Решение по дело №46/2024 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 375
Дата: 22 февруари 2024 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20247130700046
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 22.02.2024 година

       

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ХРИСТОВ

                                ЙОНИТА ЦАНКОВА                             

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

касационно административно-наказателно дело 46 по описа за 2024 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) гр. София, представлявана от председателя на управителния съвет, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 208 от 11.11.2023 година, постановено от първи наказателен състав по наказателно административен характер дело № 156 по описа за 2023 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което е отменен Електронен фиш ********** на АПИ, като незаконосъобразен.

                       В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, с искане да бъде отменено, а издаденият ефектронен фиш потвърден. Наведени са доводи, че районният съд е нарушил материалния закон като е приел, че процесното ППС попада в обхвата на чл.10, ал.9 от ЗП.   

        В съдебно заседание касаторът, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

     Ответникът - МБАЛ “Лозенец“ ЕАД, гр. София – редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор на л.10 от делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице изложените в жалбата основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

      Прокурорът от Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да отстане в сила постановения съдебен акт, като правилен.

     Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

      Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.     

      Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:  

      Съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.               

      Въз основа на редовно събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 01.09.2021 г. в 21:17 часа е констатирано нарушение № CB04152D42DA39BFE053041F160 A5F7F, с ППС специален автомобил „Фолксваген Транспортер Т4“, рег.№ *******, собственост на МБАЛ“Лозенец“ ЕАД, с технически допустима максимална маса 2650, в община Угърчин, за движение по път I-4, км.40+670, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство №40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км.40+670. За извършеното нарушение срещу дружеството, като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалвания електронен фиш /ЕФ/. При преценка на законосъобразността на обжалвания електронен фиш РС е приел, че същият отговаря на изискванията за форма, направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е правилна и квалификацията на нарушението, както и съответната санкционна норма. Счел е, че не е налице нарушение на процедурата по издаването на елелектронният фиш, доколкото е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. При съобразяване  приложимите правни норми съдът е приел, че спешна и неотложна помощ осъществяват не само центровете за спешна медицинска помощ, а и лечебните заведения с медицинска специалност „Спешна медицина“ и структура - отделение по спешна медицина, поради което всички специални автомобили на лечебни заведения за болнична помощ, осъществяващи спешна и неотложна медицинска помощ попадат в обхвата на чл.10 ал.9 ЗП и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, касатор в настоящото производство.  По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият състав е отменил обжалваният пред него ЕФ.   

    Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстан ционният съд е извършена цялостна проверка на ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

   От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че е налице хипотезата на чл.10, ал.9 от ЗП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен.    Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

   От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че  на 01.09.2021 г. процесното ППС е било използвано за транспортиране на пациент в състояние, налагащо ползването на МПС със специален режим на движение.

  Според т.1 от Приложение №3, към чл.11, ал.4 от Правилник за устройството и дейността на болница „Лозенец“, в структурата на лечебното заведение е налично спешно отделение с II ниво на компетентност, осъществяващо дейност в съответствие с медицински стандарт „Спешна медицина“.

   Съгласно чл.91, ал.З ЗДв.П в редакция от 11.08.2020 г. / ДВ бр.71 в сила от 11.08.2020 г./, действаща към момента на извършване на нарушението: „Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на Центрове за спешна медицинска помощ, Държавна агенция „Национална сигурност“, структури на Държавна агенция „Разузнаване“, определени от председателя на агенцията, структури на Служба „Военно разузнаване“,...“.

  Правилно РС е приел, че не е налице основание за изключване на отделенията по спешна медицина от лечебните заведения за болнична помощ от обхвата на чл.91, ал.З ЗДв.П в редакция от 11.08.2020 г., действаща към момента на извършване на нарушението, в която норма са посочени МПС, които използват специален режим на движение, сред които МПС - собственост на Центровете за спешна медицинска помощ, тъй като отделенията по спешна медицина ведно с центровете за спешна медицинска помощ осъществяват спешна медицина според действащият стандарт медицинската помощ по специалност „Спешна медицина“. При идентична дейност на посочените структури следва и ползваните от тях МПС, каквото е ППС - специален автомобил с рег.№ ******* да имат идентичен режим на движение - специален по смисъла на чл.91, ал.3 ЗДв.П.

   Текста на чл.2 от Наредба № I - 141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства не е изменен и не съдържа наименованието Центрове за спешна медицинска помощ, а Спешна медицинска помощ - „Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция „Национална сигурност“, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерството на правосъдието, обозначените автомобили на служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната...“.

    Според чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. В чл.10, ал.9 от ЗП е предвидено, че за движение по републиканските пътища на пътни превозни средства на Министерството на вътрешните работи, на Националната служба за охрана, на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Неотложната медицинска помощ и на въоръжените сили не се заплащат такси по ал. 1, 4 и 5.

    Легалната дефиниция в чл.2 ал.1 от Наредба № 10 от 31.05.1994г. за неотложната медицинска помощ сочи, че неотложната медицинска помощ е медицинска дейност за оказване на срочна медицинска помощ на болни и пострадали лица,чийто живот не е пряко застрашен, но които се нуждаят от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването. Разпоредбата на чл.2 от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ указва, че спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма.

    Според  обхватът на неотложната и спешната медицинска помощ,  спешната предвид и наименованието - касае осъществяване на действия от спешен порядък, целящи възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма, докато неотложната касае лица, лица, чийто живот не е пряко застрашен.

   В тази връзка са дефинираните бърза и неотложна медицинска помощ в Инструкция № 2 от 7.02.1992г. за доболнична бърза и неотложна медицинска помощ - чл.3 и чл.4, като разграничението е в пряко и непряко застрашен живот на лицата /чийто живот не е непосредствено застрашен/. Според действащият стандарт медицинската помощ по специалност „Спешна медицина“ се осъществява както от центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали, така и от спешните отделения в лечебните заведения за болнична помощ. Инструкцията, макар да не противоречи на Закона за здравето, по смисъла на § 39 ПРЗ на закона, същата не съответства на стандарта, предвид приемането й през 1992 година. Отделно, разрешението за осъществяване на лечебна дейност на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД е основано на ЗЛЗ и утвърдените структури, вкл. отделението по спешна медицина съответстват на закона и действащият стандарт.

        По силата на чл.91, ал.4 ЗДвП /Нова - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г./ специален режим на движение може да ползват и предназначените за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния моторни превозни средства на лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения.

      След обстоен анализ на горепосочените норми, правилно и обосновано  първоинстанционният съд е приел, че спешна и неотложна помощ осъществяват не само центровете за спешна медицинска помощ, а и лечебните заведения с медицинска специалност „Спешна медицина“ и структура - отделение по спешна медицина, и всички специални автомобили на лечебни заведения за болнична помощ, осъществяващи спешна и неотложна медицинска помощ попадат в обхвата на чл.10 ал.9 ЗП, поради което неправилно е ангажирана отговорността на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД. За целите на ЗП приоритетна е осъществяваната обществено значима дейност, за която се ползва МПС със специален режим на движение като структурите от цитираната по-горе инструкция не преодоляват действащ медицински стандарт. Обстоятелството, че неотложната медицинска помощ попада в обхвата на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване съгласно чл. 45 ал. 1 т. 5 от Закона за здравното осигуряване, за разлика от спешната медицинска помощ, която се финансира от републиканския бюджет, не отрича значимостта на спешната медицинска помощ и не е критерий за разграничение между дейностите в обхвата на ЗП и ЗДвП.

    В съответствие с приложимите норми и установените факти, обосновано решаващият  съд е приел, че е налице хипотезата на чл.10, ал.9 от ЗП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

   При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на електронният фиш.

    От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.   

    При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. 

     С оглед на изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

    Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.  

              Мотивиран така и на основание чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 11.11.2023 година, постановено по наказателно административен характер дело № 156 по описа за 2023 година на Районен съд-Ловеч. 

              Решението е окончателно.    

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.