МОТИВИ към присъдата по
НОХД №3746 по описа на
Варненски
районен съд за 2015 г.,
ХXІІ
наказателен състав
Варненският районен
прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия К.А.Д. по обвинението за извършено
престъпление от общ характер по чл.196 ал.1 т.2вр.чл.195 ал.1 т.2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.20 ал.2вр.чл.18 ал.1
от НК.
В заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. К.А.Д.:
На 27.04.2015 г., в гр. Варна, в съучастие с Ф.А.П.
като съизвършител, при условията на опасен рецидив и
чрез използване на техническо средство - ножовка, направил опит да отнеме чужди
движими вещи - кабел тип „ТЗБ" 19x4x1.2 с дължина 8 метра на стойност 223,20
лева и кабел тип „ТГ" 14x4x1.2 с дължина 1,20 метра на стойност
26,26 лева, всички вещи на обща стойност 249,46 лева, от владението на П.М.Г.,
собственост на „БТК" ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконна
да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята
на дееца причини и вещите не са били под постоянен надзор.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение на подсъдимия и
предлага да бъде признат за виновен.
Защитникът на подс. Д. моли съда да го
оправдае по въздигнатото обвинение.
Подс.
Д. редовно призован не се явява в първото съдебно заседание. Същият е обявен на
общодържавно издирване и международно издирване по линия на ШИС. Подс. Д. е търсен на всички известни по делото адреси и не
е намерен. Производството по делото е по реда на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. По
отношение на Ф.П.
производството е приключило със споразумение.
От
фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Подс. Д. и свид.П. се познавали
от няколко години. Подс. Д. живеел с приятелката си -
свид.Нела Д.,***. Вечерта на 26.04.2015г. свид. П. отишъл у тях. Там била и свид.Д..
Около полунощ Д. и П. решили да се разходят в Морската градина. Около 02.00 ч.
на 27.04.2015г. тръгнали да се прибират, пресекли бул."Княз Борис I"
в района на жк „Чайка", близо до бл.23 и подс.Д. забелязал, че по пътното платно, в близост до
подлеза, има открити кабели, тъй като по булеварда се извършвали ремонтни дейности
и в едната посока бил затворен за движение. Кабелите били собственост на
„БТК" ЕАД, с оловна изолация и медни жила, които към инкриминираната дата
не се използвали по технически причини /тъй като оптичните кабели поели голяма
част от трафика/, но били в изправност и се пазели за резервни. Подс. Д. извикал свид. П. и му
показал кабелите. Тъй като не разполагали с парични средства, решили да отрежат
и да откраднат част от тях и да ги предадат на вторични суровини. Подс. Д. намерил на земята в близост ножовка, с нея опитал
да отреже един от кабелите, после двамата го измъкнали от земята. След това подс.Д. започнал да дърпа друг кабел, на който единият край
бил отрязан, а другият влизал в шахта близо до изкопа. Свид.
П. се включил да му помогне и двамата продължили да дърпат кабела. Единият от
кабелите бил ТЗБ19х4х1,2, а другият - ТГ 14x4x1,2. Парчето, което издърпали от
първия вид било с дължина 8
метра, а от втория - с дължина 1.2 метра.
Действията на двамата Д. и П. били
забелязани от свид. К., който бил на работа в
денонощен магазин до бл.23 в жк „Чайка", но тъй
като нямало клиенти, бил излязал пред магазина, за да
изпуши цигара. Свид. К. имал отлична видимост към
подлеза и към мястото, откъдето свид.П. и подс.Д. се опитвали да откраднат кабелите. Поведението им
му направило впечатление, тъй като по това време нямало никакво движение по
булеварда и той се загледал, за да разбере какво правят. След като видял, че
дърпат кабели, се усъмнил, че вършат кражба и веднага позвънил на тел. 112. По
същото време полицейските служители свид.Д. и свид.Т. били на работа като OOP
при II РУ-ОД-МВР-Варна и се намирали със служебния автомобил в ж.к
„Чайка", до бл.44. Те получили сигнала и веднага се отправили към мястото,
където се намирали Д. и П.. Пристигнали там след около минута. Свид. П. забелязал пристигането на полицейския автомобил,
казал на подс.Д., че идва полиция и тръгнал с
нормален ход да се отдалечава. Докато свид.Т. паркирал
автомобила, свид.Д. забелязал подс.Д.,
приклекнал до самия подлез. Когато подс.Д. видял
автомобила, хвърлил ножовката си и хукнал да бяга, но полицейските служители го
подгонили и след около 100 м.
го настигнали на паркинг между бл.22 и бл.21 в ж.к „Чайка". Заедно с него
се върнали на местопроизшествието. Малко след това го откарали във II
РУ-ОД-МВР-Варна.
Видно от заключението на
изготвената съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на инкриминираните
вещи, собственост на „БТК"ЕАД възлиза на 249.46 лв.
Видно от заключението на изготвената трасологическа експертиза, предоставените за изследване
кабели са срязани, най-вероятно с ножовка. Няма методика, която да определи
каква е давността на срязване на проводниците. Възможно е те да са срязани с
иззетата като веществено доказателство по делото ножовка.
Изложените
обстоятелства се установяват от показанията на свид. К.Д., свид.
Г.Т., свид. Г.К., свид. Ф.П.,
свид. П.Г. дадени в хода на съдебното следствие, както и от прочетените
по реда на чл.281 от НПК показания на свид. П.Г., свид. Б.П., свид. А.А., свид. Н.Д., протокол
за оглед на местопроизшествие, свидетелството за
съдимост, съдебно-оценителната
експертиза, съдебно-трасологична експертиза и всички други писмени
доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Всички доказателства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, както и авторството
на подсъдимия. Показанията на всички свидетели и заключенията на вещите лица са непротиворечиви,
взаимно допълващи се, поради което
всички тях съдът ги намира за незаинтересовани и непредубедени, като показанията
им съдът кредитира изцяло. Всички факти и обстоятелства по делото, навеждат на единствено възможния
и несъмнен извод, че автор на
инкриминираното деяние е подс.Д..
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. К.А.Д.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 27.04.2015 г., в гр. Варна,
в съучастие с Ф.А.П. като съизвършител, при условията
на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство - ножовка, направил
опит да отнеме чужди движими вещи - кабел тип „ТЗБ" 19x4x1.2 с дължина 8 метра на стойност 223,20
лева и кабел тип „ТГ" 14x4x1.2 с дължина 1,20 метра на стойност
26,26 лева, всички вещи на обща стойност 249,46 лева, от владението на П.М.Г.,
собственост на „БТК" ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконна да
ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини и вещите не са били под постоянен надзор.
Горното решение, съдът взе по
следните правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи имуществените
права на гражданите.
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо
лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез действия по отнемането
на движимите вещи, чрез прекъсване владението на пострадалия от
деянието свидетел.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл- отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по
неправомерен начин, т.е. той е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си и е целял настъпването на обществено опасните последици. Имал е за цел да се
облагодетелства от отнетата вещ, като се разпореди с нея за собствени нужди.
квалификацията по чл.20 ал.2 от НК
се определя въз основа на
обстоятелството, че подсъдимия е извършил
деянието в съучастие като съизвършител със свид. П./ производството по отношение на
който е приключило със споразумение/.
Той е
съзнавал обстоятелството,
че действа съвместно с П.
за
постигането на общата цел.
квалификацията по
чл. 18
ал.1 от НК се определя от обстоятелството,
че деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини-подсъдимия Д. бил забелязани от свид.
К., който се обадил на тел. 112. На неговия сигнал се отзовали свид. К. Д. и свид. Г. Т. –и
двамата полицаи ООР, които станали свидетели на действията на подс. Д., който след като ги забелязал побягнал и не успял
да довърши деянието си.
квалификацията по чл. 195
ал.1 т.4 от НК се определя от действията
на подс. Д.
и от факта, че за извършване на кражбата е използвал техническо
средство-ножовка.
квалификацията по
чл. 195 ал.1 т.2 от НК
се определя от обстоятелството, че отнетите вещи-кабели
са били без постоянен надзор.
квалификацията по чл. 196 ал.1 т.2 от НК
по отношение на подс. Д. се обуславя от факта, че той е извършил престъпление,
след като е бил осъждан с влезли в сила присъди по НОХД № 238/05г. на
РС-Варна в сила от 09.12.2005г., с която
му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 4 години при строг режим; по НОХД №1178/2001 г. на Окръжен
съд - Варна, влязла в сила на 30.06.2003г., с която
му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 15 години, при
първоначален „усилено строг" режим в условията на затвор. Освободен е условно предсрочно на
01.03.2013г., като е установен изпитателен срок от 2години,
9месеца и 9 дни, което обуславя наличието
на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б„ от НК.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства-няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура
у подсъдимия, стремеж към неправомерно
облагодетелстване, като не зачита законоустановения
ред в страната.
При индивидуализацията
на наказанието съдът съобрази следното:
Деянието се отличава със
сравнително по-ниска степен на обществена опасност сравнено с други деяния от
същия вид предвид характера и механизма
на извършването му. Относно обществената опасност на дееца съдът отчита,
обстоятелството, че Д. е многократно осъждан, като предишната съдимост влияе на
квалификацията на деянието. Съдът отчита и факта, че подсъдимия е със средно
образование и не работи. Съдът отчита и обстоятелството, че отнетите вещи са с
ниска стойност. В случая не са налице нито изключителни, нито многобройни
обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко. С оглед на това и като взе предвид високата степен на
обществена опасност на подс. Д., ниската стойност на
отнетите вещи и не-високата степен на обществена опасност на конкретното
престъпление, съдът определи наказание на подс. Д. при
условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ при строг режим, над минималния предвиден в разпоредбата на чл.196 ал.1
т.2 от НК размер.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че
целите на наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция
биха се постигнали с посоченото наказание Лишаване от свобода в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция,
напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата
обществена опасност.
Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
На осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето през което
спрямо подс. Д.
е била взета МНО „Задържане под стража”. Спрямо подс.
Д. е била взета МНО„Задържане под стража”, която е била изменена в МНО”Домашен
арест”, в последствие в МНО „Подписка”. С протоколно определение в хода на
съдебното производство МНО „Подписка” спрямо подс. Д.
е изменена в МНО „Задържане под стража”. Подс. Д. е
редовно призован- лично за първото съдебно заседание на 28.01.2016г., но не се
е явил. Същият е обявен на общодържавно издирване и международно издирване по
линия на ШИС. Подс. Д. е търсен на всички известни по
делото адреси и не е намерен.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по
отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така
и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните,
деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: