Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети февруари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Ив. Велчева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 12 по описа за 2023
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е въз основа на жалба на А.А.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез адвокат Г.С.от Адвокатска
колегия – Шумен, против Решение № 2153-27-254/21.12.2022г. на директора на ТП
на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-257/23.11.2022г. срещу
Разпореждане № 2113-27-862#5 от 11.11.2022г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. №
2113-27-862/25.07.2022г. на А.А.Ч..
В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон. В тази връзка се сочи, че неправилно
административният орган е отказал да зачете за действителен осигурителен стаж
от трета категория периодите от 11.12.1975г. до 11.12.1976г. и от 21.11.1977г.
до 21.01.1979г., през което оспорващата е отглеждала двете си деца, респективно
ако го беше сторил, оспорващата би отговаряла на изискването на чл.68, ал.3 от КСО за най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като стажът й би
бил в размер на 15 години 09 месеца и 25 дни. Въз основа на наведените доводи
се отправя искане за неговата отмяна и за връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания по приложението на материалния
закон. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Г.С., която
поддържа жалбата, като представя доказателства за сторените разноски и
претендира присъждането им.
Ответникът, директор на ТП на НОИ –
Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л.И., която
оспорва предявената жалба.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е подала заявление пред
ТП на НОИ – Шумен с вх. №2113-27-862/25.07.2022г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като представила документи, доказващи
осигурителния й стаж.
След обсъждане на представените
документи, с Разпореждане № 2113-27-862#5 от 11.11.2022г. ръководителят по
пенсионно осигуряване отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Отказът бил мотивиран с констатации, че към датата на подаване на
заявлението лицето има навършена възраст от 67 години, 00 месеца и 15 дни, като
отговаря на изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО, възраст. Същевременно било
счетено, че заявителката има осигурителен стаж от трета категория труд в размер
общо на 15 години 09 месеца и 25 дни, но действителният ѝ осигурителен
стаж възлиза на 13 години 07 месеца и 25 дни, тъй като в периодите от
11.12.1975г. до 11.12.1976г. и от 21.11.1977г. до 21.01.1979г. оспорващата е
била по майчинство, поради което същите, в размер общо на 26 месеца (12 месеца
за първо и 14 месеца за второ дете), представляват осигурителен стаж, но не са
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. При това
положение ръководителят по пенсионно осигуряване приел, че е налице недостигащ
изискуем действителен осигурителен стаж от 01 година 04 месеца и 05 дни, поради
което отказал отпускането на пенсията.
Разпореждането било обжалвано пред
директора на ТП на НОИ – Шумен със съображения, че решаващият орган неправилно
не е отчел като действителен осигурителен стаж времето, през което неработещата
майка е отглеждала двете си деца, както и времето, през което е ползвала
законоустановен отпуск за раждане и отглеждане на дете.
С Решение № 2153-27-254/21.12.2022г. директорът
на ТП на НОИ – Шумен приел, че в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е дефинирано
понятието „действителен стаж“, като посочил също, че по удостоверенията за
раждане № 0035/26.01.1976г. и № 0052/09.01.1978г., приложени от заявителката, е
зачетен стажа на основание § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по КСО,
доколкото според действащите до 31.12.1999г. разпоредби се е зачитал за трудов
стаж при пенсиониране, но същият не подлежи на зачитане като действителен
осигурителен стаж. Поради това издателят на административния акт възприел
решаващото становище, че времето, зачетено за осигурителен стаж като
„неработеща майка“ от 11.12.1975г. до 11.12.1976г. (в размер на 12 месеца за
първо дете) и от 21.11.1977г. до 21.01.1979г. (в размер на 14 месеца за второ
дете) по удостоверенията за раждане на двете деца не представлява действителен
стаж, поради което заявителката не отговаря на условията, предвидени в чл. 68,
ал. 3 от КСО.
Решението било получено от адресата си
/чрез пълномощник/ на 30.12.2022г., видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата била входирана в деловодството на ТП на НОИ – Шумен на 12.01.2023г.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния срок за обжалване, срещу годен за съдебно оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по
реда и при условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният
акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ - Шумен. Ето
защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за установяване на
нищожност.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответните правни изводи. В жалбата принципно не се повдигат възражения по
валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване
на административнопроизводствени правила при неговото постановяване, но съдът е
длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразността на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и след
извършения съдебен контрол, настоящият състав намира, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, регламентирани в общия и специалния закон. Спазен е и срокът за
административно обжалване, включително и има проведено такова пред Директора на
ТП на НОИ - Шумен, доколкото същото е абсолютна предпоставка за провеждане на
настоящото съдебно такова. Изложеното обосновава извода, че атакуваното решение
не страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 и т.3 от АПК.
Спорът в случая се свежда до приложимото
право, съответно дали правилно е приложен материалният закон.
Приложимата норма на чл. 68, ал. 3 от КСО предвижда, че ако лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, през 2022г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години и 10 месеца за
жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От доказателствата
по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за отпускане
на пенсия А.Ч. е навършила 67 години 00 месеца и 15 дни, т.е. е налице първото условието
за достигната възраст. По отношение на другото условие, касаещо стажа, следва
да се има предвид понятието „действителен осигурителен стаж“. Легалното
определение за действителен стаж е дадено с разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Тази норма определя като действителен стаж действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски.
Не се спори, а и това безспорно се
установява от данните по пенсионната преписка, че по отношение на А.Ч.
периодите от 11.12.1975г. до 11.12.1976г. и от 21.11.1977г. до 21.01.1979г. по
удостоверенията за раждане на първото и второто дете са признати от пенсионния
орган за осигурителен стаж в размер съответно на 12 месеца за първото дете и 14
месеца за второто дете. Установява се също, че през тези периоди
жалбоподателката е била неработеща майка, т.е. не е полагала труд по трудово
правоотношение или приравнено на такова. Този стаж, в размер общо на 26 месеца,
е признат от административния орган за осигурителен стаж, но не е бил признат
за „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО. Поради това пенсионният орган не е зачел за действителен осигурителен стаж
горепосочените два периода от общо 26 месеца, респективно е мотивирал отказа си
да отпусне на заявителката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия действителен
осигурителен стаж в размер на 15 години, а има 13 години 07 месеца и 25 дни.
Този извод на административния орган е
формиран в противоречие с материалния закон. В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично
законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.),
която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за
трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано в
законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това
време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
Няма спор, че през процесните периоди
заявителката не е била работеща майка, съответно не е ползвала платен или
неплатен отпуск по майчинство, което мотивира пенсионния орган да откаже
отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Видно е, че същият изрично
подчертава в своето решение, че А.Ч. е „неработеща майка“.
С
Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на
раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968г., в сила за спорните периоди), времето
за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени
или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени - майки или осиновителки,
се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този
ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца (12 месеца
за първо и 14 месеца за второ дете). Следователно и при двата пенсионни режима -
по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или
майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от
обстоятелството дали жената - майка е била работеща или неработеща, напротив -
такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради
което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Със създаването на тази разпоредба, в
сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на
отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание § 1, т. 12 от ДР на
КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж.
Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж
противоречи и на чл. 17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като
съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2
от 4.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005г. на Конституционния съд на
Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм. д №
5956/2019 г. на ВАС, VI отделение).
В случая по отношение на
жалбоподателката, при зачитането на периода от 26 месеца, безспорно минимумът
от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с
оглед и навършената от нея възраст, оспорващата безспорно доказва придобитото
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО.
Изложеното обосновава извода, че като не
е зачел за действителен осигурителен стаж периода в размер общо на 26 месеца,
през който оспорващата е била неработеща майка, административният орган е
приложил неправилно материалния закон. Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за незаконосъобразност на обжалваното решение, което налага отмяна на
същото, ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Шумен, респективно преписката по
заявлението на А.А.Ч. следва да се върне на административния орган за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Съобразно този изход на спора, съдът
намира за основателна своевременно заявената претенция на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО. Същата се доказва до размера
от 410 лева, като ТП на НОИ - Шумен следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Предвид горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-254/21.12.2022г. на
директора на ТП на НОИ – град Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-27-257/23.11.2022г. срещу Разпореждане № 2113-27-862#5 от 11.11.2022г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. №
2113-27-862/25.07.2022г. на А.А.Ч..
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – град Шумен за ново
произнасяне по заявление вх. № 2113-27-862/25.07.2022г. на А.А.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – град
Шумен да заплати на А.А.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: