№ 2881
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110202941 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалба на Д. А. Ф. против наказателно
постановление (НП) № 24-4332-023959/11.10.2024 г., издадено от началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Жалбоподателят поддържа, че описаното в АУАН
и НП деяние е несъставомерно, тъй като не е бил уведомен, че превозното
средство е дерегистрирано. Посочва също така, че липсва съвпадение между
описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Тодоров, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като в допълнение изтъква, че не е посочена крайната дата, до
която е следвало да се отрази прехвърлянето на собствеността. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М.,
излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.
1
Посочва, че нотариусът при изповядване на сделката уведомява
приобретателя на движимата вещ за неговото задължение, като незнанието на
закона не оправдава нарушителя. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.12.2023 г. Д. А. Ф. придобил собствеността върху мотоциклет
„*******“, с рег. № ******, за което нотариус уведомил Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Пловдив по електронен път. Регистрацията на
моторното превозно средство била служебно прекратена на 09.02.2024 г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради неизпълнение на задължението за
заявяване на настъпилата промяна в собствеността на превозното средство в
двумесечен срок от прехвърлянето. За настъпилото служебно прекратяване не
бил уведомен собственикът на МПС и не били иззети регистрационните
табели на мотоциклета.
На 21.06.2024 г., около 23.07 ч. в гр. София Д. А. Ф. управлявал
мотоциклета „*******“, с рег. № ****** по ул. „Добринова скала“ с посока на
движение от Околовръстен път към бул. „Захари Стоянов“, когато водачът бил
спрян за проверка до бл.541 от полицейски служители при 09 РУ-СДВР. О. В.
Б. – старши полицай при 09 РУ-СДВР, установил, че Ф. не представя СРМПС
и управлява моторно превозно средство, което не било регистрирано по
надлежния ред поради дерегистрация, поради което съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
770478/21.06.2024 г. за извършени нарушения по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и
чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
който го подписал с отбелязване, че има възражения.
2
Във връзка с изпратени материали от ОПП-СДВР по случая била
образувана пр.пр. № 45299/2024 г. по описа на СРП, като с постановление от
17.09.2024 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
обжалваното НП № 24-4332-023959/11.10.2024 г., с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д. А. Ф. била наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. НП било връчено на 24.01.2025 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.09.2024 г.
по пр.пр. № 45299/2024 г. по описа на СРП; справка-картон на водача Ф.;
заповед № 513з-4922/13.06.2012 г. на директора на СДВР; заповед № 8121К-
12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, материалите по пр.пр. № 45299/2024 г. по описа на СРП,
справка от ОПП-СДВР, справка за собственост и история на промените за
мотоциклет „*******“, с рег. № ****** от централна база на АИС КАТ,
справка от ОДМВР-Сливен.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Приложените по делото писмени доказателства
са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за
предмета на доказване фактическа обстановка.
Обстоятелствата относно извършената проверка и фактът на управление
от страна на жалбоподателя на процесната дата на мотоциклет „*******“, с
рег. № ****** не се оспорват от него, проверката относно дерегистрацията на
МПС е изцяло по документи, поради което съдът прие, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване не е необходим разпит на
актосъставителя. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при
извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от
процесуални пороци.
Покупко-продажбата на мотоциклета, новият собственик и датата на
служебното прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ****** на
3
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП се установяват от приложената справка от
централна база на АИС КАТ. Липсата на уведомяване на собственика за
дерегистрацията се установява от справката, предоставена от ОПП-СДВР след
изрично дадени указания в тази насока.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
Неоснователни са доводите в жалбата за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при описание на нарушението. От
фактическа страна процесното МПС е описано с необходимата конкретика –
вид, марка, модел и регистрационен номер, като посочването на датата, до
която е следвало да се изпълни задължението за заявяване на настъпилата
промяна, не е съставомерен елемент от вмененото нарушението, макар и
косвено да обуславя същото. Не е налице и соченото несъответствие между
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като в НП са развити в
допълнение доводи относно наличието на субективната страна на
нарушението, което не опорочава по никакъв начин
административнонаказателното производство.
Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл.140, ал. 1 от ЗДвП
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Същевременно съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
4
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, какъвто е и настоящият случай. Действително, разпоредбата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП не съдържа изрично задължение за административния
орган за съобщаване на дерегистрацията на МПС, но прекратяването на
регистрацията се извършва с изричен акт на компетентния орган, който по
своя характер представлява индивидуален административен акт (ИАА).
Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече
възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за
пререгистрация в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната
информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК,
който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са Определение №
2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение №
7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд., Определение №
14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2020 г., VІІ отд.).
Съобщаването на този ИАА не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
но според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие
преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от способа на
съобщаването. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато
предварително изпълнение - и след влизането му в сила, собственикът и
лицата, на които това е известно, са длъжни да съобразят поведението си с
факта на дерегистрация и ако управляват съответното МПС ще бъдат субекти
на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респективно – на отговорността по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че на 09.02.2024 г.
служебно била прекратена регистрацията на процесния мотоциклет с рег. №
****** поради неизпълнено от собственика Д. А. Ф. задължение да
пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му.
Не са налице обаче доказателства извършената дерегистрация да му е била
съобщена или същата да му е била известна към момента на управление на
автомобила на 21.06.2024 г., доколкото той е бил оборудван с регистрационна
табела, поставена на съответното място. След като не се установява водачът
Ф. да е съзнавал този факт, то не може да се приеме, че същият е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на мотоциклета с прекратена регистрация и да е предвиждал или допускал
настъпването на общественоопасни последици. Липсата на субективна страна
5
от състава на нарушението по чл. 175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 ЗДвП прави
деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. Налице е т. нар.
извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва
умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил
известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно -
дерегистрацията. За да е налице непредпазливост е необходимо деецът да е
бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като
възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не
изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото
поведение. В случая наказаното лице не е могло да предвиди неправомерния
резултат, а именно управлението на служебно дерегистрирано МПС, тъй като
обективно не е могло да узнае, че мотоциклетът, който управлява, е със
служебно прекратена регистрация, доколкото не е бил изрично уведомен за
това, като не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши
справка за служебно прекратената регистрация. В конкретния случай е
изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено
при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно
не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно,
дори и да се приеме наличието от обективна страна на елементите от състава
му.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на
750 лв., което е заплатено изцяло и в брой, тъй като са представени договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските, в който адв. Д. посочва,
че сумата е платена в брой и има характер на разписка. Така определеният
размер обаче не съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното
възражение за прекомерност следва да бъде уважено. С процесното НП на
жалбоподателя са били наложени две отделни наказания, едното от които е
глоба в размер на 200 лева, а другото - лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният
6
размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата). Същевременно разпоредбата на чл.
18, ал. 4 от Наредбата предвижда минимален размер на възнаграждението 500
лева, когато административното наказание не е с материален израз, т. е. когато
е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено
обезщетение. При тези обстоятелства, след като е наложено наказание по чл.
13, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав, това обуславя
по-високо по размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според
размера на глобата и то именно е меродавно при определяне на минималния
размер на възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е
нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и при съобразяване
на практиката на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че на жалбоподателят
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
който се явява съответен на предоставения обем на защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-023959/11.10.2024 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д. А. Ф. е наложена глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
А. Ф., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7