№ 1801
гр. Плевен, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430104824 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Г. В. Й. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК **********, и против „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********, с предявени искове: за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем №5107453/30.04.2024г., сключен между ищцата и
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на договор за предоставяне на
гаранция от същата дата, сключен между ищцата и ответника „Файненшъл
България“ ЕООД и връщане на недължимо платена сума. Ищцата твърди, че е
сключен договор с първия ответник - "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, на
стойност 1000 лева; срок на кредита - 26 седмици; брой вноски - 13; размер на
двуседмична погасителна вноска - 86.56 лв.; при фиксиран годишен лихвен
процент по заема - 45 % ; и Годишен процент на разходите(ГПР) - 55.68 %.
Общ размер на всички плащания - 1125.28 лева. По силата на чл. 4 от
Договора, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
заемателя следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица - поръчители, които да отговарят на определени
изисквания; 2. Банкова гаранция; и 3. Одобрено от заемодателя дружество -
гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата - 30.04.2024
година Г. В. Й. е сключила с втория ответник - "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ"ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № 5107453,
1
съгласно който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза
на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички
задължения възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията по него. За поемане на тези
задължения потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 473,72
лева, платимо разсрочено на вноски, съвпадащи по падеж с тези по договора
за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на
гаранция, "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, както и всички
други вземания на гаранта по договора, като по този начин общата
погасителна вноска се увеличава на 123 лева, а общата дължима сума по
кредита на 1599 лева. Ищцата е погасила задълженията си по двата договора,
чрез заплащането на следните суми: на 15.05.2024 - 123 лв; на 29.05.2024 - 123
лв; на 12.06.2024 - 123 лв; на24.07.2024г.- 245 лв; на 08.08.2024 - 246 лв; на
20.09.2024 - 369 лв; и на 16.10.2024 - 369 лв. Така общата сума заплатена по
Договор за паричен заем № 5107453 от 30.04.2024 година и Договор за
предоставяне на гаранция № 5107453 от 30.04.2024 година е в размер на 1599
лева.
Счита сключените договори между страните за недействителни по
следните съображения:
Ответниците "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК ********** и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК ******** представляват
финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може
да отпускат заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета
на дейност на дружествата в ТР при АВ е, че те извършват дейност като
финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства,
които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от
Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ.
Прави впечателние, видно от справка в ТР, че едноличен собственик на
капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, както и че седалището и на двете дружества е на един
2
и същ адрес. В случая сключеният договор за предоставяне на кредит по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК -
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конктетно в
случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с
невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора - 55,68 %, но от съдържанието на същия не може
3
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР, като този
допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към
посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите
разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли
максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на
законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява
добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР
по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са сключени при
предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от
възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно тъй като
кредиторът вкючва възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция при формирането на месечните погасителни вноски.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне
на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен
на заемодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не
подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от
формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води
и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и
4
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил
значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. Поради
изложеното, сключването на договор за предоставяне на гаранция се явява
допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за
кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се
стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е
известен на кредитора - т. е безспорно следва да бъде включен в общите
разходи по кредита при изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице
безспорна обвързаност, която се установява от редица допълнителни
обстоятелства - сключване на договора за гаранция с посочено в сайта на
кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и
същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по
тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за гаранция
директно на овластения заемодател „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Освен
това едноличен собственик на капитала на дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД е „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Не на последно
място в договорите за предоставяне на гаранция е изрично посочено, че "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
още веднъж потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на
гаранта е известен на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и при необходимост
от ангажиране отговорността на гаранта, реално би се стигнало до абсурдната
ситуацията кредиторът да плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение
по сключения договор за гаранция се явява допълнително възнаграждение за
кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и
макар, че е уговорено по "друго" правоотношение, то целта е била единствено
да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ("Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България."). В този смисъл следва да се
посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското
законодателство, е постановено Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-
337/23. Прието е, че Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се
5
тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване
е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В процесния случай,
сключването на договора за предоставяне на гаранция е наложено на
потебителя с клаузата на чл. 4 от договора за кредит.
Неспазването на нормативните изисквания на националните правни
разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на
потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие
със закона. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение
от21.03.2024г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието е, че член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен
ГПР - 55,68 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече- както вече бе коментирано, предвид възнаграждението за
предоставяне на гаранция следва да бъде включено изначално при
формирането на ГПР. В този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то
същият не отговаря на действителния такъв. При изчисляването на ГПР, чрез
онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/barzi krediti.html (разпечатката
е приложена към исковата молба) с включено възнаграждение за предоставяне
на поръчителство се получава ГПР от 614,33 %, което многократно надхвърля
законоустановения максимум, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК
С оглед всичко изложено, сключеният между Гернана В. Й. и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, Договор за паричен заем № 5107453 от 30.04.2024 година
се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.Въпреки, че всеки един от договорите - за кредит и за предоставяне на
6
гаранция формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение по чл. 4,
сключването на договора за предоставяне на гаранция в деня, в който е
сключен самият договор за кредит- с одобрено от заемодателя лице, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция, ведно с основното задължение по кредита. Договорът, сключен
между потребителя и заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД, и договорът,
сключен между потребителя и "Файненшъл България" ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните.
Недействителността на договора за кредит, неминуемо рефлектира и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията. Предвид изложеното процесният договор за предоставяне
на гаранция, заобикаля закона, поради което е изцяло недействителен.
Процесният Договор за предоставяне на гаранция № 5107453 от 30.04.2024
година, изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Изи Асет
Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.
Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на
длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното ( чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Тоест, срещу
заплащането на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
което е 473,72 лева, в размер около 1/2 от получената в заем сума от 1000 лева,
ищецът - потребител не получава каквато и да било услуга. Този договор се
явява нищожен, като накърняващ добрите нрави.
Предвид изложеното, сключеният между Г. В. Й. и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 5107453 от
30.04.2024г.година се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречие със закона и добрите нрави.
При недействителност на договора за потребителски кредит и договора
за предоставяне на гаранция, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение общо заплатената сума от
7
ищцата по Договор за паричен заем № 5107453 от 30.04.2024 година и
Договор за предоставяне на гаранция № 5107453 от 30.04.2024 година е 1599
лева, при главница 1000 лева. Надплатената сума от 599 лева над главницата
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо
платена по недействително правоотношение.
Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което :
Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
недействителен сключения между Г. В. Й., ЕГН: ********** и ”ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, Договор за паричен заем № 5107453 от 30.04.2024 година,
поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не
съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени
компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния
процент на _разходите по договора.
Да прогласи на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то, чл. 26, ал. 1, предл. 1-
во и 3-то ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за
недействителен сключения между Г. В. Й., ЕГН: ********** и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: : гр. ***, Договор за предоставяне на гаранция № 5107453 от
30.04.2024 година, като обезпечение на Договор за паричен заем № 5107453 от
30.04.2024 година поради липса на основание и противоречие със закона и
добрите нрави.
Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.”Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2 да
заплати на Г. В. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия”, бл. № 67, вх. Г, ет. 2, ап. 6, сумата от 599 лева /петстотин
деветдесет и девет лева/, представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем № 5107453 от 30.04.2024 година и Договор за
предоставяне на гаранция № 5107453 от 30.04.2024 година, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата.Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от
ответниците, в които оспорват от основателността на исковете. Претендират
8
се разноски и се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
ищцата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
№5107453/30.04.2024г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и на договор за предоставяне на гаранция от същата дата,
сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД и връщане
на недължимо платена сума. Ищцата твърди, че е сключен договор с първия
ответник - "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, на стойност 1000 лева; срок на
кредита - 26 седмици; брой вноски - 13; размер на двуседмична погасителна
вноска - 86.56 лв.; при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 45 % ; и
Годишен процент на разходите(ГПР) - 55.68 %. Общ размер на всички
плащания - 1125.28 лева. По силата на чл. 4 от Договора, в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора заемателя следва да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
поръчители, които да отговарят на определени изисквания; 2. Банкова
гаранция; и 3. Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки. На същата дата - 30.04.2024 година Г. В. Й. е сключила с
втория ответник - "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, Договор за
предоставяне на гаранция № 5107453, съгласно който гарантът се задължава
да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с цел
гарантиране на изпълнението на всички задължения възникнали съгласно
Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по него. За поемане на тези задължения потребителя дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 473,72 лева, платимо разсрочено на
вноски, съвпадащи по падеж с тези по договора за паричен заем. Съгласно чл.
3, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция, както и всички други вземания на гаранта по
договора, като по този начин общата погасителна вноска се увеличава на 123
лева, а общата дължима сума по кредита на 1599 лева. Ищцата е погасила
задълженията си по двата договора, чрез заплащането на следните суми: на
9
15.05.2024 - 123 лв; на 29.05.2024 - 123 лв; на 12.06.2024 - 123 лв;
на24.07.2024г.- 245 лв; на 08.08.2024 - 246 лв; на 20.09.2024 - 369 лв; и на
16.10.2024 - 369 лв. Така общата сума заплатена по Договор за паричен заем
№ 5107453 от 30.04.2024 година и Договор за предоставяне на гаранция №
5107453 от 30.04.2024 година е в размер на 1599 лева.
При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Сключеният между страните 7 Герната Й. и „Изи Асет
Мениджмънт“АД гр.София договор е потребителски, поради което намира
своята регламентация в ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на
процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
паричен заем е посочен процент на ГПР 50,68%, тоест формално е изпълнено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като този размер не надвишава
10
максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посоченият размер обаче, не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен
от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от
ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Възнаграждението в
полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по
делото се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик
на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един
адрес на управление. Същевременно съгласно чл.3, ал.3 от Договора за
предоставяне на гаранция /л.18/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. В конкретния
случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един
от представените договори - този за заем и този за предоставяне на
поръчителство - формално представляват самостоятелни договори, същите
следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното съдът намира, че
разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за паричен заем отговаря на
11
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по заема. При
вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, надвишава
значително нормативно установения като възлиза в размер над 100%. При
това положение съдът счита, че макар формално процесният договор за
паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителния ГПР в договора за паричен заем заемодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за заем на
основание чл.22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и
т.11 от ЗПК. Поради това съдът приема, че предявеният иск за обявяване на
недействителността на договор за паричен заем е основателен и следва да
бъде уважен.
По делото се установява, видно от представеният договор за
предоставяне на гаранция , че между ищеца като потребител и ответника
„Файненшъл България“ ЕООД като гарант е сключен договор, по силата на
който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за
плащане в полза на заемодателя по Договора за заем - „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения по
договора. Видно от чл.3 договора, потребителят дължи на гаранта
възнаграждение от 473,72 лева, платимо на вноски, заедно с погасителните
вноски по заема. Видно от договора, заемодателят е овластен да приема
изпълнението, вместо гаранта. Следва да се отбележи също, че справка в
Търговския регистър сочи, че заемодателят “Изи Асет Мениджмънт“ АД е
12
едноличен собственик на капитала на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД,
и двете дружества са с един адрес на управление. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства. При така изложеното съдът прави извод, че
сключването на договор за гаранция с ответника е условие за сключване на
договора за кредит, тъй като осигуряването на поръчители, които да отговарят
на посочените изисквания и предоставянето на банкова гаранция за срок от
три дни е практически невъзможно. Всички тези обстоятелства водят до
извод, че Договорът, сключен между потребителя и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, и договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл България“
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на клаузата по чл.4 от Договора за кредит, се отразява и
на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията. Двата договора - за заем и за предоставяне на гаранция,
макар формално да представляват самостоятелни договори, следва да се
разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение, сключването на договора за
предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита. С оглед
изложеното, съдът приема, че договорът за предоставяне на гаранция,
заобикаля закона и на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП е нищожен, а
предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността му е изцяло основателен, по изложените съображения и
констатирани противоречия със ЗЗП, и следва да бъде уважен.
Както се посочи по- горе, процесните договори за паричен заем и за
предоставяне на гаранция са нищожни, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. потребителят следва да върне само чистата
стойност на заема. Оттам платени без основание се явяват внесените от ищеца
сум- 599лв. С оглед на това исковата претенция по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се
явява основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
При този изход на делото, следва страните да заплатят девадни разноски
13
в полза на ищцата общо в размер на 132,70лв. или първия ответник- 77,60лв.,
а втори- 55,10лв.
Видно е, че ищцата е представлявана от адв.Т., като в договора за
правна помощ е посочено, че ищцата е представлявана на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. В представения списък с разноски, адв. Т. претендира
възнаграждение в размер на 600лв. , като не е посочено за кой иск каква сума
претендира, поради което следва да се разпредели предвид претенциите , а
именно първия ответнъи да заплати 400лв., а втория 200лв. С оглед актуалната
практика на СЕС съдът има право да определи размера на адвокатското
възнаграждение и без да съобразява посочената наредба като прецени
фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай се касае за
производство без съществена правна и фактическа сложност, същото е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което заседание
процесуалният представител на ищцата и адвокат с право на възнаграждение
по чл.38 от ЗА не се е явил. Същият е извършил определена работа по делото,
свързана с исковата молба еи се е явил в с.з.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
недействителен сключения между Г. В. Й., ЕГН: ********** и ”ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, Договор за паричен заем № 5107453 от 30.04.2024 година,
поради противоречие с нормите на ЗЗП и ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то, чл. 26, ал. 1, предл.
1-во и 3-то ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за
недействителен сключения между Г. В. Й., ЕГН: ********** и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: : гр. ***, Договор за предоставяне на гаранция № 5107453 от
30.04.2024 година, като обезпечение на Договор за паричен заем № 5107453 от
30.04.2024 година поради липса на основание, противоречие със закона и
добрите нрави.
14
ОСЪЖДА ”ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН:
**********, сумата 599лв., представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем № 5107453 от 30.04.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ-07.08.2025г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.***, да заплати на
Г. В. Й., ЕГН: **********, направени разноски в размер на 77,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: :
гр. ***, да заплати на Г. В. Й., ЕГН: **********, направени разноски в размер
на 55,10лв.
ОСЪЖДА чл.38, ал.2 от ЗАдв. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Т. за адвокатско възнаграждение: IBAN: ********* - титуляр адв. С. С. Т.,
сумата от 400 лева, за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в
процесуално представителство на ищцата Г. В. Й., ЕГН: **********, по
делото.
ОСЪЖДА чл.38, ал.2 от ЗАдв. „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на на
адв.Т. за адвокатско възнаграждение: IBAN: ********* - титуляр адв. С. С. Т.,
сумата от 200 лева, за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в
процесуално представителство на ищцата Г. В. Й., ЕГН: **********, по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15