Р Е Ш Е Н И Е
№356
гр. Хасково, 10.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №257 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба от Д.П.П. ***, подадена чрез пълномощник, със съдебен адрес:***, офис ..,
против Заповед № 1253з-46/21.02.2020г. на началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР, с която на жалбоподателя на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1,
т.2, чл.199, ал.1, т.5, във връзка с чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 /четири/ месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана, постановена
при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че цитираните в
административния акт правнозначими факти не са съставомерни и не кореспондират
с реалната ситуация. Не било мотивирано виновното поведение на наказания
служител, за да можело да се твърди, че било налице нарушение на служебни
задължения. Формулировката „неизпълнение на служебни задължения – да познава
разпоредбите на ЗДвП и издадените въз основа на него поднормативни актове“,
била твърде обща и не било ясно какво точно не било изпълнено, а това
нарушавало правото на защита на лицето. Деянието, за което била вменена
отговорността се отнасяло до преценка по целесъобразност и не следвало да се
вменява във вина. Сочи се, че чл. 186 от ЗДвП само алтернативно кореспондирал с
чл.179 от ЗДвП. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на оспорващият развива тезата си за
несъставомерност на деянието, за което е ангажираната отговорността на служителя
на МВР. В тази връзка сочи, че волята вложената от законодателя в разпоредбата
на чл.186, ал.1 от ЗДвП била, на първо място да имало момент на динамичност и
оперативност при налагането на глобата с фиш, на второ място нарушението да
било безспорно и на трето, водачът да признае нарушението и да е съгласен да
понесе намалената отговорност, чрез налагането на такъв вид глоба – с фиш.
Счита се, че законодателят дал възможност за преценка по целесъобразност на
контролния орган – или да наложи глоба в минимален размер или да наложи глоба
за съответното нарушение. Именно тази алтернатива предполагала преценка по
целесъобразност, която нямало как да бъде контролирана по законосъобразност. В
обобщение, предвид изложеното и поради липса на виновно поведение и липса на
посочените в административния акт основания се счита за безспорно установена
неправилността и незаконосъобразността на заповедта, както и нейната нищожност.
Иска се постановяване на съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски по
делото.
Ответната страна
– началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Хасково, не
се явява и не се представлява.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страната в с.з. и след като анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С оспорената
заповед, на младши инспектор Д.П.П. – младши автоконтрольор II степен в група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор
„Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца, за това,
че в периода от 17.03.2019 г. до 22.08.2019 г., на републикански път I-8 и
автомагистрала „Марица“ е съставил незаконосъобразни фишове, 22 броя (подробно
посочени в заповедта), за глоби по Закона за движението по пътищата, прилагайки
отменената разпоредба на чл.183, ал.3, т.7, с която наложил глоба в размер на
30 лева, вместо правилната на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, с която да наложи
глоба 50 лева. Последното е определено от наказващия орган като дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „нарушение на служебната дисциплина“, за
което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е наложено
наказанието. Екземпляр от обжалвания акт е получен от жалбоподателя на
27.02.2020 г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е
депозирана на 05.03.2020 г.
Установи се от
приложената административна преписка, че с Писмо рег.№ 3286р-39810/04.09.2019
г. (л.91) директорите на СДВР и ОД на МВР в страната са уведомени от зам.
директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в МВР за това, че
въпреки отмяната на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.,
се установило, че от посочената дата до 28.08.2019 г., служители на ОДМВР в страната
и СДВР продължили да издават неправомерно глоби с фиш и наказателни
постановления със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т.
7 от ЗДвП за нарушения, извършени след 20.05.2018 г., вместо по новосъздадения
чл. 179, ал. 6 от ЗДвП. В тази връзка, в писмото е посочено да се разпореди
проверка за периода от 20.05.2018 г. до датата на получаване на писмото за
наличие на издадени фишове и НП с посочените отменени санкционни разпоредби.
Разпоредено е тази практика да бъде незабавно преустановена, като е даден срок
за извършване на проверка по случая, дисциплинарно отношение по него и
изготвяне на писмени справки, с копие до ГДНП.
Предвид писмото,
на 24.09.2019 г. директорът на ОДМВР – Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№
1253р-9142 (л.93 и сл.) разпоредил началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на
МВР – Хасково да създадат организация за извършване на проверки в СПП – Хасково
и всички РУ в ОД на МВР – Хасково, за периода от 20.05.2018 г. до датата на
получаване на разпореждането за наличие на издадени фишове и НП със
санкционната разпоредба на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, като
при установяване на такива фишове, да се установят служителите, които са ги
съставили, както и причините за незаконосъобразните им действия, и тази практика
да се преустанови незабавно, а след извършване на проверката, началниците на
СПП и РУ да изготвят писмени справки, съдържащи информация за резултатите от
проверките и взетото разпореденото.
Видно от
представената по делото и заверена „вярно с оригинала“ „Справка по данни във
фишове“ – л.95, жалбоподателят фигуриа в списъка със служители, приложили
разпоредбата на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП в процесния период – 20.05.2018 г. до
28.08.2019 г. По преписката са приложени и реално издадените „Глоби с фиш“ от
жалбоподателя в този период (л. 262-283).
Във връзка с
горните обстоятелства, от началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково
е издадена Заповед №1253з-234/11.11.2019 г. (л.87), с която е разпоредено да се
извърши проверка по случая и установяване на действителната фактическа
обстановка, изследване на относимите документи и установяване на всички лица,
имащи отношение към извършените действия. Проверката е възложена на комисия в
състав: председател - ст. инспектор П. М. П. и членове: инспектор С. Х. Х. и
инспектор Н. Й.К.. В заповедта е посочен срок за изготвяне на писмена справка и
докладването ѝ до 11.01.2020 г. С последващи заповеди проверката е била
удължавана неколкократно.
В хода на
проверката комисията е събрала относимите за случая писмени доказателства. Пред
същата е дадено писмено Обяснение от Д.П.П., заведено под
рег.№1253р-11454/22.11.2019 г. (л.261). В същото служителят описал глобите с
фиш, които съставил в периода 16.03.2019 г. – 22.08.2019 г., като посочил, че
глобите по тях са в размер, по-малък от предвидените в закона, тъй като
системата на РСОД позволявала, приемала и насочвала с различен цвят за
налагането на този вид глоба и това „довеждало“ до този резултат. В последствие,
писменото обяснение на служителя е прието от началника на сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР – Хасково, преди издаване на заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание на жалбоподателя в настоящото производство.
Във връзка с
извършената дисциплинарна проверка комисията е изготвила Справка до началника
на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково с рег. № 1253р-1594/07.02.2020 г.,
относно извършена проверка по Заповед №1253з-234/11.11.2019 г. (л.12 и сл.),
образувана във връзка с Писмо рег.№
3286р-39810/04.09.2019г. по описа на ГДНП, с която дисциплинарнонаказващият
орган се е запознал на 07.02.2020 г., видно от обективираната върху нея
резолюция. В справката, комисията описала извършените от нея действия по
разследване на случая. Описани са и всички издадени от полицейските служители в
група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор
„Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Хасково глоби с фиш
през процесния период и правните основания за издаването им – нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, подари което на основание чл.186, във вр. с чл.183,
ал.3, т.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева. Поименно са посочени
авторите на фишовете. С оглед установеното при извършената проверка комисията е
извела извода, че на служителите издали глобите с фиш следва да бъдат наложени
дисциплинарни наказания, като мл. инспектор Д.П.П., за неизпълнение на
служебните задължения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за издадените
незаконосъобразни фишове по ЗДвП, поради непознаване на закона, регламентиращ
служебната дейност – ЗДвП, съответно пропуска да приложи правилно разпоредбите
му, да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 4 месеца.
С Покана рег.
№1253р-1906/14.02.2020 г. (л.72) мл. инспектор Д.П. е поканен да се яви на
18.02.2020 г. в 10.00 часа в сектор Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, да се запознае със справката и всички материали
по производството, като му указано правото в срок 24 часа след запознаването
със справката да даде допълнителни възражения или обяснения, както и да
представи доказателства за твърденията си. Поканата е получена от П. в 09.58
часа на 17.02.2020 г.
С изготвената
справка жалбоподателят се запознал срещу подпис на 17.02.2020 г. в 10.10 часа.
В Протокол
рег.№1253р-2142 (л.80) е обективирана констатацията за неявяване в 24-часов на
служителя Д.П.П. за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая.
На 21.02.2020 г.
е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, като същата е връчена на дисциплинарнонаказаното лице
на 27.02.2020 г.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Й. М. И. – служител в
сектор „Пътна полиция“, група „Контрол“ към ОДМВР – Хасково. Относно методиката
на работа с таблет при съставяне и издаване на глоба с фиш посочва, че при
констатиране на нарушение взимали отношение, в случая по чл.139 (от ЗДвП). В таблета имало опция „създаване на
фиш“, от там се задавал автоматично номер на фиша, след което въвеждали
законовата разпоредба, по която било нарушението, в случая по чл.139 от ЗДвП, и
тогава излизал автоматично наказващия член с опция за глобата. Показвала се
само една санкционна разпоредба. Можело да се избере глоба в размер на 30.00
лв. и глоба в размер на 50.00 лв. Която и да била избрана системата автоматично
я приемала. Служителите избирали само сумата на глобата, без да избират и
правна квалификация.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена чрез административния орган до Административен съд - Хасково на
05.03.2020 г., т.е. в рамките на законоустановения срок, от лице с правен
интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.4
от ЗМВР орган.
Съдът намира, че са
спазени и регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да
бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба
наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за
което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито“ по смисъла на
чл.196, ал.1 от ЗМВР на 07.02.2020г. при получаване на
Обобщена справка с рег.№1253р-1594/07.02.2020г., видно от поставената
от началника на сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково резолюция. Именно в този документ се
съдържат ясни данни относно претендираното дисциплинарно нарушение и дееца. При
това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от
откриване на нарушението като същевременно към датата на издаването ѝ - 21.02.2020 г. не е изтекъл и
едногодишният срок от извършването му.
Съдът констатира, че е
спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо
дисциплинарно наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от
данните по преписката, след постъпване на справка с рег.№1253р-1594/07.02.2020г., в сектор „ПП“
при ОДМВР – Хасково и нейното резолиране от началника на сектора на
07.02.2020г., жалбоподателят П. е бил запознат със съдържанието й на 17.02.2020г., като няма данни,
доказателства и твърдения същият да е обективирал възражения в
закононустановения 24 часов срок. Следва да бъде посочено, че заведеното с
рег.№1253р-11454/22.11.2019г. обяснение от
жалбоподателя, съдът намира за такова по чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като
обясненията му са приложени към справката и съответно приети и обсъдени от дисциплинарнонаказващият
орган при издаване на заповедта на 21.02.2020г.
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарното наказание формално съдържа предписаните от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, като в нея са
посочени извършител, място, времето и обстоятелства, при които е извършено
възприетото като нарушение, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата,
въз основа на които то е установено. Ответникът е изложил
конкретни мотиви относно извършената преценка на тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на служителя, при определяне на вида и размера
на наказанието. Изискването за излагане на конкретни мотиви, а именно: защо е
наложено дадено наказание, е приложимо при всички случаи на реализиране на
дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР. Точно и обосновано е прието, че
поведението на служителя покрива признаците на фактическия състав на
разпоредбата. В оспорената заповед е посочена формата на вина – пряк умисъл, но
липсата на съответните знания при проведената проверка не може да бъде
установена като умисъл в действията, а следва да бъде определена като
непредпазливост. Неправилното определяне на формата на вина обаче не влече след
себе си отмяна на оспорената заповед, доколкото органът е отчел правилно
тежестта на нарушението, тъй като срока на наложеното
наказание е определен към минимума.
