Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
16. ІV. 2009 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на седемнадесети
март, две хиляди и девета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело № 432 по описа за 2008 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
за разваляне на договор за продажба на имот срещу издръжка и гледане поради
неизпълнение по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Делото е
съединено за общо разглеждане и решаване с гражданско дело №540 по описа на
Велинградски районен съд за 2008 година. Делото е разгледано по общия ред,
уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.
С исковата си молба С.С.Д.
ЕГН **********,***, иска договорите за продажба на имот срещу издръжка и гледане,
които е сключила с ответниците Л.Ц.Ц. ЕГН ********** и А.Е.Ц. *** да бъдат развалени
поради неизпълнение от тяхна страна, като й се присъдят и разноските по водене
на делото.
Ответниците оспорват
иска, като твърдят, че са изпълнили задълженията си по сключените с ищцата
договори за продажба на имот срещу издръжка и гледане.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04. ХІІ. 1987 година
съпрузите Т.Д.Д. ЕГН ********** и С.С.Д. ЕГН **********,***, сключили с А.Е.Ц.,
живущ *** договор, по силата на който му продали втори етаж от собствената си
двуетажна къща на 108 м2, недовършен, с ½ идеална част от
приземния етаж на построена върху парцел ХХХ от кв. №75 по плана на Велинград,
при съседи улица, Г.П. и С.П., срещу което А.Е.Ц. се задължил да ги
гледа и издържа. За договора бил съставен нотариален акт №А-60, том ІІ,
дело №507 от 04. ХІІ. 1987 година, приложен по делото.
На 15. ХІІ. 1997 година съпрузите
Т.Д.Д. ЕГН ********** и С.С.Д. ЕГН **********,***, сключили с Л.Ц.Ц. ЕГН **********,***
договор, по силата на който й продали първи етаж - ½ идеална част от южната
половина на къща двойник, застроена на 108 м2 в източната част на
парцел ХХХ от кв. №75 по плана на Велинград, състоящ се от 924 м2,
ведно с 2/7 идеални части от правото на строеж върху парцела, въз основа на
което е построена къщата в него, срещу което Л.Ц.Ц. ЕГН ********** се задължила
да
ги гледа и издържа пожизнено, подсигурявайки им спокоен и нормален живот.
За договора бил съставен нотариален акт №А-81, том VІІ, дело №3013 от 1997
година, приложен по делото.
Както
е видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, Т.Д.Д. ЕГН **********
починал на 23. VІІ. 2002 година, като оставил като наследница по закон ищцата
по делото С.С.Д. ЕГН **********,***.
Съгласно сключения
договор, ответниците, съпрузите Л.Ц.Ц. ЕГН ********** и А.Е.Ц. полагали грижи
за ищцата С.С.Д. ЕГН ********** до 20. VІІ. 2008 година, когато ищцата решила
да сключи договор за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане
със свидетелката С.Р.Б. ЕГН **********,***. В следствие на горното решение
ищцата престанала да допуска ответниците до дома си.
Според заключението на
извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, ищцата С.С.Д. ЕГН **********,***
страда от хронична мозъчно-съдова болест, сенилна остеопороза, патологична
фрактура на гръбначен прешлен, исхемична болест на сърцето, артериална
хипертония и периферна артериална болест.
Съдът намира горната
фактическа обстановка за установена от писмените доказателства приложени по
делото и от показанията на разпитаните свидетели. Според свидетелите Б., П., В.
и К. ответниците са полагали редовно грижи за ищцата, като са й предоставяли
храна (свидетелките П. и В. уточняват, че храната е била носена през ден-два),
почиствали са дома й, извършвали са ремонти в него и са й доставяли дърва за огрев.
Свидетелят В. твърди в показанията си, че паметникът за гроба на покойния
съпруг на ищцата е бил поръчан и платен от ответника А.Е.Ц.. Свидетелката П.
заявява в показанията си, че ответниците са се грижили за ищцата след смъртта
на съпруга й и че са я придружавали при посещенията й при лекар. Ищцата, в
обясненията й, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, заявява, че ответницата Л.Ц.Ц.
я е посещавала в болницата, като й е носила храна, но ищцата отказвала да яде
от нея. От показанията на свидетелите е видно, че макар ищцата да е прехвърлила
собствеността върху къщата си на ответниците, с тяхно изрично съгласие е
предоставяла стаи под наем и е получавала наемната цена от наемателите, а свидетелите
Л. (“знам, че някой й дава пари, но не си спомням …”), Б. (“знам А. и Л., че
изплащаха заем … те го плащаха за техни дългове, за дълговете на С.”) и П. заявяват,
че ответниците са погасили със свои средства неин дълг. Дори свидетелката М.,
посочена от ищцовата страна, заявява, че при посещенията си в дома на Д. не е
забелязвала те да са в обтегнати отношения с ответниците. Тази свидетелка
наистина сочи, че е помагала на ищцата с пари и храна, но това не доказва, че
ищцата не е била гледана и издържана от тях, а че е искала помощ и от други. Същото
важи и за твърденията на свидетелите, че за ищцата се грижела съседката й К.. Съдът
намира този факт за установен от свидетелските показания, но не счита, че ако
ищцата се е обръщала за помощ към съседката си, това само по себе си доказва,
че ответниците не са полагали грижи за нея.
Съдът намира показанията
на свидетелката В. за недостоверни: тя твърди, че не познава ищците и че те
никога не са се грижили за ищцата и сочи, че последната е прекарала остър
мозъчно-съдов инцидент. От заключението на извършената по делото медицинска
експертиза е видно, че е малко вероятно наличието на остър мозъчно-съдов
инцидент, което се потвърждава и от показанията на свидетелката д-р П., която
потвърждава, че ищцата настоява, че е преживяла остър мозъчно-съдов инцидент,
но това не се е потвърдило от извършените медицински изследвания. Тъй като
вещите лица и свидетелката д-р П. притежават специални знания в област на
медицината, по-подходяща за установяване на такова заболяване от свидетелката В.,
съдът дава вяра на тях. Съдът намира за недостоверно и твърдението на
свидетелката В., че никога не е виждала ответниците. Дори свидетелите,
призовани по искане на ищцовата страна, както и самата ищца в обясненията си,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК, заявяват, че ответниците са посещавали дома
на ищцата, поради което съдът намира, че ако свидетелката В. наистина никога не
ги е виждала, то тя явно няма достатъчно системни наблюдения върху живота на
ищцата.
Съдът не приема
твърдението на свидетелката Б., че ответниците никога не са полагали грижи за
ищцата, тъй като от собствените й показания е видно, че очаква след
евентуалното разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане между страните по делото сама да сключи такъв с ищцата, което поставя
под съмнение безпристрастността й.
Съдът намира
обстоятелството, че от лятото на 2008 година насетне ищцата не допуска
ответниците в дома си установен от показанията на свидетелите К., К. и К.,
както и от обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК (тя казва
“Дойдоха, аз им казах, че ще ги гоня, а не Б.”). Ищцата сама признава, че
никога не е давала ключ от дома си на ответниците, тъй като те “нямат багаж” в
него и че по време на болничния си престой е отказвала да яде от храната, която
ответницата Л.Ц.Ц. й приготвяла. Отказът на ищцата да допусне ответниците в
дома си се потвърждава и от показанията на свидетелите К. и К., които заявяват,
че са посещавали в качеството си на служители във Велинградско районно
управление на Министерство на вътрешните работи дома на ищцата и са присъствали
на свада между нея и ответниците, като заявяват още, че не си спомнят между
страните да е имало заплахи за умъртвяване, както твърдят ищцата в обясненията
си и свидетеля Г.. Самата ищца признава, че ответниците са я канили в дома си,
за да могат да се грижат за нея, но тя е отказала да отиде там, а вместо това
настоявала те да живеят при нея и отказала да им даде ключ ако не изпълнят
желанието й.
На последно място, от
показанията на свидетелката Л. (тя заявява “много съседи са й казвали на
ищцата, че трябва да развали договора …”), както и от обясненията на самата
ищца е видно, че решението на последната да иска от съда разваляне на сключения
с ответниците договор е взето под влияние на съседи и познати и че е решила да
подаде иск, когато “приятели” й “предложили услуга”, в следствие на което
ищцата решила да “се отърве” от ответниците.
С оглед на горното съдът
счита, че предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде ОТХВЪРЛЕН. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответниците разноските по водене на делото в размер на 959.80 лева
(650 лева адвокатско възнаграждение, 300 лева възнаграждение за вещите лица, 6
лева такса за призоваване на свидетел и 3.80 лева съдебни такси). Според чл.
87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за един кредитор по
двустранен договор възниква право да развали договора, който е сключил ако длъжникът
му не изпълнява задължението си поради причина, за която отговаря. От
събраните по делото писмени доказателства (приложените нотариални актове) е
безспорно установено, че ищцата С.С.Д. е сключила с
ответниците Л.Ц.Ц. ЕГН ********** и А.Е.Ц. договори, по силата на които им е
продала свой недвижим имот, срещу което двамата са се задължили както следва: А.Е.Ц.
да я гледа и издържа, а Л.Ц.Ц. да я гледа и издържа пожизнено, подсигурявайки й
спокоен и нормален живот. Съдът намира, че до месец юли 2008 година са
изпълнявали това свое задължение по сключените от тях договори, а след това са
били възпрепятствани в полагането на грижи от самата ищца, т. е. дори и да не
са я гледали и издържали както преди, това не е било поради причини, за които
отговарят.
Съдът не приема доводът
на ищцовата страна, че ответниците не са изпълнявали задълженията си по
сключения договор защото не са носили на ищцата храна всеки ден, а през ден.
Наистина, полаганите грижи са били през ден, но съдът не намира, че те са били
недостатъчни и че само защото храната не е била занасяна всеки ден, това е
лишило ищцата от спокоен и нормален живот, каквото задължение е поела
ответницата Л.Ц.Ц.. От свидетелските показания е видно още, че ответниците са
се грижили и за домакинството на ищцата като са измазали дома й, поставили са
ограда, поливали са градината й и са обирали насадения в нея боб – това не се
отрича даже от свидетелите, посочени от ищцовата страна. Свидетелката д-р П.
сочи, че ищцата е била довеждана на преглед при нея от ответницата Л.Ц.Ц.. Съдът
не намира също, че ищцата не е получавала издръжка от ответниците, както
твърди: дори никога да не е получавала от тях пари в брой, от свидетелските
показания е видно, че те са погасили неин дълг и са й позволили да настанява в
къщата, чиито собственици вече са били, наематели и да получава от тях изцяло
наемната цена – ето защо съдът намира, че дори и ищцата сама да е заплащала
разходите си за ток и други, то тя е била освободена от свое задължение към
банка и е получила друг доход, който иначе не би имала.
Съдът намира, че след
месец юли 2008 година ищцата сама е попречила на ответниците да изпълняват
задълженията по сключения с нея договор като им е отказала достъп до дома си,
отказала да яде от храната, приготвена от ответницата Л.Ц.Ц. и т. н., отхвърлила
е предложението да живее в дома им, ако счита, че трябва за нея по-често да се
полагат грижи. Поради изложените обстоятелства съдът намира, че ищцата в
следствие на тревожността и черните мисли, за които говори свидетелката д-р П.,
както и под влияние на свои познати и съседи е решила, че полаганите от
ответниците грижи не са достатъчни и че не й се осигурява спокоен и нормален
живот.
Съдът не приема
твърдението на ищцовата страна, че ответницата Л.Ц.Ц. не е изпълнила
задължението си по сключения договор защото не е полагала грижи и не е
упълномощила никой да се грижи за ищцата докато е била в Англия, както и че не
полага достатъчно грижи за ищцата, защото работното й време не й позволява
това. Както е видно от свидетелските показания, ответницата Л.Ц.Ц. е прекарала
в Англия един месец, а е полагала грижи за ищцата в продължение на 12 години,
при това, както е видно от заключението на извършената по делото медицинска
експертиза, ищцата е в недобро здравословно състояние, но тя не е принудена да
лежи и може да се грижи сама за себе си – т. е. не е необходимо постоянно
присъствие в дома й на човек, който да я обслужва.
Съдът намира, че
изпълнението на договора е обстоятелство, което не може да бъде преценяван
субективно според мнението на ищцата, а обективно може да се приеме, че са й
осигурени храна, жилище и възможност без усилия да получава доход от имот,
който принадлежи вече на ответниците, като е погасено и нейно задължение към
банка. В подкрепа на изводите на съда, че очакванията на ищцата не съвпадат със
задълженията, които ответниците са поели със сключения договор, говори и
обстоятелството, че ищцата е поискала от ответниците да живеят в дома й, за
което те не са се задължавали по договор и е отказала да им даде ключ след като
не са изпълнили желанието й. Поради изложеното съдът намира, че ответниците са
изпълнили задълженията си по сключения с ищцата договор и същият не може да
бъде развален само защото ищцата е решила да сключи договор с други.
Водим от изложеното до
тук съдът на основание чл. 87, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска за разваляне на договор за продажба
на имот срещу издръжка и гледане поради неизпълнение по чл. 87, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите, предявен
от С.С.Д. ЕГН **********,*** против ответниците Л.Ц.Ц. ЕГН **********
и А.Е.Ц. ***, за постановяване на решение, с което да бъдат развалени
договора на съпрузите Т.Д.Д. ЕГН ********** и С.С.Д. ЕГН **********,***, сключен
с А.Е.Ц., живущ ***, по силата на който горните са му продали втори етаж от
собствената си двуетажна къща на 108 м2, недовършен, с ½
идеална част от приземния етаж на построена върху парцел ХХХ от кв. №75 по
плана на Велинград, при съседи улица, Г.П. и С.П., срещу което А.Е.Ц. се
задължил да ги гледа и издържа и договора на съпрузите Т.Д.Д. ЕГН **********
и С.С.Д. ЕГН **********,***, сключен с Л.Ц.Ц. ЕГН **********,***, по силата на
който горните са й продали първи етаж - ½ идеална част от южната
половина на къща двойник, застроена на 108 м2 в източната част на
парцел ХХХ от кв. №75 по плана на Велинград, състоящ се от 924 м2,
ведно с 2/7 идеални части от правото на строеж върху парцела, въз основа на
което е построена къщата в него, срещу което Л.Ц.Ц. ЕГН ********** се задължила
да
ги гледа и издържа пожизнено, подсигурявайки им спокоен и нормален живот,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ищцата С.С.Д. ЕГН
**********,*** да заплати на
ответниците Л.Ц.Ц. ЕГН ********** и А.Е.Ц. ***, разноски по водене на
делото в размер на 959.80 (деветстотин петдесет и девет лева и осемдесет
стотинки) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: