Решение по дело №2893/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2497
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Мирослава Данева
Дело: 20243110102893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2497
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110102893 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството по делото е с правно основание чл.7 т.1, буква "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца С.
П. Х. ЕГН **********, с адрес: ******************** срещу ответника УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт. АД, регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра 01-10-
140174, действащо в Р. България чрез "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България"
КЧТ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1540, р-н
Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ иск с правно основание чл.7 т.1, буква
"б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
488,96 лв. /левовата равностойност на 250,00 евро/, представляваща обезщетение за
закъснение на полет ******** по направлението Виена, Австрия – Варна, България,
планиран за 16.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело съдебни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
предявяване на настоящия иск, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба:
Сочи се, че ищецът С. П. Х. има качеството на пътник по договор за
въздушен превоз, съгласно закупен на негово име самолетен билет от въздушния
превозвач „УИЗ ЕЪР Унгария" Црт по направление Виена, Австрия - Варна, България
за дата 16.07.2023 г. с полет ******** на компанията. Идентификационният код на
регистрираната и потвърдена от компания резервация е RHS6TW. Самолетният полет е
1
следвало да се осъществи по следното разписание: излитане от Международно летище
Виена, Австрия на 16.07.2023 г. в 20:50 ч. и пристигане на Летище Варна, България на
16.07.2023 г. в 23:40 ч. местно време. Осъществяването на полета е потвърдено от
въздушния превозвач, като потвърждението е изпратено на електронната поща на С.
Х..
На 16.07.2023 г. ищецът се явява на летището, регистрира се с издадената
електронна бордна карта и заема мястото си в салона за заминаващи пътници преди
изхода в часа преди излитане на полета, съгласно потвърдената резервация. Полетът
обаче не се осъществява по разписание и не след дълго е обявено, че ще излети на
17.07.2023 г. в 11:00 ч., което е закъснение повече от една нощ.
Пътниците от полета са уведомени за правата си, издадени са им бордни
карти за полета на следващия ден и им е връчено потвърждение от Международно
летище Виена за промяна в деня и часа на полета.
В настоящия случай е налице закъснение на полета от над 3 часа, като от
страна на „УИЗ ЕЪР Унгария" Црт не са извършени своевременно необходимите
действия за осигуряване на въздухоплавателно средство, за да може полета да се
осъществи по разписание.
Съгласно разпоредбите на чл. 7, §1, буква „б" от Регламент (ЕО) 261/2004
на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети за „УИЗ ЕЪР Унгария" Црт, действащо на
територията на Република България чрез Уиз Еър Унгария Црт - клон България" КЧТ
възниква задължението да заплати на С. П. Х. обезщетение за закъснение при
изпълнение на полет W6 4522 по направлението Виена – Варна, планиран за 16.07.2023
г. Съгласно регламента дължимото обезщетение е фиксирано на 250, 400 или 600 евро,
съобразно разстоянието между началната и кР.та точки на полета. Разстоянието между
двете летища се измерва по метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, § 4 от
Регламента. Според направената онлайн справка разстоянието между летище Виена,
Австрия и летище Варна, България е 1030 км., поради което се счита, че в настоящия
казус дължимото обезщетение се определя на 250 евро, съгласно 7, §1, буква „б" от
Регламента. Равностойността на обезщетението в български лева е 488,96 лв.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважена предявената искова
претенция и да се присъдят направените по делото разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК се посочва следната банкова сметка за
заплащане на присъдените суми:
********************
********************
****************
*************

Ответникът УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. АД, регистрирано в Унгария с
номер на вписване в регистъра 01-10-140174, действащо в Р. България чрез "УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се прави
признание на предявения иск.
Не се оспорва, че между ответника и ищеца по настоящото производство е
имало сключен договор за въздушен превоз за редовен полет ******** по релация:
Виена, Австрия – Варна, България за 16.07.2023 г. Полетът е имал закъснение.
Не се оспорва, че ответникът дължи обезщетението на ищеца в размер на
исковата сума.
Заявява се, че ответникът Уиз Еър Унгария Лтд. ще заплати на ищеца
следните суми – обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. за ищеца С. П. Х., в
2
размер на 488,96 лева и законната лихва, начислена от датата на подаване на исковата
молба до датата на окончателното плащане.
Оспорва се дължимостта на съдебните разноски от отвеника за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение, тъй като Уиз Еър Унгария не е дал повод за
завеждане на делото, на основание чл.78 ал.2 от ГПК. Сочи се, че ищецът С. П. Х. не е
подал извънсъдебна жалба срещу въздушния превозвач. Счита се, че изплащането на
обезщетението по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. без покана за доброволно
изпълнение не е възможно, доколкото закупуването на самолетните билети не винаги
се прави от всеки пътник поотделно от лична банкова сметка и въздушният превозвач
не разполага с банковите детайли на пътника, докато обезщетението се дължи лично на
всеки пътник. Въз основа на горното се моли съдът да не присъжда съдебните разноски
по настоящото дело, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото
исково производство съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът не
изпраща законен и упълномощен процесуален представител. По делото е постъпила
молба от ответното дружество „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ с вх.
№ 47900/13.06.2024 г., в която се излага, че по съществото на спора ответникът
признава главния иск. Представя се платежно нареждане, с което ответникът е
изплатил сумата в общ размер на 502,96 лева, която включва следното: обезщетение –
488,96 лева и законна лихва – 14,00 лева, платени на 09.05.2024 г. Оспорва се
дължимостта на съдебните разноски (за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение), тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на тези настоящото
дело.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява
лично и не се представлява от упълномощен процесуален представител. По делото е
постъпила молба с вх.№ 48823/17.06.2024 г. от ищцовата страна, в която се сочи, че с
оглед изплащане на претендираната сума за обезщетение на 09.05.2024 г. и съобразно
отговора на исковата молба, се моли да се приеме, че е налице признание на иска и да
се постанови решение по реда на чл. 237 ГПК. Претендира се присъждане на сторените
съдебни разноски и се излагат съображения, че ответникът макар и да признава иска, е
дал повод за предявяването му, с оглед на което същият следва да бъде осъден за
дължимите разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приобщени към доказателствения материал следните
писмени доказателства, представени от ищцовата страна, а именно:
******************** известие от авиокомпанията, съдържащо потвърждение и
информация за полета; бордна карта за полет ******** на 16.07.2023 г.; потвърждение
от летище Виена за закъснението на полета; извлечение от интернет сайт
www.gcmap.com; бордна карта за полет ******** на 17.07.2023 г., платежно нареждане
от 09.05.2024 г. за сумата от 502,96 лв., ведно с превод на български език, на основание
чл. 185 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Съдът, като взе предвид, заявеното от ответника признание на
предявената срещу него искова претенция и релевираното от ищцата искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска, като съобрази приобщения
по делото съвкупен доказателствен материал, както и предвид наличието на
изискванията , обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 от ГПК, а именно: че
3
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не
се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че в конкретния случай , предвид съвкупния
доказателствен материал, предявеният иск с правно основание чл.7 т.1, буква "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 е допустим , като са налице императивните изисквания ,
обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съдът
намира,че съдебното решението по делото следва да бъде основано на признанието на
иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.
По делото е представено платежно нареждане от 09.05.2024 г. за сумата от
502,96 лв., от което се установява, че ответникът е погасил с банков превод на
09.05.2024г. задължението към ищеца за исковата сума в размер на 488,96 лв. и
законната лихва върху главницата, за периода от образуване на делото до датата на
плащането, което не се оспорва от ищцовата страна, видно от горепосочената
постъпила молба с вх.№ 48823/17.06.2024 г.
С оглед изложеното и доколкото плащането е настъпило в хода на
процеса, същото следва да се вземе предвид, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и искът
за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата на 09.05.2024г. следва да
се отхвърли, не поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез
плащане в хода на производството по делото след предявяване на исковата молба.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде отхвърлена
предявената искова претенция.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80
ГПК и доказателства за реализирането им, поради което в полза на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в общ размер
от 486,00 лв., от които 50,00 лв.- за заплатена държавна такса, 36,00 лв.- за превод на
документи и 400,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото същото е в минимален размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца С. П. Х. ЕГН **********, с
адрес: ******************** срещу ответника УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. АД,
регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра 01-10-140174, действащо в Р.
България чрез "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище
София, сграда ИВТ иск с правно основание чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 488,96 лв. /левовата
равностойност на 250,00 евро/, представляваща обезщетение за закъснение на полет
******** по направлението Виена, Австрия – Варна, България, планиран за 16.07.2023
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
4
исковата молба в съда – 11.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата на
09.05.2024г., поради извършено плащане на главницата и законната лихва в хода
на производството по делото след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3
от ГПК.

ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. АД, регистрирано в Унгария с
номер на вписване в регистъра 01-10-140174, действащо в Р. България чрез "УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ ДА
ЗАПЛАТИ на С. П. Х. ЕГН **********, с адрес: ******************** сумата в
размер на 486,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените разноски в полза на ищеца могат да бъдат заплатени по
посочената от него банкова сметка, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, а именно:
********************
********************
****************
*************

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.



Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5