№ 134
гр. Бургас , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500555 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№261298/02.03.2021г., подадена от Р. П. Д., ЕГН **********, с
адрес:с.Екзарх Антимово, общ.Карнобат, обл.Бургас, чрез адв.Светла Гонкова-Трайкова-
БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Пиротска“№29, срещу Решение
№260013/12.02.2021г., постановено по гр.д.№766/2020г. по описа на Районен съд- Карнобат.
С посоченото решение, Карнобатският районен съд е допуснал развод и
прекратил на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения с Акт №007/19.05.1990г. на Кметство
Екзарх Антимово, общ.Карнобат, обл. Бургас, граждански брак между Д. Г. Д., ЕГН
********** и Р. П. Д., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Със същото решение, съдът е обявил, на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругата Р. П. Д..; предоставил е на основание
чл.56, ал.1 от СК, ползването на семейното жилище- жилищна сграда, находяща се в
с.Екзарх Антимово, общ.Карнобат, обл. Бургас, ул.,Девети юни“№23, на Д. Г. Д..;
постановил е, че след развода ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния иск,
запазва фамилното име и ще се именува Р. П. Д.; отхвърлил е иска на Р. П. Д. за заплащане
на наем в размер на 100 лева за ползване на семейното жилище, находящо се в с.Екзарх
Антимово, общ.Карнобат, обл. Бургас, ул.,Девети юни“№23 от Д. Г. Д..
Съдът е осъдил Р. П. Д., да заплати в полза на Д. Г. Д., сумата от 625 лева,
1
представляваща направените от същия съдебни разноски по делото, както и държавна такса
в размер на 30 лева по сметка на Районен съд- Карнобат и сумата от 5лв-такса за издавен на
изпълнителен лист.
С жалбата се изразява недоволство от решението, в частта, в която съдът е обявил
на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругата Р.Д.; предоставил е ползването на семейното жилище на Д.Д., отхвърлил е иска
за заплащане на наем за ползване на жилището от съпруга.
Жалбоподателката намира решението в обжалваната част за неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Посочва, че възприетата от съда фактическа обстановка не кореспондира на
действителната такава. Счита, че съдът не съобразил правилата относно преценката на
свидетелските показания, поради което достигнал до неправилни изводи досежно въпроса за
вината и разстройството на брака. В тази връзка е направен е подробен анализ на събраните
по делото гласни доказателства.
Навежда доводи, че вина за разтрогването на брака имали и двете страни.
Излага становище относно критериите за предоставяне на семейното жилище.
Твърди, че при формиране на изводите относно жилищните нужди на страните, съдът не
отчел обстоятелството, че жалбоподателката работела в с. Екзарх Антимово, поради което се
налагало всекидневно да пътува, както и нейното здравословно състояние (усложнения
вследствие захарен диабет).
Развива подробни съображения, че районният съд следвало служебно да назначи
експертиза, вещото лице по която да определи пазарната цена на месечния наем, дължим за
процесното семейно жилище. Позовава се на съдебна практика (Решение№118/15.05.2012г.
по гр.д.№588/2011г.,І-во г.о. но ВКС).
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалаваните части.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно–деловодни разноски.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Д. Г. Д., чрез адв.- В.- БАК, с който същата се оспорва изцяло.
Посочва се, че районният съд правилно и въз основа на представените по делото
доказателства, преценил фактическата обстановка, като достигнал до правно обосновани
изводи досежно дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Навеждат се доводи в тази
насока. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Оспорват се наведените в жалбата твърдения относно жилищните нужди на
2
въззивницата. Подчертава се, че същата напуснала семейното жилище през 2015г. и
установила съжителство с друг партньор.
Твърди се, че представеният в първоинстанционното производство договор за наем,
бил сключен след подаване на исковата молба пред Районен съд- Карнобат.
Излагат се аргументи във връзка с претенцията за заплащане на месечен наем за
ползване на семейното жилище. от Д.Д..
Посочва се, че след постановяване на съдебното решение, въззиваемият получил
покана от Р.Д. за заплащане месечен наем в размер на 150 лева за ползване на жилището,
находящо се в с..Екзарх Антимово, както и искане(изявление) за извършване на прихващане
на претендирания наем с направените по делото разноски.
С изпратения отговор на поканата, въззиваемият изложил становище за
неоснователност на така предявените претенции.
Развива съображения във връзка с направените от въззивната страна
доказателствени искания.
Иска се потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Към
отговора на въззвината жалба са приложени копия от покана от Р.Д., изпратена до Д.Д. чрез
„Телепоща“; отговор на покана от Д.Д. и удостоверение за постоянен адрес на К.Д.К..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал уточнение на подадения
отговор на въззивната жалба, с който изразява становище относно претенцията за заплащане
наем за ползване на жилището, находящо се в с..Екзарх Антимово.
По доказателствените искания на страните се е произнесъл с Определение
№221/1.04.2021г.
В с.з. страните не се явяват, редовно и своевременно уведомени. Чрез
процесуалните си представител поддържат възззивната жалба, респ. подадения отговор.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговоря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
При произнасяне по спора, въззивният съд съобрази следното:
Първоинстанционният Районен съд-гр.Карнобат е сезиран с иск от Д. Г. Д. за
3
прекратяване на брака, с правно основание чл. 49 СК, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия. Сочи, че с ответницата са сключили граждански брак
на 19.05.1990г., от който имат едно дете Галин-навършил пълнолетие. Ответницата имала
две деца от първия си брак като едното от тях Красимира, е живяла с тях, а другото –Иван
често е идвал на гости. Първоначално живеели на квартира в с.Екзарх Антимово, а
впоследствие купили къща, за която нямат документ за собственост. Семейството имало
хранителен магазин в с.Екзарх Антимово, в който работела ответницата. По това време
ищецът разбрал, че тя има връзка с друга мъж. Посочва, че през съвместния им живот
същата петнадесет пъти е напускала семейното жилище и после ищецът я приемал обратно
като никога не е упражнявал какъвто и да било тормоз. Въпреки това при всеки възникнал
спор тя напускала жилището и не се прибирала в продължение на дни. Била раздразнителна,
вдигала скандали, отправяла обиди към него пред други хора в център, злепоставяла го.
Посочва, че от пет години са окончателно разделени като ответницата е живяла в жилището
в гр.Карнобат при сина им Галин, а по настоящем живее на квартира в с.Екзарх Антимово.
Предвид формалното съществуване на брачната връзка моли същият да бъде
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата,
да бъде променено фамилното й име, като й бъде възстановено предбрачното такова,
претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в
с.Екзарх Антимово, ул. Девети юни“ №23, тъй като от закупуването му живее в него, а
притежават друго жилище, придобито по време на брака, находящо се в гр.Карнобат.
Ответницата Д. оспорва иска, като е предявила насрещен иск. Посочва, че
действителната причина за настъпилото брачно разстройство е отчуждението, което е
настъпило между страните в резултат на системен физически и психически тормоз от страна
на съпруга предвид ревнивия и избухлив характер. Посочва, че е търпяла насилието върху
себе си заради детето Галин, но когато той завършил училище през 2013г. напуснала
семейното жилище и от тогова никой от съпрузите не е положил усилие да възстанови
семейството. Изразява становище за основателност на иска за развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, но счита, че вината за това е на съпруга.
По отношение на искането за промяна на фамилното име счита, че уредбата в новия СК
предвижда, че възможността за тази промяна е предоставена на съпруг, чието име е
променено със сключването на брака-така според Решение №245/17.05.2012г. по гр.д.
№1058/2011 ВКС-„новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака“.
Претендира да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, тъй като общо
ползване е невъзможно. В случай, че бъде предоставено на съпруга претендира да й бъде
заплащан месечен наем в размер на 100 лв. на основание чл.57,ал.2 СК.
Страните поддържат заявените си становища. Ангажират доказателства в тяхна
подкрепа.
4
Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.49 СК, чл.56 СК и
чл.53 СК.
Пред въззивния съд производството е висящо по отношение на вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака и ползването на семейното жилище.
Въззивният съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване, след като взе предвид
доводите на страните в двете съдебни инстанции и доказателствата по делото, и ги прецени
по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
По делото не се спори, че страните са във фактическа раздяла, както и че
брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена.
Спорни са причините довели до това положение. По делото са ангажирани
гласни доказателства-по двама свидетели за всяка от страните. В качество на свидетели за
ищеца са разпитани К. К.-дъщеря на ответницата от първия брак и Г.К.-пълнолетен син на
страните, а за ответницата-Р.М. и В.К., без родство със страните.
Свидетелите К. К. и Г.К. споделят личните си впечатления от отношенията
между съпрузите.
Свидетелката К. К. заявява, че семейството е имало много весели празници,
майка й казвала, че имат някакви спорове, но тя не е присъствала на „боища и кървища“.
Като причина за разрива сочи момента, когато съпрузите са отворили магазин в селото и
тогава Васил Кабаков постоянно посещавал магазина. Свидетелката заявява, че са й казвали,
но и тя ги е виждала, че майка й Кабаков имат връзка, чувала е разговори, които са между
мъж и жена. Заявява, че през м. юли 2015г. след рождения ден на втория й баща, майка й
отишла да живее в Карнобат и от тогава са се разделили, а свидетелката отишла да живее
при баба си. Споделя, че майка й е раздразнителна и избухлива като много пъти е обиждала
ищеца пред външни хора, наричала е нея и брат й с цинизми-напр., че е наркоманка и
алкохоличка. Свидетели на обидите й са били посетителите в кафето, както и е правила
скандали, за това че ищецът разговоря с други жени. Като цяло майка й била известна като
скандалджийката в Карнобат. Също така посочва, че сега майка й живее на квартира,
осигурена й от работодателя, с когото има връзка. А преди това е имала извънбрачна връзка
с човек, който е починал миналата година.
Свидетелят Г.К. разказва пред съда, че отношенията между родителите му се
влошили, когато отворили магазина през 2007г. От тогава й майка му започнала връзка с
мъж на име В.С.К.. Виждал ги е хванати под ръка и на пейки в гр.Карнобат. Заявява, че
отношението на майка му към баща му, както и към него самия, било много лошо.
Проявявала го у дома и навън. Заявява, че майка му живее със собственика на к-с
„Щъркелите“, работи към Община Карнобат и в посочения комплекс. Посочва също така, че
баща му никога не е посягал на майка му.
5
В качеството на свидетели за ответната страна са разпитани Р.М. и В.К., без
родство.
Свидетелката М. познава ответницата от около 30 години, живее в с.Екзарх
Антимово. Споделя, че когато синът им бил на 2-3 години една вечер ответницата дошла
при нея, плачейки и поискала да я приюти, защото „Д. я е бил“. Ответницата й споделяла, че
няколко пъти е напускала семейното жилище, а от 2013г.-окончателно. Споделя също така,
че Росица е по-бурен човек, но не е правила скандали на свидетелката.
Свидетелката К. също живее в с.Екзарх Антимово и познава страните.
Ответницата й споделяла, че като пие Д. я тормози. Свидетелката заявява, че преди много
години, като била много малка нейната майка е била женена за Д. и той гонели и биел нея и
сестра й. Според тази свидетелка квартирата, в която живее ответницата е осигурена от
работодателя й, но плаща наем. Не е виждала Д. да удря ответницата Д.. Заявява, че не
познава Д. като човек, а не го е виждала от времето, когато е била на 5-6 години.
Във въззивното производство не са ангажирани други доказателства за
твърдяните факти и обстоятелства.
Съобразно тази фактическа установеност, предвид приложимия закон и по
свое убеждение, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Доколкото разпитаните по делото свидетели са близки роднини-син на
страните и дъщерята на ответницата, техните показания трябва да бъдат ценени съобразно
чл.172 ГПК-с оглед всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна
заинтересуваност. От друга страна следва да бъде отчетено обстоятелство, че предвид
интимния характер на брачните отношения, обикновено проблемите между съпрузите не
стават достояние на широк кръг лица, а по-скоро се ограничава до най-близкия роднински
или приятелски кръг. В случая от свидетелски показания може да бъде направен
категоричен извод за това, че общността между съпрузите е разкъсана и липсват
характерните за брака общност на интереси, обща грижа за семейството, взаимопомощ,
доверие и разбирателство. С оглед цитираните свидетелски показания на навършилите
пълнолетия деца, съдът намира, че вина за разстройството на брачните отношения има
ответницата Д.. За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази, че според изложеното от
свидетелите и по-специално от сина на страните и дъщерята на ответницата от първия брак,
които са непосредствени свидетели, в последните години отношенията са били обтегнати,
имало е скандали, а от 2015 г. не живеят заедно. Безпротиворечиви са показанията им
относно извънбрачната връзка на майка им.
Що се отнася до показанията на втората група свидетели, от тях не може да
се направи извод различен от горния. На първо място М. и К. нямат никакви лични
впечатления от отношенията между страните. Още повече, че те заявяват, че не познават Д..
Разказаното и от двете по своята същност е възпроизвеждане на споделеното от ответницата
6
Д.. Нещо повече свидетелката К. заявява, че майка й е била женена за Д., което противоречи
на данните по делото, а именно, че бракът е първи за него и втори за ответницата.
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът
приема, че брачното провинение на ответницата се изразява в установяването на
извънбрачна връзка, в резултат на което проявявала грубо отношение към семейството си,
станала избухлива, напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж. По делото не се
събраха никакви доказателства, установяващи твърдяното упражнявано от страна на
съпруга насилие и психически тормоз. Нито един от свидетелите не е пряк очевидец на
насилие.
Следователно настъпилото трайно и непоправимо разстройство на брачната връзка
не може да бъде преодоляно. При това състояние на съпружеските отношения, в брачния им
съюз не могат да се постигнат целите на брака, и той съществува само формално. Личните
отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение и общи грижи за
семейството, необходими за съществуването на взаимност между тях, брачната връзка
между съпрузите е изпразнена от съдържание. Настъпило е пълно отчуждение в резултат от
поведението ответницата Д..
По искането с правно основание чл.56 СК.
И двете страна са предявили претенции за предоставяне ползването на
семейното жилище, находящо се в с.Екзарх Антимово, ул.“Девети юни“ №23. Както бе
посочено по-горе ответницата е предявила насрещен иск и претендира в случай, че не й бъде
предоставено ползването на семейното жилище, Д. да бъде осъден да й заплаща месечен
наем в размер на 100 лв., считано от постановяване на съдебния акт.
Между страните не се спори, а и се установява, че семейството е живяло в
с.Екзарх Антимово, ул.“Девети юни“ №23. Това е жилището, което ответницата е напуснала.
Не е спорно също така, че страните притежават недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат,
ул.“Никола Вапцаров“ №3,представляващ дворно място с площ от 345 кв.м. с построена в
него масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от четири стаи,
баня с тоалетна и антре и полумасивен гараж с площ от 36 кв. м. /вж. н.а за покупко-
продажба №134, т. IX,рег.№5478 д. №1174/2010 по описа на Нотариус Таньо Великов рег.
№323 на НК.
Във връзка с указанията на съда за установяване собствеността на семейното
жилище е представен договор от 09.03.1995г., сключен между К.К.К. и Р. П. Д. за
закупуване на имот в с.Екзарх Антимово и предварителен договор за продажба на недвижим
имот между К.К.К. и Р.Д. за дворно място с площ от 5289 кв.м. с построената в него
жилищна сграда, състояща се от три стаи и салма и н.а. за собственост на недвижим имот по
давностно владение №78,том I, д. №456/1977 на Районен съд Карнобат на Колю Колев
Кадийски.
7
На първо място следва да се посочи, че по правната си същност
производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е
исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските
правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по
което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на
обстоятелствата.
Съгласно §1 ДР на СК семейно жилище по смисъла на този кодекс е жилището, което
е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. От това
определение се извеждат двата водещи признака на понятието-обитаването, а не
собствеността и членовете на семейството. В случая от брака няма ненавършили пълнолетие
деца. Макар и собствеността да няма отношение към понятието, съгласно чл.57, ал.1 СК, по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.
56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. В случая видно от представения нотариален
акт по обстоятелствена проверка жилището е собственост на трето лице, а такава хипотеза
няма уредена в чл.56 СК и би следвало това да е в рамките на облигационното
правоотношение с третото лице. Ето защо при решаването на въпроса за ползването му
следва да се приложат указанията, дадени с ППВС №12/1971г., които не са загубили
действието си. Понеже в действащия СК липсват конкретни разпоредби относно
предоставяне ползването на семейното жилище, когато същото е собственост на трети лица
(т.е. когато не са налице предпоставките на чл.56, ал.2, 3 и 5 от СК), то следва да се приложи
общото правило на чл.56, ал.1 от СК, съгласно което при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.
Искане за предоставяне ползването на семейното жилище са направили както
въззивницата, така и въззиваемия. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
Жилището представлява жилищна сграда, състояща се от три стаи и салма. Отношенията
между съпрузите са нетърпими, видно от свидетелските показания на сина на страните и
дъщерята от първия брак на въззивницата. И двамата имат здравословни проблеми, видно от
представената медицинска документация.
При това положение, по аналогия от чл.56, ал.5 СК (имаща предвид положение на
равнопоставеност на страните по критериите съсобственост и общо право на ползване)
следва да се вземат предвид останалите обстоятелства, посочени в същата норма, а именно-
изключителната вина за разстройството на брака на въззивницата. Въз основа на
изложеното въззивният състав приема, че претенцията на въззивницата да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище е неоснователна и не следва да бъде
уважена. Предвид горните съображения неоснователна е претенцията, заявена с насрещния
иск за осъждане на ответника да заплаща на Д. месечен наем от 100 лв. считано от съдебното
решение.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
Страните претендират разноски за въззивната инстанция. Съобразно изхода от
делото право на такива има въззиваемата страна. Представени са доказателства за заплатени
адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за въззивната инстация, които следва да се възложат
8
в тежест на въззивницата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260013/12.02.2021г., постановено по
гр.д.№766/2020г. по описа на Районен съд- Карнобат.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН ********** от с.Екзарх Антимово, съд.адреса:
гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №29, адв.Гонкова-Трайкова, да заплати на Д. Г. Д., ЕГН
********** със съдебен адрес гр.Карнобат, ул. „Г.Д.“ №6 сумата от 500 лв. /петстотин/,
представляващи разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9