РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Силистра, 20.05.2022
Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесет и шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 243 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката К.Й.Д., ЕГН **********, оспорва заповед № 8121К-12280 / 03.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с доводи за унищожаемост поради нарушения на материалния и процесуалния закон; претендира и направените по делото разноски по заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. за досъдебната фаза на процеса и 400,00 лв. за съдебното производство.
Ответникът – министърът на вътрешните работи – оспорва жалбата и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че надхвърля нормативния минимум.
Съдът прие за установено следното:
Считано от 07.06.2019 г. жалбоподателката била преназначена за началник на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Силистра, а от 01.07.2021 г. до настоящия момент е старши разследващ полицай в ОДМВР – Силистра (л. 343 от делото).
Със заповед № 3286з-394 / 03.02.2021 г. на директора на Главно дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при МВР е наредено извършването на проверка на организацията на дейността на отдел „Разследване“ при ОДМВР – Силистра (л. 756 – 757 от делото). В изпълнение на тази заповед е изготвен доклад рег.№ 3286р-10828 / 08.03.2021 г. от извършилата проверката комисия, в който е направен извод за „евентуални допуснати дисциплинарни нарушения в управленската дейност“ от жалбоподателката (л. 758 – 772 от делото).
Със заповед № 8121з-370 / 31.03.2021 г. на ответника е назначена комисия, която да извърши проверка за неправомерни действия на служители от ОДМВР – Силистра, отразени в доклад рег.№ 3286р-10828 / 08.03.2021 г. на ГДНП (л. 689 от делото). Резултатите от проверката са обективирани в доклад № 4575р-1401 / 02.06.2021 г. на комисия от дирекция „Инспекторат“ при МВР, с който е предложено на ответника да се вземе „отношение по установите в хода на проверката данни за дисциплинарни нарушения“, извършени от двама служители, един от които е жалбоподателката (л. 441 – 476 от делото). Въз основа на доклада, посредством заповед № 8121к-8613 / 07.07.2021 г. (л. 39 – 40 от делото), ответникът е образувал дисциплинарно производство срещу жалбоподателката и е конституирал дисциплинарно разследващ орган (ДРО).
ДРО отправил до жалбоподателката покана от 19.07.2021 г. да се запознае с горепосочената заповед и да представи писмени обяснения (л. 106 – 107 от делото).
На 26.07.2021 г. заповедта била съобщена на жалбоподателката и поканата ѝ била връчена (л. 39 – 40, 109 от делото). На 11.08.2021 г. жалбоподателката е подала до ответника и ДРО възражение срещу заповедта (л. 61 – 62 от делото).
ДРО изготвил обобщена справка № 8121р-19122 / 02.11.2021 г. за резултатите от дисциплинарното разследване, екземпляр от която е бил връчен на жалбоподателката на 04.11.2021 г. (л. 65 – 97 от делото). В тази връзка до жалбоподателката била отправена покана за запознаване с обобщената справка и за даване на допълнителни обяснения и възражения; поканата е била получена от жалбоподателката на 02.11.2021 г. (л. 115 – 116 от делото).
Жалбоподателката направила писмено възражение, което било входирано на 04.11.2021 г., адресирано до ответника и до ДРО, срещу обобщена справка № 8121р-19122 / 02.11.2021 г. (л. 52 – 56 от делото).
В протокол от 09.11.2021 г. е удостоверено, че материалите от дисциплинарната преписка са били предоставени на жалбоподателката за запознаване (л. 98 – 105 от делото).
С писмо, постъпило на 10.11.2021 г. при ответника, на последния били предоставени – в изпълнение на заповедта на ответника от 07.07.2021 г. – материалите от дисциплинарното производство срещу жалбоподателката, ведно със становище № 8121р-19679 / 09.11.2021 г. (л. 28 от делото). В становището са обективирани фактическите и правни изводи на ДРО и е предложено налагането на дисциплинарно наказание „порицание“ (л. 41 – 51 от делото).
В обжалваната заповед № 8121К-12280 / 03.12.2021 г. (л. 8 – 17 от делото) ответникът е обективирал следното волеизявление: „[...] С действията си, като на 18.02.2021 г. е възложила на младши разследващ полицай Я. Л. да разговаря с експерт Л., за да промени последния заключението си по експертиза на НТЛ при ОДМВР – Силистра, обективирано в протокол № 9 / 17.02.2021 г., и със същата цел, в периода 18.02.2021 г. до 11.03.2021 г., в кабинета на директора на ОДМВР – Силистра е поискала от заместник директора на ОДМВР – Силистра М. Н. да въздейства на експерт Л. да промени заключението си в протокола и като в същия период (18.02.2021 г. до 11.03.2021 г.) е указала на младши разследващ полицай Я. Л. да назначи същата експертиза на БНТЛ Русе, инспектор Д. не е спазила норми (т. т. 15 и 53) от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348 / 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ., бр, 67/12.08.2014 г.), с което е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“. [...] Предвид изложеното и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, НАЛАГАМ на инспектор К.Й.Д., старши разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОДМВР – Силистра, дисциплинарно наказание “ПОРИЦАНИЕ“ за срок от седем месеца. [...]“.
Видно от даденото на 21.07.2021 г. сведение от младши разследващ полицай Я.К.Л. (л. 123 – 124 от делото), последният извършил разследване по ДП 1886 ЗМ-42 / 2021 по описа на РУ – Силистра, респ. пр.пр. № 254 / 2021 г. по описа на РП – Силистра, в рамките на което назначил експертиза и било изготвено експертно заключение. Младши разследващият полицай обсъдил заключението с жалбоподателката, която му казала да запита експерта, изготвил експертизата, „[...] дали заключението не може да бъде променено“. В допълнително сведение от 09.09.2021 г. (л. 125 от делото) са направени няколко уточнения: а/ след като експертизата била изготвена на 17.02.2021 г., жалбоподателката възложила на младши разследващия полицай да попита експерта дали експертизата не може да бъде променена в заключителната си част; б/ младши разследващият полицай отправил устно запитване към експерта, като му е обяснил, че въпросът относно промяната на заключението е поставен от жалбоподателката; в/ младши разследващият полицай назначил същата експертиза при БНТЛ – Русе съгласно указание на жалбоподателката, без да задава въпроси относно причината за това. Съдът приема, че от тези сведения се установяват две от изпълнителните дейния, визирани в обжалваната заповед, а именно, че жалбоподателката е възложила на младши разследващ полицай Я.К.Л. да разговаря с експерта, за да промени заключението си, и е указала на младши разследващия полицай да назначи същата експертиза при БНТЛ – Русе.
Според сведението на М.Т.З.(началник на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Силистра от 07.07.2021 г., преди това – главен разследващ полицай в същия отдел), тя била определена да оказва съдействие на младши разследващ полицай Я.К.Л.. Последният дошъл в кабинета ѝ и ѝ споделил, че е изготвена назначената от него гореспомена експертиза. Не успяла да узнае подробности за случая, тъй като влязла жалбоподателката, запознала се със заключението и заедно с Я.К.Л. излязла от кабинета „по нейна инициатива“ (л. 132 – 134 от делото). Съдът счита, че това сведение косвено подкрепя верността на сведенията, дадени от Я.К.Л., и направените от съда въз основа на тези сведения фактически изводи.
В сведение от 09.09.2021 г. началникът на сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Силистра Г.Т.В.заявява, че Я.К.Л. е поискал промяна на гореспоменатото заключение и казал, че е изпратен от жалбоподателката (л. 126 от делото). Съдът намира, че това сведение пряко подкрепя верността на сведенията, дадени от Я.К.Л., и направените от съда въз основа на тези сведения фактически изводи. Според разпитаната свидетелка Т.Р.Т., Г.Т.В.е използвал обидни думи по отношение на жалбоподателката, което сочи на неговия остър негативизъм към нея. Това обаче не може безусловно да наложи извода, че неговото сведение е с невярно съдържание. Напротив – сведението му кореспондира със сведенията на Я.К.Л., поради което следва да бъде кредитирано.
Л.Р.Л. – експертът в сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Силистра, изготвил гореспоменато заключение, – отразява в своето сведение от 29.07.2021 г., че на 18.02.2021 г. разследващият полицай Я.К.Л. му казал че „шефката му“ (жалбоподателката) „не харесала експертиза“ и че експертът трябвало да яо промени (л. 130 от делото). Съдът счита, че това е още едно сведение, което пряко подкрепя верността на сведенията, дадени от Я.К.Л., и направените от съда въз основа на тези сведения фактически изводи.
В сведение от 09.09.2021 г. (л. 127 – 128 от делото) заемащият през периода 28.08.2013 – м.07.2021 г. длъжността на началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Силистра и на заместник-директор на ОДМВР – Силистра М.В.Н.посочва, че през месец февруари или март 2021 г. присъствал в кабинета на директора на ОДМВР – Силистра заедно с жалбоподателката (която била към онзи момент началник на отдел „Разследване“) и директорът на ОДМВР – Силистра; жалбоподателката, държейки в ръце постановлението за назначаване на експертиза и гореспоменатото заключение, изразила несъгласие със заключението и поискала същото да бъде променено от експерта, който го е изготвил; М.В.Н.отказал да предприеме действия по искането на жалбоподателката. Съдът приема, че това сведение доказва и третото изпълнително деяние, посочено като второ по ред в оспорената заповед, а именно, че жалбоподателката е поискала от М.В.Н.да въздейства на експерта да промени гореспоменатото заключение. От показанията на свидетелката Т.Р.Т. не може да се направи извод, че М.В.Н.е използвал обидни думи по отношение на жалбоподателката или изрази, подсказващи някакъв непримирим негативизъм спрямо нейната личност, поради което няма основание за отказ да се кредитира обсъжданото сведение.
Ю.К.К., който през периода 2018 г. – 02.06.2021 г. бил директор на ОДМВР – Силистра свидетелства лично пред съда (л. 747 – 748 от делото), а също и чрез сведение от 17.08.2021 г. (л. 131 от делото), че не му е известно някой да е упражнявал влияние върху горепосочения експерт да променя своето заключение и че на срещата в неговия кабинет, визирана в сведението на М.В.Н., жалбоподателката не е „[...] казвала или [...] настоявала, че трябва да се разговаря с някого, а само да се изясни случаят [...]“. Това е единственото доказателствено средство, което пряко отрича констатациите на ответника и подкрепя изразените от жалбоподателката фактически твърдения (последните представляват обяснения на страна по делото, възпроизвеждащи изгодни за страната обстоятелства, поради което въпросните обяснения не попадат в хипотезите на чл. 175 и чл. 176, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и следователно нямат качеството на доказателствен материал). Съдът не кредитира това доказателствено средство, тъй като то противоречи на всички останали сведения, сочещи предприети от жалбоподателката действия за промяна на съдържанието на гореспоменатото заключение в нарушение на установения процесуален ред.
Относно цялостното поведение на жалбоподателката по време на службата ѝ – награждавана е през периода 2009 – 2020 г. с 12 писмени похвали (л. 343 от делото); в докладна записка от 19.08.2021 г., доклад от 02.06.2021 г., седемнадесет сведения (титулувани като „сведение“, „обяснение“ или „отговор на въпросник“) от 05.05.2021 г., сведение от 20.05.2021 г., сведение от 09.09.2021 г. и психологическо изследване към доклад от проверка по заповед № 8121з-370 / 31.03.2021 г., са изнесени данни за случаи, в които жалбоподателката – в отношенията си с други служители – е извършвала действия, насочена към намеса в тяхната работа, проявявала е грубост (спрямо старши разследващ полицай Т.К.грубостта е имала дори физически измерения), използвала е обидни думи, висок тон и заплахи (л. 126, 435 – 437, 441 – 487, 490 – 492, 509 – 519, 530 – 533, 536 – 591, 598 – 611, 655 – 685 от делото).
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР. Спазени са изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР за писмена форма и за реквизити на административния акт. Видно от изложените по-горе процесуални факти, спазени са особените административнопроизводствени правила по ЗМВР. Липсват данни за отклонение от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед – както показва извършеният по-горе анализ на доказателствените материали по делото, фиксираните в оспорения административен акт факти са установени правилно. Тези факти сочат, че жалбоподателката не е съобразила своето служебно поведение с принципа за независимост на органите на наказателното производство (чл. 10 НПК) и е направила опит за промяна на резултата от използването на специални знания не по реда на чл. 153 НПК. Правилно ответникът е квалифицирал тези действия на жалбоподателката като нарушение на т. 15 и т. 53 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Това представлява дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР предвижда дисциплинарно наказание "порицание". Последното, съгласно чл. 200, ал. 2, изр. 1 ЗМВР, се налага за срок от шест месеца до една година. В рамките на така определените от закона темпорални рамки ответникът е определил продължителността на дисциплинарното наказание с един месец над нормативния минимум, съобразявайки критериите на чл. 206, ал. 2 ЗМВР.
Неоснователни са изложените от жалбоподателката доводи. 1/ Изпълнителните деяния на жалбоподателя не се вместват в понятието за оказване на методическа и правна помощ. Защото последната трябва да бъде свързана с разяснения, касаещи осъществяването на правомерна дейност, и по никакъв начин да не засяга служебната независимост на друг служител, извършващ процесуални действия в наказателно производство, а разглежданият казус не е такъв. 2/ Преценката на прокурора за процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателното производство не представлява необорима презумпция за несъществуването на нарушения, препятстваща ангажирането на дисциплинарната отговорност на съответния служител, ако такива нарушения са налице. 3/ Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Оспорената заповед е издадена след по-малко от 10 месеца, считано от извършването на процесното нарушение, с оглед на което посоченият в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР едногодишен срок е спазен. Колкото до двумесечният срок, отразен в същата разпоредба, неговото начало е регламентирано в текста на чл. 196 ЗМВР, който е изтълкуван от юриспруденцията така: „[...] законодателят има предвид материалите, събрани в хода на дисциплинарното разследване при образувано дисциплинарно производство. Тези материали могат да съдържат и документи, изготвени преди образуване на дисциплинарното производство, но данните, обективирани в тези документи като част от обобщения доказателствен материал (независимо от техния характер), подлежат на преценка от ДНО, когато при него постъпят резултатите от дисциплинарното разследване, изложени в обобщена справка с приложени към нея всички материали по производството – арг. от чл. 207, ал. 7 ЗМВР“ (решение № 5617 / 11.05.2021 г. на ВАС по адм.д. № 2164 / 2021 г., V о.); „Нарушението е открито от дисциплинарнонаказващия орган по смисъла на разпоредбата на чл. 196 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) при запознаването му [...] със становището на дисциплинарно разследващия орган [...]“ (решение № 8262 / 07.07.2021 г. на ВАС по адм.д. № 4363 / 2021 г.). Настоящият съдебен състав има резерви относно горецитираното тълкуване, но въпреки това го възприема като свое вътрешно убеждение с цел поддържане единството на съдебната практика. В съответствие с това тълкуване, двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е започнал да тече на 10.11.2021 г., когато на ответника са били предоставени материалите от дисциплинарното производство срещу жалбоподателката, ведно със становище № 8121р-19679 / 09.11.2021 г. на ДРО. Обжалваната заповед е издадена на 03.12.2021 г., т.е. преди да е изтекъл двумесечният срок. Следователно дисциплинарната отговорност на жалбоподателката е била реализирана своевременно и погасяване по давност не е настъпило. 4/ Вярно е, че жалбоподателката е била награждавана многократно, обаче това не изчерпва характеристиката на нейното цялостно служебно поведение, което, както става ясно от изложените по-горе фактически констатации, има и своите пасиви. Вярно е също така, дисциплинарното нарушение не е повлияло върху изхода на съответното наказателното производство. Но, от друга страна, жалбоподателката е игнорирала правилата на НПК в условията на очевиден умисъл. Освен това тя е проявила настойчивост при реализацията на този умисъл, осъществявайки разглежданото дисциплинарно нарушение посредством повече от едно деяние. Ето защо натежават негативните факти по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. 5/ Това, че младши разследващ полицай Я.К.Л. не е отказал изпълнение на неправомерна служебна заповед, не може да се третира като факт, пораждащ благоприятни последици за жалбоподателката. Обратното би означавало, че, ако подчинен служител изпълни противоправно нареждане на свой ръководител, последният се освобождава от отговорност за своето нареждане, което е абсурдно. Изпълнението на такова нареждане нито представлява презумпция за законност на нареждането, нито го санира. 6/ Обстоятелството, че жалбоподателката не разполага с правомощието да разпореди повторното възлагане на експертиза, по никакъв начин не премахва от обективната действителност факта, че е указала, в качеството си на началник на отдел „Разследване“, на подчинен спрямо нея служител да назначи такава експертиза.
Предвид на изложените съображения се налага извод за неоснователност на жалбата и на претенцията на жалбоподателката за разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Й.Д., ЕГН **********, срещу заповед № 8121К-12280 / 03.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Решението е окончателно на основание чл. 211 ЗМВР.
СЪДИЯ: .............................