О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 6
гр. Шумен, 04.01.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 444 по описа за 2018г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
по частна жалба с вх. № 7707/08.11.2018г. депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ... № 19, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ж.Ж.срещу разпореждане
№ 2496 от 22.10.2018г. по ч.гр.д. № 1401/2018г. на РС – Нови Пазар, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 от ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност и неоснователност
на разпореждането, тъй като за да го отхвърли, съда е приел, че към подаденото
заявление липсвали доказателства, че длъжникът е бил уведомен за настъпването
на предсрочната изискуемост на цялото задължение и го е приел за нередовно.
Сочи, че действително, заявлението е изпратено до съда по куриер на
15.10.2018г. и получено в съда на 17.10.2018г., като след установяване на
технически пропуск (непредставяне на копие от покана до длъжника за
уведомяването му настъпилата предсрочна изискуемост) и осъществена връзка със
съдебния помощник на РС – Нови Пазар, отново с куриер на 19.10.2018г. било
изпратено до съда, заверено копие на нотариална покана с рег. № ...от 17.01.2018г.
на нотариус П.А.с рег. № 346 на НК, връчена на 29.03.2018г., като същата
покана, сканирано копие е била изпратена и по ел. поща на адреса на РС – Нови
Пазар на 18.10.2018г. в 11.28 ч. С оглед
изложеното, моли съда да отмени разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението на Банка ДСК, за издаване заповед за изпълнение и постанови
връщането му в РС – Нови Пазар за издаване на исканата заповед, както и да му
бъдат присъди направените за настоящото производство разноски в размер на 15.00
лева – държавна такса.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, поради
следните съображения:
С разпореждане № 2496 от 22.10.2018г.
по ч. гр. д. № 1401/2018 г., РС – Нови
Пазар е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК срещу С.А.С. с ЕГН **********, с пост.
адрес: *** за сумите в размер на, както следва: 14 317.87 лв. главница,
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2018г. до 14.10.2018г. в
размер на 552.60 лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.2018г. до
14.10.2018г. в размер на 46.39лв., дължими заемни такси -120.00лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 300.74лв. -
държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли заявлението първоинстанционния съд е приел, че към
заявлението липсват представени доказателства от заявителя, че длъжникът е бил
уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на цялото задължение и тъй
като договорът на заявителя с длъжника бил с падежна дата на последната вноска
12.12.2024г. е приел, че същото е нередовно. Позовал се е на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, според което разпоредбата
на чл. 129 от ГПК е неприложима спрямо заявлението по чл. 410 от ГПК или чл.
417 от ГПК, и че нередовните заявления се отхвърлят.
Съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК,
съдът следва да извърши проверка дали представеният документ, от който
произтича вземането, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. По силата на сочената разпоредба, съдът
се произнася едновременно, както по редовността на заявлението по чл. 410, ал.
2 във вр. чл. 127 и чл. 128 от ГПК, така и по основателността на искането по
чл. 411 от ГПК. В това производство, съдът следва да извърши проверка дали
представеният документ, от който произтича вземането е редовен от външна страна
и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, което е
абсолютна процесуална предпоставка за издаването на заповед за изпълнение в
срока по чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В случая първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
заявлението изцяло, като нередовно, тъй
като, е приел, че не са представени доказателства, че длъжника е бил уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение, чийто падеж е
12.12.2024г. При липса на представени доказателства за предсрочната изискуемост
на цялото вземане, съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение за
дължимите до подаването на заявлението, падежирали, но неизплатени вноски от
страна на длъжника, които се дължат на общо основание, и които не е необходимо
да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми, или в случая първоинстанционния съд
е следвало да издаде заповед за изпълнение само за неизплатените вноски от. м.
януари 2018г. до м. октомври 2018г.. За останалите претендирани от заявителя
суми – главници и лихви, след м. октомври 2018г., които не са падежирали и за
които не са били представени доказателства за настъпилата предсрочна
изискуемост, заповед не следва да се издава.
Пред настоящата инстанция, заявителя представя, като
доказателство нотариална покана на Нотариус П.А.с рег. № 346, за която в
жалбата се твърди, че поради техническа грешка (пропуск) не е била представена
заедно със заявлението, а изпратена по куриер до РС – Нови Пазар на един по -
късен етап и с която покана, цели да удостовери, че длъжника е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане. От една страна горното
писмено доказателство е представено след постановяване на първоинстанционния
акт, а от друга не установява с категоричност сочената предсрочна изискуемост. При
извършената проверка, съдът констатира, че представената нотариална покана е
издадена на 17.01.2018г., като в нея е отразено волеизявлението на банката –
заявител, за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем по силата общите
условия на сключения на 12.12.2014г. договор за банков кредит т.е. поради
забава в плащанията над 90 дни. Така изготвената покана е приета за редовно
връчена на длъжника, с издаден от нотариуса констативен протокол от
29.03.2018г. за връчването ѝ при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От приложеното, към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е
видно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 29.03.2018г.
поради неплащане на три поредни месечни вноски, а именно за м. януари, м.
февруари и м. март 2018г. При така
изнесените факти се установява, че към датата 17.01.2018г., на която дата е
изготвена нотариалната покана и предадена на нотариуса за връчване, не са били
налице условията на т. 19. 2. от Общите условия на банката, за обявяване на
целия кредит за предсрочно изискуем, тъй като в нея, при съпоставка с
извлечението, са посочени бъдещи неплатени месечни вноски, а именно: за м.
февруари и за м. март включително.
Ето защо, и предвид изложеното по – горе, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, само в частта, с която е отхвърлено
заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер
на 2219,80лева – представляваща неизплатените, но падежирали до датата на
подаването на заявлението месечни вноски за периода от м. януари 2018г. до м.
октомври 2018г. – включително /съобразно представения погасителен план/, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане, както и за сумата от 66,54лева – представляваща
направените разноски за първоинстанционното
производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) съразмерно с
уважената част от претенцията. В останалата част, доколкото не са били налице,
предпоставките за предсрочната изискуемост на вземането, разпореждането, като
правилно следва да бъде потвърдено.
Фактическото издаване на заповедта обаче следва да
бъде сторено от първоинстанционния съд, тъй като само този съд /а не
въззивния/, е родово компетентен да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, длъжникът дължи на
жалбоподателя, направените от него разноски и в настоящото производство, в размер на 2,21 лева – държавна такса,
съразмерно с уважената част от жалбата.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2496 от 22.10.2018г. по ч.гр.д. №
1401/2018г. на РС – Нови Пазар, САМО В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
********* – гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу С.А.С. с ЕГН **********, с пост. адрес: *** за сумата от 2219,80 лева
/две хиляди двеста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ – представляваща
неизплатените, но падежирали до датата на подаването на заявлението месечни
вноски за периода от м. януари 2018г. до м. октомври 2018г. – включително,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението 15.10.2018г. до окончателното и изплащане, както и за сумата от 66,54 лева /шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ –
представляваща направените разноски за
първоинстанционното производство (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) съразмерно с уважената част от претенцията, като вместо това в
тази част ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК
и изпълнителен лист, в полза на "БАНКА ДСК" ЕАД, срещу С.А.С. с ЕГН **********,
с пост. адрес: *** за сумата от 2219,80 лева /две хиляди двеста и
деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ – представляваща неизплатените, но
падежирали до датата на подаването на заявлението месечни вноски за периода от
м. януари 2018г. до м. октомври 2018г. – включително, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 15.10.2018г. до
окончателното и изплащане, както и за
сумата от 66,54 лева /шестдесет
и шест лева и петдесет и четири стотинки/ – представляваща направените разноски за първоинстанционното производство
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) съразмерно с уважената част от
претенцията
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2496 от 22.10.2018г. по ч.гр.д. №
1401/2018г. на РС – Нови Пазар, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН **********, с пост. адрес: *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ... № 19, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ж.Ж.разноски за
въззивната инстанция в размер на 2,21 лева /два лева и двадесет и една
стотинки/, съразмерно с уважената част от жалбата.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за фактическото
издаване на заповедта.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.