РЕШЕНИЕ
гр. София, 10 Юли 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16945 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът К.В.Н. твърди, че при пътно-транспорто произшествие, настъпило на 13/10/2015 год.
на път I-6, 410+6
км., починал баща му Н.К.Д., който управлявал ППС с животИ.ка тяга. Произшествието било причинено от водача на лек
автомобил Пежо 307, с рег. № ********М.Д.И., чиято гражданска отговорност била
застрахована от ответното дружество. С влязла в сила присъда по нохд № 257/2016 год. на ОС-гр.Сливен, водачът на лекия автомобил
бил признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата
и е причинил по непредпазливост смъртта на Н.К.Д.. В резултат от настъпилата
преждевременна смърт на баща си, ищецът претърпял неимуществени вреди. Въпреки,
че починалият не бил вписан като баща на ищеца в акта му за раждане, той бил
негов биологичен баща. Двамата, заедно с майката на ищеца и неговите братя и
сестри, живеели в едно домакИ.тво.
Починалият бил грижовен баща, опора на семейството и всички разчитали на него,
а ищецът бил слабост на починалия като негов първороден син. Н.бил пример за
сина си; двамата се отнасяли един към друг с чувство на обич, уважение, почит;
между тях имало силна взаимна привързаност. След неговата смърт, животът на
ищеца се променил, той тъжал, плачел непрекъснато, посещавал гробищата; не
можел да преодолее мъката от загубата на баща си. Моралните му страдания,
търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да го
съпътстват през целия му живот. За претърпените неимуществени вреди ищецът
претендира сумата от 100 000 лева, частично от общо дължимото обезщетение от
200 000 лева. Претендират законна лихва от датата на настъпване на събитието до
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът З.Б.И. АД оспорва иска. Твърди,
че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност, покриващо отговорността на водача на лекия автомобил Пежо 307 с
рег. № ********. Твърди, че произшествието не е причинено едИ.твено по вина на водача на лекия автомобил, а също и от
водача на ППС с животИ.ка
тяга. Прави възражение, при условията на евентуалност, за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като ППС с животинска тяга е пътувало без светлоотразителни знаци – нарушение на задълженията по
чл.71 ал.1 от ЗДвП и поради недостатъчно упражнен контрол върху животните –
нарушение по чл.106 от ЗДвП. Оспорва обстоятелството ищецът да е син на
починалия Н.Д., поради което и счита, че той не е легитимиран да търси
обезщетение. Оспорва иска по размер. Моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че с влязла в сила на 5/7/2016 год. присъда по нохд
№ 257/2016 год. на Сливенски окръжен съд, М.Д.И. е признат за виновен в това,
че на 13/10/2015 год. на път I-6, при управление на лек автомобил Пежо
307 с рег.№ ********, , нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2
изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.К.Д..
В съставения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 13/10/2015 год. е записано, че застраховка Гражданска
отговорност по отношение на лек автомобил Пежо 307 с рег. № ********е била
сключена с ответното дружество, по полица № 02114002856198, валидна до
01/12/2015 год. Същият номер на полица е посочен и в извадка от Информационния
център на Гаранционен фонд, а застраховката е била валидна между 1/12/2015 год.
и 1/12/2015 год. Съгласно удостоверение, издадено от ГФ, в Информационния
център на ГФ не е постъпвала информация за прекратяване действието на
застраховката. Ответникът не е представил, по реда на чл.190 от ГПК,
застрахователната полица, както му е било указано от съда.
В акта за раждане на ищеца липсва
вписване относно това кой е баща му.
Вещото лице по назначената автотехническа експертиза дава заключение, че водачът на
лекия автомобил е имал възможност да забележи каруцата от 150 метра разстояние,
ако се е движил на дълги светлини и от 50 метра, при движение на къси светлини.
Според вещото лице каруцата не е била обозначена, извод, който вещото лице
прави от липсата на изрично отбелязани светлоотразителни
елементи на пътното платно в протокола за оглед. Според вещото лице водачът на
автомобила се е движил на къси светлини и със скорост от 94 км/час, което не му
е позволило да спре и избегне удара. В останалата част, относно механизма на
произшествието, съдът не обсъжда експертизата, поради наличието на влязла в
сила присъда на наказателния съд.
Свидетелят Т.О.Й.заявява, че разбрал за смъртта на Н.веднага
след произшествието. На следващия ден починалият бил погребан и свидетелят
присъствал на погребението. За ищеца свидетелят говори като за големия син на
починалия. По молба на Н.свидетелят взимал големият му син (ищеца) на работа.
Отношенията между Н.и К. били много добри, перфектни. Двамата работели заедно,
помагали си, зедно се хранели. К. се обръщал към
починалия с обръщението „татко“. Те живеели в едно домакинство, заедно с
другите деца, които били по-малки. Понастоящем К. споменавал баща си и всеки
ден ходил на гробищата.
Свидетелят В.В.И.дава
следните показания: К. приел „мъчно“ новината за смъртта на баща си, защото
това бил „истинският му баща“; той плакал много, когато му съобщили –
свидетелят бил с него в този момент. След това той непрекъснато плачел за баща
си, споделял, че му е много мъчно защото вече няма баща и защото трябвало да
заеме неговото място. К. и Н.се разбирали много добре, К. се обръщал към Н.с
„татко“. По административни причини К. не бил припознат от баща си. К. ходел с
цялото си семейство през един-два дена на гробищата.
Свидетелят М.И. – водач на лекия автомобил Пежо 307
заявява, че произшествието настъпило в тъмната част на денонощието. Той видял
каруцата в последния момент като един силует. Каруцата не била обозначена или
осветена. Свидетелят не помни дали е карал на къси или дълги фарове.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата
експертиза, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Пежо 307 с рег.№ ********М.И.. Този факт съдът приема въз основа на
данните, предоставени от Информационния център на ГФ, чията
актуалност и точност е гарантирана от задълженията на застрахователя, съгласно
чл.294 от КЗ (отм) да предоставя незабавна информация
за сключените договори и ежеседмична информация относно прекратените договори. Данните на
Информационния център съвпадат с констатираното от органите на МВР в протокола
за ПТП. Протоколът за ПТП в частта, която отразява непосредствените констатации
на контролния орган, представлява официален документ и се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила, до опровергаването им. На
последно място, както и с оглед събраните по делото доказателства, съдът цени
поведението на ответника да не представи застрахователната полица, като
създаване на пречка за събиране на относими към спора
доказателства, като прилага по отношение на него неблагоприятните последици на чл.161
от ГПК и приема за доказани фактите, за установяването на които ответникът е
създал пречка.
В качеството си на застраховател, ответникът е поел
риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените
елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на
ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние, вината на дееца,
настъпилата смърт на бащата на ищеца, като следствие от произшествието се
доказват от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна
за настоящия съд.
Страните по делото спорят дали ищецът е от кръга лица,
които имат право да получат обезщетение за вредите, настъпили след смъртта на Н.К.Д..
По този въпрос съдът приема, че ищецът е материално-правно легитимиран по
предявената от него претенция. Основание за този извод съда намира в анализа на
събраните гласни доказателства. От тях безспорно се установява, че между ищеца
и починалия са съществували отношения като между син и баща, изградените между тях отношения са характерни
за отношенията между дете и родител. Затова и ищецът се е обръщал към починалия
с „татко“, живеели са в едно домакинство, грижели се един за друг. Съдът
придава решаващо значение за включване на ищеца в кръга на правоимащите
да получат обезщетение от смъртта на Н.Д., на субективното отношение, знанието
на ищеца, че именно той е бил негов баща и изграждане на отношенията между тях,
като между баща и син. По изложените съображения, съдът приема, че ищецът има
право да претендира обезщетение за настъпили вреди от смъртта на Н.Д..
По настъпилите неимуществени вреди: От събраните по
делото гласни доказателства, съдът приема за настъпили твърдените неимуществени
вреди, изразяващи се в мъка, страдание, болка от загубата на близък човек. Съдът
приема, че смъртта на Н.Д. е оказала негативно въздействие върху психиката на
ищеца – той тъжил, плакал, споделял болката си с другите хора и всеки ден
посещавал гробищата, което съдът приема като израз на скръбта на ищеца.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва
да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на починалия е основателно.
Съпричиняване на вредите, като обективен факт, в
случая се изразява в управлението на ППС с животинска тяга в нарушение на
изискванията на чл.71 ал.1 от ЗДвП за обозначаване на превозното средство по
начин, който да позволи възприемането му от другите участници в движението.
Съдът приема, с оглед заключението на автотехническата
експертиза, че пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпване на
произшествието, поради факта, ППС с животинска тяга е било незабележимо за
участниците в движението при движение при включени светлини. Ето защо съдът
определя 60% съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.
По претендираното
обезщетение: Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищеца и
доказания начин, по който той е приел смъртта на баща си. Като се вземат
предвид посочените обстоятелства, доказани от събраните гласни доказателства,
съдът приема, че обезщетение от 100 000 лева, съгласно претенцията, отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира доказаните вреди на
ищеца. Като се приспадне приетия от съда процент на съпричиняване,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 40 000 лева. Искът в
останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лева следва да бъде
отхвърлен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищецът е освободен от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 1600 лв и 60 лева разноски.
Ответникът следва да заплати в полза
на пълномощника на ищеца, на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 2076 лева (с включен ДДС), съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът също дължи на ответника разноски и
възнаграждение за процесуален представител. Ответникът е направил разноски в
размер на 250 лева и съобразно отхвърлената част от иска ищецът дължи да му
заплати 150 лева. Ответникът претендира и адвокатско възнаграждение, като по
делото са представени доказателства за заплатени 20 400 лева по банков път. От
тях ответникът претендира 17 000 лева, а ищецът е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението. Съдът намира за основателно възражението за
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Фактическата и правна
сложност на делото и разглеждането му в три съдебни заседания, от които
ответникът е бил представляван от адвокат само в едно заседание, не предполагат
присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания
размер. Ето защо същото следва да бъде определено в размерите, посочени в чл.7
ал.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Така определено
възнаграждението за един адвокат на ответника е в размер на 3530 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника
сумата 2118 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на К.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, офис 10 – адв.П.К., на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 40 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на Н.К.Д., при пътно-транспортно
произшествие от 13/10/2015г., ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лева,
представляващ част от общо 200 000 лева.
ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 1660
лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на адвокат П.К., вписана в САК, с
адрес ***, офис 10, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, сумата 2076 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, офис 10 – адв.П.К. да заплати
на З.Б.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата
2118 лева адвокатско възнаграждение и сумата
150 лева разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд.
Председател: