Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2322/26.05.2011г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ състав, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди и единадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при
участието на секретаря О.Ж. като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
16824 по описа на ВРС за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени брачни и небрачни
искове от Е.Н. срещу С.Н.. В ИМ ищецът твърди че с ответницата са съпрузи по
силата на сключен гр.брак на **.**.****г., като от брака имат родено едно дете
– М., роден на ***г; твърди че след сключване на брака живота им не е вървял
добре, като ответницата си с действията си го е подтискала психически , твърди
че между тях липсва съпружеско доверие и
разбирателство. Счита че брака е дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да
постанови решение по силата на което да се прекрати сключения между страните
брак по изключителна вина на ответницата; след брака моли семейното жилище да се предостави на
ответницата и детето; родителските права над детето да се предоставят на
майката и той да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 60.00лв. месечно;
да му се определи режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота
от месеца от 10.00ч. до 18.00ч., както и един месец през лятото когато не е в
платен отпуск ответницата да носи брачното си фамилно име Н.; разноските моли
да бъдат заплатени по-равно от страните. В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител на ищецът.
В дадения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва наведените
в ИМ твърдения, като твърди са неоснователни и са въз основа на неверни
твърдения. Твърди че ищецът е имал претенции да живее отделно от нея и детето и
да води самостоятелен живот, твърди че не я зачитал и се е дистанцирал от
домакинските си задължения и е напуснал семейното жилище, както и че не се
грижи за детето; твърди че ищецът системно употребява алкохол имал извъбрачни връзки и извършвал необмислени финансови
покупки. Моли съда да отхвърли предявените брачни и небрачни
искове. Предявява насрещен иск срещу ищецът като твърди че са сключили гр.брак
на **.**.****г. и имат родено едно дете и че първоначално са живеели на
квартира, по-късно в барака находяща се в имот на родителите на ищецът, която е
била без водоснабдяване и канализация; твърди че от септември 2009г. живеят в жилището
на майка и, като ответника по насрещния иск е отсъствал редовно от дома, като е
твърдял че е в командировка, като след завръщането си е създавал конфликти;
твърди че в последно време отношенията между страните са лоши в резултат на
поведението на ответника, който има други разбирания за живота и желае
самостоятелност, употребява алкохол редовно, поддържа извънбрачни връзки и не
подпомага домакинството, не полага грижи за детето и не дава издръжка за него,
както и че на 15.09.2010г. е употребил физическо насилие над нея и детето. Моли
съда да постанови решение по силата на което да се прекрати брака между
страните по вина на ответника; да носи след брака брачното си фамилно име Н.;
да и се присъди упражняването на родителските права по отношение на детето М.,
а на ответника да се определи режим на лични отношения само всяка първа неделя
от месеца от 10.00ч. до 17.00ч. и в нейно присъствие до навършване на 3 години
на детето, а след навършване на три годишна възраст на детето - всяка първа неделя от 10.00ч. до 18.00ч. и
един месец през лятото, през който ищцата не е в платен годишен отпуск; да се
осъди ответника да заплаща на детето издръжка в размер на 200.00лв. месечна
издръжка, считано от датата на фактическата раздяла 26.09.2010г. платима на
всяко първо число на месеца за който се дължи; да и се предостави ползването на
семейното жилище; да и заплаща месечна издръжка в размер на минималната работна
заплата до навършване 3-годишна възраст на детето считано от фактическата
раздяла на страните 26.09.2010г. ; претендират се разноските по делото. В с.з.
насрещния иск се поддържа от процесуалния представител на ответницата.
Ответника
по насрещния иск с писмен отговор от 12.01.2011г. оспорва насрещната искова
молба, като поддържа претенците си изразени в
депозираната от него ИМ, като твърди че вина за разстройството на брака има
ищцата по насрещния иск. В с.з. процесуалния представител на ищецът моли съда
да отхвърли насрещния иск.
Съдът като взе представените по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен гр.брак страните са сключили такъв на **.**.****г. в
гр.Варна. От приложеното по делото Удостоверение за раждане от ***г., се
установява че детето М. Н. е родено на ***г., като ищецът е негов баща , а
ответницата негова майка. Видно от Удостоверение № 41162/11.01.2011г. издадено
от „*******” ООД Варна е че средното нетно възнаграждение на ищецът за периода
декември 2009г. до ноември 2010г. е ***.**лв.
Видно от нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отгужден
имот за мероприятие по ЗТСУ № ***, том ***, дело № ****/**** е призната Й. н.
за собственик на жилище № **, находящо се на ** етаж в жилищна сграда на ул. „***
*****” *, построена върху държавна земя в гр.Варна, състоящо се от три стаи,
кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, пералня, входно антре, със застроена
площ на жилището **.**кв.м., с принадлежащото избено помещение № **.
От Медицинско удостоверение № ****/****г.
се установява че ответницата е имала разкъсно-контузна рана по лявата вежда, кръвонасядания
по клепачите на лявото око, които са резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет и са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Това се потвърждава и от приетото по делото медицинско направление
/л.18/.
Установява се от приложените по делото
3бр. съобщения за издръжка че ищецът е заплащал на детето издръжка, а от 2бр.
свидетелства за регистрация на МПС се установява че на негово име се водят две
МПС – л.а. марка „**** ***” и л.а. марка „**** *****”.
По делото са допуснати гласни
доказателства – свидетелските показания на В. Н., И. Б.-Р. и М. Г..
Свидетелят В. Н. – баща на ищецът – твърди
че познава ответницата откогато ищецът му е споделил че иска да живее с нея,
като го е помолил да живеят на лозето, където твърди че не е имало условия;
твърди че е помагал на семейството с парични средства и труд, но е чувствал
негативно отоншение към него; твърди че не е виждал
ищецът пиян, нито да е с лоша хигиена и че последният му се е оплаквал от
ответницата, като е твърдял че не може да готви, не му пере правилно дрехите и
не се грижи за домакинството.
Свидетелката И. Р. твърди че познава
семейството, като имат родено едно дете на една годинка;
твърди че първоначално са живеели на квъртира, след
това в жилището на майката на ответницата, след това на лозето собственост на
родителите на ищецът, а отново в жилището на майката на ответницата; твърди че
ответницата се е грижила за семейството, а ищецът е отсъствал като е работил по
цял ден; твърди че когато употребява алкохол става заядлив и избухлив, като
знае че при един скандал той я е замерил с телефон и че лицето и е било
посинено, като след този инцидент са в лоши отношения; твърди че знае от нея че
ищецът има извънбрачна връзка.
Свидетелката М. Г. твърди че познава
страните, като те са живеели при майката на ответницата; твърди че е виждала
ответницата с насинено око, като е разбрала от майка и че е ударена от ищецът;
твърди че ответницата се грижи за детето, а ищецът ходи на работа и не е
виждала той да дава средства.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи :
Съдът счита, че иска за
разтрогването на брака е основателен и следва да се уважи. Безспорно бракът между
страните не е протекъл хармонично
и безконфликтно. Двамата имат различни виждания относно ролята на брака.
Единственото основание за развод по СК е дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В Постановление № 10/03.11.1971г. на
Пленума на ВС са дадени легални определения на посочените по-горе понятия, а
именно дълбоко е разстройството което е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между брачните партньори, а
непоправимо е разстройството което не може да се преодолее. Настоящия състав
счита че вина за разтрогването на брака имат и двете страни, предвид на
следното : от доказателствата по делото, и то предимно от гласните такива се
установява че страните имат неразбирателство
по-между си, като не се установи по безспорен начин че ответника употребява
алкохол. Дори да се приеме за безспорно установено че ищецът е извършил насилие
над ответницата, това е довело до отчуждаване по между тях, което е свързано с
неразбирателствата между двамата съпрузи, с оглед различните им характери.
Неразбирателствата в характерите на съпрузите не е основание за
наличието на изключителна вина на който е да е от тях, а основание за
прекратяване на брака по вина и на двамата. Нито ищецът, нито ответницата
доказаха по несъмнен начин твърденията си в ИМ и в насрещната ИМ по отношение
наличие изключително на брачна вина на който и да е от двамата съпрузи.
Свидетелите които бяха изслушани в с.з. пресъздадоха фактите така както са ги
научили от страните по делото, а не в резултат на лични възприятия. Ирелевантно за определяне размера на издръжката, както и за
личните отношения между ищецът с детето е по чия вина се разтрогва брака, тъй
като това касае само и единствено отношенията между съпрузите.
С
оглед становищата на страните и ниската възраст на детето, то следва
родителските права върху него да се възложат на майката, а на бащата да се
определи всяка първа и трета събота от 10.00ч. до 18.00ч., без присъствието на
майката, като по този начин ще се стабилизират отношенията между родител-дете,
а присъствието но майката на вижданията на бащата с детето няма да доведе до пълноценност на връзката между тях и може да има негативни
последици за детето, при един евентуален скандал между двамата родители, поради
негативното отношение един към друг. Следва да се определи и местоживеене на
детето при неговата майка.
Основния въпрос е този свързан с издръжката на детето. Разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК гласи че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Безспорно се установява че детето е непълнолетно и няма
имущество от което да се издържа. Нормата на чл. 143 ал.2 от СК е императивна
такава и вменява в задължение на родителите да издържат своите непълнолетни
деца, независимо дали са работоспособни и дали имат имущество от което да се
издържат т.е. при всички случаи родителите дължат издръжка по силата на закона.
Установява се че ищецът след раздялата с ответницата не полага грижи за детето,
полага труд и получава съответно възнаграждение, което е в размера към средния
за страната. От своя страна майката не полага труд, а единствено тя се грижи за
детето. Съдът като взе предвид нуждите на детето, което е на година и половина,
не посещава детско заведение, възможностите на бащата, счита че следва да се
определи издръжка в размер на 90.00лв. За да определи издръжката съдът се
съобрази и с определените граници за размера на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, определена в разпоредбата на
чл. 142 ал.2 от СК – минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от
размера на минималната работна заплата. Последната е в размер на 240.00лв. по
силата на Постановление № 326/30.12.2009г., обн. в ДВ
бр. 2/08.01.2010г. Като основен факт се приема изменените икономически условия
в страната, нарасналата инфлация и понижаване
доходите на населението свързани с потреблението на храни и основни
консумативи, като дрехи и обувки за децата, конкретно в настоящия случай. По
силата на чл.1 от Постановление № 257/30.10.2009г. на МС е определен от
01.01.2010г. праг на бедността от 211лв. т.е. това е необходимата сума за едно
лице за да живее на границата на минимума. Ответника получава средно от трудови
възнаграждения сума в размер на 230лв. Предвид на горното съдът счита че
определената издръжка ще е в състояние да подпомогне детето, както и няма да
окаже затруднения на ответника при даването на издръжката. От представените
3бр. съобщения за заплащане на издръжка не се установява факта че ищецът има
възможности да заплаща такава в голям размер, тъй като двата записа касаят издръжка
в размер на 100лв., а третия за 120лв., като ищецът явно е подпомаган от своите
родители, както се установи от гласните доказателства – разпитаният свидетел В.
Н. твърди че редовно е подпомагал ищецът парично. Съдът за да определи размера
на издръжката на детето се съобрази и с дадените задължителни указания по
прилагане на закона, действащи и към настоящите норми на СК в Постановление №
5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и в Постановление № 5/30.11.1980г. на Пленума
на ВС, като там е предвидено че право на издръжка има само лице, което е
нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ако
нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури издръжката си от
доходите или от стойността на имуществото, без да е задължен да отчуждава необходимото
му жилище и покъщнина и че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Детето се отглежда изцяло от майката, докато бащата
полага труд, като доходите му са такива за които има представени доказателства
и именно посоченото в двете постановления на ВС води до извода за размера на
издръжката по настоящото дело.
Следва да се отхвърли насрещния иск за
осъждане на ищецът да заплаща издръжка на ответницата в размера на минималната
работна заплата за страната до навършване на тригодишна възраст на детето тъй
като ищецът има първоначално и основно задължение да предоставя издръжка на
своето дете, а след това на съпругата си. Последната обаче следва да е
неработоспособна, ане са представени такива
доказателства, нито че няма имущество от което да се издържа. От друга страна с
оглед доходите на ищецът, то той не би могъл да заплаща издръжка на детето и на
ответницата, тъй като няма да са налице доходи за него с които да живее на
границите на минимума. Както съдът изрази становище по-горе не се установи
ищецът да получава високи доходи, както се твърди от ответницата, за да е в
състояние да заплаща издръжка и на нея.
По отношение семейното жилище, с оглед изявлението на
страните то следва да се
предостави за ползване на ответницата, тъй като е собственост на нейната майка.
След прекратяване на бракът ищцата на
основание чл. 53 от СК следва
да носи предбрачно си фамилно име Н., което съвпада с
фамилното и име.
По силата на разпоредбата на чл. 329 от ГПК
разноските следва да останат в тежест на всеки от тях, като страните заплатят и
окончателната такса по иска
за развод на по 25.00лв., а ищецът 129.60лв. д.т. по иска за издръжка.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен между Е.В.Н.,
ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН ********** на **.**.****г.
с акт № *** пред длъжностното лице по гражданско състояние на гр.Варна, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49
ал.З от СК, че ВИНА за настъпилото разстройство имат ДВЕТЕ СТРАНИ.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете М. Е. Н., ЕГН ********** на С.Д.Н.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето М.
Е. Н., ЕГН ********** в местоживеенето на майката С.Д.Н., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето М. Е. Н., ЕГН ********** с бащата Е.В.Н., ЕГН ********** всяка първа
и трета събота от 10.00ч. до 18.00ч. и един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му личните
отношения да се извършват в присъствието на майката С.Д.Н., ЕГН ********** до
навършване на 3-годишна възраст на детето.
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН ********** да заплаща на детето М. Е. Н., ЕГН **********
чрез
неговата майка и законен представител С.Д.Н.,
ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 90.00лв. /деветдесет/ считано от фактическата раздяла между съпрузите
– 26.09.2010г( - до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване, платима на всяко първо число на месеца, за който се дължи, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сума в размер над 90.00лв. до претендираните
200.00лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.Н., ЕГН ********** да бъде осъден Е.В.Н., ЕГН ********** да и заплаща месечна издръжка в
размер на минималната работна заплата за страната от фактическата им раздяла –
26.09.2010г. – до навършване на 3-годишна възраст на детето.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Варна, ул. „*** *****” № *, ет.*,
ап. ** на С.Д.Н., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА жената да носи предбрачното си фамилно им Н. на основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********да заплатят по сметка на ВРС сума в размер на по
25.00лв. /двадесет и пет/ представляваща окончателна д.т. по иска за развод и
по 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН ********** да заплати по
сметка на ВРС сума в размер на 129.60лв. /сто двадесет и девет и 0.60/ д.т. по
иска за издръжка.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за присъждане
разноските по делото, на основание чл. 329
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: