Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 12.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Венелин Николаев
Съдебни заседатели: ........................
Членове:
при секретаря Иглика Игнатова
като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №2308 по описа за 2018
год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №18-0938-001854/26.04.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, на З.И.Г. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания: на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.3 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/и глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП за нарушения на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят З.И.Г., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Ответникът не изпраща представител в с.з. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание – потвърдено.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Акт за установяване на административно нарушение Серия „Д“ №503829 е съставен на 13.04.2018г. от Л.Х.Ц. на длъжност младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М. срещу З.И.Г. ***, ЕГН **********, за това, че последният на 13.04.2018г., в 22:39 часа в гр. Плевен, ул. „Цар Борис ІІІ“ ***с посока на движение ул. „Иван Вазов“,управлява собствения си автомобил “Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег.№ ***, като при въведена временна организация на движението, водачът не спазва предписанието на ПЗ „В2“, „забранено е влизането на ППС в двете посоки“, с допълнителен ПЗ – предупредителен за опасност – група А, ПЗ А-23 „участък от пътя в ремонт“, поставен върху преносима стойка до ресторант „***“. 2. Водачът превозва пътници, без поставен обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано – нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП..
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото Л.Х.Ц. се установява, че работи като мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр.Плевен.
Заявява, че на 13.04.2018г. е била на работа с колегата си С.К. за времето от 19:00 до 07:00 часа. Посочва, че по предварително утвърден график около 10:00 часа били на ул. „Цар Борис ІІІ“, където се извършвали ремонтни дейности. На това място имало поставен пътен знак на преносима стойка по средата на пътното платно, за който постъпила информация, че се премества от водачите, след което автомобилите влизат в улицата и знака пак се поставя. Твърди, че се позиционирали до търговски комплекс „Макси Център“ в гр. Плевен, откъдето наблюдавали как водачите слизали от автомобилите, премествали поставения преносим пътен знак, влизали и след това отново поставяли знака. Посочва, че на тази дата на много водачи били съставени актове за установяване на административни нарушения, в това число и акта на жалбоподателя.
Заявеното от актосъставителя Л.Ц. се подкрепя и от показанията на свидетеля С.Л.К. – присъствал при установяване на нарушенията и при съставянето на акта. Свидетелят твърди, че работи като мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М.Н. 13.04.2018г., изпълнявали служебните си задължения с колежката си Л.Ц. ***, от ресторант „***“ до кръстовището с ул. „Иван Вазов“. Посочва, че по това време на улицата се извършвали ремонти дейности, поради което е била въведена временна организация на движението – забрана, поставена на преносима стойка със знак „В2“ и допълнителна табела за извършване на ремонтна дейност със знак „А-23“. Заявява, че в посочените в акта дата и час установили нарушение на правилата за движение, извършено от лицето З.Г., който при управление на собствения си автомобил не се съобразил с временната организация, като нарушил пътните знаци и навлязъл в участъка с ремонта. За констатираното нарушение колежката му Ц. съставила АУАН, в който той бил вписан като свидетел-очевидец на извършеното от водача нарушение. Твърди, че жалбоподателят е извършил и второ нарушение, а именно, че е превозвал пътници без поставен обезопасителен колан.
Съдът кредитира показанията на св. Л.Х.Ц. и С.Л.К. като логични, последователни и в съответствие с приложените към административната преписка писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
По отношение на нарушението по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП:
Жалбата разгледана по същество в тази част се явява основателна.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН при издаване на постановлението са допуснати съществени процесуални пропуски, водещи до неговата незаконосъобразност и съответно представляващи основание за отмяната му без спора да се разглежда по същество.
Разпоредбите на 42, т.5 и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изискват в АУАН и в наказателното постановление да бъдат посочени законните разпоредби, които са виновно нарушени от наказания.
В акта за установяване на административно
нарушение актосъставителят е приел за нарушена
разпоредбите на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДП, която норма е само
санкционна, като не съдържа състав на административно нарушение. Липсата на такова посочване в
АУАН и в НП на практика води до нарушение на изискването
както на чл.
42, т. 5 от ЗАНН и така и на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото е на лице непълно
посочване на законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени.
Констатираното процесуално нарушение е от
категорията на съществените такива, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното
лице, а и води до невъзможност за осъществяване на адекватен съдебен контрол за
законосъобразност на санкционният акт и е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление само на процесуално
основание.
На следващо място съдът намира, че в тази
част наказателното постановление е необосновано и недоказано.
От показанията на св. Л.Ц. е видно, че няма
спомен дали водачът е управлявал без поставен обезопасителен колан.
Показанията
на св. С.Л.К. също са неубедителни, който относно нарушението по чл.183, ал.4, т.1 от ЗДП, заявява, че
жалбоподателят е превозвал пътници, но не си спомня дали той е бил без поставен
обезопасителен колан или пътниците, които са се возели с него.
В
съдебната практика недвусмислено се приема, че: “АУАН няма обвързваща
доказателствена сила, за да се ангажира административно-наказателна отговорност
на привлеченото лице е необходимо административният орган, върху когото лежи
доказателствената тежест да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от
закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено
от соченото за нарушител лице, което в случая не е сторено“.
Относно нарушението на чл.6,
т.1 от ЗДвП:
На
жалбоподателя е възведено обвинение за нарушаване нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП,
която норма задължава участник в движението да се съобразява с пътните знаци,
сигналите на регулировчиците, светлинните сигнали и пътната маркировка.
От
доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен
начин, че Г. на посочената в АУАН дата е управлявал МПС л.а. марка „Мерцедес С
320 ЦДИ“ с рег.№ ***, като при управлението си не е съобразил поведението си с
въведена временна организация на движението, а именно не е спазил предписанието на ПЗ „В2“, „забранено е
влизането на ППС в двете посоки“, с допълнителен ПЗ – предупредителен за
опасност – група А, ПЗ А-23 „участък от пътя в ремонт“, поставен върху
преносима стойка.
Посочената
норма възлага на водачите именно спазване на такова поведение, което да не води
до извършване на ПТП, като неспазването на съответния пътен знак, води именно
до нарушаване на правилата за движение залегнали в нормите на ЗДвП.
В
тежест на жалбоподателя е да установи, че отразеното в акта за установяване на
административно нарушение от фактическа страна не съответства на действително
случилото се, като доказателства в тази насока липсват. Предвид изложеното
съдът приема, че с НП правилно е определена нарушената норма от ЗДвП. По
отношение размера на наложеното наказание, съдът прецени следното: Нормата на
чл.183, ал.7 от ЗДвП посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение.
В
случая наложеното административно наказание е изцяло съобразено с предвиденото
такова в административно-наказателната разпоредба.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №18-0938-001854/26.04.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на З.И.Г. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №18-0938-001854/26.04.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на З.И.Г. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: