В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в публично заседание на десети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.
ТОНИ ГЕТОВ
2.
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Чавдар
Пастованов, разгледа докладваното от съдия Чочкова ВНОХД № 106 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от
12.04.2018 г. по н. о. х. д. № 16786/2015 г. Софийски районен съд, НО, 12
състав е признал:
1/подсъдимият
Й.Д.Й.за невиновен в това, че на 30.12 2003 г., в гр. София, в Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, в качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК – Председател на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, като извършител и в съучастие с В.Т.В.
– извършител, Х.А.Г.– извършител, Ц.П.Й. – помагач, присвоил чужди пари в общ
размер на 4 204 166, 00 лева, собственост на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, поверени в длъжностното му качество
да ги управлява /Й.противозаконно се разпоредил с правни действия като наредил
плащане на сумата в полза на ЕТ „В.И.Ц.П.“ в нарушение на служебни задължения –
знаел, че условията по сключен борсов договор № 433 за покупко – продажба на
стоки от 18.12.2002г., посочени в Спецификацията в графа „начин на плащане“ не
са изпълнени от страна на ЕТ „В.И.Ц.П.“, а именно не е внесена банкова гаранция
в полза на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, което е
условие за нареждане на превода на сумата по договора/, и длъжностното
присвояване е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.
с чл. 201, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
2/подсъдимия Х.А.Г.за невиновен в това, че на 30.12 2003 г., в гр. София, в Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“, в качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1 от НК – Директор на Дирекция „Финансови дейности, административно
и правно обслужване“ в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, като извършител и в съучастие с В.Т.В. – извършител, Й.Д.Й.–
извършител, Ц.П.Й. – помагач, присвоил чужди пари в общ размер на
4 204 166, 00 лева, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв
и военновременни запаси“, поверени в длъжностното му качество да ги управлява /Г.
противозаконно се разпоредил с правни действия като наредил плащане на сумата в
полза на ЕТ „В.И.Ц.П.“ в нарушение на служебни задължения – знаел, че условията
по сключен борсов договор № 433 за покупко – продажба на стоки от 18.12.2002г.,
посочени в Спецификацията в графа „начин на плащане“ не са изпълнени от страна
на ЕТ „В.И.Ц.П.“, а именно не е внесена банкова гаранция в полза на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, което е условие за нареждане
на превода на сумата по договора/, и длъжностното присвояване е в големи
размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
3/ подсъдимия В.Т.В. за виновен в това, че на 30.12.2003г., в гр. София,
в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК – Директор на Териториална дирекция
„Държавен резерв“- гр. София към Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, като извършител и в съучастие с Ц.П.Й. – помагач,
присвоил чужди пари в общ размер на 4 204 166, 00 лева, собственост
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, поверени в
длъжностното му качество да ги управлява /В. противозаконно се разпоредил с
правни действия като подписал платежни нареждания за плащане на сумата в размер
на 4 204 166, 00 лева в полза на ЕТ „В.И.Ц.П.“ и ги представил в банката, в нарушение на
свои служебни задължения – знаел, че условията по сключен борсов договор № 433
за покупко – продажба на стоки от 18.12.2002г., посочени в Спецификацията в
графа „начин на плащане“ не са изпълнени от страна на ЕТ „В.И.Ц.П.“, а именно
не е внесена банкова гаранция в полза на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, което е условие за нареждане на превода на сумата по
договора/, и длъжностното присвояване е в големи размери, поради което и на
основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.
1, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на същото е отложено
за срок от пет години. На основание чл. 304 от НПК съда е оправдал подсъдимия В.Т.В.
да е извършил деянието в съучастие с Й.Д.Й.– извършител, Х.А.Г.– извършител.
Със същата присъда и на основание чл. 202, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и
т. 7 от НК подсъдимият В. е лишен от право да заема държавна или обществена
длъжност за срок от пет години, както и да упражнява професия или дейност,
свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства
или стоково-материални ценности за срок от пет години. В тежест на подсъдимия
са възложени и направените по делото разноски.
4/подсъдимия Ц.П.Й. за виновен в
това, че на 30.12.2003г в гр. София, в Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, като помагач, в съучастие с В.Т.В. – извършител,
присвоил чужди пари в общ размер на 4 204 166, 00 лева, собственост
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /Й. умишлено
улеснил присвояването, като представил фактура за плащане на сумата в полза на
ЕТ „В.И.Ц.П.“ и знаел, че не е изпълнил
условията по сключен борсов договор № 433 за покупко – продажба на стоки от
18.12.2002г., посочени в Спецификацията в графа „начин на плащане“ от страна на
ЕТ „В.И.Ц.П.“, а именно не е внесена банкова гаранция в полза на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, което е условие за нареждане
на превода на сумата по договора/, и длъжностното присвояване е в големи
размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с
чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
е определил първоначален „общ режим“ за изтърпяването му. На основание чл. 304
от НПК съда е оправдал подсъдимия Ц.П.Й. да е извършил деянието в съучастие с Й.Д.Й.–
извършител, Х.А.Г.– извършител, както и че парите са му поверени в длъжностното
му качество да ги управлява. Със същата присъда и на основание чл. 202, ал. 3,
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК подсъдимият Й. е лишен от право да заема
държавна или обществена длъжност за срок от пет години, както и да упражнява
професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане
на финансови средства или стоково-материални ценности за срок от пет години. В
тежест на подсъдимият Й. са възложени и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимият Ц.Й..
Във въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, като се излагат подробни съображения за
несъставомерност на възведеното деяние. В основни линии се настоява, че
подсъдимият Й. не е съставял, подписвал, още по-малко представял фактура лично
или чрез трето лице. Изтъква се, че първостепенният съд е допуснал
незаконосъобразно изменение на обвинението, което се явява самостоятелно
основание за отмяна на присъдата. На следващо място в сезиращия въззивния съд
акт, се сочи, че при установяване на фактическата обстановка, първостепенния
съд е допуснал редица неточности и грешки, като отново подробно се излагат
съображения в тази насока. Твърди се, че в мотивите към присъдата не са
обсъдени и редица възражения изтъкнати от защитата относно изготвянето на
фактурата и нейното предаване, съответно не се сочат доказателства в подкрепа
на обвинението, че именно подс. Й. е предоставил въпросната фактура. Твърди се
,че декларативно и без да се обоснове, първоинстанционният съд е отхвърлил
обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита са и годно
доказателствено средство. На следващо място защитата на подсъдимия излага
собствен анализ на доказателствената съвкупност, като отново стига до същия
извод, посочен в първия пункт от въззивната жалба, а именно, че обвинението не
се подкрепя от наличните по делото доказателства. Изтъква се, че съда
неправилно е интерпретирал фразата „стоката получена“ в процесната фактура,
нещо повече настоява се същата да бъде изключена от доказателствената
съвкупност, като се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения при
нейното приобщаване. Оспорена е и наличната според съда субективна страна на
деянието. На последно място е изразена критика и по отношение на приетите по делото експертни
заключения. С оглед на изложеното се моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена и да бъде постановена нова - оправдателна такава.
Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба
от защитника на подсъдимия В.В., в която присъдата се определя като неправилна
и незаконосъобразна, а наложеното наказание се счита за прекомерно тежко. Прави
се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава
или алтернативно – изменение на присъдата със съответните последици.
В съдебно
заседание ,защитниците на подсъдимите В. и Ц.поддържат жалбите и изложените в
тях доводи.
В правото си на последна дума подсъдимия В.
заявява, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
В правото си на последна дума подсъдимия Й.
моли за справедливост.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда в оправдателните
й части е влязла в сила, тъй като не е била атакувана в законоустановения срок от
никоя от заинтересованите страни поради което
и не е предмет на въззивен контрол.В тази връзка съображения относно нейната
правилност или неправилност няма да бъда излагани в настоящото изложение.
Въпросът, който се поставя от защитата и който по мнение на въззивната
инстнация изисква приоритетно разглеждане поради принципната му същност, е
допуснал ли е първостепенният съд нарушение на съдопроизводствените правила при
извършено по реда на чл.287 от НПК изменение на обвинението.
Настоящият съдебен състав не намери
основания за критично отношение към решаващия съд относно приложението на
института на „изменение на обвинението“, регламентиран в чл. 287 от НПК.
Съгласно тази разпоредба прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното
следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Внимателният прочит на протокола от съдебно заседание, проведено на
16.11.2017г. показва, че съдът е спазил всички изисквания във връзка с
повдигането на ново обвинение в съдебно заседание от прокурора. При новото
разглеждане на делото по н.д.№16786/2015г. по описа на СРС прокурорът е поискал
спрямо така внесеното с обвинителния акт обвинение за документна измама да се
приложи чл.287, ал. 1 от НПК поради „съществено изменение на обстоятелствената
част“, като е отстъпил от тезата, че е използван документ с невярно съдържание,
послужил като средство за въвеждане в заблуждение. В настоящия случай основните
факти очертаващи състава на престъплението са били отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и подсъдимите са се защитавали по тях. Предприетото от
прокурора и допуснато от първостепенният съд изменение на обвинението от
документна измама в длъжностно присвояване е осъществено при запазване на
основните фактически рамки на обвинението, поради което според настоящият
състав не съставлява недопустимо изменение на обвинението, защото не се касае
за напълно различно, качествено ново деяние, което няма абсолютно никаква
обективна връзка с деянието, описано в обвинителния акт. Нещо повече, ако се
съпоставят признаците на документната измама и длъжностното присвояване при
конкретното им проявление по делото, се установява, че различията между тях не
са затруднили правото на защита на подсъдимите, което се явява същественото в
настоящия казус. Допуснатата от контролирания съд поправка по отношение на
заеманите от подсъдимите длъжности / за подсъдимия В. – вместо Директор на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, да се чете:
Директор на Териториална дирекция „Държавен
резерв“ –София към Държавна агенция ‚Държавен резерв и военновременни запаси“/,
всъщност представлява отстраняване на фактическа грешка, чрез която не са били
накърнени процесуалните права на подсъдимите, които са имали възможност да се
защитят по верните факти, дори да се приеме за спорно редът, по който е
следвало да бъде сторено. Настоящият състав намира, че за пълнота следва да
подчертае, че суверенно право на прокурора е да повдига и поддържа обвинение.
Той единствен осъществява функцията по повдигане и поддържане на обвинението в
наказателното производство и негово правомощие е да прецени дали има основание
да го измени. Съдът осъществява функцията по ръководство и решаване на делото,
без да е оправомощен да се намесва във вътрешното убеждение на прокурора. В
конкретния случай прокурорът е установил, че събраните в хода на съдебното
следствие доказателства обосновават промяна на обстоятелствената част на
обвинението и е мотивирал своето становище пред съда. На подсъдимите са били предявени
по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се гради
обвинителната теза и които имат значение
за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му
квалификация. Съдът разяснявайки правата на подсъдимите по новото обвинение в
пълня мяра е охранил техните права и е предоставил възможност за подготовка и
организиране на защитата, отлагайки съдебното производство. В съдебно заседание
на подсъдимите е била дадена поредна възможност да дадат обяснения. Поради това
СГС, прие че не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е ограничило защитата на подсъдимите.
Софийски районен съд е съблюдавал
стриктно правилата на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към
спора обстоятелства, задълбочено е анализирал събраните в хода на разследването
и по време на съдебното следствие доказателства, извършил е всички следствени
действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите
по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал,
обосновано е приел за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият В.Т.В.
е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с висше образование,
женен, неосъждан, живущ ***.
Подсъдимият Ц.П.Й. е роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан,
живущ ***.
Управлението на държавните резерви и
военновременните запаси на Република България е регламентирано в Закона за държавните резерви и военновременни
запаси /ЗДРВВЗ/ и се осъществява от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДА“ДРВВЗ“/. Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ е юридическо лице със седалище гр.София и е на пряко
подчинение на Министерския съвет, като нейният председател е първостепенен
разпоредител с бюджетни средства/ съгласно чл.5 от ЗДРВВЗ/.
Държавните резерви представляват основни
суровини, материали, горива, хранителни продукти, лекарства и
болнично-домакинско имущество и други, определени с номенклатурен списък от
Министерския съвет или със закон, предназначени за задоволяване на
потребностите на националното стопанство и населението при кризисни ситуации –
природни бедствия, аварии, епидемии, при положение на война, военно или
извънредно положение.
Покупките на държавни резерви и
военновременни запаси се извършвали при условията и по реда, предвидени в Закона
за обществените поръчки /съгласно чл.10, ал. 3 от ЗДРВВЗ, Обн.,ДВ,бр.9 от
31.01.2003г./.
Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ се ръководи и представлява от председател, който се
определя с решение на Министерския съвет. Председател на държавната агенция за
периода 2002г.-08.12.2003г. бил С. К., освободен със заповед
№КВ-135/08.12.2003г. на Министър-председателя на РБ и на основание Решение на
МС №853/08.12.2003г., като за изпълняващ функциите Председател на ДА“ДРВВЗ“ бил
определен Й.Й..
Председателят на
агенцията участвал в провеждането на държавната политика в областта на
планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването,
поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и
контролирането на държавните резерви и военновременните запаси на страната в
съответствие с интересите на националната сигурност. Неговите правомощия
включвали вземането на решения за провеждане на процедури за възлагане на
обществени поръчки и търгове в съответствие с действащото законодателство,
както и сключване договори с физически и юридически лица.
В периода 2002г.-2003г. структурата,
функциите и числеността на администрацията, както и организацията на работа на
държавната агенция били определени със Заповед № 287/23.10.2001г.
Структурата на държавната агенцията включвала
обща администрация организирана в дирекция „Финансови дейности, административно
и правно обслужване“, чийто директор през инкриминирания период бил Х. Г..
Специализираната администрация била
организирана в Главна дирекция „Управление на държавните резерви и
военновременни запаси“ със съответни териториални звена. За територията на гр.
София била създадена Териториална дирекция „Държавен резерв“ – град София,
чийто директор съгласно заповед №№ 536/15.09.2003г бил подс. В.В.. Видно от
длъжностната му характеристика той е пряко подчинен на Главния директор „УДР и
ВВЗ“ при ДА. В същата е визирано, че целта на директора на ТД“ДР“ е да
организира, ръководи и упражнява контрол върху цялостната дейност в
териториалната дирекция. Посочени са преките му задължения /в.V/, първото от които е да
организира и контролира създаването, опазването, обновяването,поддържането,
освобождаването,ползването и отчитането на държавните резерви и военновременни
запаси в съответните административни области, както и отговорностите, свързани
с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите, в това число
и финансовите ресурси /VII, В/ като отговаря за планирането на средствата необходими
за осъществяване на дейността на териториалната дирекция, както и отговаря за
правомерното разходване на отпуснатите финансови средства в рамките на
териториалната дирекция.
На 18.12.2002г. между ДА „ДРВВЗ“ и ЕТ „В.И.–
В.Л.“ бил сключен борсов договор № 433 за покупко - продажба на стоки, чрез
посредничеството на членовете на „Софийска стокова борса“АД. Договорът бил
сключен между „К.“ ЕООД като член на „Софийска стокова борса“ АД, чрез
упълномощения му лицензиран брокерК.С., представляващ КУПУВАЧА- Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ от една страна и от друга –
член на борсата „В.В“ ЕООД, чрез упълномощения му лицензиран брокер Г.Н.,
представляващ ПРОДАВАЧА - ЕТ „В.И.– В.Л.“. Съгласно договора продавачът се
задължавал да предаде, а купувачът да приеме и заплати стоката, описана в приложената
към договора спецификация. Видно от спецификация и допълнителни клаузи,
съгласно поръчка-спецификация № ГХ 01-4845/21.11.2002г. към договор за поръчка
№ 60/25.02.2002г. /приложение към договор 433/ продавачът - ЕТ „В.И.– В.Л.“
следвало да продаде на купувача - ДА „ДРВВЗ“ 3 850 тона автомобилен бензин
А 92 Н, с обща стойност 4 308 150 лв., с ДДС – 5 169 780
лв. Цената е франко петролна база „Антон“. Определен бил следния начин на
плащане: „Авансов банков превод по сметка на продавача, който гарантира
изпълнението с неотменима, безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
от БНБ банка в полза на ДА „ДРВВЗ“ в размер на 120% от стойността на договора с
ДДС. Срок на валидност на банковата гаранция – 10.03.2003г. Срок за плащане на
цената: 5 дни след представяне на банковата гаранция . Срок на доставка – до
20.02.2003г. Място на предаване на стоката ПБ-Антон. Норма на доставка –
График, уточнен със съхранителя чрез ТД“ДР“-София. Акт, удостоверяващ
предаването на стоката – Приемо - предавателен протокол, съставен в ПБ А.към
момента на приемане на стоката, от представител на Купувача и представител на
продавача. Изрично било заложено, че борсовия договор и спецификацията и
допълнителните клаузи към него се сключват при условията на чл. 16, ал.1, т. 9
от ЗОП и влиза в сила след представяне на банкова гаранция.
В изпълнение на този договор в ДА „ДРВВЗ“
/секретно деловодство/ била депозирана банкова гаранция реф. № 4026/12.02,
издадена в гр. София, на 19.12.2002г., от ТБ „БНП П.“ АД, във връзка със
сключен борсов договор №433 от 18.12.2002г. Банковата гаранция била издадена в
полза на ДА „ДРВВЗ“, и гарантирала задълженията на ЕТ „В.И.– В.Л.“ в размер до
9 236 160,00 лева. Съгласно отразеното в същата банката се
задължавала незабавно да изплати горната сума, при поискване, депозирано на
гишетата й в рамките на определената валидност, съдържащо декларация, че ЕТ „В.И.–
В.Л.“, като страна по горепосочения договор не изпълни задълженията си. Изрично
е посочено, че банковата гаранция е валидна до 15.03.2003г., като след тази
дата става невалидна и оригиналът й следва да бъде върнат в Банката, като
невръщането не поражда права за държателя.
Съгласно посоченото по-горе в
спецификацията по договора, следвало да бъде извършено авансово плащане от
страна на купувача по договора, в 5 дневен срок след като била представена
банковата гаранция. Това не се случило до края на календарната 2002 година,
когато приключил годишния бюджет на агенцията /като първостепенен
разпоредител/.
На 15.01.2003г. подсъдимият Ц.П.Й.
получил на ръка оригинал на банкова гаранция реф.№4026/12.02, срещу подпис,
положен върху оставено в секретно деловодство ксерокопие на банкова гаранция.
Върху същото копие е вписано от св. Т.В./видно от приложен писмен доклад на Т.В.–
Началник Отдел „Горива и химикали“ в ДА „ДРВВЗ“/, че по нареждане на г-н Ц.
/Главен директор на Главна дирекция/ банковата гаранция е занесена на същия и Ц.
я върнал на фирмата, в присъствието на Х. Г.. В срок до 20.02.2003г., съгласно
борсов договор № 433 не била доставена и стоката, предмет на договора.
На 23.12.2003г. в деловодството на ДА
„ДРВВЗ“ било депозирано писмо от ЕТ „В.И.– Ц.П.“ /правоприемник на ЕТ „В.И.– В.Л.“,
съгласно Решение №1/16.12.2002г. на СГС, ФД № 11625/2002г./ в качеството му на
продавач по договор №433/18.12.2002г., адресирано до председателя на ДА
„ДРВВЗ“. В същото писмо се сочело, че поради липса на преведени авансови суми
по договора, не била извършена доставка, като се изразявала готовност договора
да бъде изпълнен при посочените условия, в противен случай следвало да бъдат
претендирани неустойки за неизпълнение. След запознаване с постъпилото писмо,
Председателят на ДА „ДРВВЗ“ , поставил резолюция с искане за изготвяне на
становище от главния директор на ДА „ДРВВЗ“ – В. Ц.. Същият ден това било
сведено до св. В. Ц., който от своя страна изискал изготвяне на становище от Х.
Г., в качеството му на директор на Дирекция „„Финансови дейности, административно
и правно обслужване“ в ДА „ДРВВЗ“ /относно наличните средства в агенцията/ и от
св. Т.В.в качеството му на Началник Отдел „Горива и химикали“ в ДА „ДРВВЗ“/относно
възможността за стартиране на тази процедура/, както и становище от други
длъжностни лица. В отговор на това св. Т.В.изразил становището си пред св. В. Ц.,
че поради неизпълнение на договора същия следвало да се счита за развален.
Установено било също така, че в ДА „ДРВВЗ“ имало нужните средства, които обаче
следвало да се върнат обратно в бюджета, в случай че не бъдат усвоени до края
на календарната година. На 30.12.2003г. било изпратено писмо, подписано от
Председателя на ДА „ДРВВЗ“ до „К.“ ООД – гр. София и в частностК.С., във връзка
с писмо на ЕТ „В.И.– Ц.П.“, с което се изисква представяне на всички изискуеми
по ЗОП документи и нова банкова гаранция, със срок на валидност един месец след
крайната дата за доставката.
Междувременно, от подс. Ц.Й. - ЕТ „В.И.–
Ц.П.“ била представена на Директора на ТД „ДР“-София данъчна Фактура оригинал №
**********/29.12.2003г., подписана от Ц.П. и с положен печат от ЕТ „В.И.– Ц.П.“.
В процесната фактура били попълнение данни на изпълнител - ЕТ „В.И.– Ц.П.“***,
МОЛ; Ц.П.Й., дан. № **********, БУЛСТАТ ********, банка КТБ, както ибанков код,
сметка и ДДС сметка, и получател – ТД „ДР“- София, ГР. София „********МОЛ: В. Т.В., дан. №****** БУЛСТАТ: ********. В
графите били попълнени: наименование на
стоката – Автомобилен бензин А 92 Н съгласно договор №433/18.12.2002г., мярка –
тон; количество – 3850; еденична цена 1159; стойност – 4 462 150лв.,
с ДДС – 5354580.00. Начин на плащане: пл. нареждане. Във фактурата било
отразено – „Отговорен за стоп. Операция В.
В.. Стоката получена на 29.12.2003г. от В.В., като срещу ЕГН ръкописно
бил написан единния граждански номер на подс. В. и същият положил подпис.
На 30.12.2003г. подс. В.В.-*** към ДА „ДРВВЗ“ получил информация за размера
на наличните средства в агенцията, които в случай, че не били усвоени до края
на календарната година, следвало да се върнат в републиканския бюджет. Подс. В.
бил наясно с факта, че не било доставено горивото описано във фактура
№8/29.12.2003г., включително му били известни условията по цитирания във
фактурата борсов договор №433/18.12.02г., тъй като се касаело за доставка в
база А.в ТД :ДР“ – София, чийто директор бил именно той. Същият не извършил
проверка в ДА „ДРВВЗ“ относно правното положение на този договор , становищата
на отговорните длъжностни лица, липсата на банкова гаранция, изтеклия краен
срок за доставка визиран в този договор. Подс. В. разпоредил на св. М.Д.– гл.
счетоводител на ТД“ДР“-София към ДА“ДРВВЗ“ да изготви съответните платежни нареждания.
Св. М.Д.се свързала с Х. Г. – директор на дирекция „Финансови дейност,
административно и правно обслужване“ и св. К.Б.– главен счетоводител на ДА
„ДРВВЗ“, от където получила потвърждение за наличните средства в агенцията. Св.
Д. наредила на служител от счетоводството в ТД“ДР“ да състави платежните
нареждания като диктувала точните данни, суми. След съставянето на нужните
екземплчри на Авизо по бюджетно платежно нареждане №1141/30.12.2003г. за сумата
от 4 204 166,00 лева, с посочено основание „частично плащане по
фактура №8/29.12.03г.“, с наредител ТД „Държавен резерв“ София, до КТБ-ЦУ,
адрес *********, с получател ЕТ „В.И.– Ц.П.“, с посочена сметка и банков код,
както и Авизо по бюджетно платежно нареждане №1140/30.12.2003г за сумата от
84083400 лева, с посочено основание „ДДС, частично плащане по фактура
№8/29.12.03г.“, с наредител ТД „Държавен резерв“София, до КТБ-ЦУ, адрес „граф
Игнатиев“ 10, с получател ЕТ ЕТ „В.И.– Ц.П.“, с посочена сметка и банков код,
същите били предадени на св. М.Д., която ги подписала. Платежните нареждания
били подписани от подс. В.В., след което били предадени в „Си БАНК“. От ТД
„ДР“-София било наредено плащане до ДА „ДРВВЗ“, с приложено копие от фактура, в
която било отразено обстоятелството, че стоката е получена, от където още в
същия ден – 30.12.2003г. плащането било одобрено по електронна система „СЕБРА“
и от бюджетните средства на ДА „ДРВВЗ“ въз основа на платежните нареждания била
преведена сумата от 4 204 166,00 лева, по банкова сметка *** „В.И.– Ц.П.“
в банка „КТБ“.
Независимо от така преведената от ДА
„ДРВВЗ“ парична сума, ЕТ „В.И.– Ц.П.“ не доставил фактурираното гориво. В
последствие било установено, че получената парична сума в размер на
4 204 166,00 лева била изтеглена от упълномощено лице 47 000
лева, а други суми били преведени по сметка на други юридически лица /
4 000 000,00 лева били преведени на търговско дружество „Б.“ООД, а
155 000, 00 лева били преведени на търговско дружество „Б.И.“ ЕООД.
Съгласно заключението на назначената в
хода на производството Графическа експертиза по Протокол №635/2007г., подписите
за „Стоката получена на 29.12.2003г. Подпис“ във фактура №8/29.12.2003г. и
десните подписи за „подписи на наредителя“ в авизо по бюджетно нареждане №1141
за сумата 4 204 166.00 лева и авизо по бюджетно нареждане №1140 за
сумата 84083400 лева са положени от подс. В.Т.В.. Левите подписи за „подписи на
наредителя“ в авизо по бюджетно нареждане №1141 за сумата
4 204 166.00 лева и авизо по бюджетно нареждане №1140 за сумата 840 834.00
лева са положени от св. М.Х.ва Д..
По делото е била назначена Съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещо лице З.И.. В пункт 1. от експертното заключение е посочено,
че на 30.12.2003г. ЕТ „В.И.– Ц.П.“ е получило от ДА“ДРВВЗ“ сумата от
4 204 166.00 лева плащане по данъчна фактура
№**********/29.03.2003г., както и ДДС по същата фактура от 840 834.00 лева. В
т. 2 се сочи, че получената сума
по разплащателна сметка на ЕТ „В.И.– Ц.П.“ в размер на
4 204 166.00 лева е била използвана по следния начин: изтеглена на
каса сума от 47 000, 00 лева; сумата от 4 000 000,00 лева била
преведена на търговско дружество „Б.“ООД, а 155 000 лева били преведени на
търговско дружество „Б.И.“ЕООД. В платежните нареждания, касаещи превода на
суми на фирмите „Б.“ООД и „Б.И.“ЕООД било
посочено като основание - „по договор за заем“, но от ЕТ „В.И.– Ц.П.“ не били
представени такива договори. Освен това е посочено, че представените ДРА от ТД
на нАП за ЕТ „В.И.– Ц.П.“ показали, че в резултат на извършените насрещни проверки
не можело да се докаже реални доставки на гориво от доставчиците посочени по
счетоводни данни. В т.3 вещото лице е посочило, че сумите по т.1 са получени на
основание Борсов договор № 433/18.12.2002г. Заключението на вещото лице И.а е,
че с направения превод от 5 045 000.00 лв. без да е изпълнено
условието за банкова гаранция по договора е нанесена вреда на ДА „ДРВВЗ“.
Според заключението на Съдебно –
счетоводна и икономическа експертиза на
вещите лица П. и И., „причините за неизпълнение на сделката са: от страна
на ДА „ДРВВЗ“ – неспазване на условията
на подписания борсов договор; превеждане на сумата, без наличие на банкова
гаранция; подписване на документ – фактура №8/29.03.2003г. с неверни
обстоятелства, че стоката е получена; неупражнен контрол по изпълнение на сделката,
а от страна на ЕТ „В.И.– Ц.П.“ –неспазване на условията на подписания борсов
договор; непредставяне на банкова гаранция; липса на стока и възможности за
изпълнение на сделката. Според вещите лица ДА „ДРВВЗ“ е била ощетена от
недоставеното на договореното количество гориво
и изплащането на стойността му.
От
експертното заключение /Протокол №474/15.06.2007г/. на Г.Ч.– вещо лице,
извършил технико-документна експертиза
на „Дневник ЕДСД, започнат на 27.11.2003г. и завършен на 27.01.2004г.,
се установява извършено заличаване на ръкописния текст на най-горната графа от
обратната страна на лист №45 срещу рег индекс ГХ 01-5521/23.12 за кореспондент
„В.И.“. Според експерта изготвил заключението, заличавания ръкописен текст е
със следното съдържание: „30.12., До „К.“ ООД, да представят всички необходими
документи по ЗОП и нова банкова гаранция“. Посочено е също, че заличения
ръкописен текст и текста в графата са написани от едно и също лице.
Описаната фактическа обстановка е била установена от
СРС въз основа на следните доказателствени материали: показанията на
свидетелите по делото: М.Д., свид. Росица Станкова, включително приобщените от
досъдебното производство по реда на чл. 28, ал. 4, т. 2, пр. 2от НПК свид. Г.Н.,
свид. В. Ц., свид. К.Б., свид. Т.В., свид.К.С., свид. М. Т., свид. М. Т., свидВ.Й.,
защитен свидетел с идентификационен номер №2, в различна степен от обясненията
на подсъдимите В.В., Ц.Й., Й.Й., Х. Г.; множеството писмени доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, сред които: одитен доклад; длъжностни
характеристики; Заповед № 287/23.10.2001г.; Заповед № 536/ 15.09.2003г.;
Заповед №107/01.04.2002г.; Решение №1/11.09.1997г.; Решение № 1/16.12.2002г. на
СГС; протокол за доброволно предаване; препис от фактура № 8/29.12.2003г.;заверено
копие на борсов договор № 433/18.12.2002г.; препис от спецификация и
допълнителни клаузи; препис от поръчка спецификация; Заповед №305/29.05.2002г.;
доклад от 24.02.2003г.; писмо с изх.№ 7396 на Държавна Агенция „Държавен резерв
и военновременни запаси“ с приложения заверени преписи от борсов договор № 433/18.12.2002г., спецификация и
допълнителни клаузи съгласно поръчка –
спецификация на Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ № ГХ 01-4845/21.11.2002г. към договор за
поръчка №60/25.02.2002г., писмо от ЕТ „В.И.– Ц.П.“ до Държавна Агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“
писмо с изх.№ 12427/20.12.2002г. от ТБ „БНБ П.с“АД; банкова гаранция
№4026/12.02 и други; от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
и икономическа експертиза, заключението
на графическата експертиза; заключението на технико-документната експертиза и
заключението на съдебно-счетоводна експертиза;
Първата инстанция е събрала и проверила
всички възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина.
Фактическите констатации на съда са логично следствие от анализа на
гореописаната доказателствена съвкупност. Обсъдени са противоречията в
доказателствените материали и аргументирано е посочено кои доказателства съдът
кредитира напълно и кои – не. Наличните доказателствени средства, а и
производните доказателства са обсъдени в необходимата последователност и
пълнота, и липсва претендираната необоснованост на присъдата. Без декларативно
да се препраща към първия съдебен акт, въззивната инстанция при своя собствен
анализ относно обосноваността счита, че фактическите изводи на районния съд
кореспондират на доказателствената съвкупност, липсва грешка в
мисловно-аналитичния процес. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста.
С оглед на добре мотивираната първоинстанционна присъда, настоящият съдебен
състав ще обърне внимание само на част от доказателствените източници, които
приема, че стоят в основата на осъдителната присъда
На първо място този съд напълно се съгласява с
позицията на първата инстанция, че по делото безспорно и несъмнено е установено какви длъжности са заемали всички
подсъдими, както и че на 18.12.2002 г. между Държавна агенция „Държавен резерв
и военновременни запаси“, в качеството й на купувач и ЕТ „В.И.- В.Л.“ –
продавач бил сключен борсов договор № 433, като са били изяснени неговите
параметри, начин на плащане и срокове за доставка. Безспорно е и
обстоятелството, че купувачът следвало да гарантира изпълнението на договора с
неотменима и безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ
търговска банка в полза на ДА „ДРВВЗ“ в размер на 120% от стойността на
договора с ДДС. Първоинстанционният съд подробно и с необходимите детайли е
изложил хронологията на събитията, от сключването на процесният договор, последвалото връщане на представената в ДА
„ДРВВЗ“ банкова гаранция на подс. Ц.П. /правоприемник на ЕТ „ В.И.– В.Л./, до
по-късно отправените претенции от страна на продавача и изразеното желание за
стартиране на договора /писмо от 23.12.2003 г./. В тази връзка събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа
доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна
кореспонденция, последователност и логична връзка. Интерпретацията на тези
доказателства направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се
споделя от настоящата въззивна инстанция. Изводът на контролирания съд, че след
15.03.2003 г. процесната гаранция не би могла да изпълни своето предназначение,
а именно да послужи като обезпечение, в случай на извършено плащане и неизпълнение
от страна на продавача е правилен и се споделя от настоящият състав. СГС се
солидаризира и със становището на районния съд, че от гласните доказателствени
средства непрекъснато се наблюдава прехвърляне на отговорности между
длъжностните лица и различните структури на ДА „ДРВВЗ“.
По отношение на подс.В.
непротиворечиво е установено, че със Заповед № 536/15.09.2003 г. на
председателя на ДА „ДРВВЗ“, същият е назначен за държавен служител на длъжност
Директор на Териториална дирекция „Държавен резерв“ гр. София към ДА „ДРВВЗ“, а
със Заповед № 57/28.05.2005 г. е прекратено служебното му правоотношение. По
този начин е видно, че по време на инкриминираната дата подс. В. е отговарял на
качеството длъжностно лице съгласно изискването на чл.93, ал.1 б. „а“ от НК, което
е един от съставомерните признаци на деянието. При задълбочен прочит на
длъжностната му характеристика, се вижда, че в т. III e уредена целта на
тази длъжност, според която подс. В. трябва да организира, ръководи и упражнява
контрол върху цялостната дейност на териториалната дирекция. В преките му
задължения освен организацията, контрола, създаването, опазването,
обновяването, поддържането, освобождаването, ползването и отчитането на
държавните резерви и военновременните
запаси в съответните административни области влизат и бюджетни правомощия. В т.V е посочено, че директорът на ТД „ДР“ гр. София предлага проект на годишния
бюджет на дирекцията и отчета за изпълнението на утвърдения бюджет, като ги
предоставя на председателя. Именно тук прави впечатление, че макар дирекцията
да се явява третостепенен разпоредител с бюджетни средства, която да не
разполага с авоари по сметката си и всички плащания да стават, чрез одобрението
на висшето
ръководство на ДА „ДРВВЗ“, тя трябва да представи отчет за направените разходи
по предварително определения й бюджет, т.к ДА „ДРВВЗ“ няма как в дълбочина да
отговаря за вътрешната дейност и всички функции, които следва да се извършват
от дирекцията, като разчита на професионализма, контрола и ефективното
ръководство на последната. Съвсем обосновано може да бъде направен извод, че
реалните плащания извършвани от упълномощен служител на Агенцията чрез
системата СЕБРА се базират на рамкова информация, касаеща сключените от нея
договори, но основното задължение за детайлна проверка и иницииране на даден
вид разплащане, резултатът от което засяга определената подструктура лежи върху
отговорника за нея. По делото беше уточнено, че обемът на сключените от ДА
„ДРВВЗ“ договори е огромен и няма как председателят на агенцията да е в
изключително подробна степен запознат със всички тях. На тази основа Законът за
държавните резерви и военновременните запаси и Устройственият правилник на ДА
„ДРВВЗ“ отчитат необходимостта от обща и специализирана администрация, която да
спомага за пълноценната и ефективна работа по управление на ресурсите на
агенцията. Формално за лицето, което е наредило плащането чрез СЕБРА не е
съществувала пречка, то да не бъде извършено, но подс. В. е този, който
обективно е знаел, че процесното гориво не е доставено. Все в коментирания аспект следва да се
наблегне на част от показанията на свидетелката К.Б., които подкрепят изложените
изводи. Прави впечатление, че същата категорично и нееднократно заявява, че „за горивото имахме изпратена фактура за
доставено гориво, разписана ……“; „да се съгласуват плащания нямаше такава
практика и беше достатъчна фактурата на базата на която става плащането“; „само
по факс получаваме документи, оригиналните фактури са в териториалните
дирекции“; „нареждат плащанията, а дали ще стане, ако има средства ще стане, ако
не частично или няма да стане“; „ за да се извърши реален превод…, освен
платежното нареждане разрешение от ЦУ не е необходимо“; „относно обстоятелства
свързани с банкова гаранция при плащане само фактурата проверяваме“; „ в
териториалната дирекция проверяват всички други документи“; „материалът е
получен след като имам фактура“; „достъп до СЕБРА имат всички служители в
счетоводството на централното управление… в рамките на един час всеки
счетоводител влиза в системата и си разпределят по между си, като по две
дирекции трима – четирима счетоводители ги разглеждат и се одобряват“. Цитираните
показания свидетелстват за формалната проверка преди да бъде извършено дадено
разплащане, като се установява, че тя се свежда до наличието на фактура, дори и
когато е издадена банкова гаранция. В този смисъл безспорно установеното
обстоятелство с помощта на изготвената по делото ССЕ, че основание за плащането
е сключеният борсов договор за покупко-продажба на гориво се явява ирелевантно,
след като чисто технически сумите се превеждат при получена фактура. Въпросният
договор и останалите необходими документи е трябвало да бъдат изследвани преди
изготвянето на фактурата и платежните нареждания. Също така в т. VII, б. „B“ от длъжностната характеристика на подс. В. изрично е пояснено, че като
директор на ТД „ДР“ гр. София отговаря
за правомерното разходване на
отпуснатите финансови средства в рамките на териториалната дирекция. Това е
абсолютно потвърждение на факта, че макар и индиректно поради заеманата от него
длъжност му е поверено да управлява тези средства, което се явява втори
съставомерен признак на изпълнителното деяние. Няма
спор по въпроса кой е изготвил и подписал платежните нареждания. По данни на
свидетелката Д. платежните нареждания са изготвени физически от лице на име
Данаил Ботев, а подписите са положени от първата и от подс. В.. В обясненията
на последния се сочи следното: „фактура №
8 съм подписвал“; „платежните нареждания ги подписах в банка КТБ“. Тези
твърдения се потвърждават и от заключението на графическата експертиза с
протокол № 635/21.08.2007 г. Изяснявайки това, контролиращия съд, счита за
редно да отбележи, че като цяло споделя пространствените разсъждения в мотивите
на първата инстанция досежно анализа на доказателствата засягащи извършеното от
подс. В. деяние. Въпреки това държи да поясни, че в случая съществено значение
имат само обстоятелствата относно кой носи отговорност да бъде извършена
процедура по проверка на необходимите документи по сключения борсов договор,
кой е подписал платежните нареждания и как е било улеснено присвояването от
подс. Й.. Т.к първите вече бяха уточнени, обосновано следва да се заяви, че
породените противоречия относно дали фактура № 8/29.12.2003 г. е подписана
преди или след оформянето на платежните нареждания се оказват ирелевантни, по
причина формалния характер на разплащанията чрез системата СЕБРА.Единствените
предпоставки да бъдат правени тези плащания са наличието на фактура и авоари по
сметката. Тази система технически по никакъв начин не е обвързана от специална
електронна платформа, по която да бъдат входирани предварително изискуемите
фактури, което предполага възможността за представяне и архивиране с
удостоверителна цел на хартиени такива,
разписани със стара дата към момент в който плащанията вече са направени. Дори
да допуснем, че съществуваше такава специална платформа, която да гарантира
подписването на фактури в реално време пак нямаше да бъде избегнат проблема с
положения от страна на подс. В. подпис върху процесната фактура при неизпълнен
договор. От значение се явява фактът, че подсъдимия е бил наясно с това, че
горивото не е доставено в петролна база „Антон“в ТД „ДР“ – София, за която
отговарял той. Това се споменава и в неговите обяснения, според които “след
извършеното плащане, за да се получи стоката трябва да се съставят
приемо-предавателни протоколи“; „такива протоколи не са постъпвали и това е
било известно на всички“; „като гориво не е получавано такова“. Защитната позиция на този подсъдим, че е изпълнил каквото са му наредили
и пледираното алтернативно приложение на разпоредбата на чл.16 от НК се явява
неоснователно, при положение, че същият не е положил дължимата грижа да се
увери на база на какво подписва документи за сума в размер на около 5 милиона
лева, а съзнаването че горивото не е доставено противоречи на изискването
неправомерната служебна заповед да не налага очевидно за дееца престъпление. Безспорно
е установено, че няма как в рамките на един ден и то в края на годината, да
бъде доставено количеството от 3850 тона автомобилен бензин. Неиздържана е и
позицията, че плащането е било авансово, след като в Спецификацията към Борсов
договор № 433 за покупко – продажба на стоки от 18.12.2002 г. черно на бяло е записано,
че предмет на продажбата е горепосоченото гориво на единична цена за тон от
1119 лв. След проста аритметика се установява, че общата стойност на горивото е
4 308 150 лв. Недоумение у настоящия съд буди фактът, че този въпрос
изобщо е бил спорен, като са правени опити сумата да бъде определяна като
авансова, единствено по причина посоченото в Спецификацията изискване за
авансов банков превод. Повече от ясно е, че тази клауза предвижда пълно плащане
на продажната цена след представяне на банкова гаранция, но не задължава, то да
бъде извършено преди доставката. Такова е и становището на вещото лице З.И.
изготвила ССЕ, при разпита на която заявява, че предявената й фактура не е за
авансово плащане и че обикновено в тях се изписват кръгли суми. Подписването на
фактура, която отразява, че стоката е получена на 29.12.2003 г. и липсата на
неотменима банкова гаранция са действия от които прозира дълбоката
безотговорност и грубо неизпълнение на служебни задължения при разходването на държавни
средства. Подписът на подс. В. е бил онзи задължителен реквизит, без който
плащанията е нямало как да бъдат направени, поради което не може да бъде прието
извинението, че същият просто е изпълнявал чужди инструкции. Безспорно е
установено, че няма как в рамките на един ден и то в края на годината да бъде
доставено количеството от 3850 тона автомобилен бензин. Изложеният
доказателствен анализ води към единствено възможният извод, че подсъдимият В. е
извършил вмененото му престъпно деяние, като следва да се има предвид, че съучастническата
дейност ще бъде обсъдена при коментара на доказателствата, касаещи подс. Й..
Тази инстанция намира за неоснователни
и обстоятелствените възражения в допълнението към въззивната жалба на
подсъдимия Й., като съображенията за това са следните:
Нееднократно подс. Й. е заявил, че
не е съставял фактура № 8/29.12.2003 г., не я е подписвал, не я е представял в
агенцията и че не е знаел, че по негова сметка е била преведена процесната
сума. В показанията на св. Д. се сочи, че „фактурата
се изготвя от фирмата доставчик“, „господин
Г. лично предостави фактурата“, а в противоположен смисъл са показанията на
св. Б., съгласно които „за горивото
имахме по факса изпратена фактура“; „оригиналът
трябва да се съхранява в териториалната дирекция, там се осчетоводява и
съхранява“. Свидетелят В. Ц. също пояснява, че „фактурата се издава от
териториалната дирекция“. Като се вземе предвид и фактът, че на 23.12.2003 г. в
деловодството на ДА „ДРВВЗ“ е депозирано писмо от ЕТ „В.И.– Ц.П. адресирано до
председателя на агенцията, в което се изразявала готовност договорът да бъде
изпълнен и без да е получен обратен отговор шест дни по-късно от подс. Ц.Й. е
съставена и представена на подс. В. –
директор на ТД „ДР“ гр. София фактура № 8/29.12.2003 г. Сравнително краткото
време от изпращането на писмото до изготвянето на фактурата свидетелства за това,
че преднамерено са извършени действия, за да бъдат усвоени бюджетните средства
преди края на календарната година, за да не се върнат на разпореждане в
Министерство на финансите. За това, че цитираната фактура е представена от
подс. Й. на подс. В., който я е подписал, най-красноречиво е показателен
фактът, че в нея са отразени всички данни на фирмата ЕТ „В.И.– Ц.П., а борсовият
договор е бил сключен с ЕТ „В.И.– В.Л. и изпратеното преди това до председателя
на агенцията писмо от подс. Й. не е стигнало до подс. В.. Всички резолюции в
писмото са адресирани до г-н Г., г-н Ц. и г-н В., което се потвърждава и от техните
показания. Това доказва, че няма как подс. В. да е знаел, за прехвърлянето на
предприятието на фирмата продавач и какви са новите данни на правоприемника.
Последният е разписал фактурата с актуалните данни на ЕТ „В.И.– Ц.П., защото му
е била представена подс. Й.. От тук следва да бъдат правени и изводите за
общност на умисъла между двамата подсъдими, т.к те са се възползвали от това,
че в края на годината са останали парични средства, с които може да се
разпореждат. След като подс. В. е бил наясно с обстоятелството, че формално е
необходима фактура, въз основа на която да бъде направен превод и именно
неговият подпис е необходим при попълването на платежните нареждания е оставало
само да бъде изготвена фактурата, в която е отразено невярното обстоятелство,
че горивото е получено. По този начин подс. Й. е улеснил подс. В. в извършеното
присвояване, от което се е облагодетелствал първият.
Още по-несъстоятелна е и защитната теза на подс. Й., че не е имал представа
за постъпилите по сметката му суми, както и за последващото им прехвърляне и
теглене. От представените по делото писмени доказателства непротиворечиво се
установява, че именно той управлява и представлява ЕТ „В.И.– Ц.П. и не са
налични изготвени от него пълномощни, с които да са оторизирани други лица да извършват
банкови операции. Заключението на ССЕ с вещо лице З.И. установява на кого са
били преведени постъпилите от ДА „ДРВВЗ“ суми, като в платежните
нареждания за две от сумите в най-голям
размер е посочено като основание „договор за заем“, а от фирмата няма
представени такива договори. Експертизата е установила още, че на ЕТ „В.И.– Ц.П.
са съставени ревизионни актове, в които е констатирано, че дружеството не може
да докаже реални доставки на гориво, което води до извода, че подс. Й. е
поискал да бъде реализиран борсовият договор, при изначалната невъзможност да
се издължи по същия.
Въззивната инстанция не споделя релевираното в жалбата възражение, че
ощетено е Министерство на финансите, а не ДА „ДРВВЗ“, т.к когато отпуснатите
бюджетни средства бъдат използвани по предназначение ДА „ДРВВЗ“ е тази, която
отговаря за придобитата собственост изразяваща се в основни суровини,
материали, горива, хранителни продукти, лекарства и болнично-домакинско
имущество и д.р. Такава е и позицията за това, че употребеният в обвинителния
акт израз „внесена банкова гаранция“ е неподходящ, неточен и пораждащ неяснота.
При буквален прочит на Спецификацията към сключения борсов договор без да е
необходимо тълкуване става ясно, че продавачът трябва да представи банкова
гаранция на купувача, с която да гарантира изпълнението на договора. По-горе бе
оборена и тезата на защитата на подс. Й., че последният не е бил уведомен за
направения по сметката му превод, т.к изцяло се е разпоредил с постъпилите
суми.
Не може да бъде споделена и тезата на защитата, според която фактурата следва
да бъде изключена от доказателствената съвкупност по делото, т.к в протокола за
доброволно предаване не са посочени индивидуализиращите данни на предалото я
лице и правото му да разполага с нея. Няма задължително изискване изрично да
бъдат посочени ЕГН, номер на лична карта и адрес. Видно е, че лицето И.К.е
служител на ТД „ДР“ – София, при което лесно може да се установи на какво
основание същият е представил описаните в протокола документи. Изготвената по
делото графическа експертиза е базирана на оригинала на фактурата, поради което
оплакванията в тази връзка се явяват неоснователни.
Същото е становището за направените в
хода на досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие ССЕ, ССИЕ,
Графическа експертиза и Технико-документна. За последната въззивният съд държи
да вметне, че не споделя доводите в жалбата, че трябва да бъде изключена от
доказателствената маса по делото, т.к е била назначена графическа експертиза, а
е извършена технико-документна. Наименованието на експертизата не е от
съществено значение, важното е че е даден отговор на поставените в постановлението
въпроси и че последните са ориентирали експерта, какво точно да изследва. В
протокол 747 от 15.06.2007 г., където е поместено заключението изрично е
отразено, че експертизата се прави на основание постановление от 07.06.2007 г.
на следовател Р. Т.при ССлС.
Съдът се довери на заключенията на
експертизите, т.к не са налице данни вещите лица да са заинтересовани по някакъв
начин от изхода на делото. Настоящия съдебен състав ги приема за обективни и
компетентни, като счита че кореспондират изцяло с останалите доказателствени
източници. Намира същите за обосновани, изготвени от лица с нужните специални
знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията
са били уместно възприети от СРС при
формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Споделят се изцяло и съжденията на СРС,
относно представените писмени доказателства.
С
оглед изложените по-горе съображения по доказателствата, настоящата съдебна
инстанция намира за неоснователни
възраженията на защитата в посока недоказаност на обвинителната теза,
тъй като от ангажирания по делото доказателствен материал, който е
непротиворечив, обвинението се доказва по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на
приетите за установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е направил
законосъобразни изводи за правната оценка на поведението на подсъдимите.
Присъдата е обоснована, а направените изводи правилни. Били са обсъдени
наличните доказателства, които са дали възможност на съда да формира правилно
вътрешното си убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите си първоинстанционният
съд е изложил какви фактически положения е приел за установени и защо е сторил
това, направил е законосъобразни правни изводи.
Непосредствен обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на
собственост, върху движими и недвижими вещи, както и специфичните отношения по
служба, в които са участвали подсъдимите.
Предмет на извършеното от подсъдимите
деяние са чуждите пари, които са били поверени на подс. В. да ги управлява.
За съставомерността на деянието е
необходимо да се установи, че длъжностното лице е присвоило чужди пари, вещи
или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги управлява
или пази. Необосновани се явяват възраженията на защитата, че разпоредените
средства не са били дадени за управление на подсъдимия и той не е могъл да се
разпорежда с тях. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни
и логични с оглед очертаните правомощия на Директора на ТД „ДР“ – София в
Устройствения правилник, както и от длъжностната му характеристика, като са
съобразени и с ТР № 73/74г. на ОСНК на ВКС. Поради това настоящият състав
сподели напълно изчерпателно изложените съображения в тази насока и счете, че е
безпредметно преповтарянето им. За да е налице присвояване е необходимо да бъде
установено неправомерно разпореждане от страна на длъжностното лице с
повереното му имущество. Действително прав е първоинстанционният съд като е
приел, че подс. В. е нарушил служебните си задължения, подписвайки първичен
счетоводен документ, в който е отразено невярно обстоятелство. Безспорно по делото се установи, че подс. В.
е подписал процесните нареждания, въз основа на предоставена фактура от подс. Й.,
като знаел, че горивото описано във фактурата не е било доставено от едноличния
търговец. Именно бюджетното платежно нареждане създавало непосредствено
основание за превод със средствата на Дирекцията. По този начин с действията си
подс. В. се е разпоредил юридически с предмета на престъплението, в полза на
трето лице, вследствие на което е била причинена имотна щета на съответното
юридическо лице.
Престъплението е резултатно, като в
случая имотната щета в размер на 4 204 166.00 лв. е настъпила с постъпването
на парите по сметката на ЕТ „В.И.– Ц.П..
Субект на престъплението може да бъде
само длъжностно лице, поради което първата инстанция правилно и обосновано е
приела, че подсъдимият В. е притежавал качеството длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т. 1, б. „а“ НК, тъй като през инкриминирания период, в качеството на
Директор на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – София му е било възложено
да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение и в правомощията му е
било включено управлението на средства предоставени на териториалната дирекция
от държавния бюджет.
От субективна страна осъщественото от
подс. В. деяние е при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал, че в качеството му на директор на ТД „ДР“ – София са му
поверени да управлява чужди пари – собственост на ДА „ДРВВЗ“ и че в резултат на разпореждането си с тях те ще преминат
неоснователно в патримониума на подс. Ц.Й.. Във волево отношение подс. В. е
имал за цел да се разпореди противозаконно в интерес на последния. Деянието е
извършено в условията на усложнена престъпна дейност, поради съучастието на
подсъдимите. По
теоретичен път съучастието е дефинирано, като задружна умишлена дейност на две
или повече лица в осъществяване на едно престъпление. Съучастието като задружна
дейност, е възможно само при умишлените престъпления и при наличие на три
предпоставки: участие на най-малко две наказателноотговорни лица, задружност в
усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от
участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. От обективна
страна съучастието се характеризира с общ умисъл или „общност на умисъла“. Това
означава, че всеки един от съучастниците наред с това, съзнава
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на
общественоопасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване,
съзнава че и друго лице или други лица действат с умисъл за причиняване на
същите общественоопасни последици. По-горе по аналитичен път бе изяснено по
какъв начин се е изразил общия умисъл между подсъдимите и как с представянето
на фактурата от страна на подс. Й. е било улеснено присвояването. Настоящият
състав е без забележки по направената от предния съд обосновка, досежно субективния
елемент да деянието.
За да аргументира наличието на
присвояване в големи размери като обективен квалифициращ признак на престъпното
деяние първоинстанционният съд се е позовал на ТР №1/1998г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което при определяне квалифициращите признаци „големи размери“ и
особено големи размери“ ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет,
съответно сто и четиридесет пъти установената за страната минимална работна
заплата. Следователно, прилагайки критериите на ТР №1/1998г. на ОСНК на ВКС е
видно, че несъмнено предметът на престъпното присвояване –
4 204 166.00 лева, надхвърля значително не само големите, но дори и
особено големите размери.
По отношение на
подс. Й. следва да се подчертае, че не е налице признака длъжностно лице, т.к
той е външен за ДА „ДРВВЗ“ субект и на него не е била поверена за
управление процесната парична сума. Същият е имал качеството помагач към
извършеното длъжностно присвояване, в резултат на което това качество не е било
необходимо.
СГС констатира, че възраженията на
защитника на подс. Й. за допуснати нарушения при индивидуализация на наказанието му са частично основателни.
В настоящия казус на специална преценка
подлежи прекомерната продължителност на наказателното производство, който
фактор има самостоятелно значение за справедливостта на наложените наказания.
Видно е от материалите по делото, че наказателният процес се води вече около 13
години, считано от момента на започването на досъдебното производство № П
-19/2006 по описа на ССлС-СИО срещу двамата подсъдими. Посоченият срок
категорично следва да бъде окачествен като неразумно дълъг. Забавянето се дължи
основно на поведението на прокуратурата и съда. За тази констатация
свидетелстват ненавременното образуване на досъдебното производство, три
внасяни обвинителни акта, връщането на делото, два пъти изменение на
обвинението и осъщественият за втори път въззивен контрол. Общо се установява,
че в продължение на две години не е било образувано досъдебно производство
поради неправомерния отказ на прокуратурата, две години след образуването му е
внесен обвинителен акт в СГС, в резултат на който делото е изпратено по
подсъдност на СРС, който от своя страна прекратява съдебното производство и го
връща на прокуратурата. При повторното внасяне на обвинителния акт в
продължение на две годи се провежда съдебно следствие, в хода на което е
направено изменение на обвинението и делото е изпратено по компетентност на
СГС. Това води до трети обвинителен акт и още три годишно съдебно производство,
приключило с оправдателна присъда, срещу която е подаден протест благодарение
на който делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Съдебното
следствие на първата инстанция, което е предмет на настоящия съдебен акт е
продължило приблизително около 3 години, в хода на което отново е допуснато
изменение на обвинението.
След като тези обстоятелства са налице,
следва да бъде уточнено, че когато забавянето на производството се дължи изцяло
на компетентните органи, без привлечените към наказателна отговорност лица да
са допринесли за него по някакъв начин с поведението си, съгласно практиката на
ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ предпоставя необходимост от
приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на
нарушението, каквато мярка е възможността наказанията на осъдените лица да
бъдат намалени.
Съгласно критериите, формулирани в решението
на ЕСПЧ по делото „Д. и Х. срещу България”, § 128, в случаите на забавено
правосъдие съдилищата следва да признаят неспазването на изискването за разумен
срок на чл. 6, § 1 по „достатъчно ясен начин” и да компенсират подсъдимия „по
изричен и измерим начин”.
Това означава, че: съдебните органи
следва да изведат недвусмислена констатация за допуснато нарушение на разумните
срокове за разглеждане на делото и да посочат причините за това (доколко се
дължи на поведението на подсъдимите и доколко на поведението на компетентните
власти);
Компенсацията следва да бъде изрична и
реална – да е от такова естество и в такъв обем, че практически да облекчи
положението на подсъдимите и да възстанови накърнените им права. Затова
нарушението на разумния срок за разглеждане и решаване на делата се преценява
като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от
конкретния срок на забавата и причините за допускането й, включително и като
такова с изключителен характер. Съдебните органи следва да конкретизират каква
точно компенсация следва да се предостави на подсъдимите, т.е. конкретния
размер на намалението на дължимото се наказание. Практическото приложение на
този механизъм изисква в хипотезите на нарушения на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ
съдилищата 1) да посочат какво би било полагаемото се на подсъдимите по
правилата на НК наказание, ако не беше допуснато нарушението, и 2) да уточнят
конкретния размер на редукцията. (Този способ на редукция е разяснен и в
решение № 299 от 12.06.2013 г. по н.д. № 906/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ
н.о.).
Имайки предвид изложените по-горе
аргументи, категорично се налага изводът, че настоящия случай е точно такъв и
практиката на ЕСПЧ се явява приложима. Така застъпената от защитника на
подсъдимия Й. позиция, че са изминали приблизително 15 години от извършването
на деянието, което позволява по лека наказателна репресия е основателна.
Настоящия състав оценява констатираното дългогодишно забавяне на наказателното
производство за твърде значимо по продължителност и го дефинира като смекчаващо
обстоятелство с изключителна тежест и значение. С оглед на това дължимото
наказание на подсъдимия Й. следва да бъдат изменено като полагаща се
компенсация за неразумно дълготрайния ход на процеса.
Този съд отчита, че въпреки, че са били
налице предпоставките за приложение на чл.66 от НК на подс. Й. е било наложено
ефективно наказание лишаване от свобода, което с оглед изключителната
продължителност на производството и ненавременното му приложение се явява
прекомерно тежка и закъсняла с оглед целите на чл.36 наказателна превенция.
Като съобрази това, контролиращата инстанция е на мнение, че определеното
наказание от три години лишаване от свобода следва да бъде отложено с пет
годишен изпитателен срок, а наложеното лишаване от права по чл.37, ал.1 т.6 и
т.7 от НК да остане непроменено.
Налице са материалните предпоставки за
прилагане на чл.66, ал.1 НК - подсъдимият Й. не е осъждан (към момента на
деянието е реабилитиран по предишното си осъждане), наложеното наказание е три
години лишаване от свобода и постигане на целите на наказанието не изискват
ефективното изтърпяване на определеното наказание.
Вземайки предвид невъзстановяването на
имуществените вреди на ДА „ДРВВЗ“, които надхвърлят значително понятието „особено
големите размери“, отговорното служебно положение, което е заемал подс. В.,
както и посоченият вече неразумно дълъг срок на наказателното производство,
настоящия състав счита, че при индивидуализация на наказанието
първоинстанционният съд правилно е съобразил наличието на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства и законосъобразно е приложил нормата на чл.66 от НК по
отношение на последния, както и логично го е лишил от право да заема държавна
или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност свързана с
управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или
стоково-материални ценности.
За постигане на целите визирани в чл.36
от НК, определените от СРС и този съд наказания са законосъобразни и
справедливи, и те като комплекс са необходими и достатъчни за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на подсъдимите,
така и спрямо останалите членове на обществото.
Въз основа на изложеното в останалата си
част присъдата на първата инстанция следва да се потвърди - вкл. относно
възлагането на разноските върху подсъдимите В. и Йотое., което е съобразено с
изричната разпоредба на чл.189, ал.3 НПК.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменяване в друга насока или пък цялостна отмяна, поради което и на
основание чл.334‚ т.3 вр. чл.337, ал.1, т.3 и чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъдата
от 12.04.2018 г.‚ постановена по НОХД № 16786/2015 г. по описа на
СРС‚ НК‚ 12 състав, в частта, с която по отношение на подсъдимия Ц.П.Й. е
определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложено наказание лишаване
от свобода, като на осн чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалите й части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.