№ 13
гр. П., 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.ОНЕН СЪД – П. в публично заседание на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от К. Б. Г., ЕГН-**********, с адрес
/населено място/ срещу Наказателно постановление №21-0314-001021 от
05.10.2021 г., издадено ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., с което на
основание чл. 184, ал.5, във връзка с чл.184, ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – Глоба в размер
на 100 лева, за нарушаване състава на чл.108, ал.1 от ЗДвП.
Жалбата, твърде бланкетна, като в нея единствено се сочи на
неправилност, незаконосъобразност на издаденото НП и за нарушение на
административно – производствените правила и материалния закон. Не се
сочат никакви мотиви или обосновки, а се навежда че ще се изложат
допълнителни такива след запознаване с административно-наказателната
преписка.
В проведено открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален
представител в лицето на адв.Я., който излага съображения за
незаконосъобразността на НП и сочи мотиви за неправилност на
квалификацията-сочената за нарушена норма-чл.108, ал.1 от ЗДвП, като
обосновава твърдението си че същата норма касае движението на пешеходец
по пътното платно, а не пресичането на пешеходеца на пътното платно, което
намирало уредба в чл.114 от ЗДвП, установяваща правилността или не на
пресичането. Така извежда извода за порочност на акта, като сочи, че това е
неотстранима процесуално нарушение. Поради изложеното моли да се отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно.
1
Ответната страна, в открито съдебно заседание не се представлява, не
изпраща процесуален представител. В придружителното писмо, с което е
входирана жалбата ведно с адм.преписка се прави искане да се остави жалбата
без последствие, а наложеното наказание да бъде потвърдено.
За ТО П. при РП-Б., в качеството й на заинтересована страна,
представител не се явява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от К. Б. Г., ЕГН-**********, спрямо когото е
наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от НП е връчен на жалбоподателя на
15.02.2024г. срещу подпис, установено с разписка към НП. Жалбата е
постъпила в деловодството в ОД на МВР на 28.02.2024г., тоест преклузивният
срок е спазен, а жалбата е допустима. На 05.03.2024 г. комплектованата
административна преписка е постъпила в РС-П., по повод което е и
образувано и настоящото дело.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.09.2024г. свидетелят Н. Й., заемащ длъжността мл. автоконтрольор
при РУ П., заедно със свидетеля Ж. Д.-служител при РУ П., били изпратени от
оперативния дежурен по сигнал за блъснат пешеходец в Р.она на магазин
„К**“ в гр.П., ул.“Ц.С.“. Като на място установили лек автомобил марка
„Опел Зафира“, рег.№ *** с водача му, който заявил че било възникнало ПТП
между управлявания от него лак автомобил и пешеходец на около 20-30 метра
от магазин „К**“ в посока магазин „Р.“ и че водачът след сблъсъка, качил в
автомобила си пешеходеца и го завел в Спеша помощ и подал сигнал на
телефон 112 за ПТП-то, след което се върнал отново на мястото на инцидента.
В съдебно заседание свидетеля Й., който е и актосъставител сочи, че вероятно
АУАН е съставен в полицията, както и че в случаите на ПТП с пострадало лице
в акта-АУАН, където е подписа на лицето, служителите на РУ пишат ПТП,
поради фактическа невъзможност на лицето да подпише самия акт, тъй като
то е в болнично заведение за оказване на медицинска помощ.
Поради направените констатации, на 07.09.2021 г. свидетелят Н. Й.
съставил на пешеходеца - жалбоподател АУАН №21-0314-00/021, с бл.
№729828 от 07.09.2021г., с който е вменено на нарушителя-жалбоподател
нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, за това че на сочената дата-07.09.2021г., в
около 11,15 часа в гр.П., ул.“Ц.С.“, в Р.она на К**, на около тридесет метра
след ясно очертаната пешеходна пътека топ „Зебра“ пресича пътното платно
на необособеното за това място и се блъска в предна лява част на
преминаващия лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***. АУАН е съставен в
2
присъствието на свидетеля Ж. Д., който в съдебно заседание посочи че е
свидетел по съставянето на акта, но поради отдалечеността на времето нищо
не си спомня и нищо не може да каже по случая. При съставянето на акта,
видно от него, на позиция „Нарушител“ е изписано ПТП, а в разписката към
акта на позиция „Подпис“ отново е изписано ПТП, което кореспондира пряко с
показанията дадени от свидетеля Й. пред съда.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с който
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП. Като в НП в пункт 1) е
допълнително уточнено, че се касае за пешеходец, движещ се не по тротоара
или банкета на пътното платно. ПТП, с което виновно е нарушил чл.108, ал.1
от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетел и актосъставител Й., като свидетеля при
съставяне на акта Д. единствено потвърди подписа си под АУАН и сочи пред
съда, че не си спомня нищо по случая. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Й. като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, а относно свидетеля Д. същите относно
факта, че същия е свидетел при съставянето на АУАН и положил подписа си на
позиция „Свидетел“. Липсата на спомени и показания не могат да бъдат
кредитирани.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – прокурорска преписка с вх.№7046/2021г.
по описа на ТО П. при РП Б., съдържаща ДП №314 ЗМ-344/2021г. по описа на
РУ П.. В посочените гласни и писмени доказателства не се констатираха
противоречия.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от ВПД
Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., съгласно заповед Рег. № 8121з –
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно сочената за нарушена норма на чл.108, ал.1 от ЗДвП-
Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. Тъй като в случая е имало тротоар, но жалбоподателя както сам сочи в
разпита си пред разследващия полицай от 17.09.2021г.: цит.“…тръгнах да
3
пусна кафе от кафе машината. Аз се намирах пред магазин К**, който се
намира на ул.“Ц.С.“ в гр.П., а машината за кафе е на отсрещната страна, срещу
магазина. Тръгнах да пресичам улицата между колите. Имаше доста коли,
изчакваха светофара, аз минах зад една от тях, като без да се оглеждам
направо тръгнах да пресичам“. Изложеното е непротиворечиво и с
показанията дадени и от Н. М. по ДП на 07.09.2021г., както и пред съда в
открито съдебно заседание от 11.11.2024г. и се подкрепя от изготвения
снимков материал по ДП - установяващи мястото на инцидента. Съгласно
сочената норма, касаеща вмененото нарушение действително е задължение на
пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, но
настоящият казус не е такъв. От цялостния събран доказателствен материал се
установява, че касае се за пресичане от пешеходец на пътното платно, при това
на необозначените за това места и без да се съобрази със спрелите и
изчакващи пътни превозни средства, както и с ограничената видимост която
те създават и невъзможността да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства, което всъщност е нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
именно: Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на следните правила:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства и на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП , а именно: На пешеходците е
забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
ЗДвП урежда обществените отношения, свързани с безопасното
придвижване предимно по пътищата, предназначени за обществено ползване.
Всеки може да участва в движението, като са установени множество правила,
насочени към постигане на това то да е безопасно и безпрепятствено.
Участниците в движението, с изключение на лицата, на които законодателят е
придал властнически правомощия по контрол и регулиране на същото, са
равнопоставени, включително пешеходците и водачите на превозни средства.
Правото на преминаване на пешеходеца е твърде всеобхватно понятие, като за
нуждите на решението и с оглед спецификата на въпроса, същото трябва да
бъде сведено до преминаване по указаните във въпроса места и до
упражняване на право на предимство или липсата на такова в тези случаи.
Правото на пресичане е вид субективно право. Според теорията то се
дефинира като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да
има определено поведение- да премине през пътното платно, включително и
по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите
на моторни превозни средства) спазването на определено поведение за
задоволяване на признати му от закона интереси. За да се определи като
абсолютно, правото на преминаване през пътното платно трябва да бъде
4
адресирано към неограничен брой субекти. С оглед спецификата на пътното
движение и участниците в него, те се изчерпват с водачите на превозни
средства. Същите са задължени да спазват такова поведение, което да осигури
на носителя на правото пешеходеца, възможност за реализация. Възникващото
правоотношение между пешеходеца и водача на превозно средство се
определя като сложно, предвид съдържанието му, различните възможности за
преминаване през платното за движение и различните задължения на двете
страни в тази връзка. Освен носител на правото на пресичане, което му е
предоставено от правната норма, пешеходецът има и определени задължения,
т.е., налице е двойственост в неговата правосубектност при очертания
двустранен характер на правоотношението. При упражняване на правото на
пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци
от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки,
законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на
преминаване. Освен че на осъществяването на правото на предимство стои
насрещно задължение на неограничен кръг от равнопоставени правни субекти
- водачи на превозни средства, характерно за него е, че то не може да бъде
загубено. Дори и неправилното му упражняване не води до неговото отпадане
или изключване. Но актуалното законодателство е създало допълнителни
изисквания за упражняване на това право, които го стесняват в съдържателно
отношение и не го правят безусловно.
Пресичането от пешеходците е задължително само по пешеходните
пътеки. Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури
безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него,
каквито са пешеходците съгласно чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП. Възложените
задължения на водачите на превозни средства в това отношение имат
императивен характер, като правото им да преминат през пешеходните пътеки
е подложено на значителни ограничения и забрани. Няма непосредствена
корелация между техните права и задължения и тези на пешеходците, тъй като
преследваните цели са различни – едните следва да опазят живота и здравето
на уязвимите участници в движението, а другите да съхранят своя живот и
здраве. Затова обемът и интензивността на задълженията са различни за
водачите от една страна и за пешеходците – от друга. Постигането на целта
при осъществяване на правнорегламентираната дейност при движение по
пътищата да бъде осигурена максимална защита на живота и здравето на
участниците в него, и предимно на най-уязвимите от тях, каквито несъмнено
са пешеходците, се реализира и с въвеждането на квалифициращ признак,
визиращ произшествие на пешеходна пътека. За да могат пешеходците да
осъществят обсъжданото право, е необходимо те да са стъпили на пешеходна
пътека или да преминават по нея. Законодателят въвежда задължение на
водача да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на
пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да е ставало
напълно ясно, че той има намерение да премине през нея. Това задължение
обаче не е безусловно. То съществува тогава, когато реализирането му не
5
създава опасност за движението. Пешеходците нямат императивно
задължение за подобна сигнализация, тъй като правото им на преминаване се
активира и само със стъпването на пешеходната пътека. Наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване
през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да
спре. То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са
стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за
преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че
водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, при
преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел
задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.113, т.1 от ЗДвП
- да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно
да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост -
чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Тук е мястото да се направи едно уточнение. Законът предвижда засилена
защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са в хипотеза
свързана с ограничената видимост. Затова конкретно в такива случаи при
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство–
чл.119, ал.2 от ЗДвП, водачите на заобикалящите нерелсови превозни средства
са задължени да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат, за
да пропуснат преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че именно той на 07.09.2021г. около 11,00 часа е пресякъл
улица „Ц.С.“ пред магазин „К**“ в гр.П., между колите, спрели да изчакват
светофара, минавайки зад тях, без да се огледа и че същият бил блъснат от
движещият се с около 30 км/ч лек автомобил „Опел Зафира“, с рег № *** с
предна лева част/ляв фар. В подкрепа на този извод са всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства. По никакъв
начин не се установи движение на жалбоподателя по тротоара или по пътното
платно, разбира се доколкото в случая се касае до пресичане на същото.
При проверка законосъобразността на издаденото наказателно
постановление съдът установи, че изписаното от актосъставителя и
наказващия орган деяние не осъществява признаците на посоченото в акта
административни нарушения – чл.108, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в това, че
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно, а се касае до коренно различно нарушение от страна на пешеходеца, а
именно внезапно навлизане и пресичане на пътното платно на
нерегламентираните за това места и без да се е съобразил с приближаващите
се пътни превозни средства и или при ограничена видимост е обстоятелства,
които е следвало да се установят от страна на наказващия орган.
6
В същото време обаче въпреки текстовото изписване на касаещо
пресичане на необособено за това място на около тридесет метра от ясно
очертана пешеходна пътека тип „Зебра“ като нарушена правна норма е
посочена чл.108, ал.1 от ЗДвП, касаеща задължението на пешеходците да са
движат по тротоара или банкета на пътното платно. Касае се до различни
задължения респективно нарушения, които е съчетал актосъставителят, а след
това и наказващият орган е възприел, че нарушителят е осъществил
административно нарушение, като са квалифицирали същото по чл.108, ал.1
от ЗДвП. В настоящия случай, въпреки, че формите на изпълнителните
деяния, представляващи самостоятелни административни нарушения, са били
подробно описани словесно, на жалбоподателят е била наложена санкция за
виновно нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП.
В същото време словесно описаното нарушение представлява смесване
на съставите на административно-наказателните норми, съдържащи се
съответно в чл. 113, ал. 1, т.1 от ЗДвП и в чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП, доколкото
първата визира пресичане на платното за движение пешеходците са
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства, а втората – На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Това, на
свой ред, означава, че така изведената цифрова правна квалификация на
административното нарушение в акта и в наказателното постановление
субсумира само част от изложения словесно фактически състав. С оглед на
изложеното, настоящият състав намира, че е налице противоречие между
словесната и цифровата правна квалификация на нарушението, което е до
такава степен съществено, че прави напълно неясна волята на наказващия
орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността
на жалбоподателя и му е наложено съответното административно наказание.
Това би имало за последица неопределеност при установяване на
нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице. Правоприлагането в частта му на налагане на
административни наказания не може да почива на предположения, а само на
конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е
безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице. Нарушителят е в правото си
да се защити още в момента на съставяне на акта. В случая обаче това не е
сторено. Следва да се има предвид, че административно наказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в
основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят
различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Тяхното
7
изпълнение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания
правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена
от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в
пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност,
който стои в основата на административното право. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните
разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния
случай, когато държавните органи искат да ангажират административно
наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат
точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и
изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени. Изпълнението на
това задължение е от съществено значение не само за защитата на
санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна
норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да
организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа
на законосъобразност, който стои в основата на административното право.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че така
описаните и обсъдени процесуални нарушения са съществени и се явяват
достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление, доколкото същото се неправилно и незаконосъобразно.
Относно наведеното твърдение от страна на жалбоподателя за нарушение
на административнонаказателната процедура, съдът счита за основателна.
При извършената цялостна проверка съдът установи че АУАН е изготвен в
отсъствието на нарушителя на 07.09.2021г., както и че на мястото на подписа
на нарушителя в същия акт и разписката към него ат страна на
актосъставителя са поставени букви ПТП, които от показанията на свидетеля
и актосъставител Й. стана ясно, че това са сторили именно поради това че
нарушителят бил в медицинско заведения за извършване на преглед, тоест
нарушителя е известен и неговото местонахождение също е известно. Видно
от разпита извършен именно на това пострадало лице – Протокол за разпит на
пострадало лица, извършено на 17.09.21г., тоест 10 дни след датата на
съставяне на акта, т.е. актосъставителят е имал възможност да връчи АУАН
именно в този ден на нарушителя.
Съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, след техническото му изготвяне, актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише
със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Ал.
2-ра на чл. 43 от ЗАНН на свой ред предвижда, че когато нарушителят откаже
да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. Но ал.4 на същия член
предвижда, че когато акта се съставя в отсъствие на нарушителя, какъвто е и
8
настоящия, той се изпраща на съответната служба, ако няма такава на
общинска администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и
подписване, което се извършва с 7-м дневен срок от получаването след което
същия се връща. Законодателят е предвидил в ал.6 че в случай на неоткрИ.е на
нарушителя след щателно издирване, това се отбелязва в акта и
производството се спира. От цитираните норми не е приложена нито една, а те
са предвидени за да се осигури на нарушителя възможността да се запознае
със съдържанието на повдигнатото му административно обвинение, както му
се гарантира и възможността да даде възражения по констатираните в акта
обстоятелства, вкл. и по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. След предявяването на
акта, за актосъставителя следва задължението да прикани нарушителя срещу
подпис да получи препис. В разглеждания случай е видно че АУАН не е
връчен на нарушителя, нито пък същия е отказвал неговото получаване, още
повече че само 10 дни по-късно е бил в полицията за да дава обяснения. В
последствие наказващия орган при получаване на преписката не е упражнил
правомощията си по чл.52, ал.2 от ЗАНН да върна АУАН в случай на
установяване на невръчване, както и задължението си по чл.52, ал4 от ЗАНН-
да провери акта от страна на неговата законосъобразност и обоснованост въз
основа на събраните доказателства.
Предвид горните съображения, сочещи за не проведена в съответствие с
изискванията на ЗАНН административно наказателна процедура по съставяне
на АУАН №21-0314-00/021 от 07.09.2021г., непредявяване на същия на
нарушителя, както и не е упражнен последващ контрол от страна на
наказващия орган и неупражнавянето на сочените в чл.52, ал.2 от ЗАНН
императивна разпоредба, касаеща задълженито на наказващия орган да върне
АУАН в случай на установяване на невръчване, както и задължението си по
чл.52, ал4 от ЗАНН правомощия, то е налице допуснати от страна на
актосъставителя и наказващия орган съществени процесуални нарушения,
които са от категорията на съществени процесуални нарушения водещи до
цялостна отмяна на атакувания акт на още едно основание.
Независимо от сторените по-горе изложения за процесуални нарушения,
настоящият състав счита че следва да стори следното отбелязване.
Настоящият случай, касаещ пресичане на платното за движение от пешеходец
и неговото задължение, това да се извършва, като преминава по пешеходните
пътеки при спазване на разпоредбите визирани в чл.113 и чл.114 от Закона за
движение по пътищата / ЗДвП/ по никакъв начин настоящия съд не може да
приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата
обществена значимост е явно значителна, тъй като се охранява живота и
здравето на гражданите и гарантира безопасността на движението на
пешеходците, които безспорно са по - уязвимите участници. Именно поради
това пресичането от пешеходците е задължително да се извършва само по
пешеходните пътеки.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и в хода на
9
административнонаказателното производство са допуснати съществено
нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, което води до необходимост от цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление, а жалбата като основателна следва
да бъде уважена.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. В настоящия случай при този изход на делото право на разноски има
жалбоподателя. По делото не са представени доказателства за направени от
него разноски, предвид и липсата на искане в тази посока от страна на
ангажирания процесуален представител, поради което и такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.58д, т.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0314-001021/05.10.2021г.,
издадено ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., с което на основание
чл.184, ал.5, във връзка с чл.184, ал.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на К. Б. Г., ЕГН-**********, с адрес /населено място/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушаване
състава на чл. 108, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд- Б., на касационните основания, разписани в НПК и по
реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Р.онен съд – П.: _______________________
10