№ 17305
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110123375 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. Т. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., чрез адв. И. Н. срещу „Н“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С..., представлявано от И Х.ва – С, с която е предявен
установителен иск по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, за следното:
Да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 748, 39 лв. –
недължимо платена по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.02.2023г. до изплащането й,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7531/2023г. по описа на СРС, 30-ти с-в.
Съдебните книжа са връчени на ответника, който е депозирал отговор на исковата молба в
срок, с който оспорва иска като неоснователен.
Ищецът Х. М. основава исканията си на обстоятелството, че на 19.01.2018г. е сключил с
ответника договор за потребителски кредит № ... за сума в размер на 500 лв. Сочи, че
съгласно този договор – чл. 4, ал.3, в 1-дневен срок от сключването му, той като
кредитополучател е длъжен да предостави на кредитора гаранция съгласно общите условия
на договора в размер на 581, 18 лв. Съгласно чл. 6, ал.1 и ал. 2 от договора, ако такава
гаранция не бъде предоставена, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер
на 667, 21 лв., която се начислява на месец, считано от изтичане на срока за предоставянето
й. Така начислената неустойка се плаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита, съобразно уговорения погасителен план. Ищецът чрез пълномощника си твърди, че
във връзка със сключения договор му е начислена неустойка в общ размер на 667, 21 лв., тъй
1
като същият не е предоставил в срок гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора. Х. М. твърди, че е
погасил изцяло задължението по сключения договор в размер на 1248, 39 лв., чрез
сключване на анекс към договор за потребителски кредит № ... от 19.05.2020г., в който е
уговорено, че кредиторът – „Н“ АД се задължава с част от отпуснатия кредит да погаси
задълженията на ищеца по процесния договор. Ищецът счита, че договора за потребителски
кредит № ... е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД и в исковата молба
излага съображения за това - че той противоречи на чл. 10, ал.1 от ЗПК – поради неспазена
законова форма; на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК – поради липса на годишен процент на
разходите /ГПР/, който е съществен елемент от съдържанието му. Твърди, че посоченият в
договора ГПР е грешен, а действителният такъв е 299, 36%. Излага съображения за
нищожност на клаузата от договора, съгласно която трябва да представи посочената в чл. 4,
ал. 3 гаранция. Твърди нищожност на договора на осн. чл. 26, ал.2, пр.1; чл. 26, ал.1, пр.1 и 2
от ЗЗД – поради липса на съгласие, противоречие със закона или заобикалянето му. Твърди,
че предвидената в договора парична гаранция е неравноправна клауза и затова нищожна на
осн. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП. Позовава се и на решения на съда на ЕС, и иска предявения
иск да бъде уважен, както и ответника да бъде осъден да му заплати сторените съдебни и
деловодни разноски.
Ответникът, съгласно депозирания отговор на исковата молба, не оспорва сключването
между страните на договора за кредит от 19.01.2018г. и получаването на сума в общ размер
на 748, 39 лв., от които: 81,18 лв. лихва и 667, 21 лв. неустойка, посредством рефинансиране
от страна на кредитора чрез договор за кредит № .../19.05.2020г. Всички останали твърдения
на ищеца оспорва като неоснователни, за което излага подробни съображения. Представя
договор за кредит, ведно със СЕФПИ и общи условия към договора.
Предявения иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 23, чл.
22, чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Страните не спорят по фактите, а единствено по правните им последици. Безспорно
установено е в правната теория и съдебна практика, че всяка клауза, която предвижда, че
кредиторът може да усвои неустойка без реално настъпили вреди е недействителна, поради
противоречие с правната същност на този институт и прикрива допълнителен доход за
страната, която я усвоява. В настоящият казус кредиторът е усвоил неустойката, ведно с
главницата, затова възнаградителната лихва е начислявана съответно платена от заемателят
в по-висок размер. Неустойката е начислена към задължението за главница на заемателя М.
и то е платено от него без да са настъпили реални вреди от неизпълнението на договорните
задължения на длъжника. Следва да се приеме, че така уговорена неустойката в случая
прикрива допълнителен доход, който е в противоречие с императивна норма на закона,
установяваща пределния размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по потребителски
кредити. Като се вземе предвид, че платената „неустойка“ в размер на 667, 21 лв. е в по –
висок размер от уговорената и усвоена главница от 500 лв., то може да се направи обоснован
извод, че в разглеждания казус реалния ГПР е над петкратния размер на законната лихва по
2
просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Следователно клаузата относно ГПР в процесния договор е
нищожна на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК. При тези данни по делото съдът има основание да
приеме, че процесния договор за потребителски кредит № ... от 19.01.2018г. е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като нарушава разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Невключването на неустойката в ГПР, за което не се спори от ответника, води до
непосочване на реалния му размер, който от своя страна е по-висок от установения в чл. 19,
ал.4 от ЗПК и това в случая се приравнява на липса в договора за потребителски кредит на
ГПР. Затова договорът на осн. чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е недействителен.
По силата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иска, предявен от Х. Т. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...,
чрез адв. И. Н. срещу „Н“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С..., представлявано от И Х.ва – С, с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр. 2 от ЗЗД, във
вр. чл. 23, чл. 22, чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от
ГПК, че „Н“ ООД с ЕИК ********* дължи на Х. Т. М. с ЕГН ********** сума в размер на
748, 39 лв. – недължимо платена по договор за потребителски кредит № ... от 19.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК – 10.02.2023г. до изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7531/2023г. по описа на СРС, 30-ти с-в.
ОСЪЖДА „Н“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от И Х.ва – С да плати на Х. Т. М. с ЕГН ********** от гр. София разноски
в размер на 450лв., от които: 50 лв. платена държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3