№ 648
гр. Дупница, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101982 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
срещу В. Й. И..
Ищецът твърди, че между ответника и „Сити кеш“ ООД имало сключен договор за
паричен заем № 715256 от 31.07.2022г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на
300 лв., който следвало да бъде върнат до 17.10.2022г. Заявява, че ответната страна
преустановила плащанията по кредита, като останали незаплатени следните суми: 300 лв. –
непогасена главница, 15,34 лв. – договорна лихва за периода от 08.08.2022г. до 17.10.2022г.,
138,52 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.08.2022г. до 28.05.2024г. Поддържа, че по
силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023г. и приложение №
1 към него от 14.06.2023г., кредиторът прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния
договор. Моли за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната
страна дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, ведно със законна лихва върху претендираната главница за периода от
подаване на заявлението – 28.05.2024г. до изплащане на вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приложения по делото договор за паричен заем № 715256 от 31.07.2022г., сключен
между В. Й. И. (в качеството й на заемател) и „Сити кеш“ ООД (в качеството му на
1
заемодател) е видно, че заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от
300 лв., която последният се е задължил да върне на 11 вноски. Видно от представения
погасителен план, първата вноска е в размер на 2,34 лв., а останалите 10 - в размер на по
31,30 лв., като падежът на първата вноска е 08.08.2022г., а на последната – 17.10.2022г.
Съгласно договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и
годишен процент на разходите по заема в размер на 48,55 %. Общата сума подлежаща на
връщане от заемателя възлиза на стойност 315,34 лв, от които 300 лв. главница и 15,34 лв. -
лихва.
От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023г.
и Приложение № 1 към него от 14.06.2023г. е видно, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило в
полза на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си към
ответницата В. Й. И., заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От приложеното пълномощно от цедента „Сити Кеш“ е видно, че последният е
упълномощил ищеца от негово име да уведомява всички длъжници по вземания, които са
предмет на договора за цесия.
От приложеното уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/715256 от 20.08.2024г. е
видно, че кредиторът е отправил изявление за уведомяване на ответника относно
сключената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по договор за заем, сключен с
ответника; предаването на сумата на ответната страна и изискуемостта на претендираните
вземания; изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната мораторна лихва,
както и че задълженията на ответната страна по процесния договор са били предмет на
договор/и за цесия, в резултат на което същите са придобити от ищеца, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
извършвала погасяване на задълженията си по договора за кредит.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между ответницата и „Сити
кеш“ ООД е имало сключен договор за паричен заем № 715256 от 31.07.2022г., по силата на
когото в полза на заемателя е отпуснат заем в размер на 300 лв., като съгласно договора
сумата е получена в брой от ответната страна (чл. 4). Установено е още, че заетата сума
подлежи на връщане в срок до 17.10.2022г. съобразно уговорения погасителен план.
Доколкото падежите по всяка една погасителна вноска са настъпили към настоящия момент,
2
то следва, че в тежест на ответницата е възникнало задължение да върне дължимата
главница.
От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 14.06.2023г. и
приложение № 1 от 14.06.2023г. към него, се установява, че вземанията на заемодателя са
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В съдебната практика се
приема безпротиворечиво, че длъжникът се счита надлежно уведомен за цесията с
получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, което обстоятелство
също следва да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о.,
ВКС и др.).
Ответната страна не е оспорила възникналото правоотношение, респ. получаването на
уговорената сума. Не са ангажирани и доказателства за погасяване на процесните
задължения.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните конкретни твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на
заемодателя е възникнало вземане за главница в размер 300 лв. и за договорна лихва за
периода от 08.08.2022г. до 17.10.2022г. в размер на 15,34 лв., поради което претенциите на
ищеца за посочените суми следва да се приемат за доказани.
С оглед акцесорния характер на вземането, в полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното плащане, както и мораторна лихва за периода от 09.08.2022г. до 28.05.2024
г. Недоказан е обаче претендираният размер на обезщетението за забава, който очевидно
надхвърля установения размер на законната лихва. Ето защо, действителният размер на
задължението за мораторна лихва следва да се определи при усл. на чл. 162 ГПК, като в
случая съдът намира, че същият се равнява на 66,55 лв. (изчислен с помощта на софтуерен
продукт). Следователно предявеният иск за обезщетение за забава за периода от 09.08.2022г.
до 28.05.2024г. следва да се уважи като основателен за сумата от 66,55 лв., като се отхвърли
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 138,52 лв.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски: 21,03 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 42,06 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
21,03 лв. – държавна такса за исковото производство и 84,12 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Ответницата има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй
като не са представени доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата В. Й. И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 следните суми:
300 ЛЕВА – непогасена главница по сключен между В. Й. И. и „Сити кеш“ ООД договор за
паричен заем № 715256 от 31.07.2022г., вземанията, по който са прехвърлени с договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023г. и приложение № 1 към него от
14.06.2023г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2024г. до окончателното плащане, 15,34
ЛЕВА – договорна лихва за периода от 08.08.2022г. до 17.10.2022г., 66,55 ЛЕВА –
обезщетение за забава за периода от 09.08.2022г. до 28.05.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за забава за периода от 09.08.2022г. до 28.05.2024г. за
разликата над уважения размер от 66,55 лв. до пълния предявен размер от 138,52 лв., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1154/2024 г. по
описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА В. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 сторените по делото разноски, както следва: 21,03 ЛЕВА –
държавна такса за заповедното производство, 42,06 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 21,03 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство и 84,12 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4