№ 21
гр. Варна, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500587 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА – ВАРНА, чрез Ив. П., редовно призован, не се
явява представител.
Съдът докладва молба, постъпила в съда на 31.01.2022 г. от гл. юр.к. Н.
като представител на Община – Варна, с която желае да се даде ход на делото
в негово отсъствие, ако няма процесуални пречки. Поддържа аргументите
изложени във въззивната жалба, както и уточняващата си пред въззивния съд
молба. Претендира направените за двете инстанции разноски, за което
прилага списък по чл.80 от ГПК. Възразява срещу претендираните от
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, ако същото надхвърля нормативно установения минимален
размер, респективно да се намали под минимума, ако се прецени, че и този
размер не съставлява точен адекват на фактическата и правна сложност на
спора и извършената от насрещната страна правна процесуална работа.
Въззиваемата страна Ж. АС. Ш., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. С., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция. Представя пълномощно за настоящата инстанция.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Настоящото производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от Община Варна чрез гл. ю.к. СТ. Н., против решение №
260086/21.10.2021г., постановено по гр. д. № 1120/19г. по описа на ОС-Варна.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че се обжалва горното решение,
с което въззивникът е бил осъден да заплати на ищцата Ж. АС. Ш. посочените
в диспозитива на решението суми, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря й М.Ж. Ш., от
смъртта на внука й С.Е.С. и от смъртта на внучката й Ж.М. Ш., а съобразно
уточняващата молба на въззивника от 05.01.2022 г. - и от смъртта на нейната
сестра З. Ш., настъпили вследствие на удавяне при наводнението в кв.
„Аспарухово“, гр. Варна, случило се на 19.06.14г., ведно със законната лихва
от тази дата до окончателното плащане. Във въззивната жалба е изложено, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон
и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и поради
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са били обсъдени
всички наведени възражения на ответника, свързани с причините и
факторите, довели до настъпването на вредоносния резултат. Не са били
анализирани комплексните фактори /обективни, субективни и природни/,
които чрез взаимодействие помежду си и при изясняване на
закономерностите между тях, са довели до наводнението. Поради това и
неправилен се явява извода за ангажиране отговорността на ответника. Не е
било преценено установеното чрез СТЕ, че в основата на причинния процес
стои характеристиката на дерето в извънурбанизираната територия и в
резултат на наклона му и затлачванията в тази му част, както и в резултат на
големите количества валежи, паднали през периода от 15.06.-20.06.14г., се е
образувала приливна вълна, равняваща се на 112 куб.м./сек., която и при
правилно оразмеряване на дерето в урбанизираната територия /по норматив
от 21 куб.м./сек./ и при почистено и поддържано корито, отново не би
осигурило отвеждането на водата в канала Черно море-Езеро без преливане.
Изложено е още, че след като причините за образуване на приливната вълна
се коренят в неподдържането на дерето в извънурбанизираната му част, то не
2
следва общината да поема цялата отговорност за настъпилите вреди, а
напротив – съобразно действащата нормативна уредба, отговорност има и
държавата чрез съответния областен управител и Министерство на
регионалното развитие и благоустройството /подробно посочени са
конкретните задължения, които служители на тези ведомства не са
изпълнили/. Евентуални пропуски на служителите на Община Варна при
изпълнение на задълженията по поддържането на дерето в урбанизираната
част, са незначителни по своя обем и характер спрямо общия комплекс от
фактори, допринесли за настъпване на наводнението на 19.06.14г. Отделно от
това е изложено, че е нарушена нормата и на чл. 52 от ЗЗД при определяне
размерите на обезщетенията, вкл. и като не е отчетен приноса на ищцата за
настъпване на увреждането. Същата е допринесла за това чрез изграждането и
обитаването на незаконно изградената къща на ул. „Горна студена“, № 68
като по този начин е изложила на риск и други лица, които са били в къщата.
В отправеното във въззивната жалба искане до въззивния съд се претендира
отхвърляне на насочените срещу въззивника искове изцяло като
неоснователни, евентуално – да се намалят присъдените обезщетения.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Ж. АС. Ш. чрез адв. Н. П., с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че с така подадената въззивна жалба не е било
обжалвано първоинстанционното решение в частта му, в която е бил уважен
иска на ищцата против Община Варна за присъждане на обезщетение за
неимуществените й вреди, претърпени в резултат на смъртта на нейната
сестра З. А. Ш. (становище, изразено преди депозиране на уточняващата
молба на въззивника от 05.01.22г.). Счита се, че решението в обжалваната му
част е законосъобразно. Излага се, че съдът е анализирал всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност и е достигнал до извода, че
причина за настъпването на вредоносния резултат съставляват и
бездействията на служителите на ответника по поддръжката на това
инженерно-хидротехническо съоръжение, предназначено за отвеждане на
отпадните води, събрани от водосборната му зона, вкл. и в неговата
урбанизирана част, в която същото е общинска собственост и изразяващи се
в: неизпълнение на дейности по премахване на незаконни постройки,
непочистването на дерето от други отпадъци и неправилно оразмеряване на
хидротехническите съоръжения за отвеждане на водата. Изтъква се, че по
3
настоящото дело съдът не е имал задължение да изследва наличието на
виновно и противоправно поведение на служители на други правни субекти,
които също са допринесли за вредоносния резултат, тъй като последните не
са били привлечени от ответника в процеса, основавайки се на нормата на чл.
53 от ЗЗД. Последната обаче предвижда солидарна отговорност на всеки от
причинителите на вредата, поради което уважаването на исковете против
един от делинквентите не е незаконосъобразно. Отрича се и да е налице
съпричиняване на вредите от поведението на самата ищца – именно
ответникът е бездействал при установяването и премахването на незаконни
строежи. Освен това се поддържа, че увредени в случая лица били загиналите
при наводнението, а ищцата е субект, който има право на обезщетение за
загиналите й близки. В случая не били събрани и доказателства по делото, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък размер ако не беше
поведението на ищцата, изразяващо се в извършеното строителство на
къщата й и нейното обитаване. Настъпилите вреди в случая не са адекватна
(закономерна) последица на незаконното строителство и използването на
незаконно изградената постройка. Последната е била разрушена от
приливната вълна поради няколко причини: интензивните в определени
часове на 18-19.06.14г. валежи в големи количества, отнасянето на
повърхностен почвен слой, който ведно с растителността са образували
големи кални маси в горната част на дерето; непочистването на дерето в
горната му извънурбанизирана част и в урбанизираната му част от строителни
отпадъци, боклуци и дървета; неправилното оразмеряване на дерето и на
двете хидротехнически съоръжения – западен охранителен канал и водосток
на ул. „Перекоп“; наличието на незаконно строителство в дерето, вкл. и на
фризьорски салон, непосредствено преди къщата на ищцата. Именно
масивната постройка на този салон е била на пътя на водата и след удара в
него е била ударена къщата на ищцата. При изключване на всички тези
фактори, нямало е да се образува приливна вълна с такава височина и мощ, а
водата е щяла да се разстеле на по-голямо разстояние и с по-ниска височина
на приливната вълна. Административното нарушение предполага налагането
на административно наказание, но не обуславя задължителен извод за
наличието на съпричиняване на вредите. Отделно от това пък от действащите
нормативи и правила за застрояване и действащата КК, поземленият имот,
върху който е била построена къщата на ищцата, е бил предназначен за
4
средно застрояване, т.е. тя не е била построена в рискова зона. Претендира се
отхвърляне на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от процесуално
легитимирана страна и е насочена против подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които са
отхвърлени частично исковете на ищцата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законни лихва върху претендираните главници като
обезщетения за периодите от датата на деликта на 19.06.14г. до 17.06.14г.
АДВ.С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор,
както и основанията подробно изложени в него. Нямаме искания по
доказателствата. Представям списък на разноските. Претендирам присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представения от въззиваемата страна списък на
разноските, ведно с доказателства за извършването им.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите въззивната
жалба на Община - Варна и да оставите в сила обжалваното решението като
правилно и обосновано.
Първото нарушение, което се твърди от въззивника, че е допуснато при
постановяване на решението на ВОС, е за това, че съдът не е отчел действията
и бездействията на трети лица неучастващи по делото. В обжалваното
решение съдът е съобразил разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, съгласно която ако
увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, поради което
и няма задължението да изследва конкретно поведението на третите лица,
които между другото общината би могла да ги е привлякла и като
подпомагаща страна по делото, но не е сторила това, но всички отговорят
солидарно.
По отношение на второто възражение за съпричиняване от ищцата
5
Ж.Ш. твърдя, че то е абсолютно необосновано, тъй като единствено факта, че
тя е построила незаконна къща не може да обоснове твърдението за
съпричиняване. Къщата е построена с удостоверение от общината, че не е
общински имот, също така тя е плащала данъци за тази къща. Освен това е
построена в урбанизирана територия, която според кадастралната карта от
2008 г. имотът е с предназначение жилищно строителство със средно
застрояване.
Освен това по възраженията за несправедливост, определените от ВОС
обезщетения са изцяло съобразени както с болките и страданията на ищцата,
техния интензитет, който го доказахме по безспорен начин в предишното с.з.,
така и с обществено-икономическите условия към 2014 г., както и е
съобразено с практиката на съдилищата за присъждане на обезщетение в
подобни случаи, дори твърдя, че претендираните обезщетения са в по-нисък
размер от обичайната практика на съдилищата.
Моля да ни присъдите разноските по делото и ни дадете срок за
писмени бележки.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата
страна, в срок до 09.02.2022 г. включително, да депозира в писмен вид
съображенията си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6