Р Е Ш Е Н И Е
№75
гр.Силистра, 27.10.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Светослав Славов
Валери
Раданов
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Теодор
Желев, като разгледа докладваното от съдия Маргарита Славова КАНД №73 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №235/01.07.09г., постановено
по АНД №909/2008г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление №6463/24.10.2008г. на Началника на РПУ гр.Силистра по т.1 и т.3 и
е прекратил производството по т.2, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от същото НП на
основание чл.189 ал.V от ЗДвП. С потвърдените части от оспореното Наказателно
постановление на С.П.В. *** са наложени наказания, както следва:по т.1- за
нарушение на правилото, въведено с чл.140 ал.І ЗДвП, на основание разпоредбата
на чл.175 ал.І т.1 ЗДвП, в условията на законоустановена
кумулация – „глоба” в размер на 150 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца; по т.3 – за нарушение по чл.100
ал.ІІ ЗДвП, на основание чл.179 ал.ІІІ т.2 ЗДвП – „глоба” от 500 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на С.П.В. с искане да
бъде отменено решението на СРС в потвърдителната му
част, след което да се реши делото по същество като бъде отменено и първоначално
оспореното НП №6463/24.10.08г. на Началника на РПУ/тогава/ гр.Силистра по т.1 и
т.3.
Ответникът по касация– Районно
управление на МВР гр.Силистра не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита,че
обжалваното решение на РС гр.Силистра е законосъобразно,а жалбата
неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският административен съд,
след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационни основания по смисъла на чл.348 ал.І т.1 и т.2 НПК, приложим по
силата на препращането от чл.63 ал.І ЗАНН, жалбоподателят е заявил и поддържа пред
настоящата съдебна инстанция, твърдейки, че незаконосъобразно СРС не е обсъдил
възраженията му, че не е управлявал процесния товарен
автомобил и следователно, след като не е бил „водач на МПС”, той не може да
бъде субект на административно-наказателната отговорност,ангажирана с
оспореното НП. Във фазата на оценка на доказателствата, съдът бил допуснал
друго процесуално нарушение, обосновало и неправилния решаващ извод, че
отговорността на касатора именно следва да бъде
ангажирана, тъй като не бил изложил мотиви защо не кредитира показанията на актосъставителя св.***, а е дал вяра изцяло на тези на св.***
и св.***. В обобщение се твърди, че горните нарушения на съдопроизводствените
правила са довели до неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция, тъй като са приложени правни норми по
отношение на лице,което няма качеството на „водач на МПС” и следователно не
може да бъде субект на процесните административните
нарушения по ЗДвП.
Касационният съд се произнася по
приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени
от инстанцията по същество по аргумент от чл.220 АПК.Следователно, предметът на
настоящия съдебен контрол е сведен до твърдените процесуални нарушения допуснати
от СРС, както и валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон
на постановеното от него и обжалвано пред АС гр.Силистра решение, за които последният
следи служебно /чл.218 ал.ІІ АПК/.
По касационния довод за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила от СРС:
Жалбоподателят счита, че в свидетелските показания на *** /актосъставител/
от една страна /л.16/, и от друга – в изнесените
факти и обстоятелства от свидетелите *** /л.16 - свидетел при съставянето на
АУАН/, *** /л.24/ и ***/л.29/ имало противоречия, които не били обсъдени от
районния съд, което е предопределило изхода на делото и което е съществено
нарушение на съдопроизводствените правила–касационно
основание по смисъла на чл.348 ал.І т.2 НПК. Възражението не може да бъде
споделено, тъй като не се установява твърдяното противоречие в свидетелските
показания, а напротив – те са еднопосочни и недвусмислени по отношение на правнозначимия факт,че касаторът
е управлявал товарния автомобил, т.е. относно качеството му на „водач на МПС”
по смисъла и на двете приложими материални норми – чл.140 ал.І и чл.100 ал.ІІ от ЗДвП. Ето защо, не се е налагало и във фазата на преценка на доказателствата
решаващият съд да обсъжда две групи противоречащи си свидетелски показания
относно главния предмет на доказване в производството, което прави изцяло
несъстоятелно и второто възражение на касационния жалбоподател.При безпротиворечиво изяснената фактическа обстановка по делото,
правилно СРС е извел крайния извод, че субект на установените административни
нарушения е именно настоящия жалбоподател и законосъобразно е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност.
Доводът, че касаторът не е
управлявал процесното товарно МПС е неоснователен,
тъй като не издържа критиката на редовно събраните доказателства по делото,
както и тази на приложимия закон. Ангажираните доказателства в процеса
установяват наличието на възприетите при произнасянето на АНО юридически факти,
при което процесуално законосъобразно са кредитирани при формиране на правните
изводи в обжалваното съдебно решение. Релевантните факти и конкретно оспореният
– кой е управлявал автомобила към момента на установяване на административните
нарушения, не са опровергани от показанията на допуснатите и изслушани свидетели,
както правилно е приел и решаващият съд. След извършена преценка на всички
годни писмени и гласни доказателства в процеса, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, следвайки стриктно правилата на формалната логика, съдът е извел
еднозначния извод, че жалбоподателят е управлявал автомобила и в съответствие с
материалния закон е ангажирана неговата административно наказателна
отговорност. Този резултат се споделя от настоящата инстанция напълно, тъй като
всички разпитани свидетели по делото, без колебания, сочат касатора
за водач на процесното МПС към момента на проверката,
което опровергава твърдението в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от СРС. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че не е налице нарушение по смисъла на чл.107 НПК, а още
по-малко то може да бъде от категорията на съществените,щом не е в състояние да
се отрази на резултата по делото. При решаване на административно наказателния
спор съдът не се е отклонил от основните принципи на процеса, възведени с
нормите на чл.13 и чл.14 НПК, поради което и крайният му акт е законосъобразен.
Правилно СРС е установил и възприел
фактическата обстановка по делото и е изградил съответни на нея и закона
решаващи изводи относно формата на вина, авторството на деянията и тяхната съставомерност по приложените норми от ЗДвП. Обжалваното
решение е валидно постановено и допустимо, при стриктно приложение на закона.Това
е така защото,с него е даден законосъобразен отговор на повдигнатото от
жалбоподателя възражение относно авторството на санкционираните деяния.При обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезите
на приложените правни норми – чл.175 ал.І т.1 ЗДвП и чл.179 ал.ІІІ ЗДвП,
правилно съдът е приел, че е възникнало задължение за
административно-наказващия орган да проведе производството по ЗАНН, довело до
ангажиране отговорността на касационния жабоподател. Адекватно
деянията са квалифицирани като нарушения по чл.179 ал.ІІІ ЗДвП и по чл.175 ал.І
т.1 ЗДвП, с което дейността по субсумирането на
установените факти под хипотезите на законовите норми е приключила в
съответствие със закона. При индивидуализиране на административните наказания, което
винаги е дейност по прилагане на материалния закон, съдът е отчел
обстоятелствата, визирани в нормата на чл.27 ЗАНН по отношение на
санкционираното нарушение на основание чл.175 ал.І т.1 ЗДвП, като за второто
нарушение - по чл.100 ал.ІІ ЗДвП, предвиденото наказание в чл.179 ал.ІІІ ЗДвП е
в абсолютна стойност, което изключва дейността по чл.27 ал.ІІ ЗАНН при неговото
прилагане.
С оглед на изложеното, Административният съд
гр.Силистра, в настоящия състав счита, че не са налице отменителни
основания по отношение на обжалваното решение на СРС, поради което същото
следва да бъде оставено в сила изцяло. Воден от тези съображения и на основание
чл.221 ал.ІІ пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №235/01.07.2009г., постановено по АНД №909/2008г. на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.