисления в онлайн калкулатор в calculator.bg. До този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователно
се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че не е
уведомен за прехвърляне на вземането. Смисълът
на изискването за уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Съобщаването
на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането
преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на
вземането. Неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия.
До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера. В случая обаче следва да се отбележи, че длъжникът не е изпълнявал на никой от кредиторите – не е доказано Ч. да е заплащал минималните погасителни вноски. От
друга страна, ответникът е получил отправеното от „Сити кеш” ООД чрез пълномощника „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД уведомление
за цесията най-късно получавайки препис от исковата молба с приложенията към
нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно
на датата на получаване на им длъжникът е получил изходящото от цедента до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия от 06.03.2017 г. и конкретното
споразумение към него от 10.04.2017 г., сключени между „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД и „Сити
кеш” ООД, имат действие за длъжника.
Тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е извършил плащане на
прехвърлената сума на стария кредитор, то цесионерът – ищец се явява носител на
това вземане.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата
страна се
дължат деловодни
разноски съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 255,40 лева в настоящото производство
(в това число и юрисконсултско
възнаграждение), както и направените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 39,97 лева.
Поради изложените
аргументи, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, представлявано от А.В.Г.,
сумата от 608,96 лева (шестстотин и осем лева и деветдесет и
шест стотинки) главница по договор за паричен заем № 49346/01.10.2015 г. между
„Сити Кеш“ ООД и Ч., сумата от 125,34 лева (сто двадесет и пет лева и тридесет
и четири стотинки) обезщетение за забава за периода 01.10.2016 г. – 11.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 29.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3941/30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 7740/2018 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване
дължимост на сумите 482,33 лева –
договорна лихва за периода от 02.06.2016 г. до 03.10.2016 г., 218,26 лева –
такси за периода от 02.06.2016 г. до 03.10.2016 г., както и за обезщетение за
забава над уважения размер от 125,34 лева до пълния претендиран от 142,38 лева
и за периода 03.06.2016 г. – 30.09.2016 г.
ОСЪЖДА Н.К.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от А.В.Г., сумата от 295,37 лева (двеста деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.