№ 38237
гр. София, 23.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110133329 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът изготвя проекта за доклад по делото, както
следва:
Предявени са от „..............“ АД срещу Д. Б. Б. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на следните суми: 2500 лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит
„Violeta“ от 19.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 14.06.2023 г. до окончателното плащане, 375,64 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., 626,15 лева,
представляваща такса „ангажимент“ за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора
за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г.; 148,94 лева, представляваща неустойка за
периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора; 148,94 лева,
представляваща неустойка за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г. за неизпълнение на
задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, 592,19 лева,
представляваща неустойка за предоставяне на съгласие за директен дебит, начислена за
периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г.; 165 лева, представляваща стойност на такси по чл.
20, ал. 4 от договора за ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени за
периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., 92,90 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., начислена върху общата стойност на просрочените
текущи задължения и 143,75 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.11.2022
г. до 13.06.2023 г., начислена върху просрочената главница.
Ищецът твърди, че на 19.11.2021 г. между дружеството, в качеството му на заемодател
и ответницата Д. Б., в качеството й на заемател, бил сключен договор за кредит „Violeta“ под
формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на
главницата до одобрения кредитен лимит от 2500 лева. Излага се, че по силата на договора
ответницата усвоила заемната сума чрез две тегления, съответно в размер от 2000 лева на
23.11.2021 г. и в размер от 500 лева – на 29.11.2021 г. Посочва се, че съгласно клаузите на
договора заемателят следва да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни, считано от
датата на първото частично усвояване. Изтъква се, че сключването на договора е
предшествано от предоставяне на заемателя на стандартен европейски формуляр, описващ
1
всички условия на договора. Ищцовото дружество излага твърдения, че при подписване на
договора ответната страна избрала и пакет от допълнителни услуги: „VIP обслужване“ , като
дължи и такси за действия по ограничаване на последиците при просрочие, съгласно
нарочна Тарифа. Поддържа се, че договорът бил сключен за срок от 1 година – арг. чл. 4, ал.
, т. 1, считано от подписването му. Излага се, че след усвояване на главницата и към момента
на сезиране на съда с процесната искова молба, от страна на ответницата не са налице
заплатени суми по договора, като са просрочени задълженията й като кредитополучател за
заплащане на текущите задължения по кредита. Последните освен усвоената главница,
включват още договорна лихва при фиксиран ГЛП от 15 % от стойността на главницата, или
в размер от 375,64 лева; такса „ангажимент“ за фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора в размер от 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница или на стойност
от 626,15 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6
от договора, в общ размер от 148,94 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; неустойка
за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК също в размер от 148,94 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; неустойка за
непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора в общ
размер от 592,19 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; начислени такси в размер от
165 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г. по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване
на негативните последици при просрочие. Ищецът „..............“ АД излага, че такса
„ангажимент“ представлява такса за допълнителна доброволна услуга, с която
кредитополучателят се е съгласил при подписване на договора, изразяваща се в ангажимента
на кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит при
изрично фиксиран лихвен процент от 15 % или цената, която ответницата дължи за
осигуряване на възможността за многократно усвояване на главницата при фиксирани
условия. Посочва се, че директния дебит представлява платежна операция, при която
платецът предварително депозира съгласието си пред търговска банка, при която има
открита сметка за незабавно извършване на плащане на задължения от неговата сметка по
искане на кредитора – в случая „..............“ АД. Именно непредставянето на такова съгласие в
случая е санкционирано със съответната договорна неустойка. Посочва се, че съгласно
клаузите на процесния договор кредитополучателят се задължава в срок до 5 дни от
подписване на договора и 2 дни преди изтичане на всеки следващ 30-дневен период на
заплащане на текущото си задължение, да представя на кредитора удостоверение за настоящ
адрес, в противен случай дължи заплащането на неустойка в размер от 0,5 % от общия
размер на усвоената главница.. В исковата молба се сочи, че по силата на договорните
клаузи Б. дължи представянето и на удостоверение за липса на задължения в същите
срокове, както удостоверението за настоящ адрес, като при неизпълнението му същата
следва да заплати на кредитора неустойка отново в размер от 0,5 % от общия размер на
усвоената главница. В случая от ответницата не били предоставени такива удостоверения,
поради което в полза на ищеца възникват процесните вземания за неустойки. Ищецът
излага, че на основание чл. 20, ал. 4 от договора в полза на кредитора е възникнало и
вземане за такса забава във връзка с разходите за действия по събиране на задълженията,
като изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори и др.п.Касае се за допълнителна услуга за реално извършени действия, а не за
неустойка при допуснато неизпълнение. „..............“ АД намира за дължима и законната
лихва върху неплатеното текущото задължение в размер на ОЛП + 10 %, начислена на
основание чл. 20, ал. 3 от договора, която за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г. възлиза на
сумата от 92,90 лева. Наред с това в полза на дружеството е възникнало и вземане в размер
от 143,75 лева – лихва за забава върху просрочената главница от 2500 лева, начислена за
2
периода от 19.11.2022 г. (изтичане на срока на договора) до 13.06.2023 г., както и от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С тези съображения „..............“
АД отправя искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от особения представител
на ответницата Д. Б. – адв. Ч. Н., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите
претенции с довод за липсата на надлежен документ, от който да се установи подписа й
върху представения договор за кредит „Violeta“.Оспорва дължимостта на всички начислени
и претендирани суми над главницата от 2500 лева до пълния предявен размер от 4793,51
лева под формата на лихви, такси и неустойки, тъй като се касае за санкции върху една и
съща главница. Наред с това, същите водят до обогатяване на кредитора, като чрез привидно
законни действия се постига незаконен резултат. Посочва се, че така начислените тежести
нямат императивен характер, а подлежат на договаряне. Дължимостта на неустойките е при
условията на чл. 92 ЗЗД и само при настъпила вреда за кредитора, каквото в случая не е
налице. Счита, че в случая по отношение на таксите за непредставяне на удостоверение за
настоящ адрес и удостоверение за липса на задължения, представляващи административни
задължения по чл. 87 ДОПК, е приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. С тези доводи
се отправя искане за отхвърляне на исковете, касаещи вземанията за такси и неустойки.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорените размер и
падеж на месечните вноски, представляващи текущо задължение, както и срока на договора;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
възнаградителна лихва; 3). наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на неустойки при непредставяне в срок удостоверения за настоящ адрес и за
данъчни задължения, респ. за непредставяне на съгласие за „директен дебит“; 4). да установи
вземанията си и по размер; 5). наличие на основание за начисляване на такси при допуснато
просрочие, извършване на конкретните действия по извънсъдебно събиране на вземанията.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно изразена именно от
ответницата воля за сключване на процесния договор по реда на ЗПФУР (предвид липсата на
положени подписи в представения препис и оспорването, направено от ответната страна).
При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи погасяване на
паричното си задължение, в случай, че твърди това.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на главен дълги, изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
това.
При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи погасяване на
паричното си задължение, в случай, че твърди това.
По доказателствените искания:
3
Приложените към исковата молба писмени материали съдът намира за относими и
необходими за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Предвид разпределената доказателствена тежест следва да бъде уважено искането на
ищеца за допускане на поисканата съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба.
Искането на особения представител на ответницата за задължаване на ищцовото
дружество да представи копие от документ за самоличност, обосновано с евентуалното
представяне на такова при сключване на процесния договор, следва да бъда оставено без
уважение – като неотносимо към конкретно релевирани възражения в тази насока, както и с
оглед липсата на твърдения относно наличието на такъв документ при ищеца.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза като
вещото лице, въз основа на материалите по делото и след проверка в счетоводството на
ищцовото дружество отговори на въпросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответницата за
задължаване на ищеца за представяне на копие от документ за самоличност, представен от
ответницата при сключване на процесния договор.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
4
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5