№ 194
гр. София , 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Васил Ал. Василев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500533 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413,ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от А.з.с.н.в. ЕАД, ЕИК
.................... против разпореждане от 04.06.2021 г. по ч.гр.д. № 224/2021 г. на
;
Районен съд – Самоков, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил
заявлението за сумата от 102.97 лева - обезщетение за забава за периода от
07.04.2018 г. до 26.02.2021 г.Подържа се,че незаконосъобразно заповедният
съд е отхвърлил изцяло претендираната лихва забава по процесния договор за
кредит, позовавайки се на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците. С последната разпоредба е
въведена забрана за периода от обявяване на извънредното положение до два
месеца след отмяната му да не се начисляват наказателни лихви. В процесния
случай лихвата за забава е претендирана с начална дата 07.04.2018 г. - почти
две години преди обявяване на извънредното положение. Прилагайки
посочената по-горе разпоредба, заповедният съд е следвало да присъди
лихвата за забава за периода от 07.04.2018 г. до 12.03.2020 г. включително,
както и от 14.07.2020 г. до 26.02.2021 г. В Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците липсва разпоредба,
придаваща обратно действие на закона за период преди обявяване на
1
извънредното положение и следователно лихва за забава за периода от
07.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.02.2021 г. е
дължима.Предвид на това се иска разпореждането в обжалваната му част да
бъде отменено и вместо него бъде разпоредено издаване на заповед за
изпълнение за посочената сума.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи
и приложеното по делото заявление от 29.01.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от
активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения: Производството пред районния
съд е образувано по заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.З.М.
с ЕГН:********** за вземания дължими по договор за кредит „Бяла
карта“№............, сключен между „А.Ф. ООД и посочения
длъжник.Претендира да се издаде заповед за изпълнение за следните суми:
398лв., представляваща главница,22,30 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 04.06.17г. до 06.04.18 г., сумата от 102,97 лева,
представляващо обезщетение за забава за период от 07.04.18 г. до датата на
подаване на заявлението.Заявлението е уважено частично, като е отхвърлено
за сумата от 102,97 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за период от 07.04.18 г. до датата на подаване на
заявлението.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното.Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Районният съд е приел, че по
отношение на процесната сума е налице такова противоречие, поради което е
отхвърлил заявлението в съответната му част. Настоящият съдебен състав
намира, че изводът е правилен, поради следните съображения: Съгласно чл. 6
от ЗМДВИПОРНС (в първоначалната му редакция, в сила от 13.03.2020 г.), до
отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Според изменението
на този текст от закона с ДВ. бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., до
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от
ЗКИ, включително когато вземанията са придобити от други банки,
финансови институции или трети лица и по договори за лизинг, не се
начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде
обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален
поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. След
отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г. законът отново е
изменен, като съгласно редакцията му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от
2
14.05.2020 г., до два месеца след отмяната на извънредното положение при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато
вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не
се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде
обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален
поради неизпълнение. Това е и актуалната редакция на чл. 6 от закона, която е
действала към момента на подаване на заявлението. Тълкуването на точния й
текст налага извод, че забраната за начисляване на лихви за забава върху
непогасени в срок задължения от частноправни субекти по договори за
кредит, предоставени от финансови институции, е съществувала не само за
периода на извънредното положение (13.03.2020 - 14.05.2020 г.), но и за
двумесечен период след отмяната му. За този период ЗМДВИПОРНС
въвежда ограничение за начисляване на лихви за забава само на длъжници по
договори за кредит, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, но не и от банки. В случая правилно
районният съд е приел, че забраната по чл. 6 от закона да се начисляват лихви
за забава до два месеца след отмяна на извънредното положение е приложима
и спрямо процесното обезщетение, което обхваща и периода 14.05.2020 г. -
14.07.2020 г.Не може да се приеме,че съдът следва да направи изчисленията
сам и да раздели на периоди претенцията, тъй като предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните,
съобразно диспозитивното начало в процеса – чл. 6, ал. 2 ГПК.С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е
неоснователна.
От друга страна със заявлението не са представени доказателства за
наличието на материалноправна лигитимация на заявителя.Същият се
позовава на придобиване на вземането против длъжника на приложение №1
от 27.11.18г. към договор за цесия от 11.11.16г. сключен между
жалбоподателя и „А.Ф. ООД какъвто не е представен по делото.
С оглед на горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.06.2021 г. по ч.гр.д. № 224/2021
г. на Районен съд – Самоков, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил
;
заявлението на А.з.с.н.в. ЕАД, ЕИК .................... за издаване на заповед за
изпълнение против К.З.М. с ЕГН:********** за вземания дължими по
договор за кредит „Бяла карта“№............ за сумата от 102.97 лева -
обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до 26.02.2021 г.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4