Р Е Ш Е Н И Е
№……………/2019г.
гр.Варна 4.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№13274/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.200 от КТ.
В исковата
молба ищцата Г.С. твърди, че е работила при ответното дружество „Г***“ ООД на длъжност пакетировач
в цех за производство находящ се в ЗПЗ В****. Сочи се, че на 2.01.2018г. около 15ч. ищцата
по нареждане на управителката на ТД е била прехвърлена да работи на пакетираща
машина за закуски, която не е била в изправност и поради това работниците са
отказвали да работят на нея, но управителката която също е знаела за проблема
не се е съобразила с опасността. С. сочи, че на същия ден около 18.45ч.
машината е започнала да дава проблеми в работата си при което тя е била
накарана от ръководството да се опита да отстрани проблема чрез ръчно насочване
на найлонова ролка при което машината е захванала и премазала средния и
безимения и пръсти на дясната й ръка като, по съвет на работодателя и колегите
си не е посочила при извършения й в спешен кабинет преглед, че нараняването е
станало в работно време, което е станало причина в медицинската документация да
бъде записано, че тя е претърпяла нетрудова злополука. На 9.01.2018г. ищцата се
снабдила с удостоверение от Съдебна медицина обективиращо
установеното в момента на прегледа състояние на ръката й-разкъсно-контузни
рани по 3, 4 и 5 пръсти на дясна ръка, непълно счупване на средна фаланга на 4
пръст. С. сочи, че в хода на лечението си се е консултирала с адвокат на когото
е извършила съответното заплащане и с него са подали декларация за трудова
злополука вх.№**** в ТП на
НОИ В****, по повод
на която е извършена проверка приключила със становище за наличие на настъпила
трудова злополука-разпореждане №**** Ищцата
сочи, че предвид силно влошените й отношения с ответника са прекратили
трудовото правоотношение помежду си, като от страна на работодателя тя не е
получила никакво съдействие или компенсация по повод нараняването. Сочи се, че полученото
нараняване се е отразило отрицателно на психиката й като е бил нарушен сънят и,
и е изпитвала страх, което е наложило употреба на медикаменти за нормализиране
на състоянитео й. Също така сочи, че оздравителния
процес на счупената фаланга е протекъл с усложнение довело до неправилно
зарастване и последващи се от него подувания на
пръста при натоварване.
Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 20 000лв. неимуществени вреди за произтеклите от нараняването и,
и оздравителния процес болки и страдания, 336.11лв. лихва за времето от
2.08.2018г. до 31.08.2018г., 208.35лв. разходи за лечение, 600лв. разходи за
заплатен адв.хонорар, 552.63лв. разлика между
възнаграждението което е щяла да получи като трудово такова и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за времето от 2.01.2018г. до
17.03.2018г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до
окончателното изплащане на сумите и да се присъдят сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника „Г****“ ООД е подал писмен отговор на исковата молба
в който сочи, че злополуката е причинена умишлено без да посочва чий е
умисълът. Твърди се, че злополуката е станала изцяло по вина на ищцата която
неправилно е преценила ситуацията. Сочи се, че длъжностната характеристика на
ищцата не включва ремонт на машината на която й е било възложено да работи и на
която е станала злополуката, като работата й не е налагала заставане от
страната на машината от която е станало събитието. Сочи се, че са проведени
първоначален и последващ инструктажи за работа с
машината, а освен това на стената срещу самата машина има поставени указания за
начина на работа с нея, като такива има и на входа на залата в която тя се
намира. Твърди се, че ищцата е запозната срещу подпис за това, че машината може
да бъде ремонтирана и отваряна за ремонт само в изключено състояние. Твърди се,
че машината има автоматична защита която я изключва при проблем в работата й
при което за ищцата единствената възможност за нараняване е ако тя умишлено
неутрализира тази защита. Твърди се, че аварията е настъпила по време когато на
разположение е бил механик компетентен да я отстрани, а освен това се оспорва
че въобще не е имало причина да се счита че машината не работи правилно. По
отношение на увредета се сочи, че твърдението за последващо влошаване състоянието на наранения крайник може
да е от действия на ищцата по несъобразяване с определения й метод на лечение
или на лекарска грешка. По отношение на имуществените вреди, се сочи, че
лечението е следвало да бъде поето от Здравна каса, но факта, че ищцата до
момента на постъпване на работа при ответника не е заплащала осигуровки е
станал причина тя да поеме сама разноските по лечението си, като ответната
страна е заплатила 200лв. за възстановяване на осигурителните й права. Оспорват
се разноските за адвокат, като се сочи, че той е ангажиран месец и десет дни
преди да бъде сезирана инспекцията по труда. Моли се да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът, след преценка на становищата на страните и
представените и приети по делото доказателства ценени при условията на чл.235,
ал.2 от ГПК, от фактическа и правна страна приема за установено следното:
По делото е представено копие от Разпореждане №**** от 4.07.2018г. на ТП-В**** на Н**** от което е
видно, че със същото се обявява за трудова злополуката станала на 2.01.2018г.
при която е пострадала ищцата по време на работното й време при ответника и във
връзка с извършваната от нея работа. Разпореждането е определило като трудова
злополука настъпилото на 2.01.2018г. увреждане на здравето на ищцата което тя е
получило по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника. Към
него момент ищцата е работела на пакетажна процесна машина „У****“, която
извършва пакетиране на продукти чрез слепяне по термичен път на два пласта
пакетиращо фолио, което обаче в него момент се е набрало и задръства челюстта
на притискаща фолиото. Ищцата е извършила действия по освобождаване на
посочената челюст намираща се от долната страна на машината при което тя се
затваря и наранява дясната и ръка.
Безспорно се установява от посоченото разпореждане,
че злополуката с ищцата е трудова по смисъла на чл.55 КСО, като е установена по
специалния предвиден за това административен ред, съгласно Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е
довела до смърт на служителя. Настъпилата злополука е призната за трудова
с разпореждането и това обвързва съда. Поради това е безпредметно
да се разглеждат
възраженията на ответника в отговора на исковата молба доколко
злополуката е трудова. При това
положени е спорът се свежда само до обема на претърпените болки и страдания
както и до вредите от неполучени възнаграждения.
Що се отнася до характера на нараняването, то същият
е установен на първо място от представения лист за преглед на пациент от
2.01.2018г. л.30, болничен лист за временна неработоспособност от 19.01.2018г.
л.31, медицински удостоверения №**** от
9.01.2018г. и 19.02.2018г., 3бр. медицински направления от „М****“ АД, 4бр. амбулаторни листи и комплексна СМЕ.
Вещото лице ортопед в рамките на съдебно медицинската експертиза е посочило, че
ищцата при настъпването на трудовата злополука е получила непълно счупване в
основата на четвърти пръст на дясната ръка и непълно изкълчване на
проксималната интерфалангеална става, както и разкъсно –контузна рана по гърба
на 3 и 4 пръсти на дясната ръка, като по този начин е възникнало времено разствойство на здравето
неопасно за живота. Посочено е, че болките и страданията в първите дни са били
силни, а в последствие са намалели. Вещото лице също така е посочило, че раните
са оздравели за 15-20 дни, докато счупването е зарастнало
за около 25 дни. Сочи се също така, че захвата на
ищцата е възстановен, но са на лице предпоставки за евентуално ранно развитие
на артрозни промени в счупената става. От друга
страна в психиатричната част от експертизата е посочено, че ищцата в резултата
на травмата е получила остра стресова реакция и разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивен синдром и специфична фобия, като работоспособността й в
продължение на около шест месеца след инцидента е била нарушена, но към момента
на обследването липсват данни за психопатологични симптоми и е психично здрава.
Вещото лице е посочило, че към момента у ищцата се наблюдава свърхценностно, емоционално обагрено възпроизвеждане на минали
преживявания и страхове свързани с инцидента. Заключенията на вещите лица в
своята съвкупност с Разпореждане №**** на ТП-В**** биха могли да обуславят отговорността на
ответника за вреди от настъпила трудова злополука, но предвид направените от
него възражения за неправомерно поведение на ищцата при експлоатация на
машината нанесла контузията които по своята същност са възражения за съпричиняване следва да бъде обсъден и този въпрос при
преценка в конкретния случай на лице ли са основания за присъждане на
обезщетение и в каква степен.
По делото е разпитана свид.Г.Хаджиева,
която в показанията си на л.188 е посочила, че вътрешния ред на работодателя е
предвиждал при проблем в работата на машината на която се е наранила ищцата да
се уведомява свидетелката, която от своя страна е определена да го отстрани ако
няма друг по-квалифициран служител в момента. Същата свидетелка е посочила, че
тя и ищцата са надлежно инструктирани за работа с машината, като такъв
инструктажи е обективиран по подходящ начин и върху
самата машина. Същата свидетелка сочи, че около седмица след инцидента е
разговаряла с ищцата която е заявила желанието си да се върне на работа, а
освен това към него момент наранената ръка е била само бинтована без да е
обездвижена със шина. Хаджиева също така свидетелства, че при по-късна среща с
ищцата ръката вече е била обездвижена със шина.
От друга страна ответника е представил копие от
списък за проведен периодичен инструктаж на служителите си л.126 където е
видно, че такъв е проведен и на ищцата за което тя е положила подписа си на
18.10.2017г. Съгласно представена служебна бележка от ответника подписана от
ищцата същата №**** същата е
запозната с правилата за вътрешния трудов ред. На следващо място вещото лице по
приетата СТЕ е посочило, че помещението и работната среда за машината отговарят
на изискванията за безопасна и безаварийна работа, машината на която е станала
злополуката е монтирана в съответствие с изискванията, а самата злополука е станала
в резултата на нарушени груби правила за безопасна работа от страна на ищцата,
като настъпването на злополуката при реализираното от нея поведение е било
неизбежно. Вещото лице по тази експертиза е посочило, че ищцата за да се стигне
до злополуката докато с едната си ръка е освобождавала намиращите се под
машината ниско до земята челюсти с другата е натиснала бутон за управление на
машината който ги е задействал.
При
изложената фактическа обстановка решаващия състав приема, че с действията си
ищцата е осъществила съпричиняване, като нейното
участие е значително и се определя от съда на 90%, като отговорността на
ответника следва да се сведе само до това, че не е обслужил машината, тъй като
тройната СТЕ е посочила, че ролките подаващи найлоновото фолио е следвало да
бъдат обслужвани периодично за да се избегне задръстване на подаващия фолиото
механизъм. Вещите лица по посочената експертиза са заявили, че елемент от
машината са подаващи фолиото ролки които следва да се почистват ежедневно, тъй
като иначе се получава приплъзване на опаковката и
това води до задръстване от типа на станалото.
От друга страна вещите лица по приетата СМЕ и СПЕ са
посочил, че ищцата е на практика здрава, а самият оздравителен процес е бил с
продължителност от около 25 дни, като претърпяната от нея телесна повреда е не
опасна за живота.
По отношение на първата претенция за заплащане на
сумата от 20 000лв. неимуществени вреди за произтеклите от нараняването и
оздравителния процес болки и страдания, решаващия състав приема, че
обезщетението което би се дължало възлиза на 2 000лв., но предвид признатото съпричиняване от страна на ищцата следва от тази сума да и
се присъдят само 200лв. отговарящи на процента на отговорност на ответника.
Решаващия състав намира, че сумата от 200лв. посочена в представения от
ответника разходен касов ордер от 3.02.2018г., не може да се разглежда като
извършено доброволно плащане от страна на ответника именно на посоченото
обезщетение и то още преди завеждането на делото, тъй като в посочения документ
липсва упоменаване на каквото и да е основание за извършеното плащане, а както
е видно от представената заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№203/19.03.2018г. ищцата е освободена от работа при ответника на 19.03.2018г.,
като това плащане може да бъде по много и различни поводи в каквато насока са и
твърденията на самата ищца. За разликата до претендираните
20 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид уважената част от главната претенция в полза
на ищцата следва да се присъдят и лихви за забава, която изчислена служебно
възлиза на 13.44лв. за времето от 2.01.2018г. до 31.08.2018г.,
а за разликата до търсените 336.11лв. претенцията следва да се отхвърли като
недоказана по размер.
По отношение на претенцията за заплащане на
имуществени вреди в размер на 208.35лв. разходи за лечение съдът намира, че за
установяване на същите са представени копия от касови бонове част от които
нечетливи, но като цялост не оспорени от ответника. От четливите копия се
установява направата на разходи за медицински нужди в общ размер на 160лв.,
като при признатото съпричиняване следва да се
приеме, че ответника дължи на ищцата възстановяване само на сумата от 16лв.
съответстваща на неговата част от вината, като претенцията се отхвърли за
разликата до търсените 208.35лв.
По отношение на сумата от 552.63лв. търсена като
разлика между полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност
за времето от 2.01.2018г. до 17.03.2018г. и възнаграждението което е щяла да
получи в същото време ако беше работила съдът намира, че ищцовата
страна е ангажирала ССчЕ посочила, че за процесния период
ищцата е щяла да получи трудово възнаграждение в размер на 1221.74лв. При това
положение претенцията следва да бъде уважена при приемане на становище, че
очевидно ищцата не е могла да работи за времето от настъпване на злополуката
2.01.2018г. до 17.03.2018г., като сумата на дължимото се обезщетение следва да
се приеме, че е 10% от възнаграждението което ищцата е щяла да получи в това
време или общо 122.17лв., а за разликата над тази сума до търсените 552.63лв.
претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата
от 600лв. за осъществена правна помощ на ищцата от адвокат по повод защита на
интересите й пред административните органи по повод на уреждане на отношенията
й с ответника и трети лица произтичащи от злополуката съдът приема, че от
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищцата е
заплатила сумата от 600лв., като от тази сума при вече определената й степен на
съпричиняване следва да се признае като дължима
сумата само от 60лв., а за разликата над тази сума претенцията до 600лв. следва
да се отхвърли.
Предвид частичното уважаване на претенцията
ответника следва да бъде осъден да заплати пропорционална част от сторените от
ищцата разноски в размер на 178лв., а от своя страна ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 1 464.58лв.
Ответника от своя страна следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумите от
250лв. сбор от държавни такси по предявените искове и 780лв. разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Г**** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Д.С. ЕГН********** ***
сумите от
200лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания от наранени 3, 4 и 5 пръсти на дясна ръка, непълно счупване
на средна фаланга на 4 пръст при трудово злополука настъпила на 2.01.2018г.,
при осъществено съпричиняване от страна на ищцата,
заедно със законната лихва върху сумата от датата на сезиране на съда –
31.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля претенцията за
разликата до сумата от 20 000лв. на осн. чл.200
от КТ
13.44лв. лихва
за забава върху главницата от 200лв. за времето от 2.01.2018г. до
31.08.2018г., като отхвърля претенцията за разликата до търсените 336.11лв., на
осн. чл.86 от ЗЗД
122.17лв. разлика между получено обезщетени е за
неработоспособност и трудовото възнаграждение което ищцата е щяла да получи за
времето от 2.01.2018г. до 17.03.2018г., като отхвърля иска за разликата до претендираните 552.63лв., на осн.
чл.200, ал.3 от КТ, заедно със законната лихва върху сумата от датата на
сезиране на съда – 31.08.2018г. до окончателното й изплащане
16лв.
имуществени вреди представляващи стойност на лечението поето от ищцата, като
отхвърля претенцията за разликата до търсените 208.35лв.
60лв. разноски за правна помощ осъществени от ищцата
за ангажиране на адвокат за уреждане на отношенията й с административните
органи и ответника по повод признаването на трудовата злополука за такава,
заедно със законната лихва върху сумата от датата на сезиране на съда –
31.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за
разликата до търсените 600лв.
ОСЪЖДА „Г*** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Д.С. ЕГН********** ***
сумата от 178лв. разноски по делото на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.С. ЕГН********** *** да заплати на „Г.т.”
ООД, ЕИК**** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на сумата от 1 464.58лв.
разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г**** със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата от 1 030лв. държавни такси и разноски.
Определя окончателно възнаграждение на вещите лица
по приетата тройна СТЕ в размер на по 200лв., като на всяко от вещите лица да
се доизплати сума от по 50лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от датата на уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: