№ 1586
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100501033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Д.з.”АД, срещу постановление от 07.01.2022год.
по изпълнително дело №20218600401712 на частен съдебен изпълнител В.М. с рег.№860 на
КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, както и за съответно коригиране размера на
начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Жалбоподателят поддържа, че възнаграждението на процесуалния представител на
взискателя е прекомерно предвид фактическата и правната сложност на изпълнителното
дело. Липсвали данни процесуалният представител на взискателя да е извършил други
действия по изпълнителното дело освен подаване на молбата за неговото образуване. В тази
връзка му се дължало адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното
производство в размер на 200 лева. Претендира отмяна на обжалваното постановление,
намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и
събраната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и разноски в настоящото производство.
Взискателят не е подал в срок отговор на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
1
Изпълнително дело №20218600401712 на частен съдебен изпълнител В.М. с рег.№860
на КЧСИ е образувано по молба от 17.12.2021г. на К.Д. чрез адв.П.К. /надлежно
упълномощена/, въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2021г., с който жалбоподателят е
осъден да заплати на взискателя сумата от 20000лв., както и законната лихва върху главница
от 80000 лева за периода от 11.06.2019г. до окончателното изплащане. В молбата е поискано
да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното
дело, включително адвокатското възнаграждение в размер 1270 лв.
За посочените суми общо в размер на 44216,82 лева до жалбоподателя е изпратена
покана за доброволно изпълнение на 20.12.2021г., връчена на 22.12.2021г.
С молба от 07.01.2022г. процесуалният представител на взискателя е поискал да бъде
наложен запор на банкова сметка на длъжника за събиране на вземането.
С молба от 07.01.2022г. процесуалният представител на взискателя е поискал да бъде
наложен запор на банкова сметка на длъжника за събиране на вземането.
Към 19.01.2022г. сумата е изцяло събрана от длъжника.
Своевременно жалбоподателят- длъжник е подал молба (възражение) до съдебния
изпълнител, с която е поискал да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение,
поради прекомерност, до 200 лв., както и за съответно коригиране размера на начислената
по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е отказал да намали
размера на адвокатското възнаграждение, както и съответно- размера на начислената по т.26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.
Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били
изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. След като
длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на
2
изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално
основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя за
процесуално представителство, защита и съдействие по смисъла на чл. 10, т.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Спорен между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и
по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателите, освен подаването на молба за образуване на
изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. С молбата за
образуване на изпълнителното дело не е посочен конкретен изпълнителен способ. Подадени
са две допълнителни молби за промяна на изпълнителния способ. Вземането не е
удовлетворено в срока за доброволно изпълнение. Поради това съдът намира, че на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение както по чл.10, т.1, така и по
т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС.
Разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по
т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г.
минимален размер.
По процесното изпълнително дело са ангажирани надлежни доказателства, от които е
видно, че между взискателя и пълномощникът му е уговорено процесуалното
представителство да се осъществи срещу заплатено в брой възнаграждение в размер на 1270
лева. Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 39627 лева, като длъжникът не
оспорва, че дължи разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело в минималния размер от 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от горепосочената Наредба.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата при интерес от 5000 до 10000 лв. минималното
възнаграждение е 830 лв. + 3 % за горницата над 10000 лв., т.е. минималното
възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 1718,80 лв., а 1/2 част от
него, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата – 859,40 лв. Следователно минималното адвокатско
възнаграждение в случая е в размер на 859,40 лева + 200 лева или общо 1059,40 лева.
Договореният в случая размер на адвокатското възнаграждение от 1270 лева не може да
бъде счетен за прекомерен, тъй като е към минимално предвидения в Наредбата.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Д.з.”АД, срещу постановление от
07.01.2022год. по изпълнително дело №20218600401712 на частен съдебен изпълнител В.М. с
рег.№860 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и за съответно
коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4