№ 11740
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110141345 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ХР. Б. АНД., с която е предявен
установителен иск срещу „К---------” ЕАД. Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствените искания.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Поради изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба и отговора, като писмени
доказателства по делото.
2. ПРИЛАГА ч.гр.д. № 883/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ІІ.СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1
ЗЗД от ХР. Б. АНД. срещу „К---------” ЕАД, с искане за признаване за установено
съществуването на парично вземане в размер на сумата от 114,05 лева, представляваща
недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по
договор за потребителски кредит № ------/26.01.2020 г., сключен с ответника, и по договор за
предоставяне на поръчителство от 26.01.2020г., сключен с „А-------“ ЕООД, ведно със
законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 883/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
1
Ищецът твърди, че на 26.01.2020 г. в качеството си на кредитополучател е сключила с
ответника договор за потребителски кредит № ------, по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата заем в размер на 1600 лв. при следните условия – срок на кредита от
18 месеца, ГПР – 21,94 % и годишен лихвен процент – 20 %. Сочи се, че във връзка с
посочения договор на 26.01.2020 г. ищцата сключила с „А-------“ ЕООД договор за
поръчителство, по силата на който последният се е задължил като поръчител за
задълженията по договора за кредит в случай на неизпълнение от страна на ищеца. Твърди,
че заплатила на ответника сумата от общо 1979,21 лв., с което върнала получената по
договора за кредит сума в размер на 1600 лв. и уговорената по договора възнаградителна
лихва в размер на 265,16 лева. Сочи, че надплатила сума в претендирания размер от 114,05
лева, която ѝ била начислена въз основа на нищожни и неравноправни клаузи за неустойка
при непредставяне на обезпечение. Поддържа, че съдът следва да изследва дали договорът
за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са недействителни,
като противоречащи на императивни норми на ЗЗП и ЗПК. В случай, че съдът приеме, че
договорите не са недействителни, поддържа да е налице нищожност на отделни техни
клаузи, като счита, че са нищожни уговорките за учредяване на поръчителство, тъй като са в
противоречие с ЗЗП и ЗПК. С оглед изложеното, за ищцата е било налице единствено
задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 1600 лева и
възнаградителна лихва в размер на 265,16 лева, а с надплатената над този размер сума от
114,05 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена
без основание. Прави искане за постановяване на съдебно решение за установяване на
дължимостта на процесната сума и присъждане на разноски в производството.
Ответникът „К---------” ЕАД е депозирал в срок отговор на искова молба, в който
оспорва исковата претенция. Поддържа, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по процесния договор, както и че същият е действителен и не съдържа
нищожни клаузи, които да противоречат на закона и на добрите нрави. Навеждат се доводи,
че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е изискване за сключване
на договора за кредит, като това е избор на потребителя и е предвидено като възможност в
приложимите общи условия. Твърди, че на ищеца е предоставена преддоговорна
информация относно клаузите на договора. Не оспорва, че ищецът е извършил плащания по
договора за кредит в общ размер от 1979,21 лева, като със същата са погасени главница от
675,88 лева, договорна лихва от 191,96 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2020 г., 0,31
лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 1111,06
лева – администрирани към „А-------“ ЕООД за погасяване на задължения на ищеца към това
юридическо лице. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК)
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1
ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните факти и обстоятелства:
между страните е сключен договор за потребителски кредит № ------/26.01.2020 г.; че ищецът
е сключил договор за предоставяне на поръчителство от 26.01.2020г. с „А-------“ ЕООД;
ищецът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 1979,21 лева, като със
същата са погасени главница от 675,88 лева, договорна лихва от 191,96 лева за периода от
20.02.2020 г. до 20.10.2020 г., 0,31 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г.
до 20.10.2020 г. и сумата от 1111,06 лева – администрирани към „А-------“ ЕООД.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
2
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдяното основание за нищожност на клаузите от договора за кредит; както и че е
заплатил на ответника процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, а именно: ответникът следва да установи, че е
получил сумите въз основа на годно правно основание, както и размера на вземането си.
ІІІ. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2022 г.
от 11:10 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писменият отговор и доказателствата към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3