Присъда по дело №443/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 25
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 17 септември 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200443
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 2501.09.2020 г.Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СвиленградТрети наказателен състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
Секретар:Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ характер №
20205620200443 по описа за 2020 година
и в присъствието прокурора МИЛЕНА СЛАВОВА
ПРИСЪДИ:

І.1 ПРИЗНАВА подсъдимият А. Г. , роден на ********* г. в гр. Синиани, Р. Гана,
гражданин на Р. Гана, ганаец по произход, с постоянен адрес: гр. Синиани, Р. Гана, адрес
на пребиваване и призоваване в Република България – СДВНЧ гр. Любимец, обл.Хасково,
бул.“Одрин “№ 75, женен, не работи, неграмотен, но може да полага подпис, неосъждан,
без документ за самоличност, по заявени от лицето данни

ЗА ВИНОВЕН в това, че

На 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в сградата на
Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция
„Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи спални помещения/,
по време на провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и поименна проверка“
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – викал, отказвал да се подчини на разпорежданията на
полицейските служители при сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени
чужденци“ /ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци“
/СДВНЧ/-Любимец в Дирекция „Миграция“ при МВР: младши инспектор - старши
полицай В. В. Г. и младши инспектор - старши полицай С. П. С. , да се прибере в стаята
си с № 219, в която бил настанен; блъскал с ръце в областта на гърдите старши полицай С.
1
П. С. ; псувал го на английски език, употребявайки израза „************!“; нанесъл удар
с десен юмрук в областта на лявото ухо на младши инспектор – старши полицай при
сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР - Д. И.
Х. и направил опит да го удари с дървен стол с метални крака, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред – не изпълнил устните разпореждания на С. П. С. , Д. И. Х. и К. М.
М. - старши полицаи при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция
„Миграция“ при МВР, да спре да буйства и им оказал физическа съпротива при опит да
му поставят белезници, поради агресивното му поведение, като ритал, ръкомахал, криел
ръцете си под тялото и блъскал полицаите, подължавайки да крещи и да ги псува –
престъпление по чл.325, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК
поради което и на основание чл.325, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК, вр.чл. 54, ал. 1
от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1година.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

І.2. ПРИЗНАВА подсъдимия А. Г. , роден на ********* г. в гр. Синиани, Р. Гана,
гражданин на Р. Гана, ганаец по произход, с постоянен адрес: гр. Синиани, Р. Гана, адрес
на пребиваване и призоваване в Република България – СДВНЧ гр. Любимец, обл.Хасково,
бул.“Одрин “№ 75, женен, не работи, неграмотен, но може да полага подпис, неосъждан,
без документ за самоличност, по заявени от лицето данни

ЗА ВИНОВЕН в това, че

На 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в сградата на
Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция
„Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи спални помещения/
при провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и поименна проверка“,
причинил по хулигански подбуди на младши инспектор Д. И. Х. в качеството му на
полицейски орган - старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в
Дирекция „Миграция“ при МВР при изпълнение на службата му лека телесна повреда,
изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на
слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза
на пети пръст на дясната ръка, с което му причинил разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. ал.1, т.12,
пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК
2
поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с
чл.130, ал.1 от НК вр.чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 година.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

І.3. ПРИЗНАВА подсъдимия А. Г. , роден на ********* г. в гр. Синиани, Р. Гана,
гражданин на Р. Гана, ганаец по произход, с постоянен адрес: гр. Синиани, Р. Гана, адрес
на пребиваване и призоваване в Република България – СДВНЧ гр. Любимец, обл.Хасково,
бул.“Одрин “№ 75, женен, не работи, неграмотен, но може да полага подпис, неосъждан,
без документ за самоличност, по заявени от лицето данни

ЗА ВИНОВЕН в това, че

На 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в сградата на
Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция
„Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи спални помещения/
при провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и поименна проверка“,
причинил по хулигански подбуди на младши инспектор С. П. С. , в качеството му на
полицейски орган - старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в
Дирекция „Миграция“ при МВР, при изпълнение на службата му лека телесна повреда,
изразяваща се в драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на
дясното рамо, като е причинено страдание, без разстройство на здравето - престъпление
по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК
поради което и на основание престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1,
т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК вр.чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия А. Г. , роден на
********* г. в гр. Синиани, Р. Гана,със снета по делото самоличност, едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените, а именно: „Лишаване от
3
свобода” за срок от 1 (една) година .
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното общо
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

ОСЪЖДА основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият А. Г. , роден на ********* г.
в гр. Синиани, Р. Гана,със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 256,20 лева, представляващи разноски за изготвяне на
експертизи в полза на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на РУ –
Свиленград, и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване
на Изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото
разноски в досъдебното производство за преводач в размер на 60лева и 308лева сторени
от РП Свиленград, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство и
РП Свиленград, а в размер на 20 (двадесет) лева - сторени в съдебното производство,
ДА ОСТАНАТ за сметка на Съда.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Хасковски окръжен съд в
15 дневен срок ,считано от днес.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към ПРИСЪДА от 01.09.2020 година
по НОХД №443/2020 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Бързо производство №262/2020 година по описа на РУ-
Свиленград, пр.преписка с вх.№1049/2020 година по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, Стефка Стоянова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига
обвинение на:
А. Г. , роден на 21.05.1975 г. в гр. Синиани, Р. Гана, гражданин на Р. Гана, ганаец по
произход, с постоянен адрес: гр. Синиани, Р. Гана, адрес на пребиваване и призоваване в
Република България – СДВНЧ гр. Любимец, обл.Хасково, бул.“Одрин “№ 75, женен, не
работи, неграмотен, но може да полага подпис, неосъждан, без документ за самоличност,
по заявени от лицето данни ,
за това, че : 1.на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в
сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“
към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи
спални помещения/, по време на провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и
поименна проверка“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал, отказвал да се подчини на
разпорежданията на полицейските служители при сектор „Охрана на принудително и
краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно
настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-Любимец в Дирекция „Миграция“ при МВР: младши
инспектор - старши полицай В. В. Г. и младши инспектор - старши полицай С. П. С. , да се
прибере в стаята си с № 219, в която бил настанен; блъскал с ръце в областта на гърдите
старши полицай С. П. С. ; псувал го на английски език, употребявайки израза „Фък ю
полис!“; нанесъл удар с десен юмрук в областта на лявото ухо на младши инспектор –
старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция
„Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и направил опит да го удари с дървен стол с метални
крака, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред – не изпълнил устните разпореждания на С.
П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. - старши полицаи при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-
Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР, да спре да буйства и им оказал физическа
съпротива при опит да му поставят белезници, поради агресивното му поведение, като
ритал, ръкомахал, криел ръцете си под тялото и блъскал полицаите, подължавайки да
крещи и да ги псува – престъпление по чл.325, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК;
2.за това,че: на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в
сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“
към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи
спални помещения/ при провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и
поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на младши инспектор Д. И. Х. в
качеството му на полицейски орган - старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел
„СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР при изпълнение на службата му
лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на
отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка, с което му причинил разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4,
т.3 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК и
3. за това,че : на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в
сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/
1
„Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4
/охрана на общи спални помещения/ при провеждане на режимен момент
„Заключване на стаите и поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на
младши инспектор С. П. С. , в качеството му на полицейски орган - старши полицай
при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при
МВР, при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в
драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на дясното рамо,
като е причинено страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.131,
ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият А. Г. , редовно призован се явява лично и с
адв.Р.Бамбалова.Същият не се признава за виновен,като отказва да дава обяснения и
отказва да взема становище по част от процесуалните действия по делото..
Служебният защитник на подсъдимия – адв.Р.Бамбалова счита обвинението за
доказано, както от обективна ,така и от субективна страна,но счита,че били налице
смекчаващи вината обстоятелства,като твърди такива относно претърпяната от
подсъдимия карантина ,поради което моли съда да вземе впредвид изложеното от нея при
индивидуализиацията на наказанията.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение ,като по същество счита обвинението
за доказано по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото
доказателства, като излага подробни съображения в тази насока. При определяне на
наказанието моли съда да наложи наказание „Лишаване от свобода“ , като счита за
справедлив размер ,съобразно дееца и обществената опасност на извършеното от
него,наказанието да бъде определено в размер около 1 година за всяко от извършените от
него деяния,а що се отнася до изтърпяването им оставя на съда да прецени налице ли са
предпоставките на чл.66 от НК.
Не пледира за групиране на наказанията на основание чл.23 от НК и не взема
становище относно разноските по делото.
Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до
следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
На 03.07.2020 г. около 23:00 часа в Районно управление /РУ/ на МВР – Тополовград,
чрез ЕЕН 112 бил получен сигнал от кмета на село Мрамор, общ. Тополовград, че две
непознати за него лица – чужди граждани, с тъмен цвят на кожата се разхождат по улиците
в селото, като същият имал съмнение, че те са незаконно пребиваващи на територията на
Р. България. Едното от тези лица бил подс. А. Г. . Другото лице била чуждата гражданка
на име М, която била приятелка на подс. А. Г. . Веднага на място в село Мрамор бил
изпратен дежурен автопатрул от служители на същото Районно управление на МВР.
Полицейските служители от РУ - Тополовград, изпратени по сигнала чрез ЕЕН 112,
установили двете отговарящи на описанието лица, а именно подс. А. Г. и спътничката му
/л.44, 45-46, том II/. Двамата не владеели български език, не притежавали документи за
самоличност и документи, доказващи законния им престой на територита на Р. България.
За установеното от тях, полицаите докладвали в ОДЧ на РУ-Тополовград и същевременно
за случая бил уведомен дежурен прокурор в РП-Тополовград, който дал указания подс. А.
Г. и спътничката му да бъдат настанени принудително в специализирана институция, а
именно в дом за временно настаняване на чужденци, с оглед установяване на
самоличността и начина на пребиваването им на територията на Р. България. Подс. А. Г. и
спътничката му М били задържани с полицейска заповед за задържане на лице и
конвоирани до РУ-Тополовград за изясняване на самоличността им и причините за
пребиваването им в страната ни.
Подс. А. Г. дал писмени обяснения по случая. Такива дала и чуждата гражданка на
име М. От обясненията им било установено следното: Подс. А. Г. . А. Г. бил роден на
21.05.1975 г. в град Суниани, Гана и по произход бил ганаец, но от около 15-ина години
2
живеел в Испания. Подс. А. Г. имал приятел, който се казвал Фред, бил от Хаити, но
пребивавал в гр.Ямбол, Р. България. Двамата поддържали връзка чрез телефонни
разговори, но подсъдимият искал да го посети лично. За целта подс. А. Г. отишъл най-
напред в град Букурещ, Р. Румъния, където се срещнал с хаитянката М, която работела във
Франция, но по това време също била пристигнала в Р. Румъния. В края на месец Юни,
2020 г. тя уредила двамата с подс. А. Г. да бъдат превозени през границата между Румъния
и България с някъкъв лек автомобил /микробус/. Подс. А. Г. и М дали сумата от 100 долара
на водача на лекия автомобил, който бил с български произход, за да ги превози през
ГКПП „Русе“ до град Ямбол в Р. България. Тръгвайки с лекия автомобил, подс. А. Г.
установил, че в автомобила, освен него и спътничката му М, имало още двама пътници,
които той не познавал. Последните слезли в България преди подс. А. Г. и спътничката му,
а тях шофьорът на лекия автомобил оставил в българското село Мрамор, общ.
Тополовград. При разговор с някъкъв пастир на крави двамата разбрали, че това село се
намира надалеч от град Ямбол, където искали да отидат и затова те решили да останат там
временно, за да организират пътуването си по-натък. Двамата намерили някаква
необитаема къща, намираща се в края на селото и се подслонили в нея. Вечерта на втория
ден – 03.08.2020 г. някъкъв мъж ги изгонил от тази къща, след което двамата отишли до
магазин в селото, където М си купила цигари. Малко след това подс. А. Г. и спътничката
му били установени от полицейските служители на РУ-Тополовград, изпратени по сигнала
на кмета на село Мрамор и задържани.
Подс. А. Г. не представил документи за самоличност пред полицейските срлужители
на РУ-Тополовград, работещи по случая, като, заявил, че ги бил загубил по време на
пътуването си. В хода на проверката в РУ-Тополовград на подс. А. Г. била направена
криминалистична регистрация и му била изготвена европейска дактилоскопна карта /л.40,
том II/. След това, подс. А. Г. , бил настанен принудително със Заповед № 358з-
139/04.07.2020 г. /л.35, том II/ на Началникка на РУ на МВР-Тополовград в звено за
краткосрочно настаняване при „Специален дом за временно настаняване на чужденци“
/СДВНЧ/ към Дирекция „Миграция“ при МВР, намиращо се в град Любимец, обл.Хасково.
Целта на това настаняване била провеждане на действия по първоначална идентификация
и установяване на самоличността му като чужденец, за преценка на последващите
административни мерки спрямо него. Поради опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на заповедта, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК било
допуснато предварителното й изпълнение, считано от датата на нейното издаване –
04.07.2020 г. Подсъдимият – чуждият гражданин А. Г. бил запознат със заповедта на
разбирам за него език, същият я подписал и му бил връчен екземпляр от нея. Първоначално
подс. А. Г. , на 04.07.2020 г. бил настанен в карантинния сектор, намиращ се в блок № 2,
етаж 3-ти в звеното за краткосрочно настаняване /ЗКН/ при „Специален дом за временно
настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/ към Дирекция „Миграция“ на МВР в гр. Любимец
/л.56-57, том II/. Същият бил в добро общо състояние. Даден му бил бадж с № 1065 /л.67-
68, том II/. След като изтекъл 14 - дневният карантинен период – от 04.07.2020 г. до
17.07.2020 г., подс. А. Г. бил изведен от изолатора, след което бил преведен до общите
помещения с настанени чужденци, където бил настанен в стая № 219 заедно с още 14
човека /л.58-59 том II, л.26, том I/.
От извършената проверка, проведена в СДВНЧ - гр.Любимец и проведени беседи с
чужденеца - подс. А. Г. , станало ясно, че той не притежава валиден документ,
удостоверващ самоличноста му. Не било установено предишно негово незаконно
преминаване на територита на Р.България /л.64-66,том II/. При проведеното запитване до
властите в Кралство Испания било отговорено, че същият има регистрация и валидно
пребиваване в Кралство Испания. Официалните представители на Испания в Р. България,
обаче не поели ангажимента да му издадат нови испански документи за пътуване. За
чужденеца без статут – подс. А. Г. било уведомено в сектор „Реадмисия“ при ГДГП при
3
МВР, след което започнала процедура по връщането му в Кралство Испания, съгласно
споразумение между държавите от Европейския съюз /ЕС/ за обратно приемане на
незаконно пребиваващи в страната лица /л.60-62, том II/. От 28.07.2020 г. в СДВНЧ-
Любимец при Дирекция „Миграция“ започнало административно производство съгласно
чл.41, т.1 от ЗЧ в изпълнение на чл.26 и чл.34 отк АПК за налагане на принудителна
административна мярка „Връщане до страната по произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“ спрямо подс. А. Г. /л.70, том II/. Същият отказал да
подпише протокола от 28.07.2020 г., с който бил запознат с материалите от тази
администраивна преписка, изготвен от интервюиращия го полицейски служител в
СДВНЧ-Любимец. Същевременно подс. А. Г. заявил категорично, че няма да съдейства и
няма да подписва никакви документи, касаещи настаняването му в СДВНЧ-Любимец. Той
прекъсвал полицейските служители, при опит да му обяснят поцедурата по завръщането
му, отказвал да подпише декларация за доброволно завръщане в страната си и се държал
грубо и агресивно с тях /л.69-72, том II/. В тази връзка със Заповед № 10545з-238 от
31.07.2020 г. на началника на отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция „Миграция“, на подс.
А. Г. била наложена принудителна административна мярка по чл.41, т.1 от Закона за
чужденците в Р. България - „Връщане до страна по произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“. подс. А. Г. отказал да получи връчената му Заповед №
10545з-238 /31.07.2020 г. /л.79-80, том II/. Издадената и връчената на чужденеца А. Г.
друга заповед на началника на отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция „Миграция“ с рег. №
10545з-239/31.07.2020 г. за принудителното му настаняване в СДВНЧ Любимец за срок до
6 месеца, подс. А. Г. също отказал да подпише /л.81-82, том II/.
На 03.08.2020 г. свидетелите В. В. Г. , С. П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. - всички старши
полицаи при сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“
/ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци Любимец“
/СДВНЧ Любимец/ при Дирекция „Миграция“ при МВР изпълнявали служебните си
полицейски задължения по опазване на вътрешния ред и охрана и контрол на чужденците,
настанени в СДВНЧ – град Любимец, съгласно месечен график за изпълнение на патрулно-
постова дейност /ППД/ на полицейските служители при сектор ОПКНЧ към отдел СДВНЧ-
Любимец при Дирекция „Миграция“ – МВР. Свид. Х бил назначен в наряд за времето от
08:30 часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на 04.08.2020 г. /л.96-97, л.100, том II/, свид. М -
за времето от 08:30 часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на 04.08.2020 г., свид. С - за времето
от 08:00 часа на 03.08.2020 г. до 08:00 часа на 04.08.2020 г., а свид. Г - за времето от 08:30
часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на 04.08.2020 г. Всички те носели полицейски униформи
по време на носене на службата си. Свид. Х по това време замествал командира на
отделение - ДА, който бил в отпуск по болест, съгласно Заповед за заместване № 5364з-
33810.01.2020 г. Задълженията му основно били свързани с организацията и изпълнението
на задачите от полицаите от наряда, ангажирани с ППД и охраната на реда в СДВНЧ – гр.
Любимец. Нарядът за редовната смяна за времето от 03.08.2020 г. до 04.08.2020 г. в
СДВНЧ - Любимец се състоял от общо 123 - ма полицейски служители, разпределени в
общо 14 броя поста. В СДВНЧ-Любимец имало изградена система за видеонаблюдение,
състояща се от камери за виденаблюдение и записващи устройства - ДВР, но камерите,
монтирани на етажа където била и стая № 219, въпреки, че работели, не записвали на
ДВР-устройствата. Чрез тях можело да се наблюдава в реално време, на мониторите в
оперативно-дежурната част /ОДЧ/ от съответния дежурен полицейски служител /л.26, л.44,
том I/.
На 03.08.2020 г. около 10:30 часа с подс. А. Г. следвало да бъде проведена беседа от
служител в сектор „ПНМ“ при СДВНЧ-Любимец. Отивайки в неговата стая с № 219, за да
го покани за събеседване, свид. Г получила много груб отказ от страна на чужденеца -
подс. А. Г. за посещение на тази беседа.
По-късно на същия ден, през времето от около 22:00 часа до около 22:30 часа на
4
03.08.2020 г., свид. С – старши полицейски служител на пост № 4 и свид. Г започнали
провеждането на режимния момент, свързан с поименната проверка на чужденците,
заключването на стаите им, представляващи общи спални помещения и последваща охрана
на сградата на СДВНЧ - Любимец, в района на определения им пост № 4. Двамата
следвало да охраняват, както женски, така и мъжки помещения, разположени в тази част
на сградата на СДВНЧ - Любимец. След като свидетелите С и Г до около 22:20 часа
извършили поименната проверка на настанените чужденци, последните се прибрали по
стаите си и полицейските служители заключили тези помещения.
Единствено подс. А. Г. не се прибрал в стаята с № 219, в която бил настанен, като на
английски език повтарял пред свид. Г изречението: „Ай ду нот го ту май руум“. Тя
разбирала този чужд език и след като подс. А. Г. заявил категорично, че няма да отиде в
стаята си, свид. Г разбрала, че този чужденец ще създаде проблеми. През това време свид.
С се приближил до двамата: колегата си - свид. Г и подс. А. Г. , като помолил обвиняемия
най-учтиво да влезе в стаята си, но вместо да стори това А. Г. станал агресивен, като
започнал да бута и да блъска с ръце в областта на гърдите старши полицая С С – свидетел
по делото, продължавайки да повтаря на английски език, че няма да се прибере в стаята си.
Подс. А. Г. бил нервен, движел се хаотично и неадекватно в коридора, а при опита на свид.
С да го спре и да го успокои, той продължавал да го блъска с ръце в областта на гърдите
му. Виждайки, че ситуацията става опасна и агресивното поведение на ганаеца ескалира,
свид. Г подала сигнал чрез високоговорител по мобилната радиостанция, до оперативния
дежурен в ОДЧ при СДВНЧ – Любимец – свидетеля Г. А. М. – началник група ОДЧ при
отдел СДВНЧ-Любимец, като го уведомила за агресивното поведение на подс. А. Г. и
поискала незабавно съдействие от други полицейски служители от наряда. Свидетелят М
веднага изпратил на мястото в района на пост № 4, до стая № 219 служителя от пост № 2 –
свид. Х и служителя от пост № 5 – свид. М. През това време подс. А. Г. още по – яростно
продължавал да удря с юмруци по гърдите свид. С, като го псувал го на английски език,
употребявайки израза „Фък ю полис!“, който израз бил съвсем разбираем за свид. Г и свид.
С.
В този момент – около 22:30 часа, изпратеният за съдействие свидетел Х, бързайки
за мястото на инцидента бил пристигнали в началото на коридора на женското отделение,
на който се намирали подс. А. Г. , свид. Г и свид. С. Свид. Х също видял как подс. А. Г.
блъска с ръце по гърдите свид. С и чул ясно разбираемата за него псувня на английски
език, отправена спрямо колегата му. Същевременно подс. А. Г. въпреки разпореждането
на свид. С да се прибере в стаята си, продължавал да упорства и не се прибирал в нея.
Приближавайки до подсъдимия, свидетелят Х, на свой ред го помолил на английски език,
който владеел слабо, да влезе в стаята си, но последният не сторил това и останал в
коридора, заявявайки категорично и крещейки, че няма да влезе в стаята си. Малко след
това на мястото пристигнал и свид. М. Тогава подс. А. Г. неочаквано избутал силно назад
стоящия пред него полицейски служител – свид.С със свити в юмруци ръце в областта на
гърдите му, а веднага след това ударил силно с юмрука на дясната си ръка лявата част на
главата на свидетеля Х, като ударът попаднал в областта на лявото му ухо. В момента на
удара спрямо него, свид. Х стоял непосредствено и вдясно от подсъдимия, като от силния
удар се олюлял, но успял да се задържи на краката си и не паднал.
Непосредствено след това агресията на подсъдимия се увеличила, като той
пристъпил назад, обърнал се леко към дървен стол с метални крака, който се намирал
поставен там, за да се ползва по време на хранене и го взел с двете си ръце, държейки го за
облегалката. След това го вдигнал над главата си и със силен замах с него отгоре надолу
опитал да удари свид. Х, но не успял, тъй като свид. Х се предпазил, хващайки с ръцете си
единия от краката на стола. Хванал го и свид. С и двамата със свид. Х го издърпали от
ръцете на подс. А. Г. . Последният от своя страна нападнал свидетеля С, като го ударил с
ръка в областта малко над китката на лявата му ръка и оттам потекла кръв.
5
През това време полицейският служител М, станал свидетел на агресивните действия
на подс. А. Г. спрямо свидетелите С и Х. Той също му разпоредил да спре, но подс. А. Г.
продължил да блъска С в гърдите, да му крещи на английски език „Фък ю полис“, като
освен това нападнал и ударил свид. Х в главата.
Всички тези действия на подс. А. Г. , имащи нападателен характер спрямо
полицейските служители, били непредвидими и неочаквани за тях.
При нанасянето на удара от подс. А. Г. на свид. Х, последният изпитал силна, остра
болка, ухото му заглъхнало и не чувал добре с него, а лявата му буза била издраскана, като
вследствие на това същият получил лека телесна повреда, изразяваща се в травматично
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела
/32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка, с
което му причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От удара на подс. А. Г. , нанесен на свид. С, последният получил лека телесна повреда,
изразяваща се в драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на
дясното рамо, като бил причинено страдание, без разстройство на здравето.
И тъй като подс. А. Г. не прекратявал хулиганските си прояви, като продължавал да не
изпълнява разпорежданията, дадени му от свидетелите - старши полицаи при сектор
ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“: С С, Д Х и К М да спре да буйства, се наложило
спешно спрямо същия да бъдат използвани физическа сила и помощни средства.
Свидетелите Х, М и С се опитали да поставят белезници на ръцете на подс. А. Г. , но той
се съпротивлявал срещу тях, като ритал с крака, ръкомахал и блъскал полицаите; криел си
ръцете под тялото, подължавайки да крещи и да ги псува, като по този начин осуетил
изпълнението на задълженията на полицаите като органи на властта относно охраната и
опазването на вътрешния ред в СДВНЧ – Любимец.
Не след дълго, обаче, съпротивата на подс. А. Г. била сломена и полицаите успели да
му поставят белезници на ръцете, след което го отвели по коридора, като му разпоредили
да седне на земята, облегнат с гръб до стената пред отделението предназначено за жени –
чужди гражданки. За оказаната съпротива от подс. А. Г. и използваните от свидетелите
полицейски служители Х, С и М физическа сила и помощни средства – белезници, било
докладвано на дежурния в ОДЧ при СДВНЧ - Любимец – свид. М. Последният, предвид
агресивното поведение на подс. А. Г. спрямо полицейските служители, разпоредил същият
да бъде преместен в медицински стационар и прегледан от медицинско лице. Там на
03.08.2020 г. бил прегледан от дежурния медицински служител в СДВНЧ - Любимец –
фелдшера С, който при прегледа му не установил подс. А. Г. да има видими наранявания
по тялото, но последният бил получил нервна криза, предвид което се наложило да бъде
настанен в самостоятелна стая за лечение на симптомите на заболяването му, под
медицинско наблюдение. В медицинския стационар му бил даден бадж № 22847 /л.87-88,
том II/. На следващия ден – 04.08.2020 г. подс. А. Г. отново бил прегледан от същия
медицински фелдшер - С, който установил, че подс. А. Г. е в добро общо и психично
състояние, вече не буйствал, нямал оплаквания и затова С предложил на свид. М, подс. А.
Г. да бъде изведен от медицинския стационар и да бъде настанен в общото помещение за
чужденци. След това по разпореждане на свид. М, подс. А. Г. бил настанен в общо мъжко
помещение.
На претърпелите нематериални вреди от престъпленията, извършени от подс. А. Г. –
свидетелите С. П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. в хода на разследването са разяснени правата им
на пострадали лица по чл.75, ал. 1 от НПК.
Пострадалият Д Х след инцидента на следващата сутрин на 04.08.2020 г. посетил
отделение „Съдебна медицина” в МБАЛ Хасково и бил прегледан от съдебен лекар – Д-р
Христо Еленски. На 05.08.2020 г. бил приет за лечение в отделение „УНГ” при „МБАЛ
Хасково”-АД, след поставена диагноза за спукано тъпанче на лявото ухо и където
претърпял операция.
6
Пострадалият С. П. С. , от своя страна също на 04.08.2020 г. предиобяд посетил
отделение „Съдебна медицина” в МБАЛ Хасково и бил прегледан от Д-р Еленски.
С горепосочените хулигански прояви подс. А. Г. предизвикал възмущение у личния
състав на СДВНЧ-Любимец – полицейските служители, работещи редовна смяна през
времето от около 08:30 часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на следващия ден. С действията
си подсъдимият демонстрирал абсолютното си чувство на безнаказаност, като показал, че
не се съобразява с възприетите норми на поведение и морал в обществото. Свидетелите
били силно възмутени от дръзката демонстрация на неуважение към обществото и
държавата в цялост, още повече че действията на подс. А. Г. не били по никакъв начин
предизвикани от тях. Дръзкото и безпардонно поведение на подс. А. Г. показвало явно
неуважение към полицията като институция и към служителите на МВР - полицейските
служители - свидетели по делото, които били обиждани /псувани/ и удряни и с това свое
поведение подс. А. Г. показвал явно незачитане на закона, което възмутило полицейските
служители, които в този момент изпълнявали служебния си дълг. Свидетелите Х, Сф и М,
от своя страна, заявили по време на разпитите им, в дадените от тях показания от
14.08.2020 г., че такъв тип арогантно, скандално, грубо, възмутително и недопустимо
поведение като това, проявено от подс. А. Г. , никога през време на носенето на службата
им, не били срещали от друг някой чужденец, настанен в СДВНЧ – Любимец.
Поведението на подсъдимия възмутило и свид. Г и свид. М, тъй като Г освен с
действия, но и с думи показал негативното си пренебрежително и неуважително
отношение спрямо служителите на реда и закона - полицаите от СДВНЧ – Любимец, а
цялостното му поведение разкривало явно неуважение към полицейските служители Х и С
и тяхната телесна неприкосновеност; явно неуважение спрямо полицаите М и Г и другите
полицаи, заети да носят службата си по ППД и охрана на реда /общо 123 човека/, както и
множеството настанени там други чужди граждани.
За случая по неизпълнение на обществения ред в СДВНЧ-Любимец от страна на
подс. А. Г. , били уведомени, както началника на СДВНЧ-Любимец, така и оперативния
дежурен и дежурния разследващ полицай в РУ-Свиленград и дежурен прокурор в РП-
Свиленград. Образувано било настоящото бързо производство за престъпление по чл.131,
ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 НК, извършено от подс. А. Г. , като бил проведен разпит на
свидетел-очевидец и бил изготвен съответен протокол от 04.08.2020 г.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза на живо
лице № 293/2020 година на свид. С. П. С. е причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал. 2 от НК изразяваща се в драскотина на лявата предмишница и контузия,
проявена с болка на дясното рамо, като е причинено страдание, без разстройство на
здравето. Уврежданията са причинени по механизъм от действие на твърд тъп предмет и
могат да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения, съобщени от прегледания С /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в
СДВНЧ по време на работа и по повод служба е бил наранен от мигрант/.
Назначена и изготвена била и съдебномедицинска експертиза относно вида и
характера на телесните увреждания у свидетеля Д. И. Х. . Видно от заключението на
изготвената съдебномедицинската експертиза на живо лице № 294/2020 година на свид. Х,
след извършените му медицински прегледи на 04.08.2020 г. и на 06.08.2020 г. съдебният
лекар – Д-р Христо Еленски е установил, че на пострадалия Х е причинено травматично
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела
/32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка.
Съгласно същото заключение – описаните увреждания са причинени от действие на твърд
тъп предмет и могат да се получат при инцидент с употреба на физическа сила, по начина,
времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения, съобщени от
прегледания /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в СДВНЧ Любимец по време на работа и по
служба е бил наранен от мигрант/. Причинено било разстройство на здравето извън
7
случаите на чл.чл.128 и 129 от НК.
В хода на разследването по БП подс. А. Г. не взема отношение по въпроса за вината и
отказва да даде каквито и да било обяснения във връзка с предявеното обвинение срещу
него. Същият не съдейства на органите на разследването и отказва да подпише всеки един
предявен му процесуален документ.
Видно от приобщената справка за съдимост/л.140,том 2-ри от БП/ , подсъдимият е
неосъждан.
От приложената по досъдебното производство характеристика на подсъдимия ,се
установява,че същият е отказал да декларира данни по нея и да я подпише.
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние/л.21,том 1ви от БП/ доколкото същият е отказал да декларира данни по нея и да
я подпише,не се установява неговото имуществено състояние.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и
изведе, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени източници. За доказване релевантните факти по обвинението се цениха и
кредитираха - писмените доказателствени средства и писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие по реда на чл.283
НПК, а именно: писма и документи от „Човешки ресурси“ на Дирекция „Миграция”
/заповеди за назначаване и за преназначаване на служители и за положен труд, актове за
встъпване в длъжност, длъжностни характеристики, графици, ведомости, протоколи,
планове за инструктаж/, заверени копия на документи за настаняване на обвиняемия в
СДВНЧ-Любимец /докладни записки, протоколи, писма, разпечатка и карта Евродак,
ЗППАМ по ЗЧРБ, обяснения/, справка за съдимост, характеристични данни, декларации за
защитник и за СМПИС, писма
Съдът изцяло дава вяра на показанията разпитаните по делото свидетели,а именно на
свидетелите - Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ; В. В. Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. , които са
напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и логично структурирани,
последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво звучащи, така
също и в пълна корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като не
се опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено, същевременно
липсват и индиции за тяхната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
поради което не са налице основания за критика на показанията им, като достоверен
източник на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко относими и
допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с
извършването на деянията, времето и мястото на осъществяването им, неговия механизъм
и предмета на същото, както и авторството му. В частност, всички изброени свидетели /
Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ; В. В. Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. / еднозначно установяват ,че
през процесния ден подсъдимият блъскал с ръце в областта на гърдите старши полицай С.
П. С. ; псувал го на английски език, употребявайки израза „Фък ю полис!“; нанесъл удар с
десен юмрук в областта на лявото ухо на младши инспектор – старши полицай при сектор
ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и
направил опит да го удари с дървен стол с метални крака, както и отказвал да се подчини
на разпорежданията на полицейските служители при сектор „Охрана на принудително и
краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно
настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-Любимец в Дирекция „Миграция“ при МВР: младши
инспектор - старши полицай В. В. Г. и младши инспектор - старши полицай С. П. С. , да
се прибере в стаята си с № 219, в която бил настанен. Показанията на свидетелите са
съществени, доколкото анализирани в съвкупност изключват каквото и да съмнение
относно стореното от подсъдимия през процесния ден,така както е посочено в
обвинителният акт.
8
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от страните,
досежното тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях, представляващи и
доказателствени средства, възпроизвеждащи извършените процесуално –следствени
действия от разследващ орган, са и годни такива, изготвени са по правилата на НПК и
имат необходимите реквизити и съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци
от външна страна, в последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за
достоверни по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към
предмета на доказване.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключенията по извършените
съдебномедицински експертизи относно вида и характера на телесните увреждания, тъй
като са извършени от вещо лице–специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени
Заключения обективират необходимите данни и фактически констатации, поради което се
явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и
заключението на вещото лице-д-р Еленски , поради това Съдът намира за обосновани,
аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при формирането на
фактическите и правните си изводи като въз основа на последните се установяват вида и
характера на телесните увреждания на пострадалите полицейски служители, а именно- на
свид. С. П. С. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК
изразяваща се в драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на
дясното рамо, като е причинено страдание, без разстройство на здравето,като вещото лице
е посочило,че уврежданията са причинени по механизъм от действие на твърд тъп предмет
и могат да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения, съобщени от прегледания С /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в
СДВНЧ по време на работа и по повод служба е бил наранен от мигрант /експертиза на
живо лице № 293/2020 година/.А съгласно съдебномедицинската експертиза на живо лице
№ 294/2020 година на свид. Х, след извършените му медицински прегледи на 04.08.2020 г.
и на 06.08.2020 г. съдебният лекар – Д-р Христо Еленски е установил, че на пострадалия
Х е причинено травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на
слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза на
пети пръст на дясната ръка. Съгласно същото заключение – описаните увреждания са
причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент с
употреба на физическа сила, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения, съобщени от прегледания /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в
СДВНЧ Любимец по време на работа и по служба е бил наранен от мигрант/. Причинено е
разстройство на здравето извън случаите на чл.чл.128 и 129 от НК.
Що се отнася до отказа на подсъдимият да даде обяснения по случая,както в
досъдебната фаза,така и в съдебната такава,следва да се посочи,че :Правото на защита е
предоставена и осигурена от закона възможност на гражданите, които защитават свои
права и законни интереси да участват в наказателния процес. Правата на обвиняемия/
подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред които изрично е посочено и правото му да дава
или да откаже да даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение
във всеки един момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват следствени
действия. Както всички други процесуални права, така и правото да дава обяснение се
упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия.Обясненията, с оглед тяхната
двойнствена природа, като доказателствено средство от една страна и средство за защита
от друга имат съществено значение за разкриване обективната истина в процеса. Само
при тяхното наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса,
събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение. При отказ от
9
страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по обвинението, пред съда стои
възможност за анализ на останалите доказателства и доказателствени средства,поради
което съдът обсъжда единствено горепосочените доказателства коментирани също по
горе.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност/извън тези
които не се кредитират от съда по изложените по горе доводи/ установяват по категоричен
начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството
на подсъдимия. Показанията на гореизброените свидетели / Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ;
В. В. Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. / са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за
незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира
изцяло.
Съобразявайки събраните доказателства по делото кредитирани и коментирани по
горе в мотивите,съдът прие че деянията осъществени от подсъдимия по начина описан в
обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената по-горе, фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
Относно престъплението по чл.325, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК
При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични ,коментираните по -горе и кредитирани от съда доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина
на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимият.
В теорията и практиката се приема,че обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325 ал. 1 от НК основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия". Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.Грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени
или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.Явно неуважение
към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички
признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може
да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване
на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са
съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то
може да се осъществи и при евентуален умисъл. Хулиганските действия може да се
извършват в най-разнообразни форми.
С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва
извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански
10
действия.Хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта
и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да
доведат до преустановяване на събрание, на увеселение, на театрални представления или
кинопрожекции. Хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне
на обида или телесна повреда. Хулигански действия, насочени против морала.Хулигански
действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично
имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или
витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и
др.). Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия,
учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко
престъпление), които могат да създадат смут в обществото и др.
Съобразно събрания по делото доказателствен материал съдът прие,че действията си
подсъдимият А. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2 вр с ал.1 от НК
по следните съображения:
Съгласно Постановление №2/74 г. на пленума на ВС квалифицираният състав на
престъплението се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез
които е подчертана значително по-висока обществена опасност. Орган на властта или
представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред,
това са органите на МВР и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на
обществения ред. Съпротивата срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е
квалифициращ елемент на престъплението по чл. 325 ал. 2 пр. 1 НК и не представлява
самостоятелно престъпление по смисъла на чл. 269, чл. 270, чл. 271 НК. Хулиганството се
отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително
отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се
изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. Необходимо е да се посочват конкретните
действия и да се изложат съображения, които квалифицират деянието като престъпление
по чл. 325 ал. 2 от НК.
Обвинението срещу подс. А. Г. е за извършване на престъпление от общ характер по чл.
325 ал.2 във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, за да е осъществен състава на това престъпление следва
подсъдимият да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като тези действия следва да се отличават по
своето съдържание с изключителен цинизъм или дързост.
По отношение на основния признак на деянието – “непристойни
действия”, които Пленумът на ВС в Постановелние № 2 / 74 г. описва като “ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото”, съдът намира
следното: установи се по безспорен начин че на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град
Любимец, обл.Хасково, в сградата на Специален дом за временно настаняване на
чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на
пост № 4 /охрана на общи спални помещения/, по време на провеждане на режимен момент
„Заключване на стаите и поименна проверка“ ,същият започнал да вика, отказвал да се
подчини на разпорежданията на полицейските служители при сектор „Охрана на
принудително и краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом
за временно настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-Любимец в Дирекция „Миграция“ при
МВР: младши инспектор - старши полицай В. В. Г. и младши инспектор - старши полицай
С. П. С. , да се прибере в стаята си с № 219, в която бил настанен; блъскал с ръце в
областта на гърдите старши полицай С. П. С. ; псувал го на английски език, употребявайки
11
израза „Фък ю полис!“; нанесъл удар с десен юмрук в областта на лявото ухо на младши
инспектор – старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в
Дирекция „Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и направил опит да го удари с дървен стол с
метални крака,а също така не изпълнил устните разпореждания на С. П. С. , Д. И. Х. и К.
М. М. - старши полицаи при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция
„Миграция“ при МВР, да спре да буйства и им оказал физическа съпротива при опит да му
поставят белезници, поради агресивното му поведение, като ритал, ръкомахал, криел
ръцете си под тялото и блъскал полицаите, подължавайки да крещи и да ги псува, които
негови действия са стигнали до знанието на свидетелите Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ; В. В.
Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. ,както и на останалите присъстващи в сградата на СДВНЧ
Любимец ,които от своя страна са били възмутени от поведението му.
Безспорно действията на подсъдимия са непристойни ,тъй като поведението му спрямо
полицейските служители,които са изпълнявали служебните си задължения през
процесният ден не може да се приеме за едно нормално и обичайно поведение на възрастен
индивид спрямо служителите на реда.
За да е осъществен от обективна страна състава на престъплението
“хулиганство” следва да са налице кумулативно прояви на грубо нарушаване на
обществения ред и на явно неуважение към обществото. Първото се изразява в брутална
демонстрация против установения ред и съществено засягане нормите на нравствеността.
Относно поведението на подсъдимия, съдът приема, че същото може да бъде
квалифицирано като „брутално”, а от друга страна безспорно същото е насочено
срещу установения ред,тъй като безспорно псувните, представляващи обидни изрази и
нападателното му поведение спрямо тях, безспорно като съдържание и интензитет са
надвишили многократно приемливото поведение и по този начин са скандализирали
намиращите се там свидетели и безспорно е с висок приоритет на държавна регулировка
при организиране и функциониране на тези особени структури от държавни органи. В
случая, непристойните действия са извършени на публично място пред множество хора,
въпреки, че публичността не е задължителен елемент на престъплението „хулиганство”
съгласно Решение № 432/15.1.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., 1-во Н.О., Решение № 656/1991
г. по н.д. № 533/91 г., 2-ро Н.О. Съгласно Постановление № 2/29.06.1974 г. по н.д. №
4/1974 г. на Пленум на ВС „Налице е хулиганство и тогава когато хулиганските действия
не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат
достояние и на други лица“. Поведението на подсъдимия е било в явно противоречие с
установения в обществото морал и порядък, грубо е нарушен обществения ред, като са
засегнати важни обществени и държавни интереси, а именно редът и нормалното
протичане на осъществяваната полицейска дейност в СДВНЧ – Любимец. Чрез казаните
цинични изрази /псувни/, оказаната съпротива и нападение срещу полицаи, подс Г е
изразил брутална демонстрация против установения ред, с висока степен на неуважение
към личността и към институцията, която свидетелите Х, С, М, Г, както и свидетелите Г.
М. Ж. и Г М представляват – МВР. По този начин бил засегнат установения обществен ред,
а именно съвкупността от обществените отношения, установени в държавата и основани на
нравствеността. Поведението на подс Г е предизвикало силно възмущение у намиращите
се на мястото свидетели - полицейските служители в СДВНЧ - Любимец.
Вторият елемент от състава на престъплението “хулиганство” -поведение,
изразяващо висока степен на неуважение към обществото, съдът приема че е налице,
доколкото действително с поведението си подсъдимият е демонстрирал неуважение към
личността на пострадалите в инцидента полицейски служители и останалите свидетели, до
които е достигнало за осъществените действия на подсъдимия.
Деянието е квалифицирано като такова по чл. 325 ал. 2 от НК,
т.е. притежаващо признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително
по-високата степен на обществена опасност, а именно деянието е съпроведено със
12
„съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред“. Това е така, защото в този момент на събитията на инкриминираната
дата полицаите са били заети с опазване на обществения ред от действията на подсъдимия,
като последния в тази връзка им оказвал съпротива, имайки за цел да попречи на органите
на реда да извършат проверка на настанените в СДВНЧ чужденци и да извършат
последващи охрана и контрол на вътрешния ред, а предприетото от него поведение е
външна изява на пренебрежителното му отношение към служителите и към реда, който
трябва да охраняват, съгласно нормата на чл.325 ал.2, пр.1 вр. с ал.1 от НК. Качеството
„орган на власт“ за полицейските служители-свидетели по делото и това, че са
извършвали възложените им задачи /проверка, охрана и контрол на реда/, включени като
задължение в службата им и по повод на същата, се установява по безспорен начин от
събраните писмени и устни доказателства по БП. Квалифицираното престъпление
„хулиганство”, извършено от подс. А. Г. било довършено, а резултатът му се изразява в
нарушаването на обществения ред - установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.Разглежданият случай безспорно е такъв по изложените по горе
доводи.
Поради гореизложеното ,съдът прие ,че от обективна страна подс. А. Г. На
03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в сградата на Специален дом
за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция „Миграция“ при
МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи спални помещения/, по време на
провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и поименна проверка“ е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – викал, отказвал да се подчини на разпорежданията на полицейските
служители при сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“
/ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-
Любимец в Дирекция „Миграция“ при МВР: младши инспектор - старши полицай В. В. Г.
и младши инспектор - старши полицай С. П. С. , да се прибере в стаята си с № 219, в която
бил настанен; блъскал с ръце в областта на гърдите старши полицай С. П. С. ; псувал го на
английски език, употребявайки израза „Фък ю полис!“; нанесъл удар с десен юмрук в
областта на лявото ухо на младши инспектор – старши полицай при сектор ОПКНЧ към
отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и направил опит да
го удари с дървен стол с метални крака, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – не изпълнил
устните разпореждания на С. П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. - старши полицаи при сектор
ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР, да спре да
буйства и им оказал физическа съпротива при опит да му поставят белезници, поради
агресивното му поведение, като ритал, ръкомахал, криел ръцете си под тялото и блъскал
полицаите, подължавайки да крещи и да ги псува - престъпление по чл.325,ал.2 вр с ал.1
от НК
От субективна страна съдът намира ,че се доказа и изискуемата се форма на вина -
умисъл за извършване на застрашаващото реда и общественото спокойствие престъпно
посегателство.Деецът е съзнавал обективните измерения на инкриминираната
неправомерна дейност, предвиждал обществено- опасния й характер и целял настъпването
на вредоносния резултат - индиция за наличен пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
демонстрира пренебрежение към обществото, неуважение към неговите членове, показвал
е грубо нахалство спрямо тях, съзнавал е и общественоопасния характер на своето деянияе,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и във волево отношение е
искал настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал всички елементи от
престъпния състав на извършеното от него. Съзнавал е, че деянието му е извършено на
публично място –масивна сграда на няколко етажа, в която работели на смяна към този
13
момент много полицейски служители /123-ма/ и при настанени множество чужденци
/мигранти/; пред длъжностни лица и спрямо длъжностни лица - полицейските служители
/свидетели по делото/ и хулиганските действия са се възприели пряко от тях, а косвено - и
от останалите полицейски служители. Подсъдимият е съзнавал, че грубо нарушава
обществения ред и демонстрира явно неуважение към обществото, без да се съобразява с
правнозащитените права и интереси не само на служителите на МВР, но и на чуждите
граждани, настанени в СДВНЧ в гр. Любимец, като е знаел, че по този начин грубо
нарушава обществения ред и проявява явно неуважение към обществото, като е целял този
резултат, а именно да изрази незачитане на обществения ред, довело до възмущението на
свидетелите Х, С, М и Г. Поведението на подсъдимия и действията му не били
продиктувани от лични съображения или предизвикани от негативно отношение на личния
състав на СДВНЧ към него, а били извършени по хулигански мотиви. Тези мотиви се
заключават в проявеното явно неуважение към обществото от него, като по този начин
същият е демонстрирал, че не се смята обвързан със спазването на общоприетите норми за
поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение. С действията си
обвиняемият е проявил както своето лично агресивно отношение към присъстващите
органи на реда, така и неуважението си към обществото, изразено в предизвикателното и
пренебрежителното си отношение към обществените правов ред и морал. Умисълът му
обхваща всички елементи от престъпния състав. В този смисъл е и последователната
съдебна практика на ВС и ВКС, като Решение № 78/1973 г., II Н.О.; Решение № 432/1972
г., I Н.О.; Решение № 257/2009 г., I Н.О.; Решение № 417/2009 г., I Н.О.; Решение №
782/2005 г., 3-то Н.О.
Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато
извършителят се насочва към причиняване на предвидените обществено опасни последици,
при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на
вината и характеризира същата, което безспорно е налице в настоящия случай. Възможно е
обаче съответните обществено опасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на
противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна
цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не
може да не настъпи. Не внася съмнения в престъпната съставомерност на инкриминирания
акт, доколкото категорично е установено и доказателствено обезпечено съзнателното
извършване на непристойни действия, явно нарушаващи правовия ред и изразяващи
пренебрежение към обществото. В този смисъл са П №2/74г. на Пленума на ВС и
Р№485/87г. на І-во н.о. на ВС.
Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните
разновидности на умисъла и непредпазливостта, не изчерпва субективните характеристики
на престъплението, в обсега на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията,
чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на
посегателството, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се
изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни невключени във вината
психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез
тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми
състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или
чрез отреждането им на нужното внимание при диференциране на наказателната
отговорност и следва да бъде съобразено при индивидуализация на санкцията /в тази
насока и Решение №257 от 11.05.2011год. на ВКС по н. д. №1384/2011г./
Относно наказанието:
За индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – не
дотам висока, както и тази на дееца – също не до там висока, предвид липсата на лоши
характеристични данни събрани на територията на Р.България.
14
Отчетоха се с ефекта на отегчаващо – липсата на какво и да е разкаяние от страна на
подсъдимия относно извършеното него ,като същият отрича обвинението и непрояви по
какъвто и да е начин самокритичност,а напротив по време на целия процес ,твърдеше че не
е извършил нищо и няма да отговаря пред съда и в последствие отказваше да взема
становища по п роцесуалното движение на делото.Преценени в количествено съотношение
и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства, сочат баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, без същите да се многобройни или
изключителни, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за
визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК. В случая не са
налице основания за приложение на фактически състав на чл. 55,ал.1,т.2,б.“Б“ от НК,
обуславящи снижаване на репресията, тъй като установените налични смекчаващи
обстоятелства, не са отличават с многобройност или изключителност, до степен и най-
лекото предвидено в материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на извършеното деянието,поради което и при така направените изводи и
водим от изложените аргументи, съдът прие ,че наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира при условията на чл.54 НК при баланс на смекчаващите и оттегчаващите
вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта
на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5 година и съобразно чл.54
от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение, съдебното му
минало,обществената опасност както на подсъдимия,така и на осъщественото от него,
съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130,
ал.1 от НК
Въз основа на коментираните от съда по горе доказателства,съдът прие,че
подсъдимият А. Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
горепосоченото престъпление, тъй като на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец,
обл.Хасково, в сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/
„Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на
общи спални помещения/ при провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и
поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на младши инспектор Д. И. Х. в
качеството му на полицейски орган - старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел
„СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР при изпълнение на службата му
лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на
отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка, с което му причинил разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Телесната повреда се определя като противоправно и виновно увреждане на здравето
15
на друг човек посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм, а също и
причиняването на болка или страдание другиму.
От обективна страна подсъдимият А. Г. е осъществил изпълнителното деяние от
състава на престъплението телесна повреда, като е ударил силно с юмрука на дясната си
ръка лявата част на главата на свидетеля Х полицейски орган, като ударът попаднал в
областта на лявото му ухо, както и ,че посредством дървен стол с метални крака, със силен
замах с него отгоре надолу опитал да удари свид. Х, но не успял, тъй като свид. Х се
предпазил, хващайки с ръцете си единия от краката на стола които въздействия са
предизвикали анатомичната и функционални смущения, които пък от своя страна са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Видно от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза на св.
Х е било причинено травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване
на слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза
на пети пръст на дясната ръка. Съгласно заключението на вещото лице горепосочените
наранявания и разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха по-малко от
40 децибела са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК. Предвид установените по делото факти настоящия съд счита, че е налице причинно-
следствена връзка между нанесения удар в областта около лявото ухо и удара на пети
пръст на дясната ръка на свидетеля Х от страна на подсъдимия А. Г. и причинените му
травматични увреждания.
Квалифицираният състав по чл. 131, ал. 2, предл.4, т. 3 от НК предвижда, че леката
телесна повреда следва да е причинена на полицейски орган при или по повод изпълнение
на службата или функцията му. Предвид заеманата от свидетеля Х длъжност, следва да се
приеме, че същият отговаря на критериите за "полицейски орган". Към момента на
извършване на инкриминираното деяние същият е изпълнявал своите служебни
задължения по „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/
към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци Любимец“ /СДВНЧ
Любимец/ при Дирекция „Миграция“ при МВР изпълнявали служебните си полицейски
задължения по опазване на вътрешния ред и охрана и контрол на чужденците, настанени в
СДВНЧ – град Любимец, съгласно месечен график за изпълнение на патрулно-постова
дейност /ППД/ на полицейските служители при сектор ОПКНЧ към отдел СДВНЧ-
Любимец при Дирекция „Миграция“ – МВР,и специално във връзка със ззаместването на
свидетеля на командира на отделение - ДА, който бил в отпуск по болест, съгласно Заповед
за заместване № 5364з-33810.01.2020 г. задълженията свързани с организацията и
изпълнението на задачите от полицаите от наряда, ангажирани с ППД и охраната на реда в
СДВНЧ – гр. Любимец за което свидетелства и фактът, че е бил със служебната си
униформа, движел се е в сграда на СДВНЧ Любимец и работното му време е обхващало
периода на извършване на деянието. В допълнение пострадалият Х е изпълнявал службата
си като се е опитал да помогне на колегите си да увещаят подсъдимият да се прибере в
стаята си,съгласно правилата на СДВНЧ Любимец и да прекрати обидите инепристойното
си поведение, но нанасянето на юмручния удар от страна на подс. А. Г. и удар със стол е
изцяло и непосредствено във връзка с осъществяваната от полицейския служител служба.
Следователно, по недвусмислен начин е било обективизирано, че пострадалия
изпълнява служебните си правомощия, което е било възприето от подс. А. Г. .
Наличието на хулигански подбуди при извършването на определено престъпление
предполага отсъствието на лични отношения между подсъдимия и пострадалия. По делото
са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи изводът, че
поведението на подсъдимия е непристойно и изразява не лична вражда и отношение към
пострадалият свидетел, а незачитане на установения правопорядък. Използваната от
подсъдимия физическа сила е насочена, освен за накърняването на телесната
16
неприкосновеност на личността на пострадалия Х с нанесените му удари, но и за да се
противопостави на реакцията му, насочена спрямо него да зачита създадения обществен
ред, т.е. хулиганските подбуди са били в представното съзнание на дееца, където е очертан
общественоопасният характер на деянието, не само като засягащо телесната
неприкосновеност на личността, но и устоите на обществения ред,което безспорно е
осъществено от подсъдимия,така както се коментира по горе в мотивите на съда,относно
престъплението по чл.325 от НК , поради което следва да се приеме,че е налице и този
признак /ал.1,т.12/.
От субективна страна подсъдимият А. Г. е действал при условията на пряк умисъл,
като е предвиждал и целял причиненото на свидетеля Х разстройство на здравето. Предвид
облеклото и действията на свидетеля Х , подсъдимият А. Г. е съзнавал и качеството му на
полицейски орган и това, че е изпълнявал служебните си задължения по време на
извършените от него престъпни прояви.
По изложените съображения подсъдимият А. Г. следва да бъде признат за виновен за
извършеното от него престъпление съответно по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. ал.1, т.12, пр.1
вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Относно наказанието:
За индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – не
дотам висока, както и тази на дееца – също не до там висока, предвид липсата на лоши
характеристични данни събрани на територията на Р.България.
Отчетоха се с ефекта на отегчаващо – липсата на какво и да е разкаяние от страна на
подсъдимия относно извършеното него ,като същият отрича обвинението и непрояви по
какъвто и да е начин самокритичност,а напротив по време на целия процес ,твърдеше че не
е извършил нищо и няма да отговаря пред съда и в последствие отказваше да взема
становища по п роцесуалното движение на делото.Преценени в количествено съотношение
и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства, сочат баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, без същите да се многобройни или
изключителни, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за
визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК. В случая не са
налице основания за приложение на фактически състав на чл. 55,ал.1,т.1 от НК,
обуславящи снижаване на репресията, тъй като установените налични смекчаващи
обстоятелства, не са отличават с многобройност или изключителност, до степен и най-
лекото предвидено в материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на извършеното деянието,поради което и при така направените изводи и
водим от изложените аргументи, съдът прие ,че наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира при условията на чл.54 НК при баланс на смекчаващите и оттегчаващите
вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта
на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от 1година до 5 години и
съобразно чл.54 от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение,
съдебното му минало,обществената опасност както на подсъдимия,така и на
осъщественото от него, съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 1 година.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
17
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130,
ал.2 от НК
Въз основа на кредитираните от съда доказателства коментирани по горе,съдът прие
че подсъдимият А. Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
горепосоченото престъпление, тъй като на На 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град
Любимец, обл.Хасково, в сградата на Специален дом за временно настаняване на
чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на
пост № 4 /охрана на общи спални помещения/ при провеждане на режимен момент
„Заключване на стаите и поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на
младши инспектор С. П. С. , в качеството му на полицейски орган - старши полицай при
сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР, при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в драскотина на лявата
предмишница и контузия, проявена с болка на дясното рамо, като е причинено страдание,
без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.1
вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Както се посочи по горе, телесната повреда се определя като противоправно и
виновно увреждане на здравето на друг човек посредством нарушаване на анатомичната
цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм, а също и причиняването на болка или страдание другиму.
От обективна страна подсъдимият А. Г. е осъществил изпълнителното деяние от
състава на престъплението телесна повреда, като е блъска с ръце по гърдите свид. С
,ударил с ръка в областта малко над китката на лявата ръка и оттам потекла кръв от
свидетеля С полицейски орган, които въздействия са предизвикали анатомичната и
функционални смущения, които пък от своя страна са довели до болестно състояние, без
то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Видно от
приложената по делото съдебно-медицинска експертиза на св. С е било причинено
драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на дясното рамо.
Съгласно заключението на вещото лице с горепосочените наранявания са причинили на
пострадалия страдание, без разстройство на здравето. Предвид установените по делото
факти настоящия съд счита, че е налице причинно-следствена връзка между блъскането с
ръце по гърдите свид. С ,ударът с ръка в областта малко над китката на лявата ръка на
свидетеля С от страна на подсъдимия А. Г. и причинените му травматични увреждания.
Квалифицираният състав по чл. 131, ал. 2, предл.4, т. 4 от НК предвижда, че
леката телесна повреда следва да е причинена на полицейски орган при или по повод
изпълнение на службата или функцията му. Предвид заеманата от свидетеля С длъжност,
следва да се приеме, че същият отговаря на критериите за "полицейски орган". Към
момента на извършване на инкриминираното деяние същият е изпълнявал своите
служебни задължения по „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“
/ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци Любимец“
/СДВНЧ Любимец/ при Дирекция „Миграция“ при МВР изпълнявали служебните си
полицейски задължения по опазване на вътрешния ред и охрана и контрол на чужденците,
настанени в СДВНЧ – град Любимец, съгласно месечен график за изпълнение на
патрулно-постова дейност /ППД/ на полицейските служители при сектор ОПКНЧ към
отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция „Миграция“ – МВР,и пи специално с ППД и
охраната на реда в СДВНЧ – гр. Любимец за което свидетелства и фактът, че е бил със
18
служебната си униформа, движел се е в сграда на СДВНЧ Любимец и работното му време
е обхващало периода на извършване на деянието. В допълнение пострадалият С е
изпълнявал службата си по провеждането на режимния момент, свързан с поименната
проверка на чужденците, заключването на стаите им, представляващи общи спални
помещения и последваща охрана на сградата на СДВНЧ - Любимец, в района на
определения им пост № 4, но непристойното поведение,отправените обиди и удари от
страна на подс. А. Г. е изцяло и непосредствено във връзка с осъществяваната от
полицейския служител служба.
Следователно, по недвусмислен начин е било обективизирано, че пострадалия
изпълнява служебните си правомощия, което е било възприето от подс. А. Г. .
Наличието на хулигански подбуди при извършването на определено престъпление
предполага отсъствието на лични отношения между подсъдимия и пострадалия. По делото
са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи изводът, че
поведението на подсъдимия е непристойно и изразява не лична вражда и отношение към
пострадалият свидетел, а незачитане на установения правопорядък. Използваната от
подсъдимия физическа сила е насочена, освен за накърняването на телесната
неприкосновеност на личността на пострадалия С с нанесените му удари и блъскане, но и
за да се противопостави на реакцията му, насочена спрямо него да зачита създадения
обществен ред, т.е. хулиганските подбуди са били в представното съзнание на дееца,
където е очертан общественоопасният характер на деянието, не само като засягащо
телесната неприкосновеност на личността, но и устоите на обществения ред което
безспорно е осъществено от подсъдимия,така както се коментира по горе в мотивите на
съда,относно престъплението по чл.325 от НК , поради което следва да се приеме,че е
налице и този признак /ал.1,т.12/.
От субективна страна подсъдимият А. Г. е действал при условията на пряк умисъл,
като е предвиждал и целял причиненото на свидетеля С разстройство на здравето. Предвид
облеклото и действията на свидетеля С , подсъдимият А. Г. е съзнавал и качеството му на
полицейски орган и това, че е изпълнявал служебните си задължения по време на
извършените от него престъпни прояви.
По изложените съображения подсъдимият А. Г. следва да бъде признат за виновен
за извършеното от него престъпление съответно по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12,
пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Относно наказанието:
За индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – не
дотам висока, както и тази на дееца – също не до там висока, предвид липсата на лоши
характеристични данни събрани на територията на Р.България.
Отчетоха се с ефекта на отегчаващо – липсата на какво и да е разкаяние от страна на
подсъдимия относно извършеното него ,като същият отрича обвинението и непрояви по
какъвто и да е начин самокритичност,а напротив по време на целия процес ,твърдеше че не
е извършил нищо и няма да отговаря пред съда и в последствие отказваше да взема
становища по п роцесуалното движение на делото.Преценени в количествено съотношение
и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства, сочат баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, без същите да се многобройни или
изключителни, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за
визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК. В случая не са
налице основания за приложение на фактически състав на чл. 55,ал.1,т.2,б.“Б“ от НК,
обуславящи снижаване на репресията, тъй като установените налични смекчаващи
обстоятелства, не са отличават с многобройност или изключителност, до степен и най-
лекото предвидено в материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на извършеното деянието,поради което и при така направените изводи и
водим от изложените аргументи, съдът прие ,че наказанието на подсъдимия следва да се
19
индивидуализира при условията на чл.54 НК при баланс на смекчаващите и оттегчаващите
вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта
на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 3 години и съобразно чл.54
от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение, съдебното му
минало,обществената опасност както на подсъдимия,така и на осъщественото от него,
съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е
незачитането на правовия ред в страната.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия А. Г. , роден на
21.05.1975 г. в гр. Синиани, Р. Гана,със снета по делото самоличност, едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 1 (една) година .
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното общо наказание
„Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Относно разноските по делото
В предвид п
М О Т И В И

към ПРИСЪДА от 01.09.2020 година
по НОХД №443/2020 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Бързо производство №262/2020 година по описа на РУ-
Свиленград, пр.преписка с вх.№1049/2020 година по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, Стефка Стоянова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига
обвинение на:
А. Г. , роден на 21.05.1975 г. в гр. Синиани, Р. Гана, гражданин на Р. Гана, ганаец по
произход, с постоянен адрес: гр. Синиани, Р. Гана, адрес на пребиваване и призоваване в
Република България – СДВНЧ гр. Любимец, обл.Хасково, бул.“Одрин “№ 75, женен, не
работи, неграмотен, но може да полага подпис, неосъждан, без документ за самоличност,
по заявени от лицето данни ,
за това, че : 1.на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в
сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“
към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи
20
спални помещения/, по време на провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и
поименна проверка“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал, отказвал да се подчини на
разпорежданията на полицейските служители при сектор „Охрана на принудително и
краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно
настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-Любимец в Дирекция „Миграция“ при МВР: младши
инспектор - старши полицай В. В. Г. и младши инспектор - старши полицай С. П. С. , да се
прибере в стаята си с № 219, в която бил настанен; блъскал с ръце в областта на гърдите
старши полицай С. П. С. ; псувал го на английски език, употребявайки израза „Фък ю
полис!“; нанесъл удар с десен юмрук в областта на лявото ухо на младши инспектор –
старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция
„Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и направил опит да го удари с дървен стол с метални
крака, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред – не изпълнил устните разпореждания на С.
П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. - старши полицаи при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-
Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР, да спре да буйства и им оказал физическа
съпротива при опит да му поставят белезници, поради агресивното му поведение, като
ритал, ръкомахал, криел ръцете си под тялото и блъскал полицаите, подължавайки да
крещи и да ги псува – престъпление по чл.325, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК;
2.за това,че: на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в
сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“
към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи
спални помещения/ при провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и
поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на младши инспектор Д. И. Х. в
качеството му на полицейски орган - старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел
„СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР при изпълнение на службата му
лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на
отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка, с което му причинил разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4,
т.3 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК и
3. за това,че : на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в
сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/
„Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4
/охрана на общи спални помещения/ при провеждане на режимен момент
„Заключване на стаите и поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на
младши инспектор С. П. С. , в качеството му на полицейски орган - старши полицай
при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при
МВР, при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в
драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на дясното рамо,
като е причинено страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.131,
ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият А. Г. , редовно призован се явява лично и с
адв.Р.Бамбалова.Същият не се признава за виновен,като отказва да дава обяснения и
отказва да взема становище по част от процесуалните действия по делото..
Служебният защитник на подсъдимия – адв.Р.Бамбалова счита обвинението за
доказано, както от обективна ,така и от субективна страна,но счита,че били налице
смекчаващи вината обстоятелства,като твърди такива относно претърпяната от
подсъдимия карантина ,поради което моли съда да вземе впредвид изложеното от нея при
индивидуализиацията на наказанията.
21
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение ,като по същество счита обвинението
за доказано по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото
доказателства, като излага подробни съображения в тази насока. При определяне на
наказанието моли съда да наложи наказание „Лишаване от свобода“ , като счита за
справедлив размер ,съобразно дееца и обществената опасност на извършеното от
него,наказанието да бъде определено в размер около 1 година за всяко от извършените от
него деяния,а що се отнася до изтърпяването им оставя на съда да прецени налице ли са
предпоставките на чл.66 от НК.
Не пледира за групиране на наказанията на основание чл.23 от НК и не взема
становище относно разноските по делото.
Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до
следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
На 03.07.2020 г. около 23:00 часа в Районно управление /РУ/ на МВР – Тополовград,
чрез ЕЕН 112 бил получен сигнал от кмета на село Мрамор, общ. Тополовград, че две
непознати за него лица – чужди граждани, с тъмен цвят на кожата се разхождат по улиците
в селото, като същият имал съмнение, че те са незаконно пребиваващи на територията на
Р. България. Едното от тези лица бил подс. А. Г. . Другото лице била чуждата гражданка
на име М, която била приятелка на подс. А. Г. . Веднага на място в село Мрамор бил
изпратен дежурен автопатрул от служители на същото Районно управление на МВР.
Полицейските служители от РУ - Тополовград, изпратени по сигнала чрез ЕЕН 112,
установили двете отговарящи на описанието лица, а именно подс. А. Г. и спътничката му
/л.44, 45-46, том II/. Двамата не владеели български език, не притежавали документи за
самоличност и документи, доказващи законния им престой на територита на Р. България.
За установеното от тях, полицаите докладвали в ОДЧ на РУ-Тополовград и същевременно
за случая бил уведомен дежурен прокурор в РП-Тополовград, който дал указания подс. А.
Г. и спътничката му да бъдат настанени принудително в специализирана институция, а
именно в дом за временно настаняване на чужденци, с оглед установяване на
самоличността и начина на пребиваването им на територията на Р. България. Подс. А. Г. и
спътничката му М били задържани с полицейска заповед за задържане на лице и
конвоирани до РУ-Тополовград за изясняване на самоличността им и причините за
пребиваването им в страната ни.
Подс. А. Г. дал писмени обяснения по случая. Такива дала и чуждата гражданка на
име М. От обясненията им било установено следното: Подс. А. Г. . А. Г. бил роден на
21.05.1975 г. в град Суниани, Гана и по произход бил ганаец, но от около 15-ина години
живеел в Испания. Подс. А. Г. имал приятел, който се казвал Фред, бил от Хаити, но
пребивавал в гр.Ямбол, Р. България. Двамата поддържали връзка чрез телефонни
разговори, но подсъдимият искал да го посети лично. За целта подс. А. Г. отишъл най-
напред в град Букурещ, Р. Румъния, където се срещнал с хаитянката М, която работела във
Франция, но по това време също била пристигнала в Р. Румъния. В края на месец Юни,
2020 г. тя уредила двамата с подс. А. Г. да бъдат превозени през границата между Румъния
и България с някъкъв лек автомобил /микробус/. Подс. А. Г. и М дали сумата от 100 долара
на водача на лекия автомобил, който бил с български произход, за да ги превози през
ГКПП „Русе“ до град Ямбол в Р. България. Тръгвайки с лекия автомобил, подс. А. Г.
установил, че в автомобила, освен него и спътничката му М, имало още двама пътници,
които той не познавал. Последните слезли в България преди подс. А. Г. и спътничката му,
а тях шофьорът на лекия автомобил оставил в българското село Мрамор, общ.
Тополовград. При разговор с някъкъв пастир на крави двамата разбрали, че това село се
намира надалеч от град Ямбол, където искали да отидат и затова те решили да останат там
временно, за да организират пътуването си по-натък. Двамата намерили някаква
необитаема къща, намираща се в края на селото и се подслонили в нея. Вечерта на втория
ден – 03.08.2020 г. някъкъв мъж ги изгонил от тази къща, след което двамата отишли до
22
магазин в селото, където М си купила цигари. Малко след това подс. А. Г. и спътничката
му били установени от полицейските служители на РУ-Тополовград, изпратени по сигнала
на кмета на село Мрамор и задържани.
Подс. А. Г. не представил документи за самоличност пред полицейските срлужители
на РУ-Тополовград, работещи по случая, като, заявил, че ги бил загубил по време на
пътуването си. В хода на проверката в РУ-Тополовград на подс. А. Г. била направена
криминалистична регистрация и му била изготвена европейска дактилоскопна карта /л.40,
том II/. След това, подс. А. Г. , бил настанен принудително със Заповед № 358з-
139/04.07.2020 г. /л.35, том II/ на Началникка на РУ на МВР-Тополовград в звено за
краткосрочно настаняване при „Специален дом за временно настаняване на чужденци“
/СДВНЧ/ към Дирекция „Миграция“ при МВР, намиращо се в град Любимец, обл.Хасково.
Целта на това настаняване била провеждане на действия по първоначална идентификация
и установяване на самоличността му като чужденец, за преценка на последващите
административни мерки спрямо него. Поради опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на заповедта, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК било
допуснато предварителното й изпълнение, считано от датата на нейното издаване –
04.07.2020 г. Подсъдимият – чуждият гражданин А. Г. бил запознат със заповедта на
разбирам за него език, същият я подписал и му бил връчен екземпляр от нея. Първоначално
подс. А. Г. , на 04.07.2020 г. бил настанен в карантинния сектор, намиращ се в блок № 2,
етаж 3-ти в звеното за краткосрочно настаняване /ЗКН/ при „Специален дом за временно
настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/ към Дирекция „Миграция“ на МВР в гр. Любимец
/л.56-57, том II/. Същият бил в добро общо състояние. Даден му бил бадж с № 1065 /л.67-
68, том II/. След като изтекъл 14 - дневният карантинен период – от 04.07.2020 г. до
17.07.2020 г., подс. А. Г. бил изведен от изолатора, след което бил преведен до общите
помещения с настанени чужденци, където бил настанен в стая № 219 заедно с още 14
човека /л.58-59 том II, л.26, том I/.
От извършената проверка, проведена в СДВНЧ - гр.Любимец и проведени беседи с
чужденеца - подс. А. Г. , станало ясно, че той не притежава валиден документ,
удостоверващ самоличноста му. Не било установено предишно негово незаконно
преминаване на територита на Р.България /л.64-66,том II/. При проведеното запитване до
властите в Кралство Испания било отговорено, че същият има регистрация и валидно
пребиваване в Кралство Испания. Официалните представители на Испания в Р. България,
обаче не поели ангажимента да му издадат нови испански документи за пътуване. За
чужденеца без статут – подс. А. Г. било уведомено в сектор „Реадмисия“ при ГДГП при
МВР, след което започнала процедура по връщането му в Кралство Испания, съгласно
споразумение между държавите от Европейския съюз /ЕС/ за обратно приемане на
незаконно пребиваващи в страната лица /л.60-62, том II/. От 28.07.2020 г. в СДВНЧ-
Любимец при Дирекция „Миграция“ започнало административно производство съгласно
чл.41, т.1 от ЗЧ в изпълнение на чл.26 и чл.34 отк АПК за налагане на принудителна
административна мярка „Връщане до страната по произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“ спрямо подс. А. Г. /л.70, том II/. Същият отказал да
подпише протокола от 28.07.2020 г., с който бил запознат с материалите от тази
администраивна преписка, изготвен от интервюиращия го полицейски служител в
СДВНЧ-Любимец. Същевременно подс. А. Г. заявил категорично, че няма да съдейства и
няма да подписва никакви документи, касаещи настаняването му в СДВНЧ-Любимец. Той
прекъсвал полицейските служители, при опит да му обяснят поцедурата по завръщането
му, отказвал да подпише декларация за доброволно завръщане в страната си и се държал
грубо и агресивно с тях /л.69-72, том II/. В тази връзка със Заповед № 10545з-238 от
31.07.2020 г. на началника на отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция „Миграция“, на подс.
А. Г. била наложена принудителна административна мярка по чл.41, т.1 от Закона за
чужденците в Р. България - „Връщане до страна по произход, страна на транзитно
23
преминаване или трета страна“. подс. А. Г. отказал да получи връчената му Заповед №
10545з-238 /31.07.2020 г. /л.79-80, том II/. Издадената и връчената на чужденеца А. Г.
друга заповед на началника на отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция „Миграция“ с рег. №
10545з-239/31.07.2020 г. за принудителното му настаняване в СДВНЧ Любимец за срок до
6 месеца, подс. А. Г. също отказал да подпише /л.81-82, том II/.
На 03.08.2020 г. свидетелите В. В. Г. , С. П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. - всички старши
полицаи при сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“
/ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци Любимец“
/СДВНЧ Любимец/ при Дирекция „Миграция“ при МВР изпълнявали служебните си
полицейски задължения по опазване на вътрешния ред и охрана и контрол на чужденците,
настанени в СДВНЧ – град Любимец, съгласно месечен график за изпълнение на патрулно-
постова дейност /ППД/ на полицейските служители при сектор ОПКНЧ към отдел СДВНЧ-
Любимец при Дирекция „Миграция“ – МВР. Свид. Х бил назначен в наряд за времето от
08:30 часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на 04.08.2020 г. /л.96-97, л.100, том II/, свид. М -
за времето от 08:30 часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на 04.08.2020 г., свид. С - за времето
от 08:00 часа на 03.08.2020 г. до 08:00 часа на 04.08.2020 г., а свид. Г - за времето от 08:30
часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на 04.08.2020 г. Всички те носели полицейски униформи
по време на носене на службата си. Свид. Х по това време замествал командира на
отделение - ДА, който бил в отпуск по болест, съгласно Заповед за заместване № 5364з-
33810.01.2020 г. Задълженията му основно били свързани с организацията и изпълнението
на задачите от полицаите от наряда, ангажирани с ППД и охраната на реда в СДВНЧ – гр.
Любимец. Нарядът за редовната смяна за времето от 03.08.2020 г. до 04.08.2020 г. в
СДВНЧ - Любимец се състоял от общо 123 - ма полицейски служители, разпределени в
общо 14 броя поста. В СДВНЧ-Любимец имало изградена система за видеонаблюдение,
състояща се от камери за виденаблюдение и записващи устройства - ДВР, но камерите,
монтирани на етажа където била и стая № 219, въпреки, че работели, не записвали на
ДВР-устройствата. Чрез тях можело да се наблюдава в реално време, на мониторите в
оперативно-дежурната част /ОДЧ/ от съответния дежурен полицейски служител /л.26, л.44,
том I/.
На 03.08.2020 г. около 10:30 часа с подс. А. Г. следвало да бъде проведена беседа от
служител в сектор „ПНМ“ при СДВНЧ-Любимец. Отивайки в неговата стая с № 219, за да
го покани за събеседване, свид. Г получила много груб отказ от страна на чужденеца -
подс. А. Г. за посещение на тази беседа.
По-късно на същия ден, през времето от около 22:00 часа до около 22:30 часа на
03.08.2020 г., свид. С – старши полицейски служител на пост № 4 и свид. Г започнали
провеждането на режимния момент, свързан с поименната проверка на чужденците,
заключването на стаите им, представляващи общи спални помещения и последваща охрана
на сградата на СДВНЧ - Любимец, в района на определения им пост № 4. Двамата
следвало да охраняват, както женски, така и мъжки помещения, разположени в тази част
на сградата на СДВНЧ - Любимец. След като свидетелите С и Г до около 22:20 часа
извършили поименната проверка на настанените чужденци, последните се прибрали по
стаите си и полицейските служители заключили тези помещения.
Единствено подс. А. Г. не се прибрал в стаята с № 219, в която бил настанен, като на
английски език повтарял пред свид. Г изречението: „Ай ду нот го ту май руум“. Тя
разбирала този чужд език и след като подс. А. Г. заявил категорично, че няма да отиде в
стаята си, свид. Г разбрала, че този чужденец ще създаде проблеми. През това време свид.
С се приближил до двамата: колегата си - свид. Г и подс. А. Г. , като помолил обвиняемия
най-учтиво да влезе в стаята си, но вместо да стори това А. Г. станал агресивен, като
започнал да бута и да блъска с ръце в областта на гърдите старши полицая С С – свидетел
по делото, продължавайки да повтаря на английски език, че няма да се прибере в стаята си.
Подс. А. Г. бил нервен, движел се хаотично и неадекватно в коридора, а при опита на свид.
24
С да го спре и да го успокои, той продължавал да го блъска с ръце в областта на гърдите
му. Виждайки, че ситуацията става опасна и агресивното поведение на ганаеца ескалира,
свид. Г подала сигнал чрез високоговорител по мобилната радиостанция, до оперативния
дежурен в ОДЧ при СДВНЧ – Любимец – свидетеля Г. А. М. – началник група ОДЧ при
отдел СДВНЧ-Любимец, като го уведомила за агресивното поведение на подс. А. Г. и
поискала незабавно съдействие от други полицейски служители от наряда. Свидетелят М
веднага изпратил на мястото в района на пост № 4, до стая № 219 служителя от пост № 2 –
свид. Х и служителя от пост № 5 – свид. М. През това време подс. А. Г. още по – яростно
продължавал да удря с юмруци по гърдите свид. С, като го псувал го на английски език,
употребявайки израза „Фък ю полис!“, който израз бил съвсем разбираем за свид. Г и свид.
С.
В този момент – около 22:30 часа, изпратеният за съдействие свидетел Х, бързайки
за мястото на инцидента бил пристигнали в началото на коридора на женското отделение,
на който се намирали подс. А. Г. , свид. Г и свид. С. Свид. Х също видял как подс. А. Г.
блъска с ръце по гърдите свид. С и чул ясно разбираемата за него псувня на английски
език, отправена спрямо колегата му. Същевременно подс. А. Г. въпреки разпореждането
на свид. С да се прибере в стаята си, продължавал да упорства и не се прибирал в нея.
Приближавайки до подсъдимия, свидетелят Х, на свой ред го помолил на английски език,
който владеел слабо, да влезе в стаята си, но последният не сторил това и останал в
коридора, заявявайки категорично и крещейки, че няма да влезе в стаята си. Малко след
това на мястото пристигнал и свид. М. Тогава подс. А. Г. неочаквано избутал силно назад
стоящия пред него полицейски служител – свид.С със свити в юмруци ръце в областта на
гърдите му, а веднага след това ударил силно с юмрука на дясната си ръка лявата част на
главата на свидетеля Х, като ударът попаднал в областта на лявото му ухо. В момента на
удара спрямо него, свид. Х стоял непосредствено и вдясно от подсъдимия, като от силния
удар се олюлял, но успял да се задържи на краката си и не паднал.
Непосредствено след това агресията на подсъдимия се увеличила, като той
пристъпил назад, обърнал се леко към дървен стол с метални крака, който се намирал
поставен там, за да се ползва по време на хранене и го взел с двете си ръце, държейки го за
облегалката. След това го вдигнал над главата си и със силен замах с него отгоре надолу
опитал да удари свид. Х, но не успял, тъй като свид. Х се предпазил, хващайки с ръцете си
единия от краката на стола. Хванал го и свид. С и двамата със свид. Х го издърпали от
ръцете на подс. А. Г. . Последният от своя страна нападнал свидетеля С, като го ударил с
ръка в областта малко над китката на лявата му ръка и оттам потекла кръв.
През това време полицейският служител М, станал свидетел на агресивните действия
на подс. А. Г. спрямо свидетелите С и Х. Той също му разпоредил да спре, но подс. А. Г.
продължил да блъска С в гърдите, да му крещи на английски език „Фък ю полис“, като
освен това нападнал и ударил свид. Х в главата.
Всички тези действия на подс. А. Г. , имащи нападателен характер спрямо
полицейските служители, били непредвидими и неочаквани за тях.
При нанасянето на удара от подс. А. Г. на свид. Х, последният изпитал силна, остра
болка, ухото му заглъхнало и не чувал добре с него, а лявата му буза била издраскана, като
вследствие на това същият получил лека телесна повреда, изразяваща се в травматично
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела
/32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка, с
което му причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От удара на подс. А. Г. , нанесен на свид. С, последният получил лека телесна повреда,
изразяваща се в драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на
дясното рамо, като бил причинено страдание, без разстройство на здравето.
И тъй като подс. А. Г. не прекратявал хулиганските си прояви, като продължавал да не
изпълнява разпорежданията, дадени му от свидетелите - старши полицаи при сектор
25
ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“: С С, Д Х и К М да спре да буйства, се наложило
спешно спрямо същия да бъдат използвани физическа сила и помощни средства.
Свидетелите Х, М и С се опитали да поставят белезници на ръцете на подс. А. Г. , но той
се съпротивлявал срещу тях, като ритал с крака, ръкомахал и блъскал полицаите; криел си
ръцете под тялото, подължавайки да крещи и да ги псува, като по този начин осуетил
изпълнението на задълженията на полицаите като органи на властта относно охраната и
опазването на вътрешния ред в СДВНЧ – Любимец.
Не след дълго, обаче, съпротивата на подс. А. Г. била сломена и полицаите успели да
му поставят белезници на ръцете, след което го отвели по коридора, като му разпоредили
да седне на земята, облегнат с гръб до стената пред отделението предназначено за жени –
чужди гражданки. За оказаната съпротива от подс. А. Г. и използваните от свидетелите
полицейски служители Х, С и М физическа сила и помощни средства – белезници, било
докладвано на дежурния в ОДЧ при СДВНЧ - Любимец – свид. М. Последният, предвид
агресивното поведение на подс. А. Г. спрямо полицейските служители, разпоредил същият
да бъде преместен в медицински стационар и прегледан от медицинско лице. Там на
03.08.2020 г. бил прегледан от дежурния медицински служител в СДВНЧ - Любимец –
фелдшера С, който при прегледа му не установил подс. А. Г. да има видими наранявания
по тялото, но последният бил получил нервна криза, предвид което се наложило да бъде
настанен в самостоятелна стая за лечение на симптомите на заболяването му, под
медицинско наблюдение. В медицинския стационар му бил даден бадж № 22847 /л.87-88,
том II/. На следващия ден – 04.08.2020 г. подс. А. Г. отново бил прегледан от същия
медицински фелдшер - С, който установил, че подс. А. Г. е в добро общо и психично
състояние, вече не буйствал, нямал оплаквания и затова С предложил на свид. М, подс. А.
Г. да бъде изведен от медицинския стационар и да бъде настанен в общото помещение за
чужденци. След това по разпореждане на свид. М, подс. А. Г. бил настанен в общо мъжко
помещение.
На претърпелите нематериални вреди от престъпленията, извършени от подс. А. Г. –
свидетелите С. П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. в хода на разследването са разяснени правата им
на пострадали лица по чл.75, ал. 1 от НПК.
Пострадалият Д Х след инцидента на следващата сутрин на 04.08.2020 г. посетил
отделение „Съдебна медицина” в МБАЛ Хасково и бил прегледан от съдебен лекар – Д-р
Христо Еленски. На 05.08.2020 г. бил приет за лечение в отделение „УНГ” при „МБАЛ
Хасково”-АД, след поставена диагноза за спукано тъпанче на лявото ухо и където
претърпял операция.
Пострадалият С. П. С. , от своя страна също на 04.08.2020 г. предиобяд посетил
отделение „Съдебна медицина” в МБАЛ Хасково и бил прегледан от Д-р Еленски.
С горепосочените хулигански прояви подс. А. Г. предизвикал възмущение у личния
състав на СДВНЧ-Любимец – полицейските служители, работещи редовна смяна през
времето от около 08:30 часа на 03.08.2020 г. до 08:30 часа на следващия ден. С действията
си подсъдимият демонстрирал абсолютното си чувство на безнаказаност, като показал, че
не се съобразява с възприетите норми на поведение и морал в обществото. Свидетелите
били силно възмутени от дръзката демонстрация на неуважение към обществото и
държавата в цялост, още повече че действията на подс. А. Г. не били по никакъв начин
предизвикани от тях. Дръзкото и безпардонно поведение на подс. А. Г. показвало явно
неуважение към полицията като институция и към служителите на МВР - полицейските
служители - свидетели по делото, които били обиждани /псувани/ и удряни и с това свое
поведение подс. А. Г. показвал явно незачитане на закона, което възмутило полицейските
служители, които в този момент изпълнявали служебния си дълг. Свидетелите Х, Сф и М,
от своя страна, заявили по време на разпитите им, в дадените от тях показания от
14.08.2020 г., че такъв тип арогантно, скандално, грубо, възмутително и недопустимо
поведение като това, проявено от подс. А. Г. , никога през време на носенето на службата
26
им, не били срещали от друг някой чужденец, настанен в СДВНЧ – Любимец.
Поведението на подсъдимия възмутило и свид. Г и свид. М, тъй като Г освен с
действия, но и с думи показал негативното си пренебрежително и неуважително
отношение спрямо служителите на реда и закона - полицаите от СДВНЧ – Любимец, а
цялостното му поведение разкривало явно неуважение към полицейските служители Х и С
и тяхната телесна неприкосновеност; явно неуважение спрямо полицаите М и Г и другите
полицаи, заети да носят службата си по ППД и охрана на реда /общо 123 човека/, както и
множеството настанени там други чужди граждани.
За случая по неизпълнение на обществения ред в СДВНЧ-Любимец от страна на
подс. А. Г. , били уведомени, както началника на СДВНЧ-Любимец, така и оперативния
дежурен и дежурния разследващ полицай в РУ-Свиленград и дежурен прокурор в РП-
Свиленград. Образувано било настоящото бързо производство за престъпление по чл.131,
ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 НК, извършено от подс. А. Г. , като бил проведен разпит на
свидетел-очевидец и бил изготвен съответен протокол от 04.08.2020 г.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза на живо
лице № 293/2020 година на свид. С. П. С. е причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал. 2 от НК изразяваща се в драскотина на лявата предмишница и контузия,
проявена с болка на дясното рамо, като е причинено страдание, без разстройство на
здравето. Уврежданията са причинени по механизъм от действие на твърд тъп предмет и
могат да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения, съобщени от прегледания С /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в
СДВНЧ по време на работа и по повод служба е бил наранен от мигрант/.
Назначена и изготвена била и съдебномедицинска експертиза относно вида и
характера на телесните увреждания у свидетеля Д. И. Х. . Видно от заключението на
изготвената съдебномедицинската експертиза на живо лице № 294/2020 година на свид. Х,
след извършените му медицински прегледи на 04.08.2020 г. и на 06.08.2020 г. съдебният
лекар – Д-р Христо Еленски е установил, че на пострадалия Х е причинено травматично
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела
/32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка.
Съгласно същото заключение – описаните увреждания са причинени от действие на твърд
тъп предмет и могат да се получат при инцидент с употреба на физическа сила, по начина,
времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения, съобщени от
прегледания /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в СДВНЧ Любимец по време на работа и по
служба е бил наранен от мигрант/. Причинено било разстройство на здравето извън
случаите на чл.чл.128 и 129 от НК.
В хода на разследването по БП подс. А. Г. не взема отношение по въпроса за вината и
отказва да даде каквито и да било обяснения във връзка с предявеното обвинение срещу
него. Същият не съдейства на органите на разследването и отказва да подпише всеки един
предявен му процесуален документ.
Видно от приобщената справка за съдимост/л.140,том 2-ри от БП/ , подсъдимият е
неосъждан.
От приложената по досъдебното производство характеристика на подсъдимия ,се
установява,че същият е отказал да декларира данни по нея и да я подпише.
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние/л.21,том 1ви от БП/ доколкото същият е отказал да декларира данни по нея и да
я подпише,не се установява неговото имуществено състояние.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и
изведе, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени източници. За доказване релевантните факти по обвинението се цениха и
кредитираха - писмените доказателствени средства и писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие по реда на чл.283
27
НПК, а именно: писма и документи от „Човешки ресурси“ на Дирекция „Миграция”
/заповеди за назначаване и за преназначаване на служители и за положен труд, актове за
встъпване в длъжност, длъжностни характеристики, графици, ведомости, протоколи,
планове за инструктаж/, заверени копия на документи за настаняване на обвиняемия в
СДВНЧ-Любимец /докладни записки, протоколи, писма, разпечатка и карта Евродак,
ЗППАМ по ЗЧРБ, обяснения/, справка за съдимост, характеристични данни, декларации за
защитник и за СМПИС, писма
Съдът изцяло дава вяра на показанията разпитаните по делото свидетели,а именно на
свидетелите - Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ; В. В. Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. , които са
напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и логично структурирани,
последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво звучащи, така
също и в пълна корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като не
се опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено, същевременно
липсват и индиции за тяхната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
поради което не са налице основания за критика на показанията им, като достоверен
източник на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко относими и
допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с
извършването на деянията, времето и мястото на осъществяването им, неговия механизъм
и предмета на същото, както и авторството му. В частност, всички изброени свидетели /
Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ; В. В. Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. / еднозначно установяват ,че
през процесния ден подсъдимият блъскал с ръце в областта на гърдите старши полицай С.
П. С. ; псувал го на английски език, употребявайки израза „Фък ю полис!“; нанесъл удар с
десен юмрук в областта на лявото ухо на младши инспектор – старши полицай при сектор
ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и
направил опит да го удари с дървен стол с метални крака, както и отказвал да се подчини
на разпорежданията на полицейските служители при сектор „Охрана на принудително и
краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно
настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-Любимец в Дирекция „Миграция“ при МВР: младши
инспектор - старши полицай В. В. Г. и младши инспектор - старши полицай С. П. С. , да
се прибере в стаята си с № 219, в която бил настанен. Показанията на свидетелите са
съществени, доколкото анализирани в съвкупност изключват каквото и да съмнение
относно стореното от подсъдимия през процесния ден,така както е посочено в
обвинителният акт.
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от страните,
досежното тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях, представляващи и
доказателствени средства, възпроизвеждащи извършените процесуално –следствени
действия от разследващ орган, са и годни такива, изготвени са по правилата на НПК и
имат необходимите реквизити и съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци
от външна страна, в последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за
достоверни по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към
предмета на доказване.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключенията по извършените
съдебномедицински експертизи относно вида и характера на телесните увреждания, тъй
като са извършени от вещо лице–специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени
Заключения обективират необходимите данни и фактически констатации, поради което се
явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и
заключението на вещото лице-д-р Еленски , поради това Съдът намира за обосновани,
28
аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при формирането на
фактическите и правните си изводи като въз основа на последните се установяват вида и
характера на телесните увреждания на пострадалите полицейски служители, а именно- на
свид. С. П. С. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК
изразяваща се в драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на
дясното рамо, като е причинено страдание, без разстройство на здравето,като вещото лице
е посочило,че уврежданията са причинени по механизъм от действие на твърд тъп предмет
и могат да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения, съобщени от прегледания С /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в
СДВНЧ по време на работа и по повод служба е бил наранен от мигрант /експертиза на
живо лице № 293/2020 година/.А съгласно съдебномедицинската експертиза на живо лице
№ 294/2020 година на свид. Х, след извършените му медицински прегледи на 04.08.2020 г.
и на 06.08.2020 г. съдебният лекар – Д-р Христо Еленски е установил, че на пострадалия
Х е причинено травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на
слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза на
пети пръст на дясната ръка. Съгласно същото заключение – описаните увреждания са
причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент с
употреба на физическа сила, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения, съобщени от прегледания /на 03.08.2020 г. около 22:30 часа в
СДВНЧ Любимец по време на работа и по служба е бил наранен от мигрант/. Причинено е
разстройство на здравето извън случаите на чл.чл.128 и 129 от НК.
Що се отнася до отказа на подсъдимият да даде обяснения по случая,както в
досъдебната фаза,така и в съдебната такава,следва да се посочи,че :Правото на защита е
предоставена и осигурена от закона възможност на гражданите, които защитават свои
права и законни интереси да участват в наказателния процес. Правата на обвиняемия/
подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред които изрично е посочено и правото му да дава
или да откаже да даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение
във всеки един момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват следствени
действия. Както всички други процесуални права, така и правото да дава обяснение се
упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия.Обясненията, с оглед тяхната
двойнствена природа, като доказателствено средство от една страна и средство за защита
от друга имат съществено значение за разкриване обективната истина в процеса. Само
при тяхното наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса,
събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение. При отказ от
страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по обвинението, пред съда стои
възможност за анализ на останалите доказателства и доказателствени средства,поради
което съдът обсъжда единствено горепосочените доказателства коментирани също по
горе.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност/извън тези
които не се кредитират от съда по изложените по горе доводи/ установяват по категоричен
начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството
на подсъдимия. Показанията на гореизброените свидетели / Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ;
В. В. Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. / са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за
незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира
изцяло.
Съобразявайки събраните доказателства по делото кредитирани и коментирани по
горе в мотивите,съдът прие че деянията осъществени от подсъдимия по начина описан в
обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената по-горе, фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
29
Относно престъплението по чл.325, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК
При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични ,коментираните по -горе и кредитирани от съда доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина
на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимият.
В теорията и практиката се приема,че обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325 ал. 1 от НК основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия". Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.Грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени
или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.Явно неуважение
към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички
признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може
да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване
на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са
съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то
може да се осъществи и при евентуален умисъл. Хулиганските действия може да се
извършват в най-разнообразни форми.
С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва
извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански
действия.Хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта
и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да
доведат до преустановяване на събрание, на увеселение, на театрални представления или
кинопрожекции. Хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне
на обида или телесна повреда. Хулигански действия, насочени против морала.Хулигански
действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично
имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или
витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и
др.). Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия,
учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко
престъпление), които могат да създадат смут в обществото и др.
Съобразно събрания по делото доказателствен материал съдът прие,че действията си
подсъдимият А. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2 вр с ал.1 от НК
по следните съображения:
Съгласно Постановление №2/74 г. на пленума на ВС квалифицираният състав на
престъплението се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез
които е подчертана значително по-висока обществена опасност. Орган на властта или
30
представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред,
това са органите на МВР и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на
обществения ред. Съпротивата срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е
квалифициращ елемент на престъплението по чл. 325 ал. 2 пр. 1 НК и не представлява
самостоятелно престъпление по смисъла на чл. 269, чл. 270, чл. 271 НК. Хулиганството се
отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително
отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се
изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. Необходимо е да се посочват конкретните
действия и да се изложат съображения, които квалифицират деянието като престъпление
по чл. 325 ал. 2 от НК.
Обвинението срещу подс. А. Г. е за извършване на престъпление от общ характер по чл.
325 ал.2 във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, за да е осъществен състава на това престъпление следва
подсъдимият да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като тези действия следва да се отличават по
своето съдържание с изключителен цинизъм или дързост.
По отношение на основния признак на деянието – “непристойни
действия”, които Пленумът на ВС в Постановелние № 2 / 74 г. описва като “ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото”, съдът намира
следното: установи се по безспорен начин че на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град
Любимец, обл.Хасково, в сградата на Специален дом за временно настаняване на
чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на
пост № 4 /охрана на общи спални помещения/, по време на провеждане на режимен момент
„Заключване на стаите и поименна проверка“ ,същият започнал да вика, отказвал да се
подчини на разпорежданията на полицейските служители при сектор „Охрана на
принудително и краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом
за временно настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-Любимец в Дирекция „Миграция“ при
МВР: младши инспектор - старши полицай В. В. Г. и младши инспектор - старши полицай
С. П. С. , да се прибере в стаята си с № 219, в която бил настанен; блъскал с ръце в
областта на гърдите старши полицай С. П. С. ; псувал го на английски език, употребявайки
израза „Фък ю полис!“; нанесъл удар с десен юмрук в областта на лявото ухо на младши
инспектор – старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в
Дирекция „Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и направил опит да го удари с дървен стол с
метални крака,а също така не изпълнил устните разпореждания на С. П. С. , Д. И. Х. и К.
М. М. - старши полицаи при сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция
„Миграция“ при МВР, да спре да буйства и им оказал физическа съпротива при опит да му
поставят белезници, поради агресивното му поведение, като ритал, ръкомахал, криел
ръцете си под тялото и блъскал полицаите, подължавайки да крещи и да ги псува, които
негови действия са стигнали до знанието на свидетелите Д. И. Х. ;С. П. С. ; К. М. М. ; В. В.
Г. ; Г. А. М. и Г. М. Ж. ,както и на останалите присъстващи в сградата на СДВНЧ
Любимец ,които от своя страна са били възмутени от поведението му.
Безспорно действията на подсъдимия са непристойни ,тъй като поведението му спрямо
полицейските служители,които са изпълнявали служебните си задължения през
процесният ден не може да се приеме за едно нормално и обичайно поведение на възрастен
индивид спрямо служителите на реда.
За да е осъществен от обективна страна състава на престъплението
“хулиганство” следва да са налице кумулативно прояви на грубо нарушаване на
31
обществения ред и на явно неуважение към обществото. Първото се изразява в брутална
демонстрация против установения ред и съществено засягане нормите на нравствеността.
Относно поведението на подсъдимия, съдът приема, че същото може да бъде
квалифицирано като „брутално”, а от друга страна безспорно същото е насочено
срещу установения ред,тъй като безспорно псувните, представляващи обидни изрази и
нападателното му поведение спрямо тях, безспорно като съдържание и интензитет са
надвишили многократно приемливото поведение и по този начин са скандализирали
намиращите се там свидетели и безспорно е с висок приоритет на държавна регулировка
при организиране и функциониране на тези особени структури от държавни органи. В
случая, непристойните действия са извършени на публично място пред множество хора,
въпреки, че публичността не е задължителен елемент на престъплението „хулиганство”
съгласно Решение № 432/15.1.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., 1-во Н.О., Решение № 656/1991
г. по н.д. № 533/91 г., 2-ро Н.О. Съгласно Постановление № 2/29.06.1974 г. по н.д. №
4/1974 г. на Пленум на ВС „Налице е хулиганство и тогава когато хулиганските действия
не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат
достояние и на други лица“. Поведението на подсъдимия е било в явно противоречие с
установения в обществото морал и порядък, грубо е нарушен обществения ред, като са
засегнати важни обществени и държавни интереси, а именно редът и нормалното
протичане на осъществяваната полицейска дейност в СДВНЧ – Любимец. Чрез казаните
цинични изрази /псувни/, оказаната съпротива и нападение срещу полицаи, подс Г е
изразил брутална демонстрация против установения ред, с висока степен на неуважение
към личността и към институцията, която свидетелите Х, С, М, Г, както и свидетелите Г.
М. Ж. и Г М представляват – МВР. По този начин бил засегнат установения обществен ред,
а именно съвкупността от обществените отношения, установени в държавата и основани на
нравствеността. Поведението на подс Г е предизвикало силно възмущение у намиращите
се на мястото свидетели - полицейските служители в СДВНЧ - Любимец.
Вторият елемент от състава на престъплението “хулиганство” -поведение,
изразяващо висока степен на неуважение към обществото, съдът приема че е налице,
доколкото действително с поведението си подсъдимият е демонстрирал неуважение към
личността на пострадалите в инцидента полицейски служители и останалите свидетели, до
които е достигнало за осъществените действия на подсъдимия.
Деянието е квалифицирано като такова по чл. 325 ал. 2 от НК,
т.е. притежаващо признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително
по-високата степен на обществена опасност, а именно деянието е съпроведено със
„съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред“. Това е така, защото в този момент на събитията на инкриминираната
дата полицаите са били заети с опазване на обществения ред от действията на подсъдимия,
като последния в тази връзка им оказвал съпротива, имайки за цел да попречи на органите
на реда да извършат проверка на настанените в СДВНЧ чужденци и да извършат
последващи охрана и контрол на вътрешния ред, а предприетото от него поведение е
външна изява на пренебрежителното му отношение към служителите и към реда, който
трябва да охраняват, съгласно нормата на чл.325 ал.2, пр.1 вр. с ал.1 от НК. Качеството
„орган на власт“ за полицейските служители-свидетели по делото и това, че са
извършвали възложените им задачи /проверка, охрана и контрол на реда/, включени като
задължение в службата им и по повод на същата, се установява по безспорен начин от
събраните писмени и устни доказателства по БП. Квалифицираното престъпление
„хулиганство”, извършено от подс. А. Г. било довършено, а резултатът му се изразява в
нарушаването на обществения ред - установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.Разглежданият случай безспорно е такъв по изложените по горе
доводи.
32
Поради гореизложеното ,съдът прие ,че от обективна страна подс. А. Г. На
03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец, обл.Хасково, в сградата на Специален дом
за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция „Миграция“ при
МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на общи спални помещения/, по време на
провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и поименна проверка“ е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – викал, отказвал да се подчини на разпорежданията на полицейските
служители при сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“
/ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/-
Любимец в Дирекция „Миграция“ при МВР: младши инспектор - старши полицай В. В. Г.
и младши инспектор - старши полицай С. П. С. , да се прибере в стаята си с № 219, в която
бил настанен; блъскал с ръце в областта на гърдите старши полицай С. П. С. ; псувал го на
английски език, употребявайки израза „Фък ю полис!“; нанесъл удар с десен юмрук в
областта на лявото ухо на младши инспектор – старши полицай при сектор ОПКНЧ към
отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР - Д. И. Х. и направил опит да
го удари с дървен стол с метални крака, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – не изпълнил
устните разпореждания на С. П. С. , Д. И. Х. и К. М. М. - старши полицаи при сектор
ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР, да спре да
буйства и им оказал физическа съпротива при опит да му поставят белезници, поради
агресивното му поведение, като ритал, ръкомахал, криел ръцете си под тялото и блъскал
полицаите, подължавайки да крещи и да ги псува - престъпление по чл.325,ал.2 вр с ал.1
от НК
От субективна страна съдът намира ,че се доказа и изискуемата се форма на вина -
умисъл за извършване на застрашаващото реда и общественото спокойствие престъпно
посегателство.Деецът е съзнавал обективните измерения на инкриминираната
неправомерна дейност, предвиждал обществено- опасния й характер и целял настъпването
на вредоносния резултат - индиция за наличен пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
демонстрира пренебрежение към обществото, неуважение към неговите членове, показвал
е грубо нахалство спрямо тях, съзнавал е и общественоопасния характер на своето деянияе,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и във волево отношение е
искал настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал всички елементи от
престъпния състав на извършеното от него. Съзнавал е, че деянието му е извършено на
публично място –масивна сграда на няколко етажа, в която работели на смяна към този
момент много полицейски служители /123-ма/ и при настанени множество чужденци
/мигранти/; пред длъжностни лица и спрямо длъжностни лица - полицейските служители
/свидетели по делото/ и хулиганските действия са се възприели пряко от тях, а косвено - и
от останалите полицейски служители. Подсъдимият е съзнавал, че грубо нарушава
обществения ред и демонстрира явно неуважение към обществото, без да се съобразява с
правнозащитените права и интереси не само на служителите на МВР, но и на чуждите
граждани, настанени в СДВНЧ в гр. Любимец, като е знаел, че по този начин грубо
нарушава обществения ред и проявява явно неуважение към обществото, като е целял този
резултат, а именно да изрази незачитане на обществения ред, довело до възмущението на
свидетелите Х, С, М и Г. Поведението на подсъдимия и действията му не били
продиктувани от лични съображения или предизвикани от негативно отношение на личния
състав на СДВНЧ към него, а били извършени по хулигански мотиви. Тези мотиви се
заключават в проявеното явно неуважение към обществото от него, като по този начин
същият е демонстрирал, че не се смята обвързан със спазването на общоприетите норми за
поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение. С действията си
обвиняемият е проявил както своето лично агресивно отношение към присъстващите
органи на реда, така и неуважението си към обществото, изразено в предизвикателното и
33
пренебрежителното си отношение към обществените правов ред и морал. Умисълът му
обхваща всички елементи от престъпния състав. В този смисъл е и последователната
съдебна практика на ВС и ВКС, като Решение № 78/1973 г., II Н.О.; Решение № 432/1972
г., I Н.О.; Решение № 257/2009 г., I Н.О.; Решение № 417/2009 г., I Н.О.; Решение №
782/2005 г., 3-то Н.О.
Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато
извършителят се насочва към причиняване на предвидените обществено опасни последици,
при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на
вината и характеризира същата, което безспорно е налице в настоящия случай. Възможно е
обаче съответните обществено опасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на
противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна
цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не
може да не настъпи. Не внася съмнения в престъпната съставомерност на инкриминирания
акт, доколкото категорично е установено и доказателствено обезпечено съзнателното
извършване на непристойни действия, явно нарушаващи правовия ред и изразяващи
пренебрежение към обществото. В този смисъл са П №2/74г. на Пленума на ВС и
Р№485/87г. на І-во н.о. на ВС.
Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните
разновидности на умисъла и непредпазливостта, не изчерпва субективните характеристики
на престъплението, в обсега на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията,
чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на
посегателството, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се
изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни невключени във вината
психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез
тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми
състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или
чрез отреждането им на нужното внимание при диференциране на наказателната
отговорност и следва да бъде съобразено при индивидуализация на санкцията /в тази
насока и Решение №257 от 11.05.2011год. на ВКС по н. д. №1384/2011г./
Относно наказанието:
За индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – не
дотам висока, както и тази на дееца – също не до там висока, предвид липсата на лоши
характеристични данни събрани на територията на Р.България.
Отчетоха се с ефекта на отегчаващо – липсата на какво и да е разкаяние от страна на
подсъдимия относно извършеното него ,като същият отрича обвинението и непрояви по
какъвто и да е начин самокритичност,а напротив по време на целия процес ,твърдеше че не
е извършил нищо и няма да отговаря пред съда и в последствие отказваше да взема
становища по п роцесуалното движение на делото.Преценени в количествено съотношение
и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства, сочат баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, без същите да се многобройни или
изключителни, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за
визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК. В случая не са
налице основания за приложение на фактически състав на чл. 55,ал.1,т.2,б.“Б“ от НК,
обуславящи снижаване на репресията, тъй като установените налични смекчаващи
обстоятелства, не са отличават с многобройност или изключителност, до степен и най-
лекото предвидено в материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на извършеното деянието,поради което и при така направените изводи и
водим от изложените аргументи, съдът прие ,че наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира при условията на чл.54 НК при баланс на смекчаващите и оттегчаващите
вината обстоятелства.
34
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта
на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5 година и съобразно чл.54
от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение, съдебното му
минало,обществената опасност както на подсъдимия,така и на осъщественото от него,
съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130,
ал.1 от НК
Въз основа на коментираните от съда по горе доказателства,съдът прие,че
подсъдимият А. Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
горепосоченото престъпление, тъй като на 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град Любимец,
обл.Хасково, в сградата на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/
„Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на пост № 4 /охрана на
общи спални помещения/ при провеждане на режимен момент „Заключване на стаите и
поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на младши инспектор Д. И. Х. в
качеството му на полицейски орган - старши полицай при сектор ОПКНЧ към отдел
„СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР при изпълнение на службата му
лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана с отслабване на слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на
отдалечената апоневроза на пети пръст на дясната ръка, с което му причинил разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Телесната повреда се определя като противоправно и виновно увреждане на здравето
на друг човек посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм, а също и
причиняването на болка или страдание другиму.
От обективна страна подсъдимият А. Г. е осъществил изпълнителното деяние от
състава на престъплението телесна повреда, като е ударил силно с юмрука на дясната си
ръка лявата част на главата на свидетеля Х полицейски орган, като ударът попаднал в
областта на лявото му ухо, както и ,че посредством дървен стол с метални крака, със силен
замах с него отгоре надолу опитал да удари свид. Х, но не успял, тъй като свид. Х се
предпазил, хващайки с ръцете си единия от краката на стола които въздействия са
предизвикали анатомичната и функционални смущения, които пък от своя страна са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Видно от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза на св.
Х е било причинено травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване
на слуха по-малко от 40 децибела /32,5 децибела/ и разкъсване на отдалечената апоневроза
на пети пръст на дясната ръка. Съгласно заключението на вещото лице горепосочените
наранявания и разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха по-малко от
40 децибела са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
35
НК. Предвид установените по делото факти настоящия съд счита, че е налице причинно-
следствена връзка между нанесения удар в областта около лявото ухо и удара на пети
пръст на дясната ръка на свидетеля Х от страна на подсъдимия А. Г. и причинените му
травматични увреждания.
Квалифицираният състав по чл. 131, ал. 2, предл.4, т. 3 от НК предвижда, че леката
телесна повреда следва да е причинена на полицейски орган при или по повод изпълнение
на службата или функцията му. Предвид заеманата от свидетеля Х длъжност, следва да се
приеме, че същият отговаря на критериите за "полицейски орган". Към момента на
извършване на инкриминираното деяние същият е изпълнявал своите служебни
задължения по „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“ /ОПКНЧ/
към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци Любимец“ /СДВНЧ
Любимец/ при Дирекция „Миграция“ при МВР изпълнявали служебните си полицейски
задължения по опазване на вътрешния ред и охрана и контрол на чужденците, настанени в
СДВНЧ – град Любимец, съгласно месечен график за изпълнение на патрулно-постова
дейност /ППД/ на полицейските служители при сектор ОПКНЧ към отдел СДВНЧ-
Любимец при Дирекция „Миграция“ – МВР,и специално във връзка със ззаместването на
свидетеля на командира на отделение - ДА, който бил в отпуск по болест, съгласно Заповед
за заместване № 5364з-33810.01.2020 г. задълженията свързани с организацията и
изпълнението на задачите от полицаите от наряда, ангажирани с ППД и охраната на реда в
СДВНЧ – гр. Любимец за което свидетелства и фактът, че е бил със служебната си
униформа, движел се е в сграда на СДВНЧ Любимец и работното му време е обхващало
периода на извършване на деянието. В допълнение пострадалият Х е изпълнявал службата
си като се е опитал да помогне на колегите си да увещаят подсъдимият да се прибере в
стаята си,съгласно правилата на СДВНЧ Любимец и да прекрати обидите инепристойното
си поведение, но нанасянето на юмручния удар от страна на подс. А. Г. и удар със стол е
изцяло и непосредствено във връзка с осъществяваната от полицейския служител служба.
Следователно, по недвусмислен начин е било обективизирано, че пострадалия
изпълнява служебните си правомощия, което е било възприето от подс. А. Г. .
Наличието на хулигански подбуди при извършването на определено престъпление
предполага отсъствието на лични отношения между подсъдимия и пострадалия. По делото
са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи изводът, че
поведението на подсъдимия е непристойно и изразява не лична вражда и отношение към
пострадалият свидетел, а незачитане на установения правопорядък. Използваната от
подсъдимия физическа сила е насочена, освен за накърняването на телесната
неприкосновеност на личността на пострадалия Х с нанесените му удари, но и за да се
противопостави на реакцията му, насочена спрямо него да зачита създадения обществен
ред, т.е. хулиганските подбуди са били в представното съзнание на дееца, където е очертан
общественоопасният характер на деянието, не само като засягащо телесната
неприкосновеност на личността, но и устоите на обществения ред,което безспорно е
осъществено от подсъдимия,така както се коментира по горе в мотивите на съда,относно
престъплението по чл.325 от НК , поради което следва да се приеме,че е налице и този
признак /ал.1,т.12/.
От субективна страна подсъдимият А. Г. е действал при условията на пряк умисъл,
като е предвиждал и целял причиненото на свидетеля Х разстройство на здравето. Предвид
облеклото и действията на свидетеля Х , подсъдимият А. Г. е съзнавал и качеството му на
полицейски орган и това, че е изпълнявал служебните си задължения по време на
извършените от него престъпни прояви.
По изложените съображения подсъдимият А. Г. следва да бъде признат за виновен за
извършеното от него престъпление съответно по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. ал.1, т.12, пр.1
вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Относно наказанието:
36
За индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – не
дотам висока, както и тази на дееца – също не до там висока, предвид липсата на лоши
характеристични данни събрани на територията на Р.България.
Отчетоха се с ефекта на отегчаващо – липсата на какво и да е разкаяние от страна на
подсъдимия относно извършеното него ,като същият отрича обвинението и непрояви по
какъвто и да е начин самокритичност,а напротив по време на целия процес ,твърдеше че не
е извършил нищо и няма да отговаря пред съда и в последствие отказваше да взема
становища по п роцесуалното движение на делото.Преценени в количествено съотношение
и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства, сочат баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, без същите да се многобройни или
изключителни, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за
визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК. В случая не са
налице основания за приложение на фактически състав на чл. 55,ал.1,т.1 от НК,
обуславящи снижаване на репресията, тъй като установените налични смекчаващи
обстоятелства, не са отличават с многобройност или изключителност, до степен и най-
лекото предвидено в материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на извършеното деянието,поради което и при така направените изводи и
водим от изложените аргументи, съдът прие ,че наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира при условията на чл.54 НК при баланс на смекчаващите и оттегчаващите
вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта
на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от 1година до 5 години и
съобразно чл.54 от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение,
съдебното му минало,обществената опасност както на подсъдимия,така и на
осъщественото от него, съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 1 година.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130,
ал.2 от НК
Въз основа на кредитираните от съда доказателства коментирани по горе,съдът прие
че подсъдимият А. Г. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
горепосоченото престъпление, тъй като на На 03.08.2020 г., около 22:30 часа в град
Любимец, обл.Хасково, в сградата на Специален дом за временно настаняване на
чужденци /СДВНЧ/ „Любимец“ към дирекция „Миграция“ при МВР – София, в района на
пост № 4 /охрана на общи спални помещения/ при провеждане на режимен момент
„Заключване на стаите и поименна проверка“, причинил по хулигански подбуди на
младши инспектор С. П. С. , в качеството му на полицейски орган - старши полицай при
сектор ОПКНЧ към отдел „СДВНЧ-Любимец“ в Дирекция „Миграция“ при МВР, при
37
изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в драскотина на лявата
предмишница и контузия, проявена с болка на дясното рамо, като е причинено страдание,
без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.1
вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Както се посочи по горе, телесната повреда се определя като противоправно и
виновно увреждане на здравето на друг човек посредством нарушаване на анатомичната
цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм, а също и причиняването на болка или страдание другиму.
От обективна страна подсъдимият А. Г. е осъществил изпълнителното деяние от
състава на престъплението телесна повреда, като е блъска с ръце по гърдите свид. С
,ударил с ръка в областта малко над китката на лявата ръка и оттам потекла кръв от
свидетеля С полицейски орган, които въздействия са предизвикали анатомичната и
функционални смущения, които пък от своя страна са довели до болестно състояние, без
то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Видно от
приложената по делото съдебно-медицинска експертиза на св. С е било причинено
драскотина на лявата предмишница и контузия, проявена с болка на дясното рамо.
Съгласно заключението на вещото лице с горепосочените наранявания са причинили на
пострадалия страдание, без разстройство на здравето. Предвид установените по делото
факти настоящия съд счита, че е налице причинно-следствена връзка между блъскането с
ръце по гърдите свид. С ,ударът с ръка в областта малко над китката на лявата ръка на
свидетеля С от страна на подсъдимия А. Г. и причинените му травматични увреждания.
Квалифицираният състав по чл. 131, ал. 2, предл.4, т. 4 от НК предвижда, че
леката телесна повреда следва да е причинена на полицейски орган при или по повод
изпълнение на службата или функцията му. Предвид заеманата от свидетеля С длъжност,
следва да се приеме, че същият отговаря на критериите за "полицейски орган". Към
момента на извършване на инкриминираното деяние същият е изпълнявал своите
служебни задължения по „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци“
/ОПКНЧ/ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци Любимец“
/СДВНЧ Любимец/ при Дирекция „Миграция“ при МВР изпълнявали служебните си
полицейски задължения по опазване на вътрешния ред и охрана и контрол на чужденците,
настанени в СДВНЧ – град Любимец, съгласно месечен график за изпълнение на
патрулно-постова дейност /ППД/ на полицейските служители при сектор ОПКНЧ към
отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция „Миграция“ – МВР,и пи специално с ППД и
охраната на реда в СДВНЧ – гр. Любимец за което свидетелства и фактът, че е бил със
служебната си униформа, движел се е в сграда на СДВНЧ Любимец и работното му време
е обхващало периода на извършване на деянието. В допълнение пострадалият С е
изпълнявал службата си по провеждането на режимния момент, свързан с поименната
проверка на чужденците, заключването на стаите им, представляващи общи спални
помещения и последваща охрана на сградата на СДВНЧ - Любимец, в района на
определения им пост № 4, но непристойното поведение,отправените обиди и удари от
страна на подс. А. Г. е изцяло и непосредствено във връзка с осъществяваната от
полицейския служител служба.
Следователно, по недвусмислен начин е било обективизирано, че пострадалия
изпълнява служебните си правомощия, което е било възприето от подс. А. Г. .
Наличието на хулигански подбуди при извършването на определено престъпление
предполага отсъствието на лични отношения между подсъдимия и пострадалия. По делото
са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи изводът, че
поведението на подсъдимия е непристойно и изразява не лична вражда и отношение към
пострадалият свидетел, а незачитане на установения правопорядък. Използваната от
подсъдимия физическа сила е насочена, освен за накърняването на телесната
неприкосновеност на личността на пострадалия С с нанесените му удари и блъскане, но и
за да се противопостави на реакцията му, насочена спрямо него да зачита създадения
38
обществен ред, т.е. хулиганските подбуди са били в представното съзнание на дееца,
където е очертан общественоопасният характер на деянието, не само като засягащо
телесната неприкосновеност на личността, но и устоите на обществения ред което
безспорно е осъществено от подсъдимия,така както се коментира по горе в мотивите на
съда,относно престъплението по чл.325 от НК , поради което следва да се приеме,че е
налице и този признак /ал.1,т.12/.
От субективна страна подсъдимият А. Г. е действал при условията на пряк умисъл,
като е предвиждал и целял причиненото на свидетеля С разстройство на здравето. Предвид
облеклото и действията на свидетеля С , подсъдимият А. Г. е съзнавал и качеството му на
полицейски орган и това, че е изпълнявал служебните си задължения по време на
извършените от него престъпни прояви.
По изложените съображения подсъдимият А. Г. следва да бъде признат за виновен
за извършеното от него престъпление съответно по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12,
пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Относно наказанието:
За индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – не
дотам висока, както и тази на дееца – също не до там висока, предвид липсата на лоши
характеристични данни събрани на територията на Р.България.
Отчетоха се с ефекта на отегчаващо – липсата на какво и да е разкаяние от страна на
подсъдимия относно извършеното него ,като същият отрича обвинението и непрояви по
какъвто и да е начин самокритичност,а напротив по време на целия процес ,твърдеше че не
е извършил нищо и няма да отговаря пред съда и в последствие отказваше да взема
становища по п роцесуалното движение на делото.Преценени в количествено съотношение
и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства, сочат баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, без същите да се многобройни или
изключителни, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за
визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК. В случая не са
налице основания за приложение на фактически състав на чл. 55,ал.1,т.2,б.“Б“ от НК,
обуславящи снижаване на репресията, тъй като установените налични смекчаващи
обстоятелства, не са отличават с многобройност или изключителност, до степен и най-
лекото предвидено в материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на извършеното деянието,поради което и при така направените изводи и
водим от изложените аргументи, съдът прие ,че наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира при условията на чл.54 НК при баланс на смекчаващите и оттегчаващите
вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта
на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 3 години и съобразно чл.54
от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение, съдебното му
минало,обществената опасност както на подсъдимия,така и на осъщественото от него,
съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
39
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е
незачитането на правовия ред в страната.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия А. Г. , роден на
21.05.1975 г. в гр. Синиани, Р. Гана,със снета по делото самоличност, едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 1 (една) година .
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното общо наказание
„Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Относно разноските по делото
В предвид признаването на виновен на подсъдимия и на основание чл.189,ал.3 от
НПК ,съдът осъди подсъдимият А. Г. , роден на 21.05.1975 г. в гр. Синиани, Р. Гана,със
снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на
256,20 лева, представляващи разноски за изготвяне на експертизи в полза на Държавата,
по бюджета на МВР, вносими по сметка на РУ – Свиленград, и сумата от 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, а на основание
чл.189, ал.2 от НПК постанови направените по делото разноски в досъдебното
производство за преводач в размер на 60лева и 308лева сторени от РП Свиленград, ДА
ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство и РП Свиленград, а в
размер на 20 (двадесет) лева - сторени в съдебното производство, ДА ОСТАНАТ за
сметка на Съда.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.











40
Съобщи за изтекли лични данни