В настоящия
случай жалбоподателя е наказан на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР
за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност във връзка със заеманата длъжност, като е посочено, че през
установения период по издадените двадесет и два фиша е приложил неправилно
материалния закон, касаещ приложимата санкционна разпоредба. По отношение на всички
двадесет и два фиша, надлежно описани в оспорената заповед дисциплинарно
наказващият орган е приел, че мл. инспектор Д.П. не е приложил действащата към
този момент
санкционна норма на чл.179,
ал.6, т.1 от
ЗДвП, а вече отменената – чл.183,
ал.1, т.3 от
ЗДвП, т.е. установено е виновно неизпълнение на служебните задължения и наличие
на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност. Страните не спорят относно съдържанието на разпоредбите от
ЗДвП, спора се свежда до това нарушил ли е служителя виновно визираното в т. II от длъжностната
му характеристика рег. № 3286р-16217/25.04.2016г. служебно задължение, а именно
да познава Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове и поради това е приложил неправилно разпоредбите
на ЗДвП, в разглежданите двадесет и два случая.
В представената с
административната преписка типова длъжностна характеристика, рег. № 3286р-16217/25.04.2016г., на длъжността младши
автоконтрольор II-I степен в група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и магистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР,
с която жалбоподателят се е запознал при заемане на посочената длъжност в раздел Познаване на
нормативните документи и професионални умения е поставено изискването „Да
познава Закона за движение по пътищата и издадените на негова основа поднормативни
актове". Познаването на закона е задължение вменено на жалбоподателя. Като служител в системата на
МВР, на който едно от основните задължения
по длъжностна характеристика е познаването на нормативната уредба в съответната
област, Д.П. е
бил длъжен да се информира своевременно за настъпилите промени в
законодателството, отнасящи се до неговата служебна дейност. С избирането от менюто на отменената разпоредба, всъщност се доказва
непознаването на действащите към този момент разпоредби и се достига до
незаконосъобразно издаване на актове в административнонаказателната дейност.
Обнародването на всеки един нормативен административен акт създава необоримата
презумпция за знанието на нормативния акт. За да е налице осъществено
дисциплинарно нарушение - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби,
регламентиращи служебните правомощия, е необходимо първо, съответната
разпоредба да е относима към служебните правомощия на дисциплинарно наказаното
лице и второ, да е доказан пропуск в изучавате и в прилагането, както и е
доказано в настоящия случай.
В заключение следва да се посочи, че не се установява
оспорената заповед да е издадена в противоречие с целта на закона. За да се осигури
постигане целите на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда дисциплинарна
отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната дисциплина в МВР.
При съобразяване с тази цел началникът
на сектор „Пътна полиция“
е издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено
дисциплинарно нарушение от Д.П..
Доводите,
че жалбоподателят не е разполагал с възможността да извърши корекция на
наложената санкция,
е ирелевантно за реализирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Ако
същият
беше
установил своевременно, че таблета генерира незаконосъобразни фишове, а това съответно е свързано с
познаването на нормативната уредба, е следвало да сезира своите ръководители. Безспорно е, че задължението да
поддържа или актуализира софтуера на използваното техническо средство не е на
жалбоподателя П., но същият е имал задължението, както бе посочено и по-горе да следи за измененията в закона за движение по
пътищата и да го прилага правилно. В този смисъл наказанието е за допуснато дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в издаването на фишове в противоречие със законовите разпоредби на
ЗДвП, а не за неподдържането на софтуера.
Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. При налагане на наказанието дисциплинарно - наказващият орган е
извършил обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение,
настъпилите от него вредни последици, съответно цялостното поведение на
служителя по време на службата му и е наложил наказание с възможния към мининума законов срок, отговарящо
на извършеното от Д.П.
нарушение.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че Заповед № 1253з-46/21.02.2020 г., издадена от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, с която на Д.П.П. на основание чл.194, ал.2,
т.2, чл. 197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 /четири/ месеца е законосъобразна, издадена
е от компетентен административен орган и в изискуемата се форма; постановена е
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Д.П.П. ***, против Заповед № 1253з-46/21.02.2020г., издадена от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.
197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 /четири/ месеца.
Решението на основание
чл.211, ал.1, изр. последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: