Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на девети декември
две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1916 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „С.ф.” ЕООД срещу отказ № 20200928172420-4/ 02.10.2020 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партида на дружеството неговото заличаване.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право
и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „С.ф.” ЕООД на неговото заличаване в резултат на приключило производство по
ликвидация.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя
документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както
и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови
норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието
вписване се иска в случая, а именно заличаване на дружество с ограничена
отговорност на основание чл. 273 ТЗ, то проверката, която следва да извърши
длъжностното лице, включва и това дали заявителят е представил документи,
удостоверяващи настъпването на всички предпоставки, при които в закона е
предвидено, че приключва производството по ликвидация по отношение на търговеца
и същият се заличава като правен субект.
В чл. 273 ТЗ, наименуван
„приключване на ликвидацията”, е предвидено, че когато са уредени всички
задължения на дружеството към кредиторите и остатъкът от имуществото му е
разпределен, ликвидаторите искат неговото заличаване. При тълкуване на тази
разпоредба, заедно с нормите на чл. 268 ТЗ и чл. 271 ТЗ, се налага изводът, че
производството по ликвидация се счита приключило тогава, когато ликвидаторите
са довършили текущите сделки на дружеството, събрали са неговите вземания,
превърнали са имуществото му в пари и в резултат на това са удовлетворили
всички негови кредитори и са разпределили останалото след удовлетворяването
имущество между неговите членове. Следователно производството по ликвидация приключва
тогава, когато търговското дружество няма вече никакво имущество, тъй като с
това е постигната неговата цел, а именно осребряване на имуществените му права,
за да бъдат погасени задълженията му и при наличие на остатък от имуществото,
то да бъде разпределено между членовете му. В случай, че имуществото на
дружеството е изчерпано, като то не е било достатъчно да се удовлетворят всички
кредитори и са останали неудовлетворени такива, то производството по ликвидация
също се счита за приключило, тъй като при липсата на каквито и да било
имуществени права, то очевидно не може да изпълни докрай целта си за
удовлетворяване на всички кредитори на търговеца.
В разпоредбата на чл. 273 ТЗ е
предвидено изрично, че последица на приключилото производство по ликвидация на
дружеството е неговото заличаване в търговския регистър.
В регистърното производство,
което е образувано по искане за заличаване на дружеството, по отношение на
което е приключило производството по ликвидация, настъпването на предпоставките
по чл. 273 ТЗ се установява с документи, които са изрично посочени в
подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредба № 1/14.02.2007 г.
за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър /Наредбата/, и за
представяне на които длъжностното лице следи служебно, като при липса на някой
от тях дава указания на заявителя да ги приложи в изпълнение на задължението си
по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Тези документи са баланс на търговското дружество
към датата на приключване на ликвидацията, пояснителен доклад към баланса и
годишен отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата по
чл. 273, ал. 1 ТЗ, протокол за приемане на баланса, на пояснителния доклад към
баланса, на годишния отчет на ликвидатора, решение за освобождаване на
ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството и удостоверение
за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за
социално осигуряване.
При съобразяване на
гореизложеното, следва да се заключи, че за да отговори на въпроса дали
производството по ликвидация на „С.ф.” ЕООД е приключило и дружеството трябва
да бъде заличено в търговския регистър, като последица от това, съдът трябва да
направи преценка дали от представените от заявителя доказателства се
установява, че към момента на подаване на заявлението с искане за вписване на
заличаването на търговеца, последният притежава някакво имущество, което да не
е използвано нито за удовлетворяване на кредиторите му, нито да е разпределено
на едноличния собственик на капитала, доколкото предвид правноорганизационната
му форма това дружество няма членове. Само ако се установи, че дружеството
притежава имущество, би било от значение дали ликвидаторът е поканил неговите
кредитори да предявят вземанията си – чрез обявяване на покана в търговския
регистър и чрез изпращане на поканата до известните кредитори на дружеството, и
е удовлетворил всички техни вземания с получените средства от осребряване на
наличното имущество. В случай, че се установи, че към датата на подаване на
искането за вписване на заличаването на „С.ф.” ЕООД това дружество не притежава
никакво имущество, то тогава е без значение и дали този търговец има кредитори,
както и дали те са предявили своите вземания след като са били поканени да
направят това, тъй като последните изобщо не биха могли да бъдат удовлетворени.
В тази хипотеза производството по ликвидация приключва поради невъзможност да
бъде осъществена крайната му цел и търговецът трябва да бъде заличен.
В случая информация за това какво
имущество притежава „С.ф.” ЕООД към момента на приключване на ликвидацията, се
съдържа в съставения счетоводен баланс на дружеството към 16.02.2020 г. и по точно в актива на
баланса, в която част се посочват по тяхната балансова стойност всички
имуществени права, които това дружество има - вещи, вземания, парични средства.
От съдържанието на този счетоводен баланс се установява, че към 16.02.2020 г. „С.ф.” ЕООД не притежава
абсолютно никакво имущество – няма никакви дълготрайни активи, нито
краткотрайни активи.
Информация за това, че към 16.02.2020 г. „С.ф.” ЕООД не притежава
никакво имущество се съдържа и в пояснителния доклад, в отчета за дейността и в
декларацията за съществуване на обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 ТЗ, съставени
от ликвидатора на дружеството, които документи се представят в настоящото производство
на основание чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредбата.
След като в регистърното
производство е установено чрез предвидените в подзаконовия нормативен акт
документи, че към 16.02.2020 г. дружеството „С.ф.” ЕООД не притежава никакви
имуществени права, с които да може да бъде погасено каквото и да е задължение,
което то има към своите кредитори, то следва да се приеме, че в производството
по ликвидация не могат да бъдат извършени каквито и да било повече действия за
удовлетворяване на кредиторите, дори и да има такива, поради
което и то е изчерпало целта си и следва да се приеме за приключило на
основание чл. 273, ал. 1 ТЗ. Като резултат от това ликвидаторът е длъжен да
поиска заличаване на дружеството в търговския регистър, каквото искане е
направено със заявлението, по което е постановен обжалвания отказ.
Установява се, че заявителят е
представил и всички други документи, които се изискват за вписване на заличаването
на дружеството от търговския регистър съгласно чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредбата,
а именно: доказателства, че са взети решения от едноличния собственик на
капитала на „С.ф.” ЕООД за приемане на изготвения баланс на дружеството към
момента на приключване на ликвидацията, на пояснителния доклад към баланса и на
годишния отчет на ликвидатора, както и за освобождаване на ликвидатора от
отговорност, и удостоверението за предаване на разплащателните ведомости,
издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.
С оглед гореизложеното, се налага
крайния извод, че от представените в регистърното производство документи се
установява, че производството по ликвидация на „С.ф.” ЕООД е приключило, поради
което и на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ това дружество следва да бъде заличено
от търговския регистър, както е поискано с подаденото заявление, за разглеждане
на което е образувано настоящото регистърно производство, като не съществуват
каквито и да било пречки, които да препятстват това. Това прави постановеният отказ
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен като на длъжностното лице
се укаже да извърши исканото заличаване на търговеца.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „С.ф.” ЕООД отказ №
20200928172420-4/ 02.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията да впише в търговския регистър по партида на дружеството
неговото заличаване.
УКАЗВА
на Агенция по
вписванията ДА ВПИШЕ по партидата на
„С.ф.” ЕООД, с ЕИК: ********, промяна
на обстоятелствата, заявена със заявление с вх. № 20200928172420, изразяваща се
в заличаване на дружеството „С.ф.” ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: