Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на десети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4418 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е
образувано по предявени от Д.А.А. и А.Д.А. срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД искове с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Н.Б.А. – майка на
първия ищец и баба на втория ищец, при ПТП на 01.05.2019 г. в с. Куртово
Конаре, обл. Пловдив, с твърдение за виновното му причиняване от З.П.Г.при
управление на л.а. „Мерцедес С 500“.
Ищците
излагат, че на 01.06.2019 г. около 18:30 ч. в с. Куртово Конаре обл.
Пловдивска, при ПТП загинала Н.Б.А., майка на ищеца Д.А. и баба на ищцата А.А..
Ищците твърдят, че ПТП било виновно причинено от З.П.Г.при управление на лек
автомобил „Мерцедес“ модел С500 с рег. №******, за който бил сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищците твърдят, че
поради смъртта на пострадалата търпели значителни страдания, които произтекли
от близките отношения между нея и двамата ищци приживе. Пострадалата била
самостоятелна, жизнена и грижеща се за всичките си близки, които от своя страна
разчитали на нейната подкрепа. Била изключително близка с внучката си – ищцата А.Д.А.,
която отгледала от дете.
Ищците
предявили извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
но ответното дружество отказало да изплати обезщетение.
На
основание изложените обстоятелства, ищците
Д.А.А. и А.Д.А. правят искания до съда да осъди ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.” ЕАД да им заплати следните застрахователни обезщетения:
-
на ищеца Д.А.А. – сумата от 150 000 лева за неимуществени вреди и 250 лева
за имуществени вреди;
-
на ищеца А.Д.А. – сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди и 250 лева
за имуществени вреди.
Ответникът
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД оспорва иска със следните възражения:
-
оспорване вината на водача на л.а. „Мерцедес“ модел С500 с рег. №****** З.П.Г.с
твърдение, че се касае за случайно деяние;
-
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата;
-
възражение за прекомерност на претендираните обезщетения, основано на възрастта
на ищцата и липса на по-голяма близост между ищците и пострадалата от
обичайната.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване сключването на
договор за застраховка гражданска отговорност с ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД,
обективирана в застрахователна полица № BG/30/11**********, валидна към датата на
произшествието 01.06.2019 г. Прието е за безспорно установено настъпването на ПТП
на 01.06.2019 г. в с. Ново села с участието на пострадалата Н.Б.А. като
пешеходец и З.П.Г.като водач на л.а.
„Мерцедес“ модел С500 с рег. №******. Следва да се приеме за безспорно
установена настъпилата смърт на пострадалата Н.Б.А. на мястото на
произшествието.
Механизмът
на ПТП се установява от приложените към
делото материали от досъдебното производство, съдебно-автотехническата и
съдебно-медицинската експертизи. Установява се, че на 01.06.2019 г.
застрахованият водач З.П.Г.управлявал л.а. „Мерцедес“ С500 с рег. №****** по
ул. „Първа“ в с. Ново село със скорост около 104 км/ч. При преминаването на
автомобила по улицата, пострадалата Н.Б.А. предприела пресичане на уличното
платно от левия за автомобила тротоар. Водачът на автомобила е възприел удара,
когато автомобилът е бил на около 47 метра от мястото на удара и с установената
скорост не е могъл да предотврати удара чрез предприемане на спиране. Автомобилът
ударил пешеходката с предната си лява част в дясната страна на тялото (СМЕ л.
103), под центъра на тежестта на тялото. Вследствие удара тялото на пострадалата
било възкачено върху предния капак на автомобила, след което било отхвърлено на
около 21 метра. Автомобилът спрял на около 64 метра от мястото на удара (САТЕ
л. 149). Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза ударът с
пострадалата пешеходка би бил предотвратим при движение на автомобила със
скорост 59,2 км/ч.
Причинната
връзка между ПТП и настъпилата смърт се установява от съдебно-медицинската
експертиза. Според заключението на вещото лице, пострадалата е получила
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и множество травматични увреждания на
опорно-двигателния апарат. Вследствие травмата и последвалата я кръвозагуба се
развило шоково състояние, мастна емболия, оток на мозъка и белите дробове,
които са оформили непреодолима дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, която
била непосредствена причина за смъртта на пострадалата. Според вещото лице,
травматичните увреждания се обясняват с механизма на ПТП като пешеходец.
С
действията си застрахованият водач З.П.Г.е нарушил чл. 21 ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, като на 01.06.2019 г. в с. Ново села обл. Пловдивска управлявал л.а.
„Мерцедес С500“ с рег. №****** със скорост, по-висока от разрешената в населено
място и не бил внимателен към престарял пешеходец – Н.Б.А. – 88 годишна, с
което причинил ПТП чрез удар на автомобила с пешеходката и смъртта на
пострадалата А.. По делото не са представени доказателства, изключващи вината
на водача на МПС, поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията на
чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Претърпяното
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при ответника
лице със задължителна застраховка „гражданска отговорност“, и причинената с ПТП
смърт на наследодателката на ищците, имат характер на застрахователно събитие
по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди. Исковите
претенции са за имуществени и неимуществени вреди.
Исковете
за имуществени вреди се основават на твърдения за извършени разходи за погребението
на починалата вследствие произшествието А.. По делото не са представени
доказателства за извършени от ищците разходи за погребението на пострадалата. В
случая не е приложима разпоредбата 162 от ГПК, тъй като за нейното прилагане е
необходимо искът да е установен по своето основание, но да няма достатъчно
данни за неговия размер, а в случая ищците не са представили никакви доказателства
за разходите, претендирани от тях като вреди. Поради това, исковете за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При
преценка на основателността на исковете за имуществени вреди, определяне на тяхната
дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид родствената връзка
между пострадалата и ищците, отношенията между тях и причинените на ищците
болки и страдания вследствие смъртта на пострадалия.
Ищецът
Д.А.А. е син на пострадалата Н.Б.А.. Децата спадат към най-близкия семеен кръг
на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич,
доверие и емоционална близост. Детето на пострадалия, какъвто е ищецът, търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищеца А. и да получат застрахователно обезщетение при
доказаност на претърпените вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС
4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).
От
показанията на свидетеляП.П.се установява, че ищецът Д.А. и пострадалата А.
били в отношения силна близост и привързаност като майка и син. Независимо че
живеели в различни населени места, ищецът редовно посещавал майка си и е
оказвал помощ и подкрепа. Същевременно, ищецът е получавал помощ от
пострадалата, която била в добро здраве, въпреки напредналата си възраст. Според
показанията на свидетелката Н., която възпроизвежда чутото от ищцата А.А. в
лични разговори, смъртта на пострадалата
причинила на ищеца силни душевни страдания (л. 117). В свидетелските показания
не се съдържа по-голяма конкретизация на състоянието на ищеца след смъртта на
пострадалата А.. Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че
справедливото обезщетение, което ответното застрахователно дружество следва да
заплати на ищеца Д.А.А. е 60 000 лева. Предявеният от него иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществените вреди е основателен до този
размер.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, предявен от ищеца Д.А.А., е
неоснователен в частта му над сумата от 60 000 лева до предявения размер
от 150 000 лева. По делото не са събрани доказателства за претърпени от
ищеца болки и страдания с по-голяма тежест и интензивност от тези, които
настъпват за дете при смърт на родител. Настъпването на неимуществени вреди от
смъртта на пострадалата за най-близките – низходящи, въпруг и възходящи, не
освобождават тези лица от тежестта да докажат характера и тежестта на вредите
(4-61-ПП, мотивационната част). Поради това, няма основание за присъждане в
полза на ищеца А. на обезщетение в по-висок размер от приетия от съда.
Ищцата
А.Д.А. е внучка на пострадалата Н.Б.А. и е сред лицата от най-близкия семеен
кръг, се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. От показанията на свидетелите П.и
Н. се установява, че между ищцата А.А. и нейната баба пострадалата Н. А., имало
дълбока връзка на обич и привързаност. Пострадалата полагала грижи за ищцата
като дете, а до смъртта на пострадалата ищцата
е оказвала на пострадала и получавала от пострадалата грижи, внимание и
подкрепа. Смъртта на пострадалата причинила на ищцата силен шок и тежък
емоционален удар. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата А. А.е
30 000 лева. Предявеният от ищцата А. иск с пхравно основание чл .432 ал.
1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до този размер.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, предявен от ищцата А.Д.А., е
неоснователен в частта му над сумата от 30 000 лева до предявения размер
от 50 000 лева. Неу се доказа настъпването на по-тежки вреди за ищцата от
установените от гласните доказателства.
Върху
така определените обезщетения ответното дружество дължи заплащане на законна
лихва, считано от 03.03.2021 г. до окончателното изплащане. Неоснователни, по
аргумент от чл. 497 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 496 ал. 1 от КЗ са исканията за
присъждане на законна лихва върху обезщетението в частта им от датата на
произшествието до 02.03.2021 г. Датата на предявяване на извънсъдебната
застрахователна претенция по чл. 380 ал. 1 от КЗ е 02.12.2020 г. Тримесечният
срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ за произнасяне на застрахователя е изтекъл на
02.03.2021 г. и ответникът е в забава от 03.03.2021 г.
Ответникът
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД следва да заплати на ищеца Д.А.А. разноски в размер на 140
лева, на ищцата А.Д.А. разноски в размер на 20 лева, а на адвокат Л.В. – адвокатско
възнаграждение по чл .38 ал. 2 от ЗА в размер 1812 лева за защита на ищеца Д.А.,
и 1218 лева за защита на ищцата А.А.. Ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса от 3600 лева и разноски в размер 225 лева според уважената
част от иска.
Ответното дружество е представило доказателства за разноски
в размер 360 лева, от които ищците следва да заплатят 216 лева, или по 108 лева
всеки ищец.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
„З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” ЕАД гр. София ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
да заплати на Д.А.А. ЕГН **********, адрес *** сумата
от 60 000 (шестдесет хиляди) лева застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Н.Б.А. – 88 годишна при
ПТП на 01.06.2020 г. в с. Ново село обл. Пловдивска, виновно причинено от З.П.Г., ведно със
законната лихва върху тези суми от 03.03.2020 г. до окончателното изплащане на
сумите, като отхвърля предявените искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
за неимуществени вреди над 60 000 лева до предявения размер от
150 000 лева и за имуществени вреди в размер 250 лева.
Осъжда „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД гр. София да
заплати на А.Д.А. ЕГН **********, адрес *** ЕИК *******, сумата от 30 000
(тридесет хиляди) лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие смъртта на Н.Б.А. – 88 годишна при ПТП на 01.06.2020 г. в
с. Ново село обл. Пловдивска, виновно
причинено от З.П.Г., ведно със законната лихва върху тези суми от 03.03.2020 г.
до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля предявените искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди над 30 000 лева до
предявения размер от 50 000 лева и за имуществени вреди в размер 250 лева.
Осъжда „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД гр. София да
заплати на Д.А.А. разноски в размер 140 лева, на А.Д.А. разноски в размер 20
лева, а по сметка на СГС държавна такса 3600 лева и разноски в размер 225 лева.
Осъжда
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД гр. София да ,заплати на адвокат Л.В. адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал. 2 от ЗА в размер 1812 лева за защита на ищеца Д.А.,
и 1218 лева за защита на ищцата А.А..
Осъжда Д.А.А. и А.Д.А. да заплатят на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД гр. София
разноски в размер на по 108 лева всеки.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: