Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер      260293             30.06. Година 2021                     Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав

На двадесет и втори юни 2021г.

В открито заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър Стойчев.

 

При секретаря  Ваня Казакова , като разгледа докладваното от Съдия Стойчев дело 116 по описа за 2020 година намери за установено следното:

          Производство по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ.

          Постъпила е искова молба от Е.К.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***,  против „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 98, за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща паричната равностойност на притежавания дружествен дял на починалия й наследодател баща - съдружник в ответното дружество К.С.К..

Твърди се, че К.К.е бил съдружник с 50% участие в ответното дружество, като е починал на  31.01.2019 г. и имуществените отношения следва да се уредят между наследниците на починалия съдружник и дружеството по счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение. Поради обстоятелството, че ищцата не е успяла да уреди имуществените отношение с ответника по доброволен начин е предявила настоящия иск.

Ответникът изцяло оспорва иска като неоснователен по подробни съображения  в отговора  на исковата молба. Освен това съдът е сезиран с процесуално допустимо възражение  за прихващане от ответника против предявената претенция със сумата от 26 000 лева, която сума се твърди да е изтеглена в брой от сметката на дружеството от страна на починалия съдружник и управител К. на посочените  в отговора на исковата молба дати, както и със сумата от 15 200 лева, която сума се твърди че е изтеглена от сметка на дружеството на посочените в отговора на исковата молба дати  с  банкова карта от постерминали. „ВЕНИС 2017“ ООД твърди, че посочените в отговора на исковата молба суми, които са  изтеглени от К. К., не са отчетени в дружеството, поради което и се счита, че същите са дължими, поради което и се прави съдебно прихващане със същите против предявената искова претенция, като се моли да се отхвърли иска и поради това.

          Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав, като обсъди приложените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност въз основа становищата на страните, намери за установено следното:

Между  страните е безспорно, че К.К.е бил съдружник с 50 % дялово участие и управител на ответното дружество и същият е починал на 31.01.2019 г. Освен това е безспорно, че ищцата е негова дъщеря и единствен негов законен наследник.

Претендират се права по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. Ищецът желае да получи паричната равностойност на дружествения дял на баща си от капитала на ответника. Правно релевантните факти, за да бъде уважена претенцията са налице. К.К.е бил съдружник с 50 % дялово участие и управител на ответното дружество и същият е починал на 31.01.2019 г., а освен това ищцата е негова дъщеря и единствен законен наследник. Наред с това е прието заключение по назначена ССЕ, което съдът изцяло кредитира, установяващо, че размерът на исковата сума се покрива от установената стойност на дела от капитала на дружеството на починалия съдружник съобразно счетоводния баланс към момента на прекратяване на членственото правоотношение.

При това положение следва да се разгледа възражението за прихващане. Следва да се посочи, че същото е валидно извършено. Възражението за прихващане по принцип се предявява съдебно, за да се вземат предвид неговите материално правни последици, по едно вече настъпило материално правно възражение по чл.103 от ЗЗД. Процесуалното възражение за прихващане  е твърдение, че тези последици са настъпили. Българското право обаче допуска и процесуално възражение за прихващане с неликвидни вземания. По принцип правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени. Възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ на защита, обаче не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане.

Правният ефект на възражението за прихващане (съдебното прихващане) настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани доказателства, тъй като решението влиза в сила и по отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.

В случая се манифестират от ответника права по смисъла на чл.145 от ТЗ, по повод на настъпил т.н. „управителски деликт.“ Твърди се от дружеството, че починалият съдружник и управител К. е нанесъл имуществена вреда на дружеството в посочените размери, тъй като в качеството си на управител е получил определени суми, които не са отчетени в дружеството.  По делото се установява, от заключението на приетата ССЕ, че действително управителят е изтеглил от банковата сметка сумата от 26 000 лева и 15 200 лева, но са налице счетоводни записвания, че тези суми са отнесени по дебитна семетка 501 „каса в лева“, като внесени в касата на дружеството. Обстоятелството, че не са налице изрично съставени документи за това, като основанието е банковото извлечение, не се счита от съда, като факт с правно значение по повод на изричното разяснение на експерта в съдебно заседание за обичайната практика на търговците в тази посока. Ето защо следва да се приеме, че на практика не се доказва, че е нанесена имуществена вреда от К. и не е налице фактическия състав по чл.145 от ТЗ, тъй като парите са отчетени по касата на дружеството. Поради изложеното Съдът

 

                                      Р Е  Ш  И

         

          ОСЪЖДА „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 98 да заплати, на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ, на Е.К.Р. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 30 000 лева, представляваща паричната равностойност на притежавания дружествен дял на починалия й наследодател баща - съдружник в ответното дружество К.С.К., ведно със законната лихва начиная от 13.02.2020г. до окончателното изплащане.

          ОТХВЪРЛЯ  направеното от „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 98 против Е.К.Р. с ЕГН ********** и адрес: *** възражение за прихващане с правно основание чл.145 от ТЗ за сумите от 26 000 лева и 15 200 лева, които представляват размера на нанесена на дружеството имуществена вреда от починалия управител, като сумите са  изтеглени от К.К.от сметката на ЮЛ, но не са отчетени в дружеството, като неоснователно.

ОСЪЖДА „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 98 да заплати на Е.К.Р. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 2850 лева направени деловодни разноски.

          Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ПАС.

 

                                                СЪДИЯ: