№ 25525
гр. С., 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110137984 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 292/02.01.2025 г. от ответника „Б.Е.“ АД за изменение на
решение № 22617/13.12.2024 г. по гр. д. № 37984/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта
за разноските.
Молителят излага съображения, че присъдените адвокатски възнаграждения в полза
на процесуалния представител на ищеца за заповедното производство и за исковото
производство са прекомерни с оглед фактическата и правната сложност на делото и
материалния интерес по исковите претенции. Сочи, че присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение за заповедното производство са прекомерни, с оглед характера на
заповедното производство, което е факултативно и процесуално представителство не е
задължително, като в случая процесуалните действия се свеждат до попълване на заявление
по чл. 410 ГПК по образец. Относно присъденото адвокатско възнаграждение за исковото
производство молителят счита, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правната
сложност на делото, както и че не следва да се начислява ДДС за възнаграждението за
предоставена безплатна правна помощ. Моли за изменение на решението в частта за
разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в разумни, справедливи и
пропорционални размери.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ищеца с доводи за
неоснователност на молбата. Посочва, че правото на ответника да възрази срещу
присъденото адвокатско възнаграждение за заповедното производство е преклудирано.
Счита, че съдът правилно е начислил ДДС и е определил дължимото възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ за исковото производство в присъдения с решението
размер. Моли молбата да бъде оставена без уважение.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради
което е допустимо. Неоснователно е твърдението на ищеца, че правото на ответника да
възрази срещу възнаграждението, присъдено за заповедното производство е преклудирано,
тъй като в случая, макар погрешно за заповедното производство да е присъдено адвокатско
възнаграждение в полза на заявителя, вместо на процесуалния му представител, същото се
дължи на последния на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – за осъществена безплатна правна
помощ, в който случай размерът на възнаграждението се определя от съда. Освен това,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. №
4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като в
случая в отговора на исковата молба е направено и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от
1
страна на ответника.
Доколкото ответникът е навел оплаквания за неправилност на решението в частта
относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца разноски, то и
допустимостта на искането не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.
Видно от приложеното към настоящето производство ч. гр. д. № 9070/2024 г. по описа
на СРС, 48 състав, заявителят Ф. Ф. е бил представляван от адв. Ч. - М., като страните са
договорили представителството да е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, чийто размер се определя в договор между адвоката и клиента, който размер следва да
бъде справедлив и обоснован – арг. ал. 2 от законовия текст. С Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.
Безспорно е, че съгласно принципа на примата, когато е налице противоречие между
правото на ЕС и националното право следва да бъде приложено европейското право.
Предвид така дадените разрешения, включително при съобразяване и на разясненията на
определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., при
определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, цената на иска и
действително извършената работа, като бъдат присъдени разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. За определяне на размера на
възнаграждението за безплатна правна помощ за заповедното производство, изразяващо се в
подаване на заявление по чл. 410 ГПК по образец, съдът съобразява разрешенията, дадени с
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища,
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС
по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1990/2023 г., II т. о. и др.), разпоредбите на чл. 26 - чл. 27 НЗПП, като приема, че в случая
липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото, доколкото е претендирано
вземане в нисък размер. Извършената от процесуалния представител на ищеца работа в
заповедното производство се изразява в подаване на бланково заявление, което е еднотипно
по всички дела. При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика
и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. не е
задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските, съдът счита, че
възнаграждението за заповедното производство следва да бъде намалено с оглед положения
труд и неговата оценка на 250 лв. В тази част решение следва да бъде изменено по реда на
чл. 248 ГПК.
По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за исковото производство
в размер на 400 лв. (към което съдът е добавил 80 лв. ДДС) съдът счита същото за
справедливо. Същото отговаря на фактическата и правната сложност на делото, както и на
положения труд от процесуалния представител на ищеца, включващо и подаване на молба
по хода на делото, като присъдените разноски са разумни и пропорционални на положения
труд съгласно практиката на СЕС.
По отношение на оплакването за начисляване на ДДС към присъденото
възнаграждение за исковото производство съдът счита същото за неоснователно. На първо
място следва да се посочи, че ответникът не оспорва факта, че адв. Ч.-М. е регистрирана по
ЗДДС, което се установява и от служебно извършена справка (проверка по ДДС №
BG180940726). Действително, съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли
ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е
противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
под № С-744/23, по което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен
2
състав споделя съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните
по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Следователно върху определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят
и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана
безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е.
налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл
предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка,
нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да
включва ДДС (в този смисъл решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на
ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о., определение № 44/28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2525/2021 г. по описа на ВКС, II т. о.,
определение № 50467/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/2022 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 4066/17.09.2024 г. по гр. д. № 3967/2023 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.,
определение № 50013/25.01.2023 г. по т. д. № 1836/2021 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 3180/21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1873/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 195/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 1921/2024 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 481/04.02.2025 г. по гр. д. № 4048/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). С
оглед на това съдът счита, че към адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ
се дължи и ДДС.
Поради изложеното, присъдените с решението разноски за заповедното производство
следва да бъдат намалени до сумата от 250 лв., а в останалата част молбата по чл. 248 ГПК
следва да се остави без уважение.
След стабилизиране на решението в частта за разноските, и по реда на чл. 247 ГПК
заповедта за изпълнение и решението следва да бъдат поправени, като разноските за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство бъдат присъдени в полза на адв.
Ч.-М..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 22617/13.12.2024 г. по гр. д. № 37984/2024 г. по описа на СРС,
48 състав, в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА присъденото в полза на ищеца Ф. К. Ф., ЕГН ********** и адрес: гр.
С., ул. „Ф. Ш.“ № 1, ет. 7, ап. 26, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК адвокатско възнаграждение
за заповедното производство по ч. гр. д. № 9070/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, от 400
лв. на 250 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 292/02.01.2025 г. на ответника „Б.Е.“ АД
по чл. 248 ГПК в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4