Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1256
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „А.К.“
ЕООД – в процес на регистрация, чрез управителя С.Л., чрез адв. А.П., срещу отказ
№ 20190616142500-2/19.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване на първоначална регистрация на
еднолично дружество с ограничена отговорност.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е неоснователен и незаконосъобразен. Поддържа, че участието на сдружение
с нестопанска цел в капиталово дружество не представлява осъществяване на стопанска
дейност с цел реализиране на печалба, а представлява единствено притежаването
на имущество във вид на дялове в търговско дружество. Твърди, че са ирелевантни
към заявеното вписване мотивите на длъжностното лице относно правната същност
на сдруженията с нестопанска цел и принципите, на които почива тяхната дейност.
Не споделя виждането, че правомощието на общото събрание по чл. 25, ал. 1, т. 6 ЗЮЛНЦ сдруженото да вземе решение за участие в други организации касае
единствено участие в други организации с нестопанска цел, но не и в търговски
дружества. Счита, че не е налице противоречие на целите на дейност на
юридическото лице с нестопанска цел и на въведените в чл. 3, ал. 3 и ал. 6 ЗЮЛНЦ ограничения по отношение на упражняването на стопанска дейност. Предвид
изложеното иска да се отмени изцяло обжалвания отказ и да се дадат задължения
указания за извършване на поисканото вписване.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено заявление,
приложение № А4 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с
което е заявено вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с
ограничена отговорност с наименование „А.К.“ ЕООД.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че по отношение на едноличния собственик на новоучреденото дружеството
– сдружение с нестопанска цел е въведена забрана с разпоредбите на чл. 3, ал. 3
и 6 ЗЮЛНЦ да осъществява стопанска дейност с цел реализиране на печалба, поради
което не може да образува дружество с ограничена отговорност. Позовал се е на
решение от 13.02.2006 г. по ф.д. № 647/2004 г. на Апелативен съд – Велико
Търново. Изложени са мотиви, че с учредяването на търговско дружеството от сдружението
с нестопанска цел напрактика се цели заобикаляне на посочените законови
разпоредби, което е недопустимо.
Видно е, че е заявено искане за
вписване на еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик
на капитала сдружение „К.“, което е регистрирано като сдружение с нестопанска
цел. Съобразно чл. 65, ал. 1 ТЗ, озаглавен „Участници в дружество“, в дял трети
Търговски дружества, глава десета Общи положения на ТЗ, учредителите на
дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или
юридически лица. В чл. 113 ТЗ е предвидено, че дружество с ограничена
отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за
задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Съдът
намира, че изводите на длъжностното лице са направени в противоречие с
цитираните норми.
Както е възприето в решение № 212 от
26.01.1995 г. по ф.д. № 119/1994, на Върховния съд, V Г.О., което не е загубило
актуалност и към настоящия момент, „когато с имуществото на едно юридическо
лице с нестопанска цел се образува търговско дружество, последното, като
отделно юридическо лице става самостоятелен правен субект, различен от
сдружението, което го е създало, афишира се в търговския свят именно като
търговско дружество с всички правни последици от това, включително и със
задълженията си към фиска. Търговската дейност, която ще се извършва е дейност
на дружеството с ограничена отговорност, а не на сдружението с нестопанска цел
/към датата на постановяване на решението на ВС – по ЗЛС/, затова аргументите
за заобикаляне на закона са несъстоятелни“.
С оглед изложеното съдът намира, че в
разглеждания случай е налице материалноправната предпоставка за регистриране на
дружеството „А.К.“ ЕООД, съобразно чл. 113 ТЗ, което да се образува от едно
юридическо лице сдружение с нестопанска цел.
Настоящият съдебен състав счита, че
подаденото заявление за вписване на първоначална регистрация на еднолично
дружеството с ограничена отговорност е редовно
и към него са приложени доказателства за обстоятелствата, подлежащи на вписване,
а именно: протокол от заседание на УС на сдружение „К.“ за свикване на общо
събрание за вземане на решение за учредяване на търговското дружество; покана
от УС до членовете на сдружение „К.“; списък на членовете на сдружението и на
тези, които са присъствали на събранието; препис-извлечение от протокол от общо
събрание на сдружение „К.“; протокол от учредително събрание на новото
дружество „А.К.“ ЕООД; учредителен акт на „А.К.“ ЕООД; пълномощно по чл. 15,
ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; съгласие с образец
от подписа на управителя на „А.К.“ ЕООД /в процес на регистрация/; декларация
по чл. 141, ал. 8 ТЗ.
Предвид изложените съображения заявените
обстоятелства подлежат на вписване, поради което постановеният отказ се явява
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „А.К.“ ЕООД – в процес на регистрация, чрез управителя С.Л., чрез адв. А.П.,
отказ № 20190616142500-2/19.06.2019 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши
вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена
отговорност.
УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски
регистър да извърши вписване на обстоятелствата по първоначална регистрация на
еднолично дружество с ограничена отговорност по заявление с вх. №
20190616142500.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: