М О Т И В И
към присъда № 36/11.12.2015 г.,
постановена по НОХД № 478/2015 г. на
Врачанския окръжен съд
Окръжна прокуратура Враца обвинява В.К.А.
*** в това, че на 25.01.2013 г. около 20.05 ч. на главен път III — 101, км
90+300, между селата *** и ***, обл. Враца, при
управление на МПС - л.а. "*** Браво", с ДКН ОВ **** АТ, собственост
на М.К. ***, без да има необходимата правоспособност е нарушил правилата за
движение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като
не е съобразил поведението си с пътната маркировка; по чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, като е пресякъл единична непрекъсната
линия на пътното платно; по чл. 21, ал.
1 ЗДвП, като е превишил разрешената за движение скорост от 90 км/ч. и се е
движел със 117 км/ч.; по чл. 42, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, чл. 87, ал. 2, пр. 3
и чл. 88, ал. 1, т. 2 ППЗДвП, като
преди да предприеме съответната маневра е бил длъжен, но не се е убедил, че има
видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение; и по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал
лекия автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление и по непредпазливост е причинил смъртта
на А.Д.Б. на 7 год., б.ж. на с.*** и средна
телесна повреда на Н.М.А. ***, като по този начин е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 4, пр. 1,
алт. 1 и пр. 2, алт. 1, вр.ал. 3, пр. 6, б. "б", пр. 1, вр.чл. 342,
ал. 1 НК.
В първото по делото с.з. подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви съгласие да не се събират
нови доказателства за тези факти и направи искане производството по делото да
се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Такова беше и становището на неговия защитник.
Съдът след като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, като на основание чл. 372, ал. 4 НПК, с
нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си, ще ползва направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В това съдебно заседание, по искане на наследниците на починалата А.Д.Б. - Н.М.А. и Д.С.Б., същите бяха конституирани
като частни обвинители, въпреки дадените им указания, че може да предявят и
граждански иск срещу подсъдимия.
В същото с.з., съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск за имуществени вреди в размер на 1538 лева,
предявен от А.А.А. срещу подсъдимия В.К.А., ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 25.01.2013г., до окончателното
изплащане на тази сума. На основание чл.84 НПК, А.
беше конституиран като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че поддържа
повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по несъмнен начин. Отправи
искане подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден, а наказанието му да бъде
определено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, но и при
съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Поиска, след определяне на
размера на наказанието, съдът да постанови ефективно изтърпяване на същото.
Повереника на частните обвинители заяви, че поддържа повдигнатото
обвинение. Изрази становище, че същото е доказано по несъмнен начин, поради
което поиска подсъдимия да бъде признат за виновен, а наказанието му да бъде
определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но и при
съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Поиска, след определяне на
размера на наказанието, за същото да бъде постановено ефективно изтърпяване.
Частните обвинители заявиха, че поддържат становището на повереника си.
Гражданския ищец поддържа иска си, както е предявен.
Защитникът на подсъдимия - адв. П. П. не оспорва фактическата обстановка по
делото, но изразява становище наказанието на доверителят му да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и при условията на чл.
58а, ал. 1 НК.
Подсъдимия А. поддържа изложеното от своя защитник и заявява, че съжалява
за постъпката си.
В последната си дума подсъдимия отново заявява, че съжалява за случилото
се.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди
събраните на досъдебното производство доказателствата, поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с изразеното от подсъдимия пълно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.А. е с начално образование, поради което и не притежава свидетелство за управление на МПС.
Въпреки това, на 25.01.2013 г. около 20.00 ч. той управлявал лек автомобил
"***" с рег. № ОВ **** АТ. Заедно с него, на предна дясна седалка в
автомобила се намирал св. А.М.И. ***, който бил закупил автомобила без договор от св.М.К. ***. Движението
се извършвало по път III — 101, като на около 1000 м. след табелката, указваща
края на с. *** в посока с. ***, на км 90+300, подсъдимия застигнал лек
автомобил "*** 318И" с рег. № ВР 5806 ВК, управляван от А.А. ***. Заедно с А., в този автомобил на задната седалка били
сестра му Н.М. с дъщеря си А.Д., а на предна дясна седалка, се намирал синът й -
св.П. Д..
Участъкът от пътя, в който л.а."***" настигнал л.а. "***"
бил прав, хоризонтален, покрит с едрозърнест асфалт, с непрекъсната осева линия. Пътната настилка била влажна, като в
този пътен участък разрешената скорост за движение била 90 км./ч. Видимостта
била над 1000 /хиляда/ метра.
Младата възраст на подсъдимия, липсата на опит и умения, свързани с факта, че
същият не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, не е минавал на
обучение през съответните курсове, не се е явявал на изпит, безспорно се
отразило на способността му за преценка на пътната обстановка.
Въпреки, непрекъсната осева линия, А. предприел маневра
"изпреварване", като в този момент л.а."***" се движел със
скорост 101 км./ч., а л.а."***" със скорост 117 км./ч.
След като забелязал изпреварващия го автомобил и по време на
изпреварването, водача на л. а. "***" не е увеличавал скоростта си на
движението /л. 147/, като дори с десните си колела стъпил върху десния банкет
на пътя, т. е. направил е необходимото за успешно завършване на маневрата от
страна на подсъдимия.
В процеса на изпреварване обаче и след като се изравнил с другия автомобил,
но без да го е изпреварил напълно, без видима причина А. навил волана на дясно.
По този начин управлявания от него автомобил също са отклонил в дясно, при
което ударил с дясната странична част, лявата предна част на л.а. "***",
в областта на левия калник. От този удар двата автомобила загубили напречната
си устойчивост и продължили движението си неконтролируемо напред и вдясно с
напускане на пътното платно вдясно по посока на движението си и след няколко
преобръщания се установили в покой извън платното за движение. Вследствие на
ПТП, починала малолетната А.Д.Б., ЕГН ********** от с. ***, а св. Н.М.А.
получила счупване на втори поясен прешлен.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп е видно, че смъртта на А.Д.Б. може да бъде
получена в условията на пътнотранспортно
произшествие — травма в купето на автомобила, с последващо изпадане от него.
Експерта е установил наличие на гръдна
и коремна травма, изразяваща се в
счупване на ребра в ляво; травматично откъсване на лявото крило на белия дроб;
кръвоизлив в гръдната кухина; аспирация на кръв от дясното крило на дроба;
подкапсулни разкъсвания на черния дроб; десностранна бъбречна контузия;
счупване на 14 зъб; охлузвания на гръден кош.
Според експерта, причината за
смъртта на Б. е острата масивна кръвозагуба, вследствие на травматичното
откъсване на лявото крило на белия дроб, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност.
Смъртта е в пряка причинно-следствена
връзка с установената травма на белия дроб и е настъпила бързо, но не веднага и е била неизбежна. В генезиса на
смъртта участие има и аспирацията на кръв от дясното крило на дроба.
По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на
твърди тъпи предмети и от сътресението на тялото и могат да бъдат получени в
условията на ПТП.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни е видно, че пострадалата Н.А. е
получила счупване на тялото на втори поясен прешлен, което въпреки претърпяното
оперативно лечение, й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата
за повече от един месец.
По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърди
тъпи предмети и може да бъде получено в условията на ПТП - травма в купето на
лекия автомобил.
От заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи по писмени данни е видно, че в следствие ПТП, болки
и страдания са били причинени на А.М.И. ***/л.69/ и П. ***/л.72/.
От изготвените по делото тройна автотехническа
експертиза /АТЕ/ и три допълнителни
АТЕ е видно, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на
лекия автомобил "*** Браво", който в нарушение на правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП и ППЗДвП е управлявал МПС без
свидетелство за правоспособност, движел се е с превишена скорост и предприел маневра
"изпреварване" в забранен за това участък, като преди да довърши
същата е предприел действия за връщане на автомобила в дясната лента, след
изминаване на 96 м. от началото на маневрата. Според експертите, необходимото
разстояние за завършване на такава маневра при скоростта, с която са се движели
двата автомобила — 117 км./ч. за л.а."***" и 101 км./ч. за л.а."***"
е било 459 метра.
Наред с това, експертите са категорични, че скоростта на движение на
двата автомобила, характера на пътя и метеорологичните условия са осигурявали
достатъчно разстояние на видимост на подсъдимия, за да извърши маневрата
безопасно.
От изготвената по делото оценителна автотехническа
експертиза /том 4, л. 107-112/ и заключението на в.л. е видно, че при
настъпилото ПТП, на л.а."*** 318И" са нанесени щети в размер на 1538
лв., а на л.а. "*** Браво" - в размер на 2120 лв.
От представения по делото протокол № 30/13.02.2013 год./стр. 84 ДП/ е
видно, че на подсъдимия е била взета кръвна проба, но при направеното химическо изследване на кръвта му не е
изолирана концентрация на етилов алкохол.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема
изцяло като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
На основание чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема изложената фактическа
обстановка такава, каквато е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на
действително случилото се по отношение на събитието на престъплението, извършено
от подсъдимия А..
В основата на този си извод съдът поставя направеното подробно самопризнание от страна на
подсъдимия и подкрепящите го
доказателствени материали, събрани и проверени в хода на досъдебното
производство, а именно: два протокола за оглед на местопроизшествие, заедно
с приложените два броя фотоалбуми; четири протокола за оглед на
веществени доказателства и фотоалбуми;
СМЕ на труп /т.2, стр.66/; три СМЕ по писмени данни /т.2
стр.69, стр.70 и стр.72/; тройна АТЕ /т.2, стр.110/ и три допълнителни АТЕ
/т.2 стр.140, стр.150, стр-168/; Оценителна експертиза /т.4 стр.101/; Химическа експертиза /л.84-95/;
Одорологична експертиза /л.96- 103/; протоколи
за разпит на свидетелите Н.А. /л.73-75; 55-56/, А.А.
/л.61-63; 57-58/, П.Б. /л.59-60; 76-77/, А.И. /л.69-70/, Д.Б. /л.71-72 и л.76/,
Л.Д. /л.78-79/, Г.Д. /л.80-81/, И. С. /л.82-84/, М.И. /л.85-86/; копия от свидетелства за регистрация на МПС; препис-извлечение
от акт за смърт; удостоверение за наследници; справки от ОД на
МВР гр.Враца, сектор „Пътна полиция"; справка за съдимост; характеристични
данни за А., събрани на ДП и предявени на страните в съдебно заседание.
Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което
изрази становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния
акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно
следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се
изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални
ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят
на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата
по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното
законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса
за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно
положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно
твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без
извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата. В рамките на компетентността си съдът разгледал делото в
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, извършва преценка на
отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство,
но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото
доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.
Въпреки това, съдът намира
за необходимо да отбележи, че с направеното пълно и подробно самопризнание за
извършеното престъпление, подсъдимия ясно и категорично заявява, че приема
повдигнатото му обвинение и признава достоверността на изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимия В.К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 1,
алт. 1 и пр. 2, алт. 1, вр.ал. 3, пр. 6, б. "б", пр. 1, вр.чл. 342,
ал. 1 НК.
От обективна страна А. е извършил
деянието, като е управлявал лекия автомобил в нарушения на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не е съобразил поведението си с пътната
маркировка; на чл. 63, ал. 2, т. 1
ППЗДвП, като е пресякъл единична непрекъсната линия на пътното платно; на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е превишил
разрешената за движение скорост от 90 км/ч. и се е движел със 117 км/ч.; на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чл. 87, ал. 2, пр. 3 и чл. 88, ал. 1, т. 2 ППЗДвП, като преди
да предприеме съответната маневра е бил длъжен, но не се е убедил, че има
видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение; и на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал
лекия автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление.
В резултат на
допуснатите нарушения относно режима на скоростта, несъобразяване на
поведението с пътната маркировка и започване на маневра изпреварване в забранен
за това участък, без да има необходимата увереност, че има видимост и свободен
път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката си на движение и поради липсата на СУМПС, на около
километър след табелката, указваща
края на с. *** в посока с. ***, подсъдимия застигнал лекия автомобил,
управляван от св.А. и след като се изравнил с него без да го е изпреварил
напълно, без видима причина навил волана на дясно. По този начин управлявания
от него автомобил също са отклонил в дясно, при което ударил с дясната странична
част, лявата предна част на л.а. "***", в областта на левия калник.
От този удар двата автомобила загубили напречната си устойчивост и продължили
движението си неконтролируемо напред и вдясно с напускане на пътното платно
вдясно по посока на движението си и след няколко преобръщания се установили в
покой извън платното за движение.
Не се установяват твърденията на подсъдимия, за насрещно движещ се
автомобил, който да е станал причина за рязкото завиване на волана от негова
страна. Тези му твърдения са изолирани от останалия доказателствен материал и
не са подкрепят от никакви други доказателства.
Посочените
по-горе нарушения се установяват както от заключението на вещите лица по АТЕ и
описания в тях механизъм на ПТП, така и от протоколите за оглед на местопроизшествие
и показанията на свидетелите М., А., Б., Д., но и обясненията на подсъдимия.
Вследствие
настъпилото ПТП, пътуващата в ударения автомобил малолетна А.Д.Б. получила несъвместими с живота увреждания
и починала, а св. Н.М.А. получила
счупване на втори поясен прешлен.
Няма спор, че
коментираните по-горе нарушения на правилата за движение са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на Б. и
средна телесна повреда на А., което обуславя от обективна страна
съставомерността на престъплението по чл.
343, ал. 4, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1, вр.ал. 3, пр. 6, б. "б",
пр. 1, вр.чл. 342, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост, проявена
като небрежност, тъй като субектът, движейки се на прав участък от пътя и
при добра видимост, не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но при управлението на
автомобила без достатъчно умения и правоспособност, поради липса на свидетелство
за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ и в нарушение на правилата
за движение - движел се е с превишена скорост, без да се съобразява с пътната
маркировка, като е започнал маневра "изпреварване" в забранен за това
участък и без да се е убедил, че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта
или да изменя посоката си на движение е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
могат да настъпят вредни последици. Ако пък се беше движил с разрешената за
пътния участък скорост, той не би застигнал пътуващия пред него автомобил и
нямаше да започва маневрата.
Затова и следва да носи наказателна отговорност.
В този смисъл е и решение № 448/22.10.86 год. по Н.Д. № 406 от 1986 год. –
Трето Н.О. на ВКС.
При тези съображения, не може в конкретния случай да се приеме наличие на "случайно
деяние" по смисъла на чл. 15 НК.
Ако преди започване на маневрата,
подсъдимия се беше убедил, че пътната маркировка
позволява извършване на подобна маневра, че има видимост и свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента
пред изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката си на движение, то той безпрепятствено щеше да
довърши маневрата си и да избегне настъпването на ПТП. В случая от съществено
значение е и липсата на свидетелство за управление на МПС, тъй като ако имаше
такова, то А. щеше да е завършил съответния курс, който
включва теоретични и практически упражнения по управление на автомобил и щеше
да е придобил съответните познания, а поне отчасти, и опит в управлението на
МПС.
Като е допуснал
посочените нарушения на ЗДвП, той сам се
е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от
три до десет години.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, какъвто е и настоящия, съдът следва задължително да определи наказанието и
при условията на чл. 58а НК.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия и ръководейки се от правилата на общата част на НК за
отмерване на единственото справедливо наказание, съдът съобрази наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, както следва:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие младата възраст на подсъдимия, към момента на
извършване на деянието - 18 години и шест месеца, както и критичното му
отношение към случилото се.
Като отегчаващи обстоятелства
съдът прие изключително високата обществена опасност на деянието, с оглед обстоятелството, че подсъдимият е допуснал
множеството тежки нарушения на правилата за движение по пътищата - както
относно режима на скоростта на движение и предприетата маневра, без да е бил
убеден, че са налице основанията за това и че ще може да я довърши без да
създава опасност за останалите участници в движението, така и поради факта, че
е управлявал автомобила без правоспособност и
без да има СУМПС, в резултат на което е причинил смъртта на дете на 7
години и телесни увреждания на другите участници в ПТП.
Така също, съдът взе предвид младата възраст жертвата, сравнително
високата обществената опасност на дееца, с оглед данните за личността му, а
именно обремененото му съдебно минало - лицето е осъдено, макар
наказанията да са му наложени след инкриминираното деяние и негативните
данни за личността му.
Наред с това, съдът взе предвид, че А. не учи и не работи.
Тези обстоятелства характеризират подсъдимия като човек, склонен да
пренебрегва чужди права и законни интереси и то такива, защитавани с мерките на
наказателно - правната държавна принуда.
Съдът не третира направеното
самопризнание на А. като допълнително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на
обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно
производство.
Имайки предвид горното, съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия
за превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съдът прие, че
справедливо оразмереното наказание на подсъдимия, следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК, при изключителен
превес на вторите и затова му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 години. Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде
намалено с една трета от този срок, т.е. с три години, поради което и наложи на
подсъдимия наказание "лишаване от свобода"
за срок от 6 години.
При преценката за начина на изтърпяване на това наказание, съдът прие, че с
оглед размера му, степента на обществена опасност, която разкрива деянието и
най-вече за постигане целите визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи и
превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо
върху останалите членове на обществото е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно,
при първоначален общ режим, съгласно чл. 61, т.
3 ЗИНЗС, в Затворническо общежитие от
открит тип, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС.
От
представената по делото справка за съдимост на А. е видно, че същият е осъждан
от РС Козлодуй, като деянията по НОХД №
318/2012г. на РС Козлодуй и по НОХД
№ 96/2012г. на РС Козлодуй са били извършени преди настоящето такова, а заедно
с него, трите деяния са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и
да е от тях. Присъдата на РС Козлодуй по НОХД № 318/2012г. е влязла в законна сила на 23.04.2013 г.,
като е било наложено наказание "пробация" за срок от шест месеца. Присъдата
на РС Козлодуй по НОХД № 96/2012г. е влязла в законна сила на 28.01.2013 г.,
като наложеното наказание е "Обществено порицание".
Имайки предвид
посоченото по-горе съдът прие, че в случая следва да намерят приложение
разпоредбите на чл.25 вр.чл.23 НК, поради което и на основание чл. 25, ал.1,
вр. чл. 23 НК, ГРУПИРА наказанието
"Пробация", наложено на този подсъдим по НОХД № 318/2012г. на РС
Козлодуй и наложеното с настоящата присъда наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА", като определи за изтърпяване на най-тежкото от тях, а именно шест години "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да изтърпи при първоначален общ режим,
съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, в
Затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС.
Съдът
прие, че в случая следва да намери приложение и разпоредбата на чл.25, ал.1
вр.чл. 23, ал. 2 НК, като наказанието "Обществено порицание",
наложено на А. по НОХД № 96/2012г. на РС Козлодуй, следва да бъде присъединено към
определеното по-горе общо най-тежко наказание.
И тъй като от
обясненията на подсъдимия беше установено, че наложеното му наказание
"пробация" е било изтърпяно, то на основание
чл. 25, ал. 3, вр.ал. 2 НК, съдът приспадна изцяло наказанието "Пробация",
наложено на А. по НОХД № 318/2012г. на РС Козлодуй от определеното общо
най-тежко наказание.
Наред с това, съдът
прие, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, тъй като подсъдимият няма
свидетелство за управление на МПС, поради което и не може да бъде лишен от
такова право.
По
отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени
вреди, предявен от А.А.А. ***, съдът намери
същият за доказан по основание и размер. Безспорно по делото е установено, че
подсъдимият е виновен за настъпилото ПТП, вследствие на което е бил повреден
автомобила на А.. От заключението на приетата АТЕ, беше установен е и размера
на причинените вреди, поради което и съдът с присъдата си осъди подсъдимия да заплати на А.А.А. сумата от 1538 лева /хиляда петстотин тридесет и осем
лева/ - обезщетение за имуществени вреди, причинени от извършеното
престъпление, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2013 г. до окончателно
изплащане на тази сума.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът осъди А. да заплати в полза на
Държавата, по сметка на бюджета на МВР, направените по делото разноски в размер
на 1372,29 лв. /хиляда триста седемдесет и два лв. и 29 ст./, както и държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 61.52 лв. (шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки), в полза
бюджета на Съдебната власт, по сметка на ВрОС
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: