Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.11.2019
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.10. 2019
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
т.д. № 212 по описа за 2019
година
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е
иск с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ.
В исковата
молба се посочва, че на 07.04.2018 г. в село П., община С.З., област С.З.
водачът И.Й.Б., ЕГН:********** адрес: *** управлявал лек автомобил марка „Р.Е."
с peг. № СТ *** ВТ и виновно причинил ПТП с МПС марка „С.К.” с рег.№ СТ *** СМ,
в което пътувала и ищцата.
Водачът И.Й.Б.
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на ищцата няколко леки и средни телесни
повреди изразяващи се в: контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение,
охлузвания по челото, наличие на малък плеврален излив вляво, счупвания на три
ребра 5., 6., и 7. от ляво, довело до трайно затруднение на движението на
снагата.
За
извършеното престъпление от И.Й.Б., на основание чл.343 ал.3, б.“А“, вр. ал.1,
б.“Б“, вр. чл.342, ал.1, и чл.54, вр. чл.39, ал.1, вр.чл.36, ал.1 НК чрез одобР.
от съда споразумение с обвинението, на същия било наложено наказание
"лишаване от свобода", за срок от 1-една година, като на основание
чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от 4-четири години и същият бил лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок за срок от 2- две години.
Твърди се,
че за лекия автомобил марка „Р.“, модел „Е.“ рег. №СТ *** ВТ към датата на ПТП -
07.04.2018год„ не е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, Гаранционния фонд изплаща обезщетения за причинените имуществени и
неимуществени вреди, когато произшествието е настъпило на територията на Б. от
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
След
приключване на наказателното производство, ищцата посочва, че е предявила пред
ответника, Г.Ф., претенция за изплащане на неимуществени вреди причинени й при
ПТП на дата 07.04.2018г.
С писмо
изх.№24-01-281/30.05.2019г. ответникът я уведомил, че по щета
№19210188/10.05.2019г., с решение от 30.05.2019г. е одобрена за изплащане сума
в размер общо на 12 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, като отказал изплащане на законна лихва доколкото считал, че не била
налице хипотезата на чл.497, ал1 от КЗ. Така общата определена сума от ГФ за
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 12 000,00
лв. е била изплатена от ответника.
Ищцата
твърди, че не е съгласна с определеното обезщетение, като посочва, че никъде не
е заявила, че изплатеното й обезщетение покрива изцяло вредите от процесното
застрахователно събитие.
Счита, че
ответникът е занижил размера на дължимото обезщетение, предвид интезитета на
претърпените от нея неимуществени вреди. В тази връзка ищцата излага
съображения, че след ПТП била приета за лечение УМБАЛ-АД-„П.Д.К." гр.С.З..
Тогава била със силни болки в областта на гръдния кош в ляво, имала разкъсно
контузна рана на главата, която била хирургично обработвана няколко пъти,
оплаквала се е и от болки в крака. След изписването й от болницата продължавала
да бъде с болезнени и ограничени движения, нуждаела се от чужда помощ, за да се
обслужва. Било й невъзможно и болезнено да извършва активни движения. При всяко
сядане, ставане, лягане, при всяко вдишване и издишване изпитвала силни болки в
лявата гръдна половина. Тези постоянни, силни болки продължили повече от 3-4
месеца, в който период периодично имала и главоболие. Болките в лявата гръдна
половина принудили ищцата да преустанови полската работа в двора на къщата в
която живее за 3-4 месеца. Освен горепосочените телесни увреждания, причинени й
от ПТП, изпитвала вследствие на болките от същите и ред неудобства, изразяващи
се в невъзможност да диша и спи нормално, да извършва активни движения.
Изпитвала дискомфорт, трудности и неудобства при личното си обслужване, както и
да се грижи за домакинството си, като се наложило да бъде обгрижвана от близките
си. Към настоящия момент състоянието й значително се е подобрило, но все още
изпитвала затруднения при дълбоко вдишване и при движение на снагата на ляво -
особено при промяна на времето.
Счита, че
действителния размер на дължимото й обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на 38 000,00лв., от които са й платени 12000,00лв., поради което и с
настоящата искова молба претендира заплащане на сумата от 26 000,00лв., с
плащането на която ищцата счита, че ще бъдат удовлетворени изцяло претърпените
от нея неимуществени вреди.
Посочва,
че предвид влезлия в сила съдебен акт, с който прекия причинител на вредата е
признат за виновен и предвид извършеното от ответника плащане на паричната сума
по отправената до него претенция, счита, че всички обстоятелства от предмета на
доказване по делото с изключение на размера на дължимото на ищеца обезщетение
се явяват безспорни между страните. Травматичните увреждания получени от ищцата
довели до негативни изживявания - болки и страдания за един сравнително
продължителен период от време също счита за безспорни. Твърди, че е безспорно,
че вследствие на ПТП ищцата останала неработоспособна за период от близо година
след ПТП. Нанесени й били значителни по своя характер и многобройни телесни
увреждания, свързани със значителни по интензитет и продължителност болки и
страдания за ищцата, както и с претърпян от същата продължителен период на
възстановяване и неудобства, свързани с това.
Счита, че
определеното и изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 12000,00лв. не съответства на критерия за справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД. Посочва, че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ
№4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение счита, че следва да се вземе
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата реални неимуществени вреди от травматичните увреждания.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Ф.да заплати на ищцата Р.К.Х.
сумата от 26000 лева, представляваща разликата между дължимото по справедливост
обезщетение от 38000,00лв. и изплатената част от него от 12000,00лв. за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
07.04.2018г. в с.П., общ.С.З., при което виновният водач не е имал сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
за автомобил „Р.Е." с рег.№СТ***ВТ, които увреждания се изразяват в
контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, счупвания на три ребра
вляво, наличие на малък плеврален излив вляво, охлузвания по челото, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, от завеждането на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и за направените по делото
съдебни разноски и адвокатски хонорар.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва изцяло по основание и размер предявените искове.
Твърди, че
по настоящето дело, в изпълнение на процедурата по чл. 557 от Кодекса за
застраховането УС на Г.Ф.е определил на ищцата сума в размер на 12 000 лв.,
разпределена както следва:
- 4000 лв. за контузия на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, с очаквано възстановяване в рамките на един
месец;
- 4000 лв. за счупвания на три ребра
вляво, с очаквана консолидация за период от 2-3 месеца;
- 3000 лв. за наличие на малък плеврален
излив вляво, с очаквана резорбция за период от един месец;
- 1000 лв. за ожулвания по челото.;
За така
определеното обезщетение ищеца била уведомена с писмо изх. № 24-01-
281/30.05.2019г. Обезщетението й било изплатено с платежно нареждане по личната
й банкова сметка ***.05.2019г., което не е спорно между страните по настоящето
дело.
С
изплащането на сумите, страните са решили спора извънсъдебно. В тази връзка
счита за неоснователно искането за изплащане на обезщетенията, предмет на
исковата молба, тъй като претенциите са били удовлетворени извънсъдебно, видно
от приетата от страна на ищците суми, съгласно приложимата в случая обща
гражданскоправна разпоредба на чл. 365 ЗЗД, за която не се предвижда определена
форма за действителност. Излага съображения, че съгласно чл.288, ал. 11 КЗ
(отм.) увредените лица или се съгласяват с определените им от Фонда
обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или не се съгласяват с така
определените суми, като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда. С
факта на плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията
на спорещите. Слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните
чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е и смисъла на една
спогодба, в частност направеното плащане от страна на Фонда. Още повече, че с
настоящата искова молба не се претендират обезщетения за вреди различни от
взетите предвид при определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и
получени от ищците, които да дават основание за преразглеждане.
Твърди се,
че в писмото си до ищцата, ГФ изрично е посочил, че одобрената сума за
обезщетение на неимуществени вреди не са частично плащане по предявената
претенция. Предвид гореизложеното ответникът счита исковите претенции за
неоснователни.
Посочва,
че кореспонденцията между Фонда и ищците представлява постигната между страните
извънсъдебна спогодба, чрез която те са разрешили окончателно спора за
наличието на право на обезщетение от ГФ и размера на обезщетението. Изразеното
от ищцата съгласие с определеното обезщетение следва да се тълкува във връзка с
изричното посочване от страна на ГФ, че сумите не са частично плащане по
претенциите.
Ответникът
твърди, че претенциите за обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно
завишени с оглед принципа на справедливостта, както и с оглед на трайната
съдебна практика за процесната 2018 година, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот.
Оспорва
изцяло претенцията за лихва. Ответникът твърди, че не е изпаднал в забава. ГФ
не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява
едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при
определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура,
задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. Във връзка с процесното ПТП е образувана щета №
19210188/10.05.2019г., по която ГФ се е произнесъл в законоустановения срок,
като е определил и изплатил обезщетение, съобразно предоставените му
доказателства.
По делото
е депозирана допълнителна искова молба, с която ищцата, чрез своя процесуален
представител, взема становище, че наведените възражения от ответника в
депозирания отговор на исковата молба са несъстоятелни и допълва, и пояснява
исковата молба със следните съображения:
Съгласно
чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, ако Гаранционният Фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл.380. Безспорно е, че
определеното обезщетение от Гаранционния фонд в размер на 12 000,00лв. по щета
№19210188/10.05.2019г. е изплатено на ищцата Р.К.Х., по предварително посочена
от нея сметка, приложена към искането й. Твърди, че ГФ премълчава
обстоятелството, че ищцата не е искала от ГФ 12 000лв., колкото е посочила, а
по-голяма сума. Превода на сумите по банков път е извършен от ГФ преди още
ищцата да е получила уведомлението за това. А съгласие с размера на преведената
сума ищцата не е давала под каквато и да било форма. След като ищцата е искала
от ГФ по-голяма сума от действително платената от фонда, то според същата няма
как да се презумира, че тя би била съгласна и наполовина по-малката сума,
каквито опити за внушение се правили с отговора. Излагат се съображения, че ако
ищцата е била поискала точно толкова - 12 000лв. и е получила, колкото е
поискала, е можело да се приеме, че с приемане на плащането тя е изразила
мълчаливо съгласие с размера на платеното. Твърди се, че случаят не е такъв.
Затова и няма как плащането на ГФ, което е повече от двойно по-малко от
поисканото, да се зачете да е договор за спогодба между увредената Р.К.Х. по
смисъла на чл.365 от ЗЗД, с който тя и ответника да уреждат отношенията си във
връзка с дължимото обезщетение. Счита, че представените с исковата молба и с
отговора на исковата молба документи не доказват наличието на извънсъдебно
споразумение между страните, с което ищцата да е изразила воля за съгласие с
определения от ГФ размер или да е поела задължение да не предявява претенции
срещу ГФ или деликвента по съдебен или извънсъдебен ред, с оглед на което е
неприложимо ТР №1 от 30.01.2016г. по т.д.№1/2016 г., ОСГТК, на което ответникът
се осланя. Твърди, че в случая няма постигнато споразумение нито с ГФ, нито с деликвента.
На
следващо място ищцата счита, че следва да бъде разглеждано обстоятелството, че
в развилото се извънсъдебно производство пред Гаранционния фонд, предхождащо
настоящото исково производство, ответникът (макар да твърди обратното) е
изплатил част от справедливо дължимото обезщетение за неимуществените вреди
(оценена от ответника на 12 000лв.) В този смисъл, репарирането на част от
претърпените неимуществени вреди вече е осъществено, което следва да бъде
отчетено при определяне на подходящия размер на дължимото обезщетение по начин,
при който да не се допуска надвишаване на справедливия такъв.
Отчитайки
всички тези обстоятелства и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, ищцата посочва, че с
исковата молба е предявила и счита, че сумата 26000 лева би обезщетила ищцата в
цялост за претърпените от нея неимуществени вреди - иначе казано от
справедливия размер за цялостно обезщетение от 38 000лв., ищцата съобразява, че
е получила част от тях в размер на 12 000лв. и затова с настоящия иск
претендира остатъка от 26 000лв.
Относно
понятието "справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат
всички обективно съществуващи обстоятелства по случая. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с
Постановление №4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление №17/63г. на Пленума на
ВС, като се отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията.
В случая
следва да се вземе предвид, че са причинени три средни телесни повреди, и
множество леки такива, т. е. същите са довели до разстройство на здравето, като
ищцата е търпяла болки и страдания в продължителен период от време.
При
определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
съобразят обстоятелствата, установени от заключението на бъдещата
съдебномедицинската експертиза.
Следва да
се вземе под внимание и факта, че болничното лечение е било съпроводено с
прилагането на многобройни медикаменти, които макар и да имат терапевтична цел,
водят до натоварване на организма като цяло.
Интензитета
на търпените болки и страдания е различен, проследявайки хронологията на
лечението и последиците от травмите.
Няма
съмнение, че в първите седмици болките и страданията са били най-осезаеми и
силни, имало е сериозни затруднения във връзка със самообслужването на ищцата.
В резултат на травматичното увреждане се е затруднило не само придвижването на
ищцата, но и нейното ежедневие- неудобства от битово и хигиенно естество,
зависимост от околните, нужда от придружител и асистираща помощ.
По
отношение на претенцията за законна лихва ищцата посочва, че такава се дължи,
съгласно императивната норма на чл.558, ал.1, изр.2, във връзка с чл.497 КЗ,
според която лихвите за забава, дължими от Гаранционния Фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл.497 КЗ, съгласно ал.1 от който законов текст,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3.
Законна
лихва принципно се дължи, считано от 10.05.2019г. -датата на завеждане на щета
№19210188/10.05.2019г. до окончателното изплащане на главницата, но претенцията
с исковата молба е за законната лихва върху присъдената главница, от
завеждането на иска (02.07.2019г.) до окончателното изплащане на дължимата
сума.
По делото
е депозиран и допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа
изложеното в първоначалния отговор на исковата молба, като оспорва изцяло
исковите претенции - по основание и размер.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
По делото
не се спори, че на 07.04.2018 г. в село П., община С.З., област С.З. водачът И.Й.Б.,
управлявал лек автомобил марка „Р.Е." с peг. № СТ *** ВТ и виновно
причинил ПТП с МПС марка „С.К.” с рег.№ СТ *** СМ, в което пътувала и ищцата.
Водачът И.Й.Б.
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на ищцата няколко леки и средни телесни
повреди изразяващи се в: контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение,
охлузвания по челото, наличие на малък плеврален излив вляво, счупвания на три
ребра 5., 6., и 7. от ляво, довело до трайно затруднение на движението на
снагата.
За
извършеното престъпление, на основание чл.343 ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“, вр.
чл.342, ал.1, и чл.54, вр. чл.39, ал.1, вр.чл.36, ал.1 НК И.Й.Б. е осъден чрез
одобР. от съда споразумение по н. о. х. д. № 753/2019 г. на Районен съд – С.З. и
на същия е наложено наказание "лишаване от свобода", за срок от
1-една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 4-четири години и същият
бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок за срок от 2-
две години.
Безспорно
е установено, че за лекия автомобил марка „Р.“, модел „Е.“ рег. №СТ *** ВТ към
датата на ПТП - 07.04.2018год. не е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Ищцата е
предявила пред ответника, Г.Ф., претенция за изплащане на неимуществени вреди
причинени й при ПТП на дата 07.04.2018г.
С писмо
изх.№24-01-281/30.05.2019г. ответникът я уведомил, че по щета
№19210188/10.05.2019г., с решение от 30.05.2019г. е одобрена за изплащане сума
в размер общо на 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
като отказал изплащане на законна лихва доколкото считал, че не била налице
хипотезата на чл.497, ал1 от КЗ. Така общата определена сума от ГФ за
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 12 000
лв. е била изплатена от ответника.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното: На
07.04.2018г ищцата Р.К.Х. с ЕГН ********** пътувайки на предната дясна седалка
на ЛА „С.К." по улиците на с.П. е претърпяла ПТП.Автомобилът,в който тя е
пътувала е бил блъснат челно от друг ЛА „Р.Е.", който не е спазил поредица
от норми,членове и наредби от ЗДП. В резултат на това ищцата е получила
счупване на 5,6, и 7 ребро от ляво,контузия на главата и мозъчно
сътресение,наранявания и охлузвания по челната област.Това е наложило
хоспитализация с цел активно наблюдение и лечение в НХК при УМБАЛ-Ст.Загора. След
преминаване на оплакванията в острия период тя е дехоспитализирана и е
продължила лечението си в домашни условия. Там също е била с болезнени и
ограничени движения, нуждаела се от чужда помощ за да се обслужва. При всяко
ставане, сядане, лягане, при поемане и издишване на въздух е изпитвала силни
бодежни болки в лявата гръдна половина. Те са продължили около 3-4 месеца;със
затихващ характер. През този период тя се е оплаквала от епизодично главоболие,
което продължава и до момента.
Заключение:В
следствие на ПТП случило се на 07.04.2018г ищцата Р.К.Х. е получила следните
травматични увреждания:
А.Счупване
на 5,6 и 7 ребро в лява гръдна половина-трайно затруднение в движението на
снагата за срок по-дълъг от 30 дни-средна телесна увреда.
Б.Контузия
на главата;Лекостепенно мозъчно сътресение-временно разстройство на здравето,не
опасно за живота-лека телесна увреда.
В.Охлузвания
и кръвонасядания по челната и лицевата област-лека телесна увреда.
Възстановителният
период при счупване на поредица ребра/3/ е чувствително по-дълъг от този период
при счупване на 1 ребро. Тази травма е съпроводена с образуването на хематоми в
междуребрената мускулатура. От това силно се ограничава,до невъзможност
контрактилността на междуребрената мускулатура. Явява се притискане, нараняване
на междуребрените нерви. Този комплекс от лезии причинява силно болезнено
осъществяване на дихателните екскурзии. Болката продължава повече от 2-3 месеца
и макар, че е със затихващ характер е твърде неприятна, дори и като слаба.
Лекостепенното
мозъчно сътресение е свързано със симптоми като: главоболие,световъртеж, гадене
и повръщане. Тази симптоматика отзвучава до 15-20 ден. При направения преглед
на ищцата, тя съобщи,че и до момента има периодично главоболие и виене на свят,
залитане. Не е преглеждана от специалист неврохирург по този повод. Не
представя документи.
Охлузванията
и нараняването в челната област,съпроводени с кръвонасядания по лицето
предизвикват страдание,временен дискомфорт и периода на отзвучаването им е
около 10-15 дни.
Заключение:Възстановителният
период на счупването на 5,6 и 7 ребро е около 3 месеца. Лекостепенното мозъчно
сътресение отзвучава като патология за 15-20 дни. Охлузванията и нараняванията
по челната област отзвучават за 10-15 дни.
Счупването
на поредица от ребра е силно болезнен акт в острия период.Последващите 48 часа
са свързани с екстремно засилване на болката и тъй като това е свързано с
постоянни дихателни движения на гръдния кош е причинило страдания. След
преминаване на оплакванията в острия период тя е дехоспитализирана и е
продължила лечението си в домашни условия. Там също е била с болезнени и
ограничени движения,нуждаела се от чужда помощ за да се обслужва.При всяко
ставане, сядане, лягане, при поемане и издишване на въздух е изпитвала силни
бодежни болки в лявата гръдна половина. Те са продължили около 3-4 месеца;със
затихващ характер. През този период тя се е оплаквала от епизодично
главоболие,което продължава и до момента.
Заключение:Гръдната
травма изразяваща се в счупване на 5,6 и 7 ребро в лявата гръдна половина е
мъчителен период придружен с постоянни и с висок интинзитет болки.
При
извършения преглед и след направеното физикално изследване-аускултация на бял
дроб в зоната на фрактурите не се установиха остатъчни явления затрудняващи и
променящи дишането. Ищцата съобщи за периодично главоболие, световъртеж и
залитане появяващи се епизодично.
Заключение:От
страна на травмите получени при обсъжданото ПТП като остатъчно явление трябва
да се има в предвид появата на главоболие и световъртеж,които са в пряка връзка
с тази травма.
От
показанията на З.Х.Х., който е син на ищцата се установява, че след
претърпяното ПТП майка му е изпитвала силни болки и е изгубила е съзнание. След
изписването от болницата за нея се грижили свидетелят и съпругата му близо два
месеца. Според свидетеля ищцата не можела да се обслужва сама през това време.
Налагало се да я вдигат, да я придружават до тоалетната, да я прикрепят докато
върви до там. Виело й се свят и имала болка в ребрата. Свидетелят твърди, че болките
в ребрата продължили много дълго, някъде около два месеца и нещо, почти през
цялото време ищцата била на легло. След това малко по малко започнала да се
изправя, но дълго време не можела, било й трудно всяко действие, трудно й било
да става, като ставала й се виело свят и след всяко рязко движение търсела да
седне, да се прикрепи някъде. Болките все още не били отшумели, все още имала
болка, особено при промяна на времето. Свидетелят заявява, че преди ПТП – то
ищцата била здрава, вършела работа в градината на село, но сега не можела да се
справя с работата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т.
2, б. "А" от КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б., и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Противоправното поведение и вината на
водача И.Й.Б. се установява от одобР.то от наказателния съд споразумение по н.
о. х. д. № 753/2019 г. на Районен съд – С.З., което има сила на влязла в сила
присъда, обвързваща гражданския съд съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК/.
Налице е причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие получените травматични увреждания. Извършеното
плащане от страна на ответника е
признания за основателността на иска и наличието на горните предпоставки за
неговата отговорност.
Спорът е
само по отношение на дължимия размер на обезщетението.
Критериите
за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и
тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния
период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Р. Б..
В тази
връзка съдът като съобрази и отчете вида и характера на доказаните
уврежданията, възрастта на ищцата към датата на ПТП – 81 г., претърпените болки
и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, които
се установяват от съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпяла ищцата, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП (2018 г.) и към настоящия момент намира, че справедливия
размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 38 000 лв., която следва
да бъде намалена с вече изплатената от 12 000 лв., т.е. на ищцата следва да се
присъдят още 26 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в
паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че
искът следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът е приел изплатената от
ответника сума в размер на 12 000 лв. и по този начин спорът е решен
извънсъдебно, тъй като с факта на плащане се внася яснота и определеност в
отношенията на спорещите. Твърди се, че с изплащането на сумата на ищеца
страните са постигнали спогодба, чиято писмената форма не е за действителност. Действително договорът за спогодба е
неформален, но писмената форма е необходима с оглед доказване волята на
страните за разрешаване на спор чрез взаимни отстъпки. Съдът приема, че тази
воля не се съдържа в приемане на определената сума от 12 000 лв. Ищцата в
качеството си на увредено лице не е съгласна с размера на определеното
обезщетение, поради което е налице хипотезата на чл. 558, ал.5 КЗ.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Г.Ф.следва да заплати на ищцата Р.К.Х. сумата
от 26 000 лева, представляваща разликата между дължимото по справедливост
обезщетение от 38 000 лв. и изплатената част от него от 12 000 лв. за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
07.04.2018г. в с.П., общ.С.З., при което виновният водач не е имал сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
за автомобил „Р.Е." с рег. № СТ *** ВТ, които увреждания се изразяват в
контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, счупвания на три ребра
вляво, наличие на малък плеврален излив вляво, охлузвания по челото, ведно със
законната лихва върху присъдената главница от завеждането на иска – 02.07.2019
г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
По
отговорността за разноски:
Ответникът Г.Ф.е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцата.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските
за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена
до минимално определения размер по чл. 36 от ЗА, който в ал. 2 предвижда, че
при договоР. възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да
бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
В настоящия случай минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба №1/09.07.2004 г. при цена на иска 26 000 лв. възлиза на 1 310 лв.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страните по него
са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. Предвид
изложеното по-горе, предвид цената на иска и предвид фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.
5 от ГПК и адвокатското възнаграждение за защита не следва да бъде намалено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Р.К.Х.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400
лв.
На
основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. сумата от 1 040 лв., представляваща
дължима държавна такса, както и сумата от 300 лева – платено възнаграждение за
вещо лице от бюджета на съда.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ****,
Булстат: ****
със съдебен адрес:*** адвокатско дружество “М.Н.” да заплати на Р.К.Х. с ЕГН
**********, с адрес: *** Загора, със съдебен адрес:*** чрез адвокат Н.М. сумата от 26 000 лева, представляваща разликата между дължимото по справедливост обезщетение от
38 000 лв. и изплатената част от него от 12 000 лв. за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.04.2018г. в с.П.,
общ.С.З., при което виновният водач не е имал сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", за автомобил „Р.Е."
с рег.№СТ***ВТ, които увреждания се изразяват в контузия на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, счупвания на три ребра вляво, наличие на малък
плеврален излив вляво, охлузвания по челото, ведно със законната лихва върху
присъдената главница от завеждането на иска – 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1 400 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ****,
Булстат: ****
със съдебен адрес:*** адвокатско дружество “М.Н.” да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. сумата от 1 040 лв., представляваща
дължима държавна такса, както и сумата от 300 лева – платено възнаграждение за
вещо лице от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач И.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на страната на Г.Ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Апелативен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: