Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 12.04.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари
две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ
:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Е.Г.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 5719 по описа за 2014г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
иск на М. Е. Д. ЕООД за установяване несъществуването на ипотечно право на
ответника Ю.Б. АД по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.620.201.1.159 в гр.Б., Община Б., по
кадастралните регистри и кадастралната карта, одобрени със заповед № РД
-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:гр.Б.,
ул.******;предназначение на имота:за търговска дейност, брой нива:1, площ по
документ:343 кв.м., чиито собственик ищеца счита да е.
Твърденията на ищеца са, че е
собственик на имота, посочен в исковата молба, който имот е придобит чрез
сделка, като ответникът е насочил принудителното изпълнение върху имота по
изпълнително дело №2014*0400942 на ЧСИ Д.Н., №*
КЧСИ, с което нарушава правата на ищеца. Ищецът, счита че ипотечното
право на ответника не съществува, тъй като е погасено поради обстоятелството,
че имотът е продаден на праводателя на ищеца чрез продажба по реда на Закона за
особените залози, която продажба, според ищеца има характера на публична продан
по смисъла на чл.175 ЗЗД, съответно погасява всички съществуващи ипотеки,
включително тази на ищеца.
Ответникът оспорва иска с доводи, че
ищецът не е собственик на имота, тъй като неговият праводател не е бил
собственик поради неосъществяване на фактическия състав на продажбата по реда
на ЗОЗ – вписването на пристъпване към изпълнение е прогласено за нищожно,
продажбата е извършена преди изтичане на двуседмичния срок от вписването на
пристъпване към изпълнение, продажбата не е надлежно разгласена, цената не била
платена по сметката на депозитаря, т.е. не е налице продажба по смисъла на ЗОЗ.
Счита, че дори и да се приеме обратното, то ипотеката в него полза е учредена
през 2011г. от тогавашния собственик на имота, поради което и последващата му
продажба е непротивопоставима на ответника, тъй като няма характера на публична
продан по смисъла на ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Съдът е констатирал недопустимост на
производството пред себе си поради направено в срок основателно възражение за
неспазена местна подсъдност по местонахождението на недвижим имот, но след
повдигнат спор за подсъдност от Б.кия окръжен съд делото е определен за
компетентен да разгледа делото с определение на Б.кия апелативен съд, което определение
е задължително, макар и да не санира недопустимостта.
Не води до недопустимост на
производството направеното от ищеца след приключване на устните състезания
оттегляне на иска, тъй като не са налице предпоставките на чл.232 ГПК поради
изрично противопоставяне от страна на ответника за прекратяване на делото.
По основателността на иска
Няма спор между страните, че имотът е
бил собственост на дружеството Е.Е.Д.Б. ООД, което е учредило ипотека върху
него в полза на ответната банка с нотариален акт от 11.04.2011г., както и че
имотът вопследствие е апортиран от Е.Е.Д.Б. ООД в капитала на дружеството А.Е.С.
ЕООД, като извършената непарична вноска е вписана в Търговския регистър на
18.08.2011г.
След извършване на апорта с договор с
нотариална заверка на подписите от 26.09.2013г. А.Е.С. ЕООД учредило особен залог върху търговското си
предприятие в полза на Д.Б.Д. СА за обезпечаване на чужди задължения. Именно
въз основа на този договор за особен залог ищецът твърди имотът да е продадена
по реда на ЗОЗ от заложния кредитор на Д.* ЕООД с нотариален акт от
20.02.2014г., което дружество от своя страна го продало на ищеца с нотариален
акт от 27.02.2014г., като сключването на сделките не се оспорва от ответника,
който оспорва единствено валидността на сделката от 20.02.2014г., респективно
последиците й по отношение учредената ипотека, както и производните от тази
сделка права на ищеца.
Няма спор, а се установява и от
представените писмени доказателства – уведомление от 08.08.2014г. по
изпълнително дело 2014*0400942 на ЧСи Д.Н., че ответникът е предприел действия
по принудително изпълнение, които въз основа на учредената му ипотека са
насочени именно върху имота, чиито собственик твърди да е ищеца.
Съдът намира, че обуславящ решението
на останалите спорни въпроси по делото е този дали продажбата по реда на Закона
за особените залози погасява учредените преди сключването на договора за особен
залог ипотеки и само при положителен отговор на този въпрос
Въпросът дали ищецът е собственик на
имота или не е извън предмета на правния спор по делото, тъй като предявеният
иск е отрицателен установителен и касае съществуването на право на ответника и
релевантни са единствено фактите и произтичащите от тях права относно
възникване на ипотечното право, които не са спорни, респективно неговото
погасяване. Твърденията на ищеца за наличие на титул за собственост са
достатъчни да обосноват правния му интерес от предявяване на иск, като
процесуална предпоставка за неговата допустимост, като въпросът за негова
материалноправна легитимация в смисъл на установяване на правото му на
собственост изобщо не се поставя с оглед предмета на правния спор, а именно
съществуване на правото на ответника, е
относим при преценката за наличието на факти погасяващи вече възникнало
ипотечно право.
По становище на настоящия състав
продажбата по реда на Закона за особените залози няма характера на публична
продан, респективно не погасява учредените върху продавания имот ипотеки съгласно чл.175 ЗЗД.
Аргумент за липсата на идентичност на
правните последици на публичната продан и продажбата по ЗОЗ следва от една
страна от различния ред за учредяване, респективно принудително изпълнение по
ГПК и Закона за особените залози. На следващо място Законът за особените
залози, за разлика от ГПК, не предвижда възможност за присъединяване в
производството на други кредитори освен такива с учреден особен залог - чл.40, ал.1 ЗОЗ, поради което и участието
на ипотекарен кредитор в разпределението е изключено, нито са предвидени
правила за заделяне на суми при разпределението за вземането на такъв кредитор.
Съответно предвидените правила за разпределение задължават депозитаря да
разпредели сумите единствено между кредиторите с вписан особен залог по
отношение на същото имущество, за разлика от уредбата на индивидуалното
принудително изпълнение, което предвижда възможност за встъпване както на
обезпечени, така и на хирографарни кредитори, респективно правила за заделяне
на суми за обезпечените кредитори.
На следващо място Законът за
особените залози не съдържа специални правила по отношение на последиците от
продажбата, включително по отношение на учредени ипотеки върху недвижимите
имоти обект на особен залог, поради което и няма основание да се приеме, че изключва
приложението на общите правила за ипотеката и в частност на правилата на чл.173 ЗЗД относно правото на предпочтително удовлетворение на ипотекарния кредитор и
чл.150, и 179 ЗЗД относно погасяването и заличаването на ипотеката.
Следователно да се приеме без изрична
разпоредба, че продажбата по ЗОЗ заличава ипотеките върху имота, без възможност
ипотекарните кредитори да встъпят в производството и без възможност да се
удовлетворят при изпълнението, би означавало да се приеме, че учредяването на
особен залог върху недвижим имот изключва и обезмисля ипотеката като способ за
обезпечение по отношение на същия имот.
Конкуренцията между кредиторите с
право на особен залог или ипотека следва да се разреши в зависимост от
поредността на вписването в имотния регистър, тъй като и в двата случая такова
е необходимо, когато обект е недвижим имот, като правата на заложния/ипотекарния
кредитор и третите лица са защитени чрез
възможността да узнаят за по-рано вписана ипотека/залог. Съответно ако особеният залог е учреден след
ипотеката, то и независимо от продажбата на имота по ЗОЗ и удовлетворението на
заложния кредитор ипотеката продължава да тежи върху имота, съответно лицето,
което го е придобило отговаря със същия имот за задължението, за което е
учредена ипотеката.
Следователно доколкото съдът приема,
че продажбата по ЗОЗ не е равносилна на публична продан и не заличава
учредените ипотеки върху имот, то и ипотечното право на ответника не е
погасено, съответно искът следва да се отхвърли, като е безпредметно да се
обсъжда действителността на продажбата по ЗОЗ, съответно как се е отразила на
правата на ищеца.
Право на разноски при този изход от
спора има ответникът, който обаче не е претендирал, нито направил такива,
поради което и съдът не присъжда разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124 ГПК на М. ЕТ Д. ЕООД, ЕИК **** за установяване
несъществуването на ипотечно право на ответника Ю.Б. АД, ЕИК***** по отношение
на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.620.201.1.159 в гр.Б., Община Б., по кадастралните регистри и
кадастралната карта, одобрени със заповед № РД -18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:гр.Б., ул.******;предназначение
на имота:за търговска дейност, брой нива:1, площ по документ:343 кв.м., чиито
собственик ищеца счита да е.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: