Решение по дело №645/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№         /10.05.2022 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV състав, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 645 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 226, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).

С Решение № 2158/08.03.2022 година, постановено по к.адм.д. № 6615/2021 година по описа на Върховния административен съд на Република България е отменено Решение № 578/29.04.2021 година, постановено по адм.д. № 2563/2020 година по описа на административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по жалбата на „Еврона“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, против Решение с рег. № 32-278194/24.09.2020 година на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“ към Митническа декларация № 19BG002002014921R0/03.09.2019 година.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че митническият орган е достигнал до неправилния извод, че декларираната стойност е занижена, игнорирайки придружаващите стоката документи и доказателствата, че заплащането е извършено с дебитна карта през платформата Alibaba.com.. Твърди, че велосипедите и скутерът са без батерии, както и че износител е посоченото в документите юридическо лице. Отделно от това, в условията на евентуалност, твърди, че митническият орган неправилно е определил митническата стойност. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспораното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

С Решение № 32-278194/24.09.2020 година директорът на Териториална дирекция Северна морска – Варна отказал да приеме митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стока и е определил митническа стойност в размер на 387,90 лева за стока № 1 и 1 658,06 лева за стока № 2 и въз основа на нея е определил задължения за мито, антидъмпингово мито, изравнително мито и данък върху добавената стойност в общ размер на 2 135,15 лева, като след приспадане на заплатените от жалбоподателя държавни вземания е определил задължения в общ размер на 1 469,31 лева. За да постанови този резултат органът е приел, въз основа на писмо от Европейската служба за разследване от 23.04.2020 година, че износител на стокити е CHANGZHOU QUALISPORTS TECHNOLOGY CO.LTD, както и че декларираната цена е занижена. Приел е, че не са представени документи за установяване на реално платената цена. Приел и, че представеният сертификат за непреференциален произход № 19С4401А0797/03645/16.08.2019 година е с дата след натоварване на стоката. Приел е, че са налице предпоставките по Решение № С-291/15 от 16 юни 2016 година на Съда на Европейския съюз, според което, в случаите когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. Приели са, че митническата стойност на стока № 1 „електрически скутер“ и № 2 „електрически велосипеди“, следва да се определи на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, като се вземе предвид декларираната митническа стойност по Митническа декларация MRN № 19BG001007006022R8/03.07.2019 година – 387,90 лв/бр. и Митническа декларация MRN № 19BG005100094304R9/03.07.2019 година – 829,03 лв/бр.

Решението е връчено на жалбоподателя на 28.09.2020 година (л.18 от административната преписка) и е обжалвано пред Директора на Агенция „Митници“ (л.12 от административната преписка).

С Решение № Р-547132-314478/28.10.2020 година директорът на Агенция „Митници“ е отхвърлил жалбата на „Еврона“ АД – Варна. За да постанови този резултат Директорът на Агенция „Митници“ е приел, въз основа на писмото на Европейската служба за борба с измамите, че декларираната цена е занижена, поради което са налице предпоставки за определяне на нова митническа стойност. Приел е, че износител на стоката е друго лице, различно от обявеното и е потвърдил извода за промяна на кода на износителя.

Решението е връчено на жалбоподателя на 03.11.2020 година (л. 36 от адм.д. № 2563/2020 година по описа на Административне съд – Варна), поради което подадената на 18.11.2020 година е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбподателят е адресат на акта, поради което жалбата е подадена от активнолегитимирано лице.

С Митническа декларация № 19BG002002014921R0/03.09.2019 година жалбоподателят е декларирал внос на стоки : „електрически скутер – 1 брой, модел „QSES01”, код по ТАРИК **********, 15 кг., митническа стойност – 232,36 лева и „електрически велосипеди – 2 броя, модели „QSEB02, QSEB03“, код по ТАРИК *********, допълнителен код по ТАРИК С416, 61 кг., митническа стойност за 1 брой – 447,23лева. Към митническата декларация е представена фактура № QSBGMP2019А0605/06.06.2019 година от JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***.LTD на обща стойност 630 щ.д. Във фактурата е посочено условие на доставка FOB Qingdao, посочен е начина на плащане - 100% и изпращане на стоките в рамките на 7-10 дни от получаване на плащането по сделката. Не са представени доказателства за плащане на цената.

С писмо peг. № 32-139485/23.04.2020 година Европейската служба за борба с измамите е уведомила митническите органи за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китайската Народна Република, чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при внос на митническата територия на Европейския съюз. В писмото е посочено, че разследването е във връзка с предоставена информация от Европейската асоциация на производителите на велосипеди и обхваща стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10. В писмото е изразено съмнение, че с цел заплащане на по-ниски мита при вноса в Европейския съюз са представени неистински фактури от името на китайското дружество JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***еди, произведени от други китайски дружества с допълнителен код по ТАРИК С999. Посочено е, че при направената съпоставка с данните за износа от Китай и данните от Surveillance II по отношение на допълнителен код C416 е установено, че някои от доставките са от JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***, докато други са изнесени от други две дружества - CHANGZHOU QUALISPORTS TECHNOLOGY CO. LTD и CHANGZHOU MXUS. Посочено е, че са установени случаи на износ на електрически велосипеди, за които е използвана идентичността на JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***, както и че са подфактурирани и в случай на правилно деклариран изпращач и при кражба на идентичност на изпращача. Видно от предоставената от Европейската асоциация на производителите на велосипеди информация дружеството CHANGZHOU QUALISPORTS TECHNOLOGY CO. LTD произвежда модели електрически велосипеди за износ: QSEB01, QSEB02, QSEB03, QSEB04.

С писмо изх. № № 32-194135/07.07.2020 година митническите органи са задължили жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за цената на внесената стока и износителя. Писмото е връчено на жалбодателя на 09.07.2020 година. Жалбоподателят не е представил нови документи.

С писмо рег. № 32-76762/10.03.2020 година, връчено на 12.08.2020 година, жалбоподателят е уведомен за мотивите на бъдещото решение.

В писмо с peг. № 32-250075/27.08.2020 година жалбоподателят е изложил подробните си съображения.

Видно от представените извлечения по сметки (л. 52 – 54 от адм.д. № 2563/2020 година по описа на Административне съд – Варна) жалбоподателят е заплатил посочената във фактурата сума.

Видно от представения окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите (л.36-56 от к.адм.д. № 6615/2021 година по описа на Върховния административен съд на Република България) след анализ на писмени документи, които не са приложени към доклада е направен извод, че „изглежда, че самоличността на производителя JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***, който се ползва от по-ниски антидъмпингови и изравнителни мита в сравнение с други китайски производители е-велосипеди, е била предмет на злоупотреба, с цел неплащане на част от вносните мита.“.Този извод е основан на анализ на фактурите, издадени от JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***вете дружества.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 година, Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 година, Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.

По правило и съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от Регламент № 952/2013на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Митнически кодекс), митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Митническия кодекс.

Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 година, Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Митническия кодекс, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Митническия кодекс при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от Митническия кодекс, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламен 2015/2447) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Митническия кодекс, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент 2015/2447) за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение № 14635/21.11.2012 година по адм.д. № 4902/2012 година на Върховния административен съд на Република България.

В конкретния случай митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена въз основа на писмо на Европейската служба за борба с измамите, в което липсват каквито и да било фактически установявания, обосноваващи този извод. В писмото не се съдържат данни, че платената цена друга. Отделно от това не са представени и доказателства за извършени вносове на цена, различна от декларираната от жалбоподателя, при същите условия на доставката.

С отменителното решение съставът на Върховния административен съд на Република България е дал указания на първоинстанционния съд да извърши преценка на нововъзникналото писмено доказателство – Докладът на Европейската служба за борба с измамите.

Докладът на Европейската служба за борба с измамите има характеристиките на официален свидетелстващ документ, арг. чл. 11 от Регламент № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (Регламент 883/2013).

Съобразно възприетото в теорията разбиране „Свидетелстващ е този документ, който материализира удостоверителното изявление на своя издател. С това изявление издадателят на документа свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти (например за извършени от него, пред него или спрямо него деяствия, за възприети от него събития, за състоянието на дадена вещ, за качеството на определена стока и т.н.).“ стр. 256, Българско гражданско процесуално право, Пето допълнено и преработено издание, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 1994 година, автор проф. д-р Живко Сталев.

В приетия от Върховния административен съд на Република България Доклад на Европейската служба за борба с измамите не се съдържат фактически установявания, които да бъдат приети като доказателство. В доклада се съдържат правни изводи за извършена измама при внос на е-велосипеди, чрез посочване на друг вносител. Към доклада не са представени т.нар. „свързани документи“, въз основа на които са направени правните изводи, арг. чл. 11, т. 3 от Регламент 883/2013.

При липсата на каквито и да било доказателства, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, както и при липсата на доказателства за извършени вносове, при същите търговски условия, на цена, по-ниска от декларираната от жалбоподателя, съдът намира, че митническите органи неправилно са пристъпили към определяне на митническа стойност.

Дори и да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 70 от Митническия кодекс съдът намира, че митническите органи не са изпълнили процедурата за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК.

Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламент 2015:2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от Митническия кодекс се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламент 2015/2447 за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент 2015/2447, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, пар. 1 от Митническия кодекс предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламент 2015/2447 за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 година, Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т. 52.

По така изложените съображения съдът приема, че митническите органи неправилно са приложили чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент 2015/2447, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от Митническия кодекс, поради което като не са приели декларираната договорна стойност на процесните стоки и са определили нова такава, по декларация на трето лице, Директорът на Териториална дирекция Митница - Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева, от които 50 лева – държавна такса за образуване на делото и 400 лева – юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, определено в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-278194/24.09.2020 година към MRN 19BG002002014921R0/03.09.2019 година на Директора на Териториална дирекция Северна морска, потвърдено с Решение № Р-547132-314478/28.10.2020 година на Директора на Агенция „Митници“, по жалбата на „Еврона“ АД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.

ОСЪЖДА Агенция Митници – Териториална дирекция Митница - Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Еврона“ АД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалбо в 14-дневен срот от получаване на съобщението от страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ :