Р
Е
Ш Е Н И Е
№ 163/13.10.2020 г.
Гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Георги
Георгиев, разгледа докладваното от съдията адм. д. № 127
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 205 от АПК.
Образувано
е по предявен иск от Р.П.К. *** против МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол, с
който се иска заплащането на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 4 661 лева и неимуществени такива в размер на 2 000 лева, претърпени
вследствие на незаконосъобразното бездействие на административния орган – ТЕЛК
при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД –
Ямбол. Претендира се заплащане и на
законната лихва върху тези суми, считано от 05.04.2019 г. до окончателното им
изплащане. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата се представлява от адвокат С. ***, който поддържа предявения иск и моли
съдът да го уважи като основателен и доказан. Подробни съображения развива в
представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски
по списък.
Ответникът
МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол, чрез процесуалния си представител адвокат Д.
Д., оспорва предявения иск и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан. В депозиран по делото писмен отговор на исковата молба са изложени
подробни съображения в подкрепа на поддържаната теза за неоснователност на
предявената искова претенция, доразвити в представената по делото в срок
писмена защита. Претендират се разноски по списък.
Участващият
по делото прокурор счита исковата молба за основателна.
Съдът, след като обсъди релевираните
с исковата молба основания, доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от писмените доказателства по делото, считано
от 26.07.2001 г. на ищцата е отпусната лична пенсия за инвалидност при дата на инвалидизиране
18.11.2000 г., която пенсия е изплащана до 01.06.2010 г. включително.
Р.К. е била редовно призована от ТЕЛК очни
заболявания - Варна за преосвидетелстване на 24.08.2010 г. – известие за
доставяне № PS 8600 0020S51 е получено на 15.04.2010 г., но ищцата не се е
явила. На 31.10.2017 г. е поискано преосвидетелстване поради влошено
здравословно състояние, във връзка с което е подадено Заявление -декларация
рег. № Я-Вх.-2331 по описа на РКМЕ - Ямбол (л. 60). Видно
от епикризата, издадена от СБАЛ по кардиология - Ямбол (л. 41), Р.П.К. - ищеца в настоящото производство, е постъпила в болничното заведение на
25.02.2019 г. и е изписана на 06.03.2019 г. по клинична пътека № 26 „Диагностика и лечение на нестабилна форма
на ангина пекторис с интервенционално
лечение“, а от епикризата, издадена от Многопрофилна болница
за активно лечение „Св. Йоан Рилски“ ООД се установява, че ищцата е постъпила в
лечебното заведение на 13.03.2019 г. и е изписана на 19.03.2019 г. с диагноза/клинична
пътека № 11.8 „Хроничен изострен тубулоинтерстициален
нефрит“ (084: Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен
пиелонефрит).
На 05.04.2019 г. е извършено преосвидетелстване на
ищцата, като е издадено ЕР № 1306-057 на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ
„Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол (л. 40),
с което са определени 92 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ със
срок „пожизнен“ и дата на инвалидизиране 18.11.2000
г. В ЕР на ТЕЛК е отбелязано изрично, че
по-късното му издаване не е по вина на пациента.
Със Заявление
№ 2107-28-12 от 19.04.2019 г. Р.К. е поискала възобновяване на личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване,
по което е налице произнасяне от компетентния орган след издаване на Решение №
0991-029 от 23.04.2019 г. на Медицинска комисия към ТП на НОИ -Ямбол (л. 39). С
Разпореждане № 5/прот. № 0111 от 25.04.2019 г.,
издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ - Ямбол, на основание чл. 97 от КСО,
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. е възобновена,
считано от 05.04.2019 г. – датата на преосвидетелстването, от която дата съобразно отбелязаното в акта отпада основанието за
спиране. Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата го е оспорила по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ - Ямбол, който с Решение №
2153-28-33 от 08.07.2019 г. (л. 49) се е произнесъл по подадената от К. жалба
вх. № 1012-28-183 от 19.06.2019 г., като я приел за допустима, но по същество –
за неоснователна, и я отхвърлил по съображения за приложимост на чл. 97 от КСО,
предвиждащ, че възобновяването на спряната или възстановяването на прекратената
пенсия става от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването
й, като приел, че в случая това е датата на преосвидетелстването от ТЕЛК, а
именно 05.04.2019 г. В решението е посочено още, че за конкретния казус намира
приложение и текстът на чл. 30 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС), според който ако лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини
и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е
отпусната пенсията, последната се възстановява в същия размер, увеличава се или
се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която
е била отпусната. В така постановеното решение се съдържа и указание, че същото
подлежи на оспорване по съдебен ред пред ЯАС в 14-дневен срок от получаването
му, от което право ищцата в настоящото производство не се е възползвала и
решението е влязло в сила на 25.07.2019 г. (л. 34).
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани
свидетелите М.А.- снаха на ищцата, А.Ю.-
съпруг на ищцата, както и д-р Р.И., които с показанията си установяват относими към повдигнатия правен спор факти.
Исковата молба с претенция за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразното
бездействие на ТЕЛК при
МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД - Ямбол, е депозирана в съда на 11.06.2020
г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
ЯАС, в
настоящия си състав намира иска за допустим, като предявен от лице, претендиращо
неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие
на служители на ответника. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая ищцата претендира вреди, настъпили от бездействие на ТЕЛК
като орган при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД
– Ямбол, което е юридическо лице съобразно разписаното в чл. 3, вр. чл. 37 от Закона за
лечебните заведения (ЗЛЗ). Исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на Глава ХІ от АПК. По смисъла на действащото законодателство (§ 1, т. 1 от ДР на
АПК) „административен
орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както
и всеки носител на административни правомощия, овластен
въз основа на закон. Като издател на административни актове, ТЕЛК несъмнено е
носител на административни правомощия. В качеството му на работодател на
членовете на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол и предвид обстоятелството, че се твърди
незаконосъобразно бездействие на същата ТЕЛК, то юридическото лице МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ АД – Ямбол има качеството на носител на административни правомощия
по смисъла на цитирания § 1, т. 1 от ДР на
АПК. Горното обосновава извод за наличие на предпоставките
за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е и ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде уважен само по отношение на претендираните неимуществени вреди, а претенцията за
нанесени имуществени вреди в предявения с исковата молба размер от 4 661
лева следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Съображенията за това
са следните:
В
исковата молба се твърди, че претендираните неимуществени
вреди са пряка последица от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол, изразяващо се в забавено
преосвидетелстване (оценка на работоспособността/вид и степен на увреждане) на
ищцата, което е следвало да бъде извършено в тримесечен срок след подаване на
заявлението – декларация от 31.10.2017 г.,
т.е. най-късно до 31.01.2018 година.
Фактическият
състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие
на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието
на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и
вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е
обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на
отговорността, като по силата на чл. 204, ал. 4 от АПК
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението.
В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно
чл. 105 от Закона за
здравето и чл. 10 от Правилника
за устройството и организацията на работата на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) се откриват и закриват от
директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и
общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве,
центрове за кожно–венерически заболявания и комплексните онкологични центрове.
ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По
своята организационна структура, съгласно чл. 3, във
връзка с чл. 37 от ЗЛЗ,
лечебните заведения се създават по Търговския закон или
по Закона за
кооперациите
като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо
страна по материалноправния спор и носител на правата
и задълженията по него, съответно на пасивната материалноправна
легитимация, е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е
самостоятелен правен субект. В конкретния случай се претендира бездействие на
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол. От своя страна чл. 82, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от ЗЗ определят,
че дейността по извършване на експертизи за вид и степен на увреждане и трайна
неработоспособност се финансира от републиканския бюджет, а съобразно
разписаното в чл. 107 от ЗЗ за
осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва
договор за финансиране с министъра на здравеопазването. От анализа на
цитираната нормативна уредба се налага извод, че посоченият в исковата молба
ответник МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол притежава пасивна процесуална
легитимация по делото.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от
Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на
временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от
лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски
комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ е
предвидено, че срокът на инвалидността е от 1 до 3 години в зависимост от
характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за
възстановяване, като крайната дата на срока на инвалидизиране
е първо число на месеца, през който е било извършено освидетелстването; когато преосвидетелстването е извършено след
датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това
(чл. 69, ал. 3 от НМЕ). От своя страна чл. 32, ал. 3 от
Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) повелява ТЕЛК да
освидетелстват и да преосвидетелстват лицата в 3 – месечен срок от постъпване
на документите при тях.
В случая, видно от доказателствата по делото,
заявлението за преосвидетелстване е подадено на 31.10.2017 г., а ЕР на ТЕЛК № 1306-057
е издадено на 05.04.2019 г.; тримесечният срок за произнасяне от страна на ТЕЛК
е изтекъл на 31.01.2018 г., а преосвидетелстването на ищцата е извършено на 05.04.2019
г., т.е. близо 14 месеца след законоустановения срок. В решението на ТЕЛК изрично
е посочено, че по-късното му издаване не е по вина на пациента. Изложеното до
тук сочи на извод, че в конкретния казус действително е налице
незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК
- като не е извършила в предвидения в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ срок
преосвидетелстване на ищцата К., ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол“ не е изпълнила произтичащо пряко от закона задължение.
Извършването на преосвидетелстването е задължение, предвидено с цел защита
правата и интересите на лицата и не е в противоречие със срока по чл. 32, ал. 3 от
ПУОРОМЕРКМЕ.
В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок за организиране и извършване на преосвидетелстването.
Ответникът
не е ангажирал убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод
за обективна невъзможност на ТЕЛК да разгледа своевременно заявлението на
ищцата в срока по чл. 32, ал. 3 от Правилника. В представения по делото отговор
на жалбата ответникът по иска сочи, че причината за забавянето на експертното
решение е закриването на специализираните комисии по
очни, белодробни и психични заболявания, като по - късното преосвидетелстване
на ищцата се обосновава с липсата на достатъчно специалисти по профила на тези
заболявания и пренатовареността на комисията в този
период от време. В подкрепа на това твърдение в хода на съдебното производство
са ангажирани писмени и гласни доказателства, които обаче не могат да подкрепят
поддържаната теза . Съдът намира, че натовареността на комисията и липсата на специалисти не дава
основание да не се спазва определения в правилника тримесечен срок. Аргумент в
подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 39 от ПУОРОМЕРКМЕ, където са
разписани правомощията на председателя на ТЕЛК – именно той е този, който
разпределя преписките между членовете на ТЕЛК, изготвя и предоставя графика
за работа на ТЕЛК, като определя един ден от седмицата за домашни посещения, и
не на последно място - отговаря за организацията и качеството на работата на
ТЕЛК пред директора на РЗИ и пред директора на лечебното заведение, към което е
създадена ТЕЛК. На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ в относимата към казуса редакция освидетелстването и
преосвидетелстването на лицата се извършват от ТЕЛК по района на постоянния им
адрес или по настоящия им адрес, ако са регистрирани на този адрес най-малко 3
месеца преди подаване на заявленията в РКМЕ – посочените обстоятелства според
разписаното в ал. 3 на същия текст се доказват с документ за самоличност,
съответно - с удостоверение от общината. Също така в чл. 34, ал. 1 от
Правилника е предвидено, че общините поемат разходите за командироване на
експертите от ТЕЛК от друга община при освидетелстване на лица, живеещи на
територията на тяхната община, като разходите за командировки на специалистите
от ТЕЛК, на шофьорите, на техническите лица и за гориво на автомобилите се
заплащат от лечебните заведения, на чиято територия се прави освидетелстването
(ал. 4 на чл. 34 от ПУОРОМЕРКМЕ в относимата
редакция). Не на последно място, съобразно разписаното в чл. 35, ал. 1 от
Правилника, ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК,
следва да осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване
на освидетелстваните лица, както и необходимите условия за работа на ТЕЛК -
работни помещения, инвентар, пособия, канцеларски материали, транспорт, както и
заместване на отсъстващите членове на ТЕЛК, а според ал. 2 на същия текст ръководителите
на лечебните заведения са длъжни да предоставят на ТЕЛК и на НЕЛК необходимата
медицинска документация, отнасяща се до здравословното състояние на освидетелстваното
лице. От анализа на цитираната нормативна уредба става ясно това, че посочената
като аргумент от страна на ответния орган причина за забавата – липса на очен
специалист в състава на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол, е била
преодолима посредством законосъобразен метод, а именно - чрез командироване на
такъв от друга ТЕЛК от друга община, като липсата на предвидени средства не би
могло да бъде извинение в този случай, тъй като подзаконовият нормативен акт
предвижда за болничното заведение задължение да заплати разходите за
командироване, но при изричната уредба това да стане със средства на общината,
а не на самото болнично заведение. Вярно е, че отговорен за цялата тази
организация е директорът на МБАЛ, но безспорно инициативата за осигуряване на
командирован експерт следва да изхожда от самата ТЕЛК. Макар посоченият от
ответника свидетел д-р И. да твърди при разпита си в проведеното по делото на
17.08.2020 г. открито съдебно заседание, че ръководството на болницата
многократно е уведомявано за този проблем, по делото липсват каквито и да било
доказателства ТЕЛК да е инициирало подобно искане до директора на МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ АД – Ямбол, което би ги освободило от тази отговорност и би вменило
противоправното бездействие във вина на самия директор.
От друга страна, доколкото самият той попада също в структурата на юридическото
лице – ответник, крайният извод на съдебния състав би бил идентичен.
Както
се посочи вече, съобразно чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК при МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ АД - Ямбол е имала задължение в срок до 31.01.2018 г. да извърши
преосвидетелстване на ищцата. Това задължение, произтичащо пряко от закона не е
изпълнено, поради което следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно
бездействие. Следователно, налице е първият от елементите на фактическия състав
на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие, допуснато
при и по повод осъществяване на административна дейност. Издаването на ЕР на
ТЕЛК близо седемнадесет месеца след постъпването на заявлението - декларация,
което е около четиринадесет месеца след законоустановения тримесечен срок по
чл. 32, ал. 3 от Правилника и несъобразяването на социалните последици от този
неразумно дълъг срок, е в противоречие с целта на Закона за здравето да се
опазва здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и
социално благополучие, определена в чл. 2, ал. 1 от закона като национален
приоритет.
Въз
основа на свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство (които
съдът кредитира изцяло като обективни, достоверни и безпротиворечиви), настоящият
съдебен състав приема, че в периода на незаконосъобразното бездействие (близо
четиринадесет месеца) ищцата е била подложена на силен стрес, психическо
напрежение и чувство на несигурност заради липсата на други доходи освен
инвалидната пенсия, (чието отпускане е забавено поради непроизнасяне от страна
на ТЕЛК) - този факт се обуславя от обстоятелството, че ищцата страда от
множество заболявания, чийто характер възпрепятства възможността й да
осъществява трудова дейност, респ. да реализира доход от нея. Безпокойството и
притеснението на ищцата във връзка с бездействието на ТЕЛК по преосвидетелстването
й несъмнено са оказали силно отрицателно въздействие върху нейните заболявания,
което значително е утежнило състоянието й. Всяко притеснение и негативна емоция
рефлектират в пъти повече при тази нестабилност на здравословното състояние.
Съдът счита, че в действителност тя е
преживяла страдание, което се е отразило крайно неблагоприятно на психиката й.
Свидетелските показания са в насока за все повече влошаващо се здравословно
състояние на ищцата, като сочат, че то е непосредствено от чакане ТЕЛК да се
произнесе. Вследствие на преживения стрес и чувство за несигурност заболяванията
са се обострили, на който извод сочат и представените
по делото писмени доказателства - епикризи,
установяващи факта на престояването на ищцата в лечебни заведения
непосредствено преди произнасянето. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между бездействието на ТЕЛК и причинената имуществена вреда на ищцата –
забавеното произнасяне по заявеното искане за преосвидетелстване, изразяващо се
в бездействие близо четиринадесет месеца след законоустановения срок е
допринесло в голяма степен за чувството на безизходица и психическото
напрежение, в които е изпаднала ищцата. Горното мотивира съда да приеме, че в
случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ АД –Ямбол. При преценка интензивността на въздействие на
незаконосъобразното бездействие следва да бъде отчетен периодът на неизпълнение
на задължението – от 31.01.2018 г. до 05.04.2019 г., който период от близо четиринадесет
месеца е значителен, с оглед обстоятелството, че в резултат на това бездействие
ищцата е изпитвала силни болки и страдания, поради което настоящият съдебен
състав приема, че в случая е било налице сериозно ограничение в правната й сфера,
довело до настъпване на твърдените неимуществени вреди – сериозно притеснение,
грижи и неспокойствие, психическо напрежение. Невъзможността за реализиране на
доход от трудова дейност поради тежкото здравословно състояние на ищцата, респ.
липсата на такъв поради забавата в преосвидетелстването й, е пряк резултат от
неизпълнение на вмененото със закон задължение на ТЕЛК, което обстоятелство несъмнено
е довело до изпитване на силни болки, силно притеснение и стрес. Предвид
изложеното до тук, настоящият съдебен състав приема, че са налице
материалноправните предпоставки за основателност на предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Относно
размера на претендираните неимуществени вреди следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), съобразно който размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт
в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде
средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, настоящият съдебен състав
приема, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 2 000
лева - с това обезщетение ще се репарират претърпените от ищцата неимуществени
вреди. При уважаване на главния иск в посочения размер от 2 000 лева следва да
се присъди и претендираната върху съответната сума
законна лихва, считано от крайната дата, на която се сочи прекратяване на
увреждането, съобразно разписаното в т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, а именно 05.04.2019 г.
– датата на издаване на ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД –Ямбол.
Що се
отнася до предявения иск за имуществени
вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ
„Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол, представляващи неполучена пенсия за инвалидност
в размер на 4 661 лева за периода от 31.01.2018 г. до 05.04.2019
г. (или четиринадесет месеца по 332,93 лева), ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане, същият е неоснователен
по следните съображения:
Както
се посочи по-горе, фактическият състав на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или
бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането
на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие
на всеки от елементите в състава на отговорността, като съобразно правилото на чл.
204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
В
конкретния казус претенцията на ищцата е за репариране на имуществени вреди,
настъпили от незаконосъобразното бездействие на ответника, изразяващи се в
това, че за посочения период от четиринадесет месеца – времето от крайната
дата, на която е следвало да се произнесе ТЕЛК по заявлението-декларация
(31.01.2018 г.), до датата на издаване на ЕР (05.04.2019 г.) не е получавала
инвалидна пенсия. С оглед на така предявения иск, съдът дължи произнасяне
досежно правилното определяне на началната дата на възстановяване на пенсията
за инвалидност поради общо заболяване.
ЯАС в
настоящия си състав намира, че административният орган правилно е посочил, че
пенсията следва да бъде възстановена от датата на отпадане на основанието за
спирането й, но неправилно е приел, че това е датата на издаването на експертното
решение на ТЕЛК. Действително, както е посочено и в решението на горестоящия орган, в чл. 97, ал. 1 от КСО е предвидено, че
спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено
заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или
прекратяването й, а в ал. 2 е посочено, че пенсията се възобновява или се
възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за
прекратяването й – ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата,
или от подаването му – когато срокът е пропуснат. В случая личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на К. е отпусната, считано от 26.07.2001 г.
при дата на инвалидизиране 18.11.2000 г. и е
изплащана до 01.06.2010 г. включително, когато е преустановено плащането. С ЕР
на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол № 1306-057 от 05.04.2019 г. са определени 92
% трайно намалена работоспособност с чужда помощ със срок „пожизнен“, като
изрично е посочена началната дата на
инвалидността, а именно - 18.11.2000 г. Това означава, че компетентният орган
на медицинската експертиза на работоспособността (в случая ТЕЛК), е приел, че
пенсионерът не е преставал да бъде инвалид, считано от 18.11.2000 г., и то с
трайно намалена работоспособност над 50 %. Съгласно чл. 71 от КСО лицата имат
право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично
работоспособността си завинаги или за продължително време, а според разписаното
в чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. От съдържанието на
цитираните текстове се налага изводът, че правното основание за получаване на
пенсия за инвалидност е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50
на сто, а не самото експертно решение на органите на експертизата на
работоспособността, което е удостоверителен документ - именно в този смисъл
според настоящия съдебен състав следва да се тълкува употребеният в
разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от КСО израз „отпадане на основанието“. Подобно
становище е застъпено и в практиката на ВАС на РБ - Решение № 4802 от 2.04.2012 г. по адм. д. № 15819/2011 г., Решение № 5936 от 30.04.2014 г. по
адм. д. № 1489/2014 г., Решение № 3171 от 6.03.2013
г. по адм. д. № 15297/2012 г. и др., според които определящо
е материалноправното основание за възобновяване или
възстановяване на пенсията. При това положение ищцата К. непрекъснато е имала право на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване и прекратената такава е следвало да бъде възстановена именно от датата
на нейното прекратяване, а не от датата на издаване на ЕР на ТЕЛК. Изложеното
сочи на извод за неправилно определена от компетентния административен орган
начална дата на възстановяване на тази пенсия. Доколкото обаче издаденото
разпореждане за възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, с което е определена начална дата на възстановяване 05.04.2019 г. и
конкретен размер на пенсията, е влязло в сила на 25.07.2019 г. и правото на
пенсия е реализирано, независимо, че в случая е налице незаконосъобразно
бездействие на настоящия ответник, то същият не следва да носи имуществена
отговорност за неправилното приложение на закона от органа по пенсионирането,
тъй като е недопустимо реализирането на имуществена отговорност за извършено
нарушение от друг административен орган, допуснато в случая от ТП на НОИ - Ямбол.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол
за заплащане на имуществени вреди, които са пряка последица от
незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол“,
представляващи неполучена пенсия за инвалидност в размер на 4 661 лева за периода от 31.01.2018 г. до
05.04.2019 г. (или четиринадесет месеца по 332,93 лева), ведно със законната
лихва, считано от 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане
за присъждане на съдебни разноски следва да се уважи съразмерно с уважената
част от иска, поради което ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 620
лева.
Водим
от горното, ЯАС, първи административен състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТИ
ПАНТЕЛЕЙМОН“ АД – ЯМБОЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „П. Хитов“ № 30, представлявано от Изпълнителния директор
д-р Д. Р., да заплати на Р.П.К. ***,
със съдебен адрес:***, чрез
адвокат Д. С., сумата
от 2 000 (две хиляди) лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразно бездействие по преосвидетелстване на ищцата за периода от 31.01.2018
г. до произнасяне с експертното решение на ТЕЛК – 05.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Р.П.К. *** срещу
МБАЛ „СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ АД – ЯМБОЛ иск за
присъждане на имуществени вреди в размер на 4 661 (четири хиляди
шестстотин шестдесет и един) лева, представляващи неполучена пенсия за
инвалидност за периода от 31.01.2018 г. до 05.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ АД – ЯМБОЛ
да заплати на Р.П.К. сумата
от 620 (шестстотин и двадесет) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